Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Веригите си платили изследването колко са супер, разкри депутат – ЛИДЪЛ на трето място...
Веригите ЛИДЛ, Била и Кауфланд са сред спонсорите на изследването, чрез което Институтът за пазарна политика обясни на народа колко добри са .... веригите. Разкритието бе направено не от кого да е, а от известния червен депутат Александър Симов. Той приложи и факсимиле, от което ясно се вижда кои са спонсорите. Народният представител напомня, че шефов на вериги - споменава директно Кауфланд, до неотдавна са давали съвсем различни проценти за реалното присъствие на стоки от български производители в тях, в сравнение с незнайно откъде взетите 70%, цитирани от ИПИ.
http://19min.bg/news/8/92114.html#92114
Докладът на ИПИ: ЛИДЪЛ на трето място по приходи сред търговските вериги у нас
ЛИДЛ е в топ три на търговските вериги в България, тя заема трето място след Кауфланд и Метро, сочи доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Документът разбива митовете за "лошите" вериги хипермаркети - че пренебрегват нашите фирми производители и продават предимно вносни стоки, че ни пробутват храни второ качество, че крият печалби и данъци, че заради тях фалират малките магазини. Материалът е озаглавен "Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове" и бе публикуван на интернет страницата на ИПИ на 4 септември. Документът излезе почти едновременно с гръмването на скандала с търговската верига Лидъл. Хипермаркетите станаха обект на критики в цяла Европа заради рекламата на т.нар. гръцка седмица и заличаването на православните кръстове от изображенията на кадри от Гърция.
Според данните на НСИ ЛИДЛ е на трето място в търговията с храни у нас след Кауфланд и Метро.
Общият обем на пазара на дребно с храни и безалкохолни напитки през 2016 г. се оценява на приблизително 10,02 милиарда лева, се посочва в доклада на ИПИ. И него се казва и: „За пазарните дялове на отделните участници можем да съдим от оценките на Euromonitor (2015 г.). Според тях,около 13% от пазара на храни е концентрирана в пазарния лидер Кауфланд. Следват Метро (7%), Лидл (6%) и Билла (6%) с почти идентични пазарни дялове. Кауфланд заема тази си позиция от 2012 г., когато задмина дотогавашния лидер Метро. Пазарът е силно динамичен, като пазарните дялове и собствеността, особено при по- малките вериги, се изменят често и значително.“
Целта на изследването „Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове” е да подложи на проверка редица популярни твърдения за модерната търговия в България, обясняват авторите на проучването. Според тях подобни твърдения често стават основание за политически действия и дори законодателни инициативи срещу модерните търговски формати.
„Прегледът на тенденциите в сектора сочи, че той става все по-конкурентен – фирмите в него и техните пазарни дялове бързо се менят. Днес модерната търговия предлага на клиентите си достъп до магазини от всички ценови сегменти – хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри и кеш-енд-кери формати. През последното десетилетие броят на обектите и оборотът на фирмите за модерна търговия в България расте. Въпреки това тази тенденция няма почти никакъв ефект върху традиционната търговия. Оборотите в традиционната търговия остават де факто непроменени между 2012 и 2015 г., а при специализираните магазини дори се наблюдава ръст. През 2015 г. делът на фирмите с над 250 заети (които до голяма степен се припокриват с модерните търговски формати) в търговията на дребно е 26%. Останалата част от пазара продължава да се държи от фирмите в традиционната търговия“, пише в материала на ИПИ.
В доклада се казва и следното:
„Често срещана теза е, че навлизането на модерните формати вреди на местните производители, тъй като веригите предлагат предимно вносни стоки. Стоките от български доставчици обаче съставляват приблизително 60-70% от общия обем на стоките, продавани в магазините на търговските вериги. Повечето модерни търговски формати изграждат дългосрочни отношения с местни доставчици – фермери, млеко- и месопреработватели и др., като им помогат да внедрят европейски и международни стандарти и да излязат на външния пазар. По този начин, положителните ефекти върху българските производители от работата им с модерните търговски формати се простират далеч отвъд пласмента – съкращаване на веригите на предлагане чрез елиминиране на прекупвачите, повишаване на конкурентоспособността, въвеждане на високи стандарти за качество и директни инвестиции в производство.
Търговските вериги извършват сериозни инвестиции в страната – към края на 2015 г. преките чуждестранни инвестиции в търговията на дребно са 2,6 милиарда лева или 5,8% от общите ПЧИ с натрупване към този момент. От значение е и влиянието на модерната търговия по линия на изсветляване на икономиката – големите търговски вериги помагат за повишаването на събираемостта на данъците, деклариране на сделките с бързооборотни стоки и спазване на трудовото и осигурителното право. По приблизителни оценки, за 2015 г. те са внесли ДДС на стойност около 1,4 милиарда лева и данъци върху труда на стойност около 170 милиона лева.
Един от митовете около модерните търговски формати е този за масовите фалити на малки магазини и загуба на работни места. Всъщност статистиката показва, че между 2005 и 2015 г. заетите в търговията на дребно нарастват с около 12%. Този ръст показва, че навлизането на модерните търговски формати на практика води до нетно увеличение на заетостта в сектора.
Освен това търговските вериги предлагат чувствително по-високи заплати на своите служители – средната брутната месечна заплата в тях е била 976 лева през 2015 г. или над два пъти по-висока от тази в най-малките фирми с до 9 заети (449 лева). Трудът в най-големите фирми в сектора е и много по-производителен – ако средната годишна добавена стойност на един служител при тях е 22,2 хиляди лева, то при малките фирми тя е едва 5,1 хиляди лева.
Разпространението на модерната търговия се отразява положително и на потребителския избор. Различните модерни формати предлагат между 2 000 и 20 000 артикула, което е непостижимо за по-малките магазини. Методите им за сертифициране и контрол, както и насрещните изисквания към доставчиците повишават качеството на продукцията, предлагана на крайния потребител.
Не на последно място, търговските вериги влияят и на социалната среда в страната. Част от тях предлагат курсове и специализации и участват в пилотни програми за дуално образование. От значение е и обвързването им с различни каузи – от опазването на околната среда и културното наследство, през различни програми за дарителство до финансиране на инициативи на гражданското общество.
В по-общ план, анализът сочи, че навлизането и разширяването на дейността на веригите за модерна търговия има благоприятен ефект върху икономиката на страната като цяло. Секторът изсветлява и привлича значителни инвестиции, работещите в него се увеличават и се радват на все по-високи доходи, а потребителите получават по-голям избор на стоки и насрещна гаранция за качество. Навлизането на модерните търговски формати спомага и за развитието на местното производство, тъй като предлага на практика огромен пазар за своите доставчици, като в същото време ги насърчава да внедряват международни стандарти и да стават все по-конкурентни. Изследването показва, че периодичните атаки към модерните търговски формати не се базират на факти, а по-скоро обслужват частни интереси и целят да донесат краткосрочни политически ползи на своите глашатаи.“
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!