Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Проектът за газов хъб „Балкан“ няма как да излезе на печалба

"За нас най-важно е постигането на газова диверсификация и това е напълно реално. Оттук нататък всичко е друго е надскачане на възможностите ни", казва д-р Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество.

Автор: Мирослав Иванов, transmedia.bg

Г-н Димитров, доколко проектите, които се въртят около България и сякаш все ни заобикалят, могат да донесат газова диверсификация и доколко геополитическа тежест за страната… 

Не е само геополитика. Транзитирането през територията ни може да донесе и пари. Но нека разделим целите на България в областта на газовата геополитика на две основни направления. Едните проекти са за диверсификация на доставките, т.е. в България да има освен руски газ и някакъв друг, и на второ място проектът за хъб – България да трансферира газ, който няма да остава тук. 

И да го търгува, не само да го трансферира… 

За да го търгува, България трябва да го купи. По-скоро идеята е, когато газът дойде във Варна, да се явяват продавачът, може това да е „Газпром“, може да е някой друг, както и купувачът от Централна Европа, ако теоретично има връзка с хъба „Баумгартен“. Прави се сделка и купувачът казва – ние си го трансферираме към нас. Защото България да купи този газ и да чака някой да го вземе от нея, е супер рисково. Аз не си представям това изобщо. По-скоро хъбът е мястото, на което се срещат трейдърите и се сключват сделките. 

И първото условие да просъществува такъв хъб е да има ликвиден пазар в тази страна. Точно такъв е случаят с „Баумгартен“ в Австрия. В България не мисля, че изобщо може да се говори за пазар. Ние имаме само един доставчик. Потреблението на газ за миналата година е точно 3 млрд. кубически метра, което е много малко. И трябва да чакаме някой да дойде от друга държава да сключи сделка в България. Аз например бих се поколебал да сключа такава сделка в страна със съдебна система като българската. Хъбът е не само тръби. Това е бизнес. Трябва да има ликвиден пазар. Да има и някаква традиция в сключването на такива сделки. В последните години да е имало поне 5-6 търговци, които да търгуват големи обеми газ. А ние освен „Булгаргаз“ и разни дребни доставчици нищо друго нямаме.  

Логично ли е да се очаква някоя от съседните на България страни да прави сделки през газовия хъб „Балкан“? Имаше заявки от премиера Борисов за интерес от Сърбия. При положение, че за тях има и алтернативите TAP и TANAP.

По-лесно за Сърбия би било да купува газ в България, ако се направи интерконекторна връзка. В другия вариант през Трансадриатическия газопровод трябва да участват Гърция, Македония и Сърбия, което е значително по-трудно. И явно в Русия са съвсем наясно, че каквото и количество газ да докарат до брега на Черно море – бил той турския или българския, те не могат да прокарат големи обеми от него през територията на ЕС, защото ще ги спре Третият енергиен пакет. По същата причина, по която бе спрян и „Южен поток“. Затова сега Русия се опитва да „прокара“ малки обеми газ в няколко различни направления. Като по този начин ще стане оправдано строителството на втора тръба на „Турски поток“. За първата е ясно – тя отива за Турция, което означава, че транзита през България спира от 2020 г….

Спекулации за полагането на втора тръба вече се появиха в руски медии. 

Да, но после от „Газпром” уточниха, че извършвали подготвителни работи за втората тръба, но още нищо не полагат. Планът на Русия е да докара газ до Турция и „Газпром” вече поиска от България да смени входната точка за доставката на руския газ. Сега в договора е вписано, че е тя е на българо-румънската граница. Те искат да я сменят. Не са казали къде ще е тя, но най-вероятно става дума за българо-турската граница. Така 3-те млрд. куб. метра, които България потребява, ще идват от "Турски поток". Ако се прокара интерконектор със Сърбия, за който ще е по-лесно позволението от ЕК, защото не става дума за магистрален газопровод – ето пазар за още около 3 млрд. куб. метра. Предложение за смяна на точката за доставка на газ може да има и Гърция и така руснаците да започнат и нея да я снабдяват през "Турски поток". 

Но в крайна сметка „Газпром” има и още една опция, която е свързана с Трансадриатическия газопровод. Той има първоначална мощност от 10 млрд. куб. метра годишно. И те са резервирани от акцинерите в „Шах Дениз“. Но изрично условие е преди да заработи този газопровод да се проведе търг за още 10 млрд. куб. метра. И ако се окаже, че има интерес някой да трансферира газ, собствениците на Трансадриатическия газопровод са длъжни да осигурят достъп и да увеличат капацитета му до максимум 20 млрд. куб. м годишно. Такъв доставчик би могъл да бъде „Газпром“. С това ЕК едва ли би имала проблем, защото е повече от ясно, че „Газпром“ няма каквото и да е участие в този газопровод. И руснаците биха могли да се явят на търга и да обявят, че имат 6-8 млрд. куб. метра газ, който искат да прехвърлят в Италия. 

