Следвайте "Буднаера" в Телеграм

След възвръщането на Южна Добруджа – велика радост на юг и тъга на север

"Българи, където и да сте – в далечна Америка, в Европа, в Трансилвания, в Бесарабия, дори в най-затънтеното място на Балканите, чуйте! Чуйте радостта на роба! Добруджа е свободна! Днес е тържеството на свободата!". С тези ликуващи слова вестник "Добруджански глас" възвестява на добруджанци, че е настъпил необикновен миг – мигът на осъществената свобода.

Часове по-рано от ефира на радио София е изтекла голямата новина – сключен е Крайовският договор. Патриотите в Добрич изваждат скритите в раклите български знамена и ги развяват щастливо по улиците. По-високопоставени люде в града обаче се намесват и ги молят да се приберат. Решението е мъдро, защото в двете седмици между 7-ми и 25-ти септември 1940 година настъпва опасно междувластие.

Веднага след като е подписан договорът, румънците организират фашистката организация "Желязна гвардия". Нарочни команди, облечени като хитлеристи, минават през града и пеят патриотични румънски песни, за да сплашат добруджанци. За щастие местните не се поддават на провокациите. Напротив – мъдро създават специална организация, която да пази на възлови местта – болници, училища, църкви. Междувременно добруджанското население трескаво се стяга да посрещне българската армия. Всичката налична коприна за знамена в Добрич е изкупена и се налага да поръчват стока от други градове. 

Рано сутринта на 25-и септември на площада в Добрич се стича многохиляден народ. Хората са облечени в народни носии, трикольорът се вее от всяка къща. а улиците буквално са застлани с цветя. Народни трапези са насложени по тротоарите на главната улица и площада. Месалите и даровете стигат чак до общината. Хората са застинали в трепетно очакване на българските войски. Към 10 часа по радиоуредбите съобщават, че войниците наближават старата българо-румънска граница и са навлезли в Южна Добруджа. Градският оркестър започва да свири "Шуми Марица" и "О, Добруджански край". Половин час по-късно пристигат трима конници и известяват, че българските войски вече са минали село Стожер и наближават Добрич. 

"Българите идат!", провикват се хора откъм Варненското шосе. И малко преди 12 часа мощно "Ура" посреща първите български военни. Начело на конницата е генерал Георги Попов, след нея се движат танкове. На един от първите танкове са поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна. 

Отзад се виждат мотоциклети с кошове, пълни с деца и младежи. Камбаните бият тържествено. Варненският митрополит Йосиф отправя благословия за града.

Сълзи от радост и лица, озарени от невиждано щастие. Добруджа вече е свободна! Хората прегръщат войниците, катерят се по танковете, целуват дулата на оръдията. Девойки посрещат освободителите с хляб и сол и даряват бойците с дантелени пешкири и кърпички, на които е извезан образът на Стефан Караджа. След девойките се появяват момченца, яздещи понита и облечени с цветовете на българския трибагреник. На главите си децата са сложили юнашки калпачета със зелено дъно и лъвче с емблемата на градското дружество "Юнак". Еква песента "О, Добруджански край", изпълнявана от самодейните хорове в града. Всички пеят, пригласят и прегръщат войниците. 

После множеството се отправя към общината, където генерал Попов произнася първата си реч в свободен Добрич. Зазвучава духовата музика на Частната българска гимназия в града, отнякъде писва гайда, разлюлява се българско хоро. В това време откъм гарата пристигат цивилните гости. Сред тях е композиторът на добруджанския химн Александър Кръстев. Веселието продължи три дни, разказват по-късно участниците в паметните събития.  

Докато в Южна Добруджа празнуват, тревожна тръба стряска посред нощ жителите на Северна Добруджа. Те имат 24 часа да напуснат завинаги родните огнища. В студената и дъждовна есен върволици от пребледнели семейства преминават договорената вечна и окончателна граница. После колони от камиони пъплят из Южна Добруджа и свалят из селата разплакани жени с бебета на ръце. Малки дечица се държат за полите на майките си. Едно момченце е гушнало коте, друго дете стиска кафез с гълъбче.

След камионите прииждат кервани от каруци, подкарани от мъжете. По силата на Крайовския договор 67 хиляди българи от Северна Добруджа са разменени срещу 94 хиляди румънски колонисти. Повечето от нашите семейства нямат покъщнина, нямат завивки, нямат нищо. В бързината са сварили да вземат единствено сватбения пешкир и... шепа родна пръст. 

Г. Георгиев

http://uniconbg.com/ 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!