Следвайте "Буднаера" в Телеграм

РУМЕН РАДЕВ – „сам юнак на коня“ или…Вижте ИСТИНАТА за българския президент!

Много от нас имаха идеализираната представа, че президентът Радев ще дойде на бял кон и размахал сабя дамаскиня ще помете цялата корумпирана сган от гербаджии, подмазвачи, използвачи и откровени крадци, които са впили зъби и нокти в  народната снага.

Лошото е, че не става така. Първо статуквото цели 8 години се срастваше с властта. И сега почти няма институция, която да не е доминирана от Борисов и ГЕРБ. И правителството, и народното събрание, и огромната част от общините…Всичко е в ръцете герберски.

Изобщо не трябва да забравяме и факта, че Борисов дойде на власт с благословията на ЦРУ. Те и сега го подкрепят. Иначе отдавна щяхме да му видим гърба. Разбира се, подкрепят го по техния си, американски начин. Лицемерно. А зад гърба му подготвят нови послушковци, които да яхнат народа в интерес на западната и местната олигархия.

И единственият, който влезе във властта, без протекцията на САЩ и Запада, бе президентът Румен Радев. Разбира се, в началото и сега, той бе принуден, наред със защитата на българските национални и славянски корени, наред с твърденията му, че Крим е руски и над него се вее флагът на Руската федерация, наред с искането да бъдат свалени всякакви антируски санкции, наред с отстояване на позицията, че нашият, български национален интерес изисква нормални и приятелски отношения с Русия…Румен Радев бе принуден по силата на обстоятелствата, да заявява своята „привързаност“ към НАТО и ЕС, да участва във форуми на НАТО и ЕС и т.н.

Всеки ще попита какви бяха тези обстоятелства? Ами нека най-напред да кажем, че Румен Радев е обикновен човек като нас. Влизайки във властта, той нямаше зад гърба си нито олигарси, нито големи пари, нито някакви властови наши и чужди групировки, които да го подкрепят. Той всъщност бе пожелан от народа. И не беше човек, свързан с политиката, камо ли с днешното герберско статукво.

Това, че не беше свързан със сегашната власт си имашесвоите плюсове и недостатъци. Плюс беше всенародната любов към него, която го посрещна още на входа на президентството. Минусите, обаче бяха повече. Той нямаше свои хора, на които да се опре, дори в собствената си администрация. Защото той ги избра. Но дали щяха в критични моменти да са лоялни към него? Това е вече голям въпрос. И отговорът е нееднозначен.

После президентът бе заобиколен от хора в тайните служби, лоялни на ГЕРБ и ЦРУ. Включително и сред тези, които осигуряват охраната му. Нямаше подкрепа в правителството. Нямаше подкрепа в общините. Влизаше във властта на една страна, изцяло обсебена от гербери и техните американски господари. Беше наистина „сам юнак на коня“! Един митичен Крали Марко, от който хората в България очакваха с мощен замах на сабята дамаскиня да унищожи злото. Нека, обаче си спомним, че такъв подвиг не е бил по силите дори на Крали Марко, когото народът изгради като образ в своите песни и легенди.

Ето тези обстоятелства принуждават днес нашиятпрезидент да лавира. Да търси пресечната точка на противоположни сили, които се сблъскват в страната ни. Нека си спомним, че на самия железен, смел и самоотвержен президент Владимир Путин му трябваха 10 – 12 години, за да изправи икономиката на Русия на крака.  Да си осигури подкрепата на силовите структури, на военно-промишления комплекс, на армията…И разбира се на руския народ. И то при положение, че цялата власт бе в неговите ръце.

А за зла врага, нашата Конституция не дава почти никакви правомощия на президентската институция.

Но въпреки тези трудни и почти невъзможни условия заработа, заобиколен от всякъде от хора, които го дебнат, нашият президент твърдо и неотклонно защитава националния интерес. Защитава българската и славянската духовна традиция. Защитава страната от все по-нахалната турска инвазия. Дори се намесва в най-чувствителните за икономиката ни сектори като енергийния сектор, изисквайки правителството да създаде такива условия, че България да получава доставките на природен газ ПРЯКО от Русия. А не чрез посредничеството на Турция и милостта на султан Ердоган.

От всички медии и политици, единствен президентът заяви категорично, че Русия не е заплаха за България. И че той държи на поканата си към руския президент Владимир Путин за март 2018 г.

Само Румен Радев заяви категорично, че не трябва да се говори злобно зад гърба на Русия. И че с Русия трябва да говорим приятелски и добронамерено. За да поставим на здрави основи отношенията между нашите две братски страни.

Въпросът е имаме ли ние неговата смелост? В неприятелско обкръжение да отстоява своята позиция и националния интерес? Имаме ли смелостта да го подкрепим с действия, с протести, с подкрепа за всяко негово искане относно Русия и интересите на България? Или както досега, ще го гледаме, ще критикуваме всяка негова стъпка…И ще чакаме свободата да ни дойде, поднесена на тепсия. Докато ние си пием ракийката…

Та, критици на Румен Радев има много. Нека ние, обикновените хора да застанем до него. И да го подкрепяме. За да оцелее във властта един човек, който мисли за народа.

Автор Иво Македонски, Skandalno.net 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!