Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Александър Йорданов: Заради провал на руски план ли Белград шамароса дипломатическо си представителство в Скопие?
Промяна в македоно-сръбските отношения ще има, но тя ще е в полза на европейското, натовското, време на Балканите
Александър Йорданов, специално за Faktor.bg
Новината, че Република Сърбия е „изтеглила целия персонал на посолството си в Скопие” основателно предизвиква внимание. Подобно действие има изключителен характер и е рядка практика в дипломатическите отношения тъй като визира до голяма степен член 45 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения. А той предполага подобна внезапност при „окончателно или временно отзоваване на представителството” или при „скъсване на дипломатическите отношения”. Като аналогия нека да припомним нещо класическо, но и поучително. Макар Царство България да е на страната на Тристранния пакт и съюзник на нацистка Германия по време на Втората световна война, Москва не къса дипломатическите си отношения със София, не отзовава персонала на своето посолство. Означава ли тогава, че действията днес на Белград са резултат на далеч по-голямо напрежение в двустранните отношения? Едва ли. Но давам този пример, за да подчертая извънредността на ситуацията.
Официално изявление на Сръбското министерство на външните работи засега няма. Но дори и след като се появи такова, което най-вероятно ще омаловажи случилото се обяснявайки го с необходимостта от „консултации и кадрови рокади”, факт е, че предприетият ход е извънреден. На дипломатически език извикването за консултации на целия персонал на едно дипломатическо представителство говори еднозначно за сериозно и тенденциозно влошаване на отношенията между две държави. В случая между Р Македония и Р Сърбия. Възможно е целта да е отново поредна провокация срещу правителството на Зоран Заев. Възможно е да се целят внушения и послания за
сплотяване на просръбските среди
в Македония за реванш на предстоящите местни избори.
Обяснения и версии ще има тепърва. Но и сега е ясно, че с оглед на развитието през последните месеци на политическата ситуация в Р Македония, сръбската дипломация е претърпяла пълен крах. Тя не е успяла да разчете правилно възникналата след изборите обстановка. И затова предприема извънредно действие. Провалила се е, както в контакти, така и в анализи. Работила е за реализацията на сценарий написан в Москва, но сръбските дипломати са се оказали елементарни негови изпълнители. Така се обяснява непростимият гаф с присъствието на сръбски дипломат в „кървавия четвъртък” в македонския парламент – нощта на 27 април т.г., когато провокатори нахлуха в парламентарната сграда с цел да попречат на избирането на председател – изключителен прецедент в дипломатическата история. Дипломатът Живойнович се оказа служител на сръбските специални служби и неговата „солидарност” с престъпниците нападнали основната демократична институция на страната бе наистина повече от скандал. Логично последва и изтичане на секретна информация за директна намеса на сръбски дипломати във вътрешните работи на Р Македония.
Дейността на сръбското посолство в Скопие от години е подчинена на идеята за недопускане на ускоряване на движението на Р Македония към европейска и особено към натовска интеграция. Това е трайна сръбска политика, в която има повече политически емоции и почти липсват политически аргументи. Емоциите са израз на сръбското разбиране, че е невъзможно някогашната
„тяхна сръбска бановина”, да изпревари метрополията Белград
по пътя на европейската интеграция. Това за сърбите би било конфузно. Аргумент е единствено координирането на официалната сръбска политика с политиката на Кремъл, която е принципно против разширяването на НАТО и ЕС в региона на Западните Балкани. И до днес в Москва смятат за провал на руската политика допускането България да стане член на НАТО. И са „решени” да поправят тази „грешка” чрез трайно дестабилизиране на Р Черна гора, на Р Македония, на Босна и Херцеговина, чрез политика стимулираща конфронтация между Сърбия и Косово. В Черна Гора вече опитаха, но номерът им не мина. Опитват от години и в Македония. Тук до скоро опитът им минаваше. Но последните събития в Р Македония ясно показаха, че Р Македония има политици и партии, има граждани, които категорично отхвърлят руско-сръбския сценарий за региона, избрали са своя път към ЕС, а вече и на практика са убедени, че само и единствено по този път ще имат подкрепата на европейска и натовска България. Самата България направи силен ход като подписа с Р Македония стабилен договор за добросъседство, който ясно говори за
европейска и натовска перспектива
А тъй като не е възможно членство в ЕС без преди това членство в НАТО – такава е практиката в региона, то повече от ясно е, че Р Македония има всички шансове да изпревари Р Сърбия в процесите на евроатлантическа интеграция. Докато за Белград към момента темата за членство в НАТО все още е табу. Политиците се страхуват да говорят на тази тема или ако просъскват нещо, то са стари, отживели времето си, клишета. А щом е така логично е да няма светлина в тунела и за сръбската евроинтеграция.
Може да се предполага, че дипломатите от сръбското посолство не са изпълнили указания на своето министерств. Ясно е, че събитията в Скопие не са се развили в очакваната от тях посока. И затова ги привикват на „консултации” всичките. Но защо и домакинския персонал? Да приемем, че последното се прави с оглед „спестяване на разходи”.
Възможно е сегашното действие на Белград да е своеобразно извинение към Скопие, опит да се даде рестарт на отношенията с нови дипломатически лица и нова политика. Но всичко това предстои да видим дали ще бъде наистина така.
Засега по-скоро остава в сила изявленията на шефа на сръбската дипломация Ивица Дачич, който само преди седмица определи като „грешка” признаването на Република Македония под нейното конституционно име. Това изявление не случайно бе направено в Атина. Идеята е да се притисне новото правителство в Скопие и да се демонстрира отново
силата на една архаична политика
Остава в сила и изтеклият в медиите „секретен доклад” на македонската Дирекция за сигурност и контраразузнаване , от който стана ясно, че през последните девет години Република Македония е била мишена на мощна подривна, пропагандна и разузнавателна дейност от страна на руското посолство в Скопие, на руските разузнавателни служби, а от личен опит мога да твърдя, че към тази дейност на руското посолство едно „братско” рамо винаги е давало и сръбското посолство. Така руско-сръбският сценарий цели трайната дестабилизация на страната, което до голяма степен бе постигнато, защото проруското и просръбско управление на партията на Никола Груевски през тези години практически остави Македония да марширува на едно място – в сивата зона на Балканите.
Положителният жест в цялата тази странна дипломатическа история на която тепърва ще видим края е, че все пак македонската страна е постъпила сравнително толерантно и без да прилага директно член 9 от Виенската конвенция е дала достатъчно ясен знак на Белград, че действията на сръбските провалени дипломати на македонска територия са недопустими. В такива случаи чл. 9 предвижда изпращата страна „да отзове въпросното лице или да прекрати неговите функции в представителството”. Остава да разберем дали Белград не е толкова „ядосан” на собствения си провал, че направо е решил да шамароса цялото си дипломатическо представителство.
Ясно е само едно. След този дипломатически скандал промяна в македоно-сръбските отношения ще има. И тя няма да е в посока на времето, което си отива, а в полза на времето, което идва – европейското, натовското, време на Балканите.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!