Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Стефан Цанев в "Заговорът на Калигула": Народът е онемял! Научил се е да търпи и да ръкопляска!

Калигула: "Е, и аз назначих за консули - кого? Себе си. И чичо си. За народни трибуни - кого? Чичо си. И себе си."

Стефан Цанев, големият поет и драматург, завърши окончателно кървавата комедия "Заговорът на Калигула".
Текстът е убийствен, внушението - силно, приликите със съвремието - страшни!
Близо половин век замисълът се върти в главата му, много пъти започва да пише и спира. Дълго време интуицията му се бунтувала - подсказвала му, че историята около личността на Калигула е изопачена. Както пише и римският историк Публий Корнелий Тацит, роден 15 години след смъртта на Калигула: "В годините, когато властваха Тиберий, Калигула, както и Клавдий и Нерон, историята бе изопачавана от страх, а след смъртта им - поради днешната омраза към тях." С две думи: Калигула не е чудовището, за какъвто го представят тогавашните историци, за какъвто го мислим и ние "поради днешната омраза" към него, казва поетът.

Калигула, внук и син на републиканците Друз и Германик, е последният римски държавник, който се опитва да възстанови републиката и демокрацията, унищожени от Юлий Цезар и Октавиан Август. И заради това е оклеветен от историците - лакеи на императорската власт. Заговорът му не успява, защото, както сам казва: "Народът не иска народовластие, народът иска цезар! Народът не иска сам да решава съдбата си, народът не иска да е свободен, защото го мързи, защото е затъпял, защото е свикнал друг да решава съдбата му, защото да си свободен - значи да мислиш!" Тези думи на моя Калигула звучат кошмарно, но ако се огледаме - твърде съвременно", посочва Стефан Цанев.

И продължава: "За половин век тоталитаризъм народът е свикнал да го управляват цезари. Ако забелязвате - и сега се юрва ту след един, ту след друг, ту след трети (все кандидат-цезари)... Народът ни се чувства изоставен, лишен от сносен живот, лишен от идеали, не вижда смисъл да се бори, да се съпротивлява. И намери най-лесния изход: бягството. Два милиона души избягаха от отечеството си. Това е страшно. Още по-страшното е, че не разбираме или не искаме да разберем, че това е страшно!"

С любезното съдействие на Стефан Цанев публикуваме откъси от "Заговорът на Калигула" - кървава комедия.
Действащите лица са Гай Цезар Калигула, мимът Мнестер, Клавдий, преториянци, публика-народ.
Действието се развива в Рим, 24 януари 794 г. от основаването на Рим, (41 г сл. Хр.)
....................

КАЛИГУЛА. Любовта към свободата се ражда от омразата към тиранията - нали? Колкото по-жестока е тиранията, толкова по-силна ще е любовта към свободата! Е, аз положих всички усилия народът на Рим да заобича свободата - а той не ще.
КЛАВДИЙ. Свиква се, Гай.
КАЛИГУЛА. И с убийствата ли се свиква?
КЛАВДИЙ. С тях най се свиква, убийствата засягат само убитите, а те не могат да си отмъстят, понеже са мъртви. Тук трябва нещо друго, скъпи Гай, нещо, което да засегне всички, да им бръкне в душите, да ги стресне, да ги събуди, да ги ядоса, да ги разгневи, да ги вбеси, да ги разяри, да ги

=============

КЛАВДИЙ. Ох, недей обижда народа, Гай, може да ни потрябва…

КАЛИГУЛА. Е, как да не го обиждам? Народът толкова ме обичал, ама толкова много ме обичал, че се отказвал да има мнение различно от моето и предоставял на мене - на цезаря - правото да назначавам консулите и народните трибуни. Че какви народни трибуни ще са те, какви независими консули, след като са лакеи на цезаря? Е, и аз назначих за консули - кого? Себе си. И чичо си. За народни трибуни - кого? Чичо си. И себе си. Че това е нищо - дядо ми Октавиан Август се самоизбра за народен трибун 37 пъти! Какъв народен трибун може да е цезарят?! Даже не е смешно. Едно време диктаторите бяха по-честни - не се правеха на демократи. А днес?(Изпада в ярост.) Това е перверзия! Това е подигравка, това е гавра с народа! Народът обаче ръкопляска. И на него, и на мен. Мнестер, покажи как се радваше народът. (Мнестер показва.) Народът толкова ми вярвал, ама толкова много ми вярвал, че бил готов да върви след мен със завързани очи. (Мнестер показва.) Лъжат! Народът не иска да има народни събрания, народът не иска да гласува, народът не иска сам да решава съдбата си, народът не иска да е свободен, защото го мързи, защото е затъпял, защото е свикнал друг да решава съдбата му, защото да си свободен – значи да мислиш! Ти нали си умен, чичо Клавдий, кажи ми: защо народът не иска народовластие?

