Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ваксините срещу грип не са гаранция срещу болестта

Около 15% от населението на планетата всяка година боледува от грип.

Някои от най-новите изследвания са доста скептични към прилагането им, пише
здраве.bg

За и против ваксините срещу грип винаги са били гореща тема и причина за спорове между привържениците и противниците на това дали е от полза да се ваксинираме, за да се предпазим от грип.

Всяка година има стандарт: началото на поредната грипна епидемия се очаква през декември, а нейният пик – през януари-февруари. Ваксинирането, направено през есента, не е гаранция, че няма да заболеем - това показват и най-новите данни от Световната здравна организация и през тази година хората най-разпространени и опасни ще бъдат вирусите на грипа от двата типа - А и В.

В много страни ваксинирането срещу грип продължава да се практикува изключително масово. Според официално обявяваните предписания от имунизацията се нуждае най-вече населението от рисковите групи, т.е. децата на възраст от 3 до 6 години, работещите в образователните учреждения, здравните работници и възрастните хора.

Официалната статистика твърди, че ефектът от ваксинирането на хората до 60 годишна възраст възлиза на 70 до 100%.

Разработени са 4 вида ваксини: субединични, сплит-ваксини, инактивирани и живи. В последните две се съдържа самият вирус. В инактивираните той е “убит”.
Живите ваксини от доста време не се прилагат, защото те могат да породят в организма появата на нови мутирали варианти на вирусите, а инактивираните предизвикват много странични реакции.

Затова днес се прилагат само субединичните и сплит-ваксините. В някои от тях се съдържат вирусните белтъчини-маркери, а в други – части от “убития” вирус. Всяка година те се изготвят от щамовете на тези вируси, които се очаква да бъдат най-масови на едно или друго място от планетата през бъдещия сезон.

Разбира се, не е възможно да се предскаже мутацията на вирусите, особено когато измененията във вирусната структура се извършват под влиянието на спецификата на регионите, в които се е разпространил грипът.
Затова и създадените ваксини не могат да ни спасят при наличие на мутирал вирус, което е и единият от сериозните проблеми, свързани с ваксинирането.

Вторият, на който за съжаление се обръща доста малко внимание, се състои в това, че никой не може да предскаже и дългосрочните последствия от имунизирането, направено дори с качествени препарати от най-ново поколение. Влиянието на продължителната имунизация (редовното ваксиниране в продължение на няколко години) върху имуногенезата и здравето на човека все още не е напълно изучено. Никой не може да отговори на въпроса :”Какво ще бъде здравето на ваксинираните хора след 10 години?”.

Според данни от Световната здравна организация, странични ефекти от прилаганите днес ваксини се наблюдават под една или друга форма при 40% от случаите.

Теоретичната целесъобразност на ваксинирането напоследък също предизвиква някои сериозни съмнения. Преди две години авторитетното американско научно списание The Cochrane Collaboration публикува няколко статии, в които са направени изводите, че противогрипните ваксини може да се окажат не по-ефективни отколкото инжектирането на плацебо. Според данните от проведените изследвания на 320 хиляди души (деца на възраст от 6 до 23 месеца и възрастни хора), рискът от заболяване от грип след ваксиниране се намалява само с 6%, а броят на нетрудоспособните дни - с по-малко от един. В публикациите на изданието еднозначно се утвърждава, че в никакъв случай не може да става дума за висока ефективност на ваксините срещу грипа.

Не по-малко авторитетното медицинско списание Vaccine малко по-късно направи аналогични изводи.(а)

Източник: http://www.zdrave.bg/?c=n&id=3220

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!