Тогава каква е ролята на България в тази широко рекламирана подписана пътна карта с „Газпром“? Ако цитирам правилно, премиерът Борисов обяви, че България би могла да получава 12-15 млрд. кубически метра газ годишно. Къде ще отива той?

Вижте, в пътната карта пише, че България и „Газпром“ ще проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура на територията на нашата страна. Нищо конкретно няма там. В момента Русия оказва натиск върху България и Сърбия да направят интерконектор с малък капацитет и така руснаците да успеят да прехвърлят газ до Сърбия. Публично се говори, че и до Унгария можело да стигне газ по това трасе, но аз мисля, че това е невъзможно. Унгария е голям пазар. Тя купува 8 млрд. куб. метра руски газ годишно. Заедно с 3-те млрд. куб. метра за Сърбия вече стават 11 млрд. – това си е цял магистрален газопровод, какъвто ЕК няма да позволи. 

Но интерконекторната връзка със Сърбия просто липсва. Някой трябва да даде пари за строителството. Сърбите нямат. Имаше обещана малка сума от ЕК за България, 35 млн. евро, но нашето енергийно министерство реши дая прехвърли към интерконекторната връзка с Гърция. Очевидно и България не разчита до 2020 г. да има интерконектор със Сърбия. Най-вероятно „Газпром“ ще се опита да влезе чрез някое подставено лице и то да финанисира този проект. Както беше с „Южен поток“. 

Има и още един план. Имаше един проек ITGI. Това е интерконектор Турция – Гърция – Италия. Той бе замислен преди около 10 години с идеята да се бори за газа от азербайджанското находище „Шах Дениз“-2 и да го доведе до Италия. Но през 2013 г. акционерите в „Шах Дениз“ предпочетоха да трансферират газа до Италия по Трансадриатическия газопровод и ITGI бе забравен за дълго. Стои си регистрирана проектна компания, но нищо не прави. Русия има интерес към рестарт и на този проект. Но аз  не вярвам ЕК да позволи неговата реализация. Националните правителства почти нямат думата, когато става дума да строеж на големи газопроводи в ЕС. В тази сфера Комисията си е извоювала терен и няма да го отстъпи.

Допусна ли България грешки при подготовката за реализация на предишния вариант за доставка на руски газ до Балканите – „Южен поток“? 

Имаше една фатална грешка. Просто този газопровод беше и продължава да бъде невъзможен. ЕК не може да го разреши. Разбира се, за този проект може да бъде поискано изключение от правилата на Третия енергиен пакет. Законодателството го позволява. И до кримската криза през 2014 г. не беше съвсем сигурно, че ЕК ще откаже. Но след март 2014 г. отношенията между ЕС и Москва се влошиха рязко и вече всичко е ясно. Защото този проект е нарушение на европейското законодателство в най-чист вид – „Газпром“ е собственик и на газа, и на тръбата. И не пуска никой друг до газопровода. На „Южен поток” му куцаше и икономическата логика, но в повечето големи руски проекти чисто финансовият разчет не е най-важното. 

Най-общо, има три групи причини да се строят газопроводи. На първо място да има някаква икономическа полза. Втората причина е геополитическа. И третата е свързана с корупционни мотиви и лични интереси на висшия мениджмънт на големите газопроводни проекти. Или хайде да го кажа така – през строителството на газопроводи голям обем държавни пари се прехвърлят в частни ръце. Например в „Южен поток” инвеститорът и възложител на строителните поръчки бяха държавни компании, а изпълнителите – частни фирми. 

Това обаче е валидно за всичко, нали? Не само за тръбите. Идеята за „хъб“ например. 

Същото е, да. 

Премиерът на няколко пъти цитира сума от порядъка на 2.4 млрд. евро като необходима инвестиция за газовия хъб „Балкан“. Как Ви звучи? 

Да, в тази сума най-вероятно се включва голямо разширение на хранилището в Чирен. Много е вероятно да е включена и цената за някои от интерконекторите, защото хъбът без интерконектори е невъзможен. А също и компресорните станции, за които премиерът се похвали, че вече сме ги купили. Реалистична е такава сума, да. 

Оправдана ли е обаче? 