КЛАВДИЙ. Не е вярно, Гай…

КАЛИГУЛА. Е, как да не е вярно? Юлий Цезар узурпира властта и унищожи републиката, нали? Брут и Касий го убиха, за да възстановят народовластието, нали? Защо тогава народът погна да убие Брут и Касий, а обожестви узурпатора и диктатора Юлий Цезар?

КЛАВДИЙ. Обожествиха го сенаторите, народът какво да прави…

КАЛИГУЛА. Как какво - сенаторите са 600, народът - 88 милиона! Обаче неее, народът си трае. Неее, народът е съгласен. Народът ръкопляска! Узурпаторът, убиецът на републиката Юлий Цезар - божествен! Октавиан Август, който 60 години яхаше народа - и той божествен! Така ли?! Е, аз пък направо обявих себе си за бог, построих си храм, вдигнах си златна статуя – и си мислех: е, това вече няма да го изтърпят, ще скочат, ще ме убият, ще убият ц е з а р я, който се гаври с най-святото - с боговете! Обаче не, стой и гледай сеир: плебеите - народът! - се реди от сутрин до вечер на дълги върволици пред храма и чакат реда си да влязат, да ми се кланят, да целуват златните ми крака, а патрициите и сенаторите ще се избият кой да ми пробута по-голям подкуп, за да го направя жрец на моя храм, кой да ми поднесе най-голямото жертвоприношение. Не-е-е, това не стига - водят ми жените и дъщерите си да ги заплождам, че да родят полубогчета, надничат иззад завесите да гледат как ги унождам и ръкопляскат. Аз ли съм луд – или те са обезумели?! Аз ли съм чудовище – или те са изроди?! Същите тези помияри, дето избраха моят кон Инцитатус за сенатор! Бях пийнал една вечер и подхвърлих на майтап, че моят кон... - и на сутринта, помниш ли, чичо Клавдий, рано сутринта на другия ден каква реч произнесе в Сената народният трибун Корнелий Сабин?
=============

КАЛИГУЛА. Да се надяваме, че народът не е паднал дотам.
КЛАВДИЙ. Лъжеш се, Гай. Гай, да спрем дотук.
КАЛИГУЛА. Не. Аз ще направя последната крачка.
КЛАВДИЙ. Последната крачка? Каква е тази последна крачка? (Калигула му шепне на ухото, Клавдий отскача изплашено.) Ти чуваш ли се, Гай?! Това е чудовищно!
КАЛИГУЛА. Ако и сега не реагират…
КЛАВДИЙ. Гай, откажи се!
КАЛИГУЛА. Ако народът не скочи...
КЛАВДИЙ. (вика). Откажи се, Гай!
КАЛИГУЛА. Значи този народ е роден да бъде роб…
КЛАВДИЙ. (крещи). Откажи се, Гай!
КАЛИГУЛА. Значи не е народ, а добитък...
КЛАВДИЙ. (шепот). Гай, откажи се!
КАЛИГУЛА. И заслужава да бъде язден от цезарите още хиляда години!
КЛАВДИЙ. (разплакан, пада на колене пред Калигула). Откажи се, мили мой Гай, това наистина е чудовищно, откажи се - няма друг такъв случай в историята на човечеството...
КАЛИГУЛА. Само заради това си заслужава.
КЛАВДИЙ. Спри се, Гай, умолявам те!
КАЛИГУЛА. Трябва!
КЛАВДИЙ. Никой народ на планетата няма да понесе такава гавра, такъв позор!
КАЛИГУЛА. Тогава - напред!
КЛАВДИЙ. Гай! (Просва се ничком в краката му.)
КАЛИГУЛА (прекрачва го, излиза на авансцената, говори на публиката в упор). Народе свободен на Рим, ave! (Аплаузи – изкуствени като в американски мюзикъл.) Храбрий народе на Рим, слава! (По-силни аплаузи.) Великий народе на Рим, поклон! (Оглушителни аплаузи.) Аз, Gaius Julius Caesar Augustus Germanicus, наречен Калигула, четвъртият владетел на великата Римска империя, имам честта да ви съобщя радостната вест, че назначавам за първи и единствен консул на Рим - консулът, който ще ръководи делата на великата Римска империя, консулът, който ще командва великата армия на великата Римска империя, консулът, който ще решава съдбата на 88-те милиона поданици на великата Римска империя, респективно ще решава съдбините на народите по целия свят - назначавам за първи и единствен консул на Рим… моя любим кон Инцитатус! Аве! (Изкуствени аплаузи.)

