Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Това порочно възпроизводство на българския елит, няма да секне, докато не му турим прът в колелата
Лавка се продава. БТ-Благоевград е продаден, след като е източен по класическия начин – чрез консултанти, реклами, скъпа офис техника, скъпи коли и прочее познати до болка „луксове“ и „услуги“.
5000 служители са на борсата, докато новият собственик ги наеме, но на половината от възнаграждението им до момента.
Сега средната заплата в тютюневата фабрика, строена от нашите бащи и деди в името на добруването на народа ни, е била 1800 лева. Когато ги наемат наесен или догодина обратно на работа обаче, тютюневите работници ще се върнат буквално в първи клас – 800-900 лева. Ще се върнат, естествено само ако и когато новите собственици решат, че им трябват отново. Но това е трета тема. Благоевград кипи в момента от последствията на тази „приватизация“ на Булгартабак, но тук в София ние се занимаваме само с главните събития на 2018-та. Как най-главното от всички тях било, че Бойко тичал, а пък една журналистка го преследвала с въпроса за суджуците, а той – леле, колко е оригинален, – „не ям суджуци, имам високо кръвно“.
И тази дивотия е класирана като най-първа новина за 2017-та година по всички почти новинарски редакции по ефирите!
А Благоевград? А кървавата сметка от приватизацията – дайте нещо на безценица, ако може на ДПС и прилежащите му обръчи, че най са бързоръки в разфасоването и претакането на зелето. Тази кървава сметка я плащаме, ние – народът.
Хубаво е най-накрая да се изкарат на бял свят подробностите около приватизацията на едрите обекти от нашата унищожена икономика, барабар с главните им герои. Кой как се събра в кабинета на изпълнителния директор на Агенцията за приватизацията преди 17-18 години. Как мачкаха пиците, докато разпределяха баницата в телекомуникационния сектор. Как идваха икономически министри в АП и диктуваха как точно царят си представяше спазаряването и за кого ще се „ожени“ БТК и внимание!, – включително с НУРТС.
Срам ме е, че съм свидетел как ДПС на 3 пъти пред очите ми проваляше приватизацията на Булгартабак, а аз още не съм написала или разказала тази твърде тъжна част от развалата на държавата ни. Как всички политици, включително и Иван Костов знаеха, че това е част от политическия пай за турците в България и му отстъпиха на Доган мулти милиардна индустрия, единият от трите кита на нашата социалистическа държава. Та нали турците и помаците се събираха и нижеха тютюна от време оно, пък и Доган непрекъснато размахваше картата на етническия мир. Га че ли, ей сега да рече, – и турците ще подпалят държавата ни. Но нашите политици, дори и на власт в Министерския съвет, бяха тъй плашливи, че предпочетоха да вземат подкупа и да уредят домочадието, барабар с внуците и правнуците, с ония грешни проценти на народното безхаберие, които всъщност направиха възможен грабежа. То не беше чужд инвеститор, то не беше мерак за тоя Булгартабак… Дойна крава на всички правителства, докато Доган не му тури ръка отгоре.
Не ми е симпатична особено, ама имаше един вицепремиер – Лидия Шулева, която си отиде на 18 януари 2005 г., защото се опита да пречи на приватизацията на Булгартабак. Именно по тази причина, искаше да даде БТ на Бритиш тъбакоу, вместо на Доган. И ако беше станало тъй, грях ми на душата, ама може би днес БТ – Благоевград нямаше да уволнява 5000 работници. Откакто научих тази история, не мога да спя. Това е резултатът от приватизацията – бързоръки българи награбиха без пари собствеността, окрадоха каквото докопаха по каси, другото разпродадоха, накупиха си скъпи коли, настроиха палати и изпратиха наследниците да вземат престижно образование по западните колежи. Днес вече те са съветници на най-първите хора в държавата, а утре – министри, депутати – елитът на нацията.
След сто години някой наш наследник ще им се удивява на писанията как се управлява икономика и банки, подобно на всеизвестният, не знам защо обожествяван Буров, и ще се замечтае самият той да е на това място. И вярвайте ми, ще обърне ПАК държавата с тая мечта в главата си. Също като нашето поколение, което насила учеше стихотворението „Когато се наливаха основите“. И тоя кръговрат на робски труд, грабеж на натрупани национални богатства, това порочно възпроизводство на българския елит, няма да секне, докато не му турим прът в колелата. Още сега. Историята на приватизацията трябва не просто да бъде разказана, тя трябва да бъде разследвана от компетентни служители на правоохранителната система, а не от журналисти. Това е работа на икономическа полиция, следствие, съд или трибунал. Не наша, на журналистите, работа. Това заслужават бащите на нашенския грабеж, наречен приватизация. Горките бивши работници на БТ, горките.
Нора Стоичкова, Фейсбук
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!