Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Бъдете оптимисти — след Слави идва Азис!
За българската политика с пълна сила важи вицът за песимиста и оптимиста. Първият викал, че по-зле от това не може, а вторият го ободрявал – може, може.
Поредното шумно обявяване на новия политически проект на Слави Трифонов постави два въпроса. Първият е ще оцелее ли държавата след това, а вторият – защо.
В други държави също имало подобни примери, казват. Да, в други държави има и много други неща. Като например стандарт на живот, с който просто не се интересуваш от политика. Или пък искрено се забавляваш, ако в нея влезе шоумен.
В българските условия нещата са малко по-различни. Популизмът е панацея, а не конфликтна точка между избиратели и избираеми. Лъжеш, мажеш, ама управляваш. Веднъж като му хванеш цаката как се лъже, после е лесно. Как ли? През телевизора, естествено. А телевизорът изглежда напълно овладян за целта.
На фона на много от така наречените политици Слави Трифонов изглежда интелигентен и даже приемлив. Едва ли и хората, които ще събере, ще бъдат чак такива кръгли нули като огромна част от депутатите в последните години. Но артикулираните от екипа му неща са чист популизъм.
И мажоритарният вот, и намаляването на партийната субсидия, и повечето патриотични послания биха били съвсем на място с известни корекции в прагматичен план. И с посочване на реални пътища за реализацията им. Популизъм, но балсам за душите на многострадалния избирател. Той от години чака нов Бащица, защото за Бойко вече се видя, че не става. А кой би ставал, почитаемият избирател не знае.
Доста ме е яд на този избирател, впрочем. Гласува погрешно години наред. И не са ни виновни политиците, а именно той – незнайният избирател, пускащ погрешни бюлетини и тласкащ България към мизерия.
От друга страна, и него го разбирам – гледа да избере по-малкото зло. В конкретния случай обаче няма как да сме сигурни, че Слави Трифонов ще е по-малкото зло от БСП или от ГЕРБ. Но поне има вид на човек, умеещ да увлича масите. У нас това е равно на лидер.
Няма спор, че е талантлив мениджър. Това, разбира се, включва и вземане на всякакви завои по хлъзгав терен. Няма спор и че го харесват. Свобода и демокрация означава и това – всеки да може да си харесва някакви неща, стига да не са незаконни.
Но пред създателите на новия политически проект със сигурност стои питанката дали харесващите Слави на телевизора ще го харесат и на изборите. Не е чак толкова тъп този народ, че да не прави разлика между двете неща (или поне се надявам да е така).
Съдейки по близката история обаче, съчетанието между популистки тези, патриотарство и чалга на корем изглежда точно като един успешен политически проект. И това е жалко.
Двама от предходните съратници на Слави – Любен Дилов и Росен Петров, вече минаха през парламента. Не се запомниха с ярки политически послания или действия, макар сами по себе си да са интересни и талантливи. Но на политическата сцена даже Яне Янев беше по-атрактивен от тях.
Не гледам „Шоуто на Слави“, защото не ми е интересно. Подреждат се едни хора в черни дрехи и чакаш всеки момент да разбереш кой е умрял. Вероятно талантът на заетите с шоупрограми е покойникът.
Изцяло ще пропусна музикалната част, наричана най-често чалга. Гьобеците, оказа се, виреят в странна симбиоза с патриотични изявления. И това се харесвало на драгия зрител. Подозирам, че е същият, който пуска грешната бюлетина. Подозирам и как го прави – мятайки гьобеци с трикольорче в ръка.
Това си е мое лично мнение, разбира се. За бъдещето на България изобщо не е важно дали някакво шоу се гледа или не. Важно е защо един шоумен иска да стане политик. По-точно – защо някой е избрал точно него за следващата вълна. Защото е честен? Защото е популярен? Защото разбира от държавно управление? Защото мултиплицира ръгането на чушки в боба като част от културата на България? Или защото има готово правителство, облечено подобаващо за кончината на държавата?
За да имаме просперитет, в политиката трябва да влязат хора, които поне малко разбират от важните за страната неща – икономика, финанси, право, здравеопазване, образование. Дано да ги намери Слави. Досега май никой не успя. И ще добавя, че не съм съгласна с един от упреците към него, че не се е заявил като ляв или като десен.
Все ми е тая как ще се нарече, у нас лявото и дясното са имагинерни, а автентичните им представители са натикани по ъглите.
По-важно е дали новият проект може да предложи нещо смислено. Експертност. Доказана липса на сребролюбие. Или поне едно от двете.
А може ли?
Потенциалът на въпросното шоу да стане политически проект със сигурност е изчисляван, вероятно е калкулиран и успехът от рефереднума, колкото и спорен да е. По същия начин е изчисляван и проектът ГЕРБ. И проектът НДСВ. Лошото е, че във всички тези проекти един човек (или няколко) идват, за да приберат едни пари. Нашите. Ето това е в основата на изчислението.
Нека да ме опровергаят управлявалите досега, ако могат.
С просто око се вижда, че България има нужда от нови политици. От млади и неизкушени от далавери хора, милеещи за България. От хора с морал, сърце и съвест. По една или друга причина, те бягат не само от политиката. Бягат от България.
На тези, които остават, ще кажа да бъдат оптимисти. След Слави идва Азис.
Евелина Гечева, Трансмедия
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!