Какви са моите основания да направя това? Защо предпочетох коня Инцитатус пред всички други достойни граждани на империята, пред всички благородни патриции и пред всичките мъдри сенатори на Рим? За разлика от всички тях многоуважаваният мой кон Инцитатус не ми е дал досега нито един лош съвет. За разлика от всички тях многоуважаваният мой кон Инцитатус не се е замесвал в тайни заговори против императора и против държавата, не е участвал в престъпни сделки, не е злоупотребявал с държавни средства, не е заграбвал чужди земи, не се е занимавал с незаконна търговия, не е фалшифицирал избори, не е вземал подкупи от никого, нито е подкупвал някого, нищо не е откраднал, не е убивал, не е лъгал, не е лъжесвидетелствувал, не се е подмазвал на никого, никого не е унижавал, никого не е наклеветявал, не е развратничил с чужди жени и не ходи тайно по проститутки. Има ли друг някой между достойните граждани на империята, някой между благородните патриции и някой от мъдрите сенатори на Рим, който да не е извършвал поне едно от тези престъпни деяния? Няма.

С тези свои морални качества конят Инцитатус безспорно стои високо над всички други граждани на империята, над всички патриции и над всички сенатори на Рим. Но неговите предимства не се изчерпват дотук. Конят Инцитатус трета поредна година е ненадминат във всички надбягвания – кой от гражданите на империята и кой от патрициите и сенаторите на Рим може да се сравнява с подобни успехи? И следствие на това - няма по-прочута личност в империята от коня Инцитатус, с което той надминава по слава всички други граждани на империята, всички патриции и всички сенатори на Рим!

Но не е само това. В чест на кого другиго от гражданите на Рим и в чест на кого от патрициите и сенаторите 250 хиляди души ще скочат на крака и ще викат френетично името му, както скачат на крака 250-те хиляди зрители в хиподрума Циркус Максимус и викат: „Инцитатус! Инцитатус!“ по време на конните надбягвания? Но всичко изброено дотук е нищожно, дами и господа.

Задайте си глобалния въпрос: какво би представлявало човечеството без коня? Като се почне от шумерите, египтяните, древните траки, древните гърци, наша милост древните римляни, хуните, монголите, средновековните рицари, казашките атамани - цялата човешка история, цялата човешка цивилизация е препускала върху гърба на коня и още много векове напред, до появата на мотора с вътрешно горене, човечеството ще продължи да препуска върху гърба на коня. А кой е неговото висше въплъщение? Инцитатус.

Следователно конят Инцитатус е не само най-високоморалният, не само най-проспериращият, не само най-прославеният, той е най-обичаният, най-адмирираният, най-акламираният измежду всички граждани на империята, между всички патриции и всички сенатори на Рим, нещо повече - той е двигателят на световната история, сиреч – конят Инцитатус е най-достойният за най-високия държавен пост в най-великата империя на света: да стане първи и единствен консул на Рим! (Към залата.)

За невежите варвари в тази зала да поясним: Римската държава се управляваше досега от двама консули, всеки от тях, както чухте, може да наложи вето върху несправедливо решение на другия, но в този изключителен случай няма нужда от втори консул, тъй като Инцитатус, както видяхме, никога не взема неправилни решения. Ако във вашите скапани държави не можете да се справите с вашите корумпирани патриции и сенатори - готови сме да ви изпратим на помощ нашият Инцитатус. (Тържествено.) Под управлението на този безпогрешен и тъй високоморален, тъй широкопрославен, тъй дълбокообичан консул – конят Инцитатус - държавата ще процъфтява и народът ще благоденствува! (Вика.) Ave, Инцитатус! Ave, Инцитатус! Ave, Инцитатус! (Дълги изкуствени аплаузи.)

МНЕСТЕР (ръкопляска френетично). (Браво! Браво!)

КЛАВДИЙ. О, народът даже ръкопляска!
КАЛИГУЛА. Гледай ги идиотите - наистина ръкопляскат!
КЛАВДИЙ. Да, ръкопляскат…
КАЛИГУЛА. А нали трябваше да занемеят от унижение. Да се вкаменят от обида. Да се сгърчат от срам. Да затреперят от злост. Да настръхнат. Да полудеят. Да побеснеят. Да освирепеят. Да озвереят. Да скочат от ярост и да ме убият? А те ръкопляскат! Провал! О, аз съм един бездарен артист! Провал! (Сваля шлема от главата си, захвърля го, скубе си косите.)