Не е оправдана, разбира се. Но за тези, които ще строят, за тях е оправдана. Този проект няма как да излезе на печалба. Първо го няма газът в такива големи обеми. И второ, най-сериозният проблем е, че нито България, нито някоя от съседните държави има голямо потребление. Турция има, но тя е извън играта, защото след 2019 г. Русия вече ще й доставя газ директно. Румъния също има немалко потребление, но тя внася само 1 млрд. куб. метра годишо. Всичко останало си произвежда сама. Другите страни в нашия регион са все с малко потребление. 

Следователно, за да има смисъл този хъб, газът трябва да стигне или в Австрия, или в Италия, където има огромно потребление. Е, но ние нямаме тръба нито до Австрия, нито до Италия. Какво правим тогава? Нищо. А нова тръба с голям капацитет, която да транзитира руския газ, Брюксел няма да пусне. Приоритет на ЕК е да запази транзита през Украйна. 

Сделка, при която компания оператор на газ или потребител от Австрия или Италия би направила в България, няма как да се изпълни, защото няма да има физическа доставка? 

На първо място трябва да има ликвиден пазар. Най-малкото, когото решаваш да правиш такава сделка, искаш да прегледаш историята в последните три месеца на какви цени е имало контракти. И какво – виждаш, че няма нито една сделка. Това, което прави „Булгаргаз“, е чисто осчетоводяване на фактури от „Газпром“ по договори, подписани преди години. Това не е търговия. 

На фона на финансовите резултати на „Булгаргаз“ може ли изобщо да си помислим, че е възможно компанията да бъде натоварена с отговорност да купува газ и евентуално да го продава? 

Дори не става дума само за финансовите резултати. Разбира се, от финансова гледна точка това е нереалистично. Същото е от гледна точка на опита… 

То този финансов риск в края ще остане в държавата… 

Да, точно така, ще има огромен финансов риск. Но „Булгаргаз“ няма и опит в тази търговия. Азербайджан, например, придоби много опит в търговията с газ. Търгуват не само газ, който са произвели сами. „Булгаргаз“ изобщо не участва на свободния пазар. 

Най-реалистичното за мен е България да постигне диверсификация на доставките си без никакви хъбове. И това може да стане като дойде газ от интерконектора с Гърция. Ще бъде предостатъчно – 1 млрд. куб. м годишно азербайджански газ и диверсификацията вече е постигната – това е една трета от нашето потребление. България има договор за доставката на газ от „Шах-Дениз-2”. Само че тази доставка е под условие. До 2018 г. най-малкото трябва да сме започнали строителството на този инерконектор. Ако ли не, това количество газ ще бъде пренасочено на друго място. Освен това вече на два пъти беше удължаван срокът за използване на парите, които са обещани от ЕК за интерконектора с Гърция. Става дума за около 45 млн. евро, които бяха обещани от ЕК още 2010 г. 

Защо се бави толкова връзката? 

Бави се, защото е икономически нефективна. Предвиденият капацитет за този интерконектор е 3-5 млрд. куб. метра годишно. Веднъж вече беше отворена процедура за заявки кой доставчик какво количество иска да пренася. На неангажиращия кръг бяха подадени заявки за 4.3 млрд., но на на втория тур за вече ангажиращи заявки имаше интерес за едва 1.57 млрд куб. м годишно. А това означава, че само половината на интерконектора би била запълнена. 

Условието на ЕК е капацитетът да бъде по-голям, за да осигури финансиране ли? 

Не, ЕК ще даде обещаните средства. Но все пак условието на акционерите е да успеят да си върнат парите. Защото извън договорения грант от ЕК останалата сума те взимат на кредит. И трябва да имат икономическа логика да строят. Българското правителство например две или три години поред гласува държавни гаранции от порядъка на 110 млн. евро, с които компанията оператор на интерконектора да може да вземе кредит.

Коя е компанията? 

В нея от едната страна е Българският енергиен холдинг с 50%. От другата страна с 50% е консорциумът „Посейдон“, който щеше да строи ITGI. Акционерната структура на интерконектора е такава, защото навремето се смяташе, че той ще бъде разклонение на ITGI. Половината от участието в „Посейдон“ е на гръцката държавна компания DEPA, а другата на италианската EDISON, която от своя страна е собственост на Електрисите дьо Франс. А френската компания е стратегически партньор на „Газпром“. Заедно с руснаците тя строи и експлоатира в Западна Европа електроцентрали, които се захранват с газ от „Газпром“. Няма фактически доказателства, но е напълно възможно руски интерес да е замесен и тук чрез EDISON. Казано жаргонно, консорциумът „Посейдон“ просто не си дава зор за интекронектора Гърция-България. 

