Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Георги Чапкънов: Да бъдеш добър в България е голямо усилие. Още малко имам да свърша и се махам от...

този свят, казва скулпторът

„Българинът е обсебен от злото - един посяга с думи, друг краде“, казва скулпторът Георги Чапкънов. Снимка: Емил Георгиев


„Монументални комплекси като Мавзолея или Паметника на съветската армия трябва да останат като символ за дупедавството ни. Защото идват тези поколения, които няма да повярват, че е имало такъв режим.“

Елена КРЪСТЕВА

Една жена-птица е кацнала на масата на Чапа. Разперила е криле от сребро, лицето й е застинало в екстаз, тялото й се губи в шепата на скулптора. Той е сигурен, че когато я завърши, тя ще носи радост на притежателя си.

С Емил Георгиев обаче не сме в ателието на Георги Чапкънов заради жената-птица, а заради отлетелия в небитието архитектурен комплекс „1300 години България” на Валентин Старчев. Тази тема е сред най-дискутираните от читателите на „Площад Славейков” и потърсихме и мнението на Чапа.

Както всеки път, разговорът с него тръгна по една нишка, но ни отведе към съвсем друга история и открития. Като това, че чехите братя Прошек не само са научили българина да пие бира, но и са разрушили релсите на ж.п. линия, построена от тях, за да не стигне аскерът на Шипка преди опълченците.

Тъкмо паметник на Иржи и Теодор Прошек, избрали да изживеят дните си в България като Георги и Богдан Прошекови, е най-новият проект на Чапа. Лично от него ще разберем как ще го реализира, плаши ли го общественото мнение и защо да си добър човек в България е неимоверно усилие.

– Проф. Чапкънов, независимо дали ни харесва или не – паметникът „1300 години България” на Валентин Старчев вече е в историята. Каква е поуката от тази история?

– За мен е още едно потвърждение, че българинът е деструктивен. Дай му да руши! Това се отнася най-вече за нашите вождове, които са се обградили с разбойници. През всички тези години съм забелязал, че наближат ли избори, започват да говорят как трябва да се махне Паметникът на съветската армия. А защо? Като го махнат, да не би да не го е имало? Той е част от нашия национален позор, нека да стои там за назидание. Ще дойдат други поколения, които няма да вярват, че е имало такова нещо.

Това с паметника на Вальо Старчев също е дивотия. Той беше изграден под нареждане и проектът за него стоя година и половина в ЦК, не знам какво толкова мислиха. Както всички глупости от онова време, трябваше да бъде открит за началото на не помня кой конгрес на БКП. Направиха го за пет месеца и веднага започна да пада. В края на 90-те години, когато скелето се озъби отгоре и изскочиха железата, дадох идея на Вальо Старчев да го съхранят в този вид – като символ на разрушителното време, в което живеем. Идвайки от „Магура” към булевард „Витоша”, се бях загледал в този монумент – перфектна скулптура, като пластика няма грешка, всеки миг силуетът му се менеше динамично и красиво.

Аз бях и против събарянето на мавзолея. Това беше амбиция на един човек, който докато го срути, не миряса! Сега го няма никакъв, а тогава използва конюнктурата. Мавзолеят щеше да бъде една от реликвите на тоя строй, който така или иначе си отива. Като екзотика можеше да седи.

– Казвате екзотика, но представяте ли си паметник на Хитлер да стои като екзотика в някой германски град?

– Не, разбира се. Но монументални комплекси като Мавзолея или Паметника на съветската армия трябва да останат като символ за дупедавството ни. Защото идват тези поколения, които няма да повярват, че е имало такъв режим.

– През 1981-а вие участвате в създаването на НДК – Слънцето над централния вход е ваше произведение. Чувствате ли се като скулптор, обслужвал властта с таланта си?

– Никога не съм правил нещо, което да не ми харесва – и това се вижда. Да не кажа, че съм може би единственият, който не си е подложил задника. Изтърпях години лишения, тъй или иначе не бях официален художник. Големите поръчки по онова време ги получаваха други хора, то се знае кои са. Съответно те имаха и пари. Аз съм правил илюстрации на някой разказ в „Литературен фронт”, за „Стършел”, заглавки съм писал във вестници, какво ли не – за някой лев.

– Пазите ли ги?

– Как ще пазя глупости? Те са нещо инцидентно. Правено на бърза ръка, минава, отминава и никой не му обръща внимание.

– Вашата статуя „София” се извисява в центъра на София, почти на същото място, където в соцвремената имаше паметник на Ленин. Готов ли сте да понесете варианта „Да я махнем, защото пречи/грозна е”?

– Мила, винаги е било така на тая територия. Най-лесно е да събориш, още от времето, когато София е била „Сердика – моят Рим”, както я нарича император Константин Велики.

Всяко нещо, което съм правил, е било посрещано на нож. Единственото изключение е паметникът на дарителите, който направих в Свищов. Наглед е странна работа и бях много изненадан, когато никой нищо не каза. А за статуята на София… то беше едно чудо, което започна още докато я правя. Целият синод се изправи срещу мен – та езическа била, та грозна била, та сам да си я съборя. Какво ли не се изрече. Слава Богу, не обърнах внимание на нищо, за да мога да я направя. И я направих, но ако Софиянски не беше кмет и не беше застанал до мен, нямаше да я има. Нека са спокойни всички – не съм се обогатил от тази статуя!

– Над какъв проект работите сега?

– Известна ти е бирената фабрика на братя Прошек. Велики чехи, които толкова са обикнали България, че са се прекръстили с български имена и от Иржи и Теодор са станали Георги и Богдан и са изживели дните си тук. Малцина от българите знаят какво точно са сторили Прошек за България. Построили са железницата от София до Варна, пристанището на Варна, Лъвов мост, Орлов мост.

Та работя над техен паметник, който ще е срещу телевизията, на мястото, където е била фабриката им. Двамата са застанали на една маса, седят с чаша бира в ръка и още три стола, да могат да седнат хора да изпият бира с тях.

– На една маса бяха застанали и Алеко Константинов и Бай Ганьо в проекта ви за паметник на писателя на бул. „Витоша”. Вие спечелихте конкурс, но под натиска на общественото мнение той бе отменен. Какво ще правите, ако то не е на ваша страна и сега?

– Някои в нашата гилдия не ни обичат много със Стани, архитекта ми (архитект Станислав Константинов – бел. ред). Като мотивът е: „Все те”. Ами правете и вие!

– Обществото има право да изисква и коментира, когато става дума за проект, предназначен за градска среда, а не за творба в частен двор…

– Разбира се, но когато тези коментари не са по същество, а са зли… Разбираш ли, българинът е обсебен от злото! Един посяга с думи, друг краде – говоря за мои неща. През 80-те години направих една колона „Дървото на живота” пред Съюза на писателите на ул. „Ангел Кънчев” – беше пълно с птички, гущерчета, пеперуди и какво ли не. Имаше и една змия – усойничка отгоре… Докато не опоскаха до край тази колона, не мирясаха.

http://www.ploshtadslaveikov.com/georgi-chapkanov-da-badesh-dobar-v-balgariya-e-golyamo-usilie/ 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!