КЛАВДИЙ. Успокой се, Гай… Успокой се, миличък Гай… (Вдига захвърления шлем, подава му го.)
КАЛИГУЛА. Не ща го този шлем, много е тежък. Мнестер, дай ми венеца! (Мнестер слага на главата му златния венец.)
КЛАВДИЙ. Ние не отчетохме, мили Гай, че от дълго робско търпение психиката на народа се е изменила, извратила се. От 49 година преди Христа, когато Юлий Цезар ликвидира републиката, досега, до 41 година след Христа, са минали 90 години. За тези 90 години тирания народът се е научил да търпи и да ръкопляска, да търпи и да ръкопляска. Ей го на - нали видя как хубаво се е научил народът да ръкопляска. Браво!
КАЛИГУЛА. Да, хубаво ръкопляска народът.
КЛАВДИЙ. Не, не занемя - народът направо онемя.
КАЛИГУЛА. Онемя? Народът онемя – като Мнестер? (Удря се по челото, озарен.) Охооо! Мнестер, ти си като народа! Не, ти си олицетворение на народа, Мнестер!
МНЕСТЕР (изненадано). (Аз?!)
КАЛИГУЛА. Не, ти си народът, Мнестер!
МНЕСТЕР. (Аз?!?!)

КАЛИГУЛА. Ти си народът, на когото цезарите изтръгнаха езика! (Мнестер се сгърчва.) Ти си безмълвният безропотен мой народ! (Мнестер се сгърчва все повече.) С теб – както с народа - мога да правя каквото поискам. (Мнестер коленичи.) Мога да ти го навра – и на народа - където поискам…
МНЕСТЕР. (За мен ще е щастие, Цезаре!) (Подлага си задника.)
КАЛИГУЛА. Мога да ти отсека главата…(Изважда меча от ножницата.)
МНЕСТЕР. (Главата ми е твоя, Цезаре...) (Заголва шията си.)
КАЛИГУЛА. (докосва с меча си шията му, мечтателно). О, да имаше народът само една шия!... Този покорен народ, който се превърна в един голяяяям ням тъп Мнестер! (Сочи към залата, внезапна светлина осветява публиката.) Гледай ги бе, чичо Клавдий, гледай ги как ме гледат – и мълчат! Сякаш това не се отнася за тях! Сякаш са публика в театър и наблюдават нечия чужда съчинена комедия! (Вика към залата.) Народе – всичко това се отнася за теб, за тебе става дума тук, ти си главният герой на тази кървава комедия! (Отчаяно.) Какъв герой, ти мълчиш и търпиш като... не, неее - и говедото не би търпяло да го яха един пощръклял кон…

Мощно цвилене на коня отново оглася залата.

КАЛИГУЛА (почти разплакан). Само народ, превърнат в покорен добитък, ще позволи да го управлява един тъп кон! (Вика пак.) Народе, защо мълчиш? (Вика в пространството на всички посоки.) Къде са народните трибуни, къде са поетите – да пробудят този заспал народ?! (Никакъв отклик; вика пак.) Къде са народните трибуни, къде са поетите – да разбунят този покорен народ? (Никакъв отклик; вика пак.) Къде са народните трибуни, къде са поетите? (Ослушва се, чака - никакъв отклик. Светлината в залата угасва.) Тишина. Онемели са народните трибуни, онемели са поетите, онемял е народът, онемял е моят Мнестер… Хайде, Мнестер! В тази комедия ти играеш ролята на народа, покажи какво трябва да направи народът, Мнестер! Ти си народът, Мнестер, стани! (Мнестер се изправя бавно, застава неподвижен като статуя, непроницаемо безмълвен, бялото му лице е каменно.) Мнестер! (Мнестер не помръдва.) Мнестер!!! (Мнестер не помръдва.) Окаменя ли, Мнестер? (Започва да го ругае.) Изрод! Урод! Идиот! Олигофрен! Дебил! Дегенерат! (Патетично.) Срам и позор за великото ни Отечество! ...

(Б.Р. Целият текст на кървавата комедия "Заговорът на Калигула" може да бъде прочетен в сп. "ВЕЗНИ", брой 9, 2017 г.)

http://epicenter.bg/article/Stefan-Tsanev-v--quot-Kaligula-quot-/138889/11/0 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!