Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Георги Йорданов: Няма по-голямо робство от слугинажа, няма по-ужасно от недомисленото подчинениe!

Когато една държава трябва да осъществи политика на догонване в течение на десетилетия тя трябва да има ръст не 4-5%, а 8-10%. Нашите западни съседи вече постигат това – Черна гора има 7,2,% Косово – 9,1%, братята македонци – 10,2%.“, заяви Георги Йордано

Валерия Велева

„Няма по-голямо робство от слугинажа, няма по-ужасно нещо от недомисленото подчинение! Има много сили извън България, които искат на тази най-хубава европейска територия, да има всичко друго, но да няма български дух!" 

Това заяви в разтърсващо слово бившият министър на културата Георги Йорданов при представяне на книгата си „Откровения“ - том втори от поредицата „Притаени мигове“, издание на „Захарий Стоянов“ и „Светулка 44 АТЕНЕЙ“

Голямата зала на Руския културен център се оказа малка да побере десетките почитатели на словото на Георги Йорданов – дейци на науката на културата, професори, академици, писатели, актьори, общественици.

„Мили приятели, ние преживяваме тежко време“, обърна се Георги Йорданов към смълчаната публика. „Нашата тъга идва обстоятелството, че ние участвахме в градежа на една модерна и преуспяваща любима държава, а сега сме принудени да търпим унижения като последната по икономическо състояние страна в Европа, която моли с паничката за благодеяние. Тези дни четох възторжено заявление: „Ако България продължава да достига 4% ръст на БВП, ние винаги ще бъдем на власт”. Случайни хора, без култура, без знания, които дори не умеят да говорят правилно български език! Защо да не им напомним, че когато една държава трябва да осъществи политика на догонване – икономистите знаят – в течение на десетилетия тя трябва да има ръст не 4-5%, а 8-10%.

Нашите западни съседи вече постигат това – Черна гора има 7,2,% Косово – 9,1%, братята македонци – 10,2%.“.

Безпощаден както към себе си в книгата, така и към времето - тогава и днес Георги Йорданов продължи: „Идва много сериозно време – т.н. „четвърта индустриална революция” на информационните и комуникационни технологии, на изкуствения интелект. Как ние ще се окажем в семейство на развити страни като близо 20% от младото ни поколение е неграмотно? Като близо 40% от среднистите са с полуфункционална неграмотност? И то в България, където още от османско робство е доказала, че народът най-много милее за Просвещение! Ние сме сразили за две седмици една империя. Но една от причините е била, че от 10 воюващи българи в Балканската война – 9 са били грамотни, а от 10 турски войници - само един е умеел да чете и пише. Затуй министърът на войната на Франция в края на 1912 година се провиква: „Нищо не ща, освен 100 000 българска войска!”.
Днес ние я докарахме дотам, че пренебрегваме дълговечни наши традиции в името на някакви приятели-господари! Няма по-голямо робство от слугинажа, няма по-ужасно нещо от недомисленото подчинение!"

Втората книга на Георги Йорданов съдържа многобройни ценнни свидетелства за времето преди 1989 г: доклади, докладни записки, информации, проектозакони, решения, слова и приветствия, съхранени в личния дневник на автора, заедно със статии, интервюта, реплики, филипики, есета.

Това дава основание на бившия министър на културата, бивш председател на Съвета за духовно развитие и зам.председател на Министерския съвет (от 1979 до 18 декември 1989 г.) да направи много точна дисекция на процесите тогава и сега. „Една от големите трагедии у нас е, че при промяната и нашата партия, и другите, които изникнаха от нищото, нямаха идеология какво ще се прави. Всичко се съсредоточаваше върху мисълта кой на каква длъжност да бъде. Сега се разплащаме много жестоко с всичко това!
Тъжно е, че няма нито една международна компания, която усвоява европейските фондове и прилага новите технологии, да разполага с база в България. И нека да кажа нещо, което ме разтриса – ние продължаваме да захранваме с мозъци и производствен опит развитите държави“.

Георги Йорданов цитира изчисления на акад. Сендов според когото, от изтичането на милион и половина мозъци навън България губи 130 млрд. лв. при брутен продукт 100 млрд.лв.!

„Дано да греша, но аз съм силно обезпокоен за бъдещето на нашето драго Отечество. От родените деца 48% майчиният им език не е българският. Освен това България е на първо място в Европа по деца, които раждат деца, говорейки за неграмотността. Следователно, всички ние сме призвани да мислим за бъдещето на България, което е под реална опасност“.

Залата не ръкопляскаше. Залата бе притаила дъх в абсолютно мълчание.

Изправен пред своите читатели Георги Йорданов продължи: „Веднъж си позволих да кажа, че ние сме в някакъв своеобразен XIV-ти век, но сме по-отчаяни, защото тогава българката, въпреки кървав данък, въпреки и робиня, продължаваше да ражда по 10-15 деца и българското племе се запази, макар и под робство пет века. А сега има много сили извън България, които искат на тази най-хубава европейска територия, да има всичко друго, но да няма български дух!"

В първата глава на книгата „Родолюбиво почитание” има няколко удивително въздействащи емоционални есета на Георги Йорданов: „Васил Левски - нашият апостол”, „Георги Раковски и котленските възрожденци”, „Христо Ботев - геният на Възраждането”, „Българският светлик” (за читалищата) и др. 
Няма емоциия обаче в докладите и докладните записки, съхранени в книгата "Откровения", в информациите до Политбюро на ЦК на БКП, в предложенията за решения и в проектозаконите, те са стегнати в менгемето на административния стил. И са красноречиви документални свидетелства, че и в оня период се е работило за изграждането на страната. 

Много страници в книгата са отделени на проектирането, построяването, управлението и дейността на НДК, както и на съдбата му днес.

Особено интригуващ и драматичен е епизодът с преговорите, проведени от Георги Йорданов с министъра на външните работи на Турция Месут Йълмаз на 30 октомври 1989 г. в Кувейт по въпросите на т. нар. „възродителен процес”, които откриват път към нормализиране на отношенията между двете страни, но този път е затворен безразсъдно от новопоявилите се демократи и реформатори в партията.

Накрая Георги Йорданов завърши словото си държавнически: „Всеки един от нас, независимо от възрастта си и положението си в обществото и живота, е длъжен да се обладава от съзнанието, че всичко, което правим в името и за доброто на хората и Отечеството, е недостатъчно. Ако сме единни, сговорни и мислим за бъдните поколения и нашата родина, България ще бъде и пребъде, въпреки историческите изпитания.»

Повече от два часа след това Георги Йорданов раздаваше автографи на публиката, която не искаше да се разделя с него. На всеки той посвети отделен автограф с изящен почерк, нанесен с писалка.

Източник: http://epicenter.bg/article/Georgi-Yordanov--Nyama-po-golyamo-robstvo-ot-sluginazha--nyama-po-uzhasno-ot-nedomislenoto-podchinenie-/139224/11/0

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!