Факт е, че българското правителство постоянно гласува държавни гаранции, а от страна на нашите гръцки и италиански партньори няма симетрични мерки. А те все пак трябва да осигурят половината финансиране. Разбира се, гръцките и италиански фирми не са длъжни да се грижат за газовата диверсификация и енергийната сигурност на България и ако се вижда, че този проект няма да е на печалба, просто не проявяват интерес. 

Ако правилно Ви разбирам, този интерконектор с Гърция е под голяма въпросителна. Защото в общественото пространство той е представян като едва ли не готов. 

Да, това „ей сега, като направим връзката с Гърция“ продължава почти пет години. И все не я правим. От друга страна има някакво оправдание за забавянето, защото този газ от Азербайджан ще дойде не по-рано от 2020 г. Но срокът вече е все по-близо. Все пак аз мисля, че българското правителство ще „настисне“ малко партньорите ни. Друг вариант е България да потърси друг съакционер в този проект. Логичното е нов акционер да бъде азербайджанската нефтена компания СОКАР. Защото те са тези, които имат интерес да пренасят газ към България, а на север и към Сърбия и Румъния. Но те пък правят сметка доколко е изгодна всяка инвестиция. Още повече след поевтинявянето на нефта – основната суровина, която продават.

А дали всички тези проекти не са заложник на проекта „Северен поток 2“ 

„Газпром“ има стратегическа цел да заобиколи Украйна. И я преследва от всичко посоки. 

Но защо тогава е възможно „Газпром“да построи тръбопровод и да доставя газ по него в Северна Европа, а е невъзможно да го направи в България? 

По принцип може, но „Южен поток“ беше предвиден да има много дълга сухопътна част. Да минава през територията на ЕС. А „Северен поток“ няма сухопътна част. Той минава само през морето. Това е голямата разлика. А пък и „Северен поток 1“ го построиха преди да влезе в сила Третият енергиен пакет. И това е завръзка сега за „Северен поток 2“, защото ЕК казва -нищо, че минава само по море, ние ще преговаряме с руснаците за правната рамка на този газопровод. Но след американските санкции нещата ще се объркат още повече. И „Северен поток 2“ може изобщо да не бъде построен. 

А има ли толкова потребление в Европа за газ от всичките газопроводи? 

Логиката на „Газпром“ най-вероятно е, че като спре трансферът през Украйна, ще пусне същите обеми по „Северен поток 2“. Щом сега има кой да ги купува, то и в бъдеще ще има клиенти за тях. А иначе пазарът в ЕС стига връхна точка през 2010 г., следва рязък спад до 2015 г. и през последните две години расте с малко. Европа най-вероятно никога няма да достигне пиковото потребление от 2010 г. Така че аз не бих казал, че става дума за разширяващите се пазари, които търсят руски газ. 

Тогава има ли изобщо място на пазара за втечнен газ? Спрягаше се Катар като източник за България… 

За да има реална конкуренция между втечнен и тръбопроводен газ, най-малкото трябва да има доставка и на единия и на другия. В България няма терминал за втечнен газ. Има един в Гърция, край Атина, но той се използва слабо, просто защото втечнения газ най-често е по-скъп от тръбопроводния. А и е много далече от България. В последната година обаче усилено се говори за строеж на терминал край Александруполис. Това вече е нещо реално за България. Защото разстоянието е до българската граница е нищожно. А и този втечнен газ може да запълни капацитета на интерконектора Гърция-България. Този проект за терминал край Александруполис го движи частна компания на милиардера Копелузос. Но и там има възможност за индиректно руско влияние. Защото „Копелузос груп” има съвместна компания с „Газпромекспорт” – „Прометеус газ”, която са занимава с продажбите на руски газ в Гърция. Отделно проектът за терминала за втечнен газ изобщо не е жизнеспособен от чисто финансова гледна точка, освен ако ЕК не отпусне грант за изграждането му. 

В терминала България изрази желание да участва. Даже бе обявено създаването на работна българо-гръцка група, която трябваше до края на миналата година да определи кой с колко процента ще участва. Е, още не сме чули да има разпределение. Но е ясно, че България е готова да влезе с дял в този терминал. 

Спокойно можем да кажем, че проектите за терминал за втечнен газ край Александруполис и за интерконектора Гърция-България са свързани. Много трудно ще бъде да се запълни капацитетът на интерконектора, ако го няма терминалът. Който пък е замислен с много голям капацитет – около 6.1. млрд. куб. метра годишно, което е повече от българското и гръцкото потребление, взети заедно. 

На фона на всичко това не Ви ли се струва, че България малко надскача възможностