Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Васил Василев: Русия спечели битката за Сирия, но не и войната за Близкия изток

Ако Турция и Иран се поддадат на изнудването с гражданската война, от тях неминуемо ще бъде поискано да замразят отношенията с Москва. Никакъв Турски поток, никакви С-400, никакви БРИКС, никакво плащане на петрола с друго, освен с долари и т.н.

Васил Василев

Киркук, бездънният петролен резервоар на Ирак, мечтата на всички завоеватели от 20 и 21 век, мина отново в иракски ръце. След като на референдума бе обявено отделянето му от Багдад, централният град на провинцията вчера бе атакуван и донякъде превзет от иракската армия. В Ербил, столицата на Барзани, нарекоха иракското настъпление " обявяване на война ".

Нищо не прави тази война по-сигурна от декларацията на Тръмп, че Съединените щати няма да вземат страна в спора. Това значи, че те ще вземат страната на всяка една от страните. Ще подкрепят и кюрдите, и иракчаните да се избиват взаимно, ще ги сдобряват сутрин и ще ги насъскват вечер, ще ги снабдяват с оръжие, но ще поискат светът да обяви ембарго, ще гледат да препятстват руските доставки и всичко, което може да има връзка с Москва.

И не петролът ще е истинският casus belli в случая. Войната между Ербил и Багдад има всички предпоставки да прерастне в голям регионален конфликт, в който да бъдат въвлечени Турция, Иран и Сирия.

Във всяка от тези държави живеят милиони кюрди, за които Ербил олицетворява мечтата за собствена независима държава. И когато този първообраз на кюрдската власт бъде застрашен, няма как да не го защитят. Напук на политиката на Анкара, Техеран, Багдад и Дамаск за недопускане на съществуването на самостоятелна и жизнеспособна кюрдска държава.

Не трябва да си минал през ЦРУ, за да схванеш, че кюрдският проблем дава на Съединените щати огромен шанс за връщането им като главен разпределител на ролите в Близкия изток. Чрез конфликта те ще влияят върху непредвидимата Турция, върху враждебния Иран, ще отклонят вниманието и бомбите от ислямистките си съюзници в Сирия и, най-важното, ще гледат да нанесат удар по руското влияние в Близкия изток, а ако могат, и по Русия.

Как ? Ако кюрдите в Ирак започнат да губят, кюрдите в Турция и Иран ще се надигнат, може и с външна помощ, в подкрепа на своите братя. Анкара и Техеран ще бъдат заплашени с гражданска война. Тогава Барзани може да получи обещание за външна помощ, но ако призове турските и иранските кюрди да се успокоят. А дали Пешмергите, както се наричат кюрдските бойци, ще напредват или отстъпват, зависи от оръжието, с което се бият, разузнавателните данни и съветите, които получават и от отзвука на действията им по света. Съединените щати могат безпрепятствено да регулират всичко това.

А Русия ? Ако Турция и Иран се поддадат на изнудването с гражданската война, от тях неминуемо ще бъде поискано да замразят отношенията с Москва. Никакъв Турски поток, никакви С-400, никакви БРИКС, никакво плащане на петрола с друго, освен с долари и т.н. За да удържи завоюваните позиции в района, Русия трябва да предотврати разгарянето на конфликта. Това следва да искат и Анкара, Техеран и Дамаск. Багдад видимо е повлиян от САЩ, но и там могат да надделеят силите за мирно уреждане на проблемите с Ербил.

Русия спечели битката за Сирия, но не и войната за Близкия изток. Развитието на киркукската криза ще ни покаже дали тази битка не е била само прелюдия към нов голям конфликт в района. Ще почувстваме и нещо, много по-важно - кой надделява за момента във Втората студена война между Русия и САЩ.

http://epicenter.bg/article/Vasil-Vasilev--Rusiya-specheli-bitkata-za-Siriya--no-ne-i-voynata-za-Blizkiya-iztok-/138695/11/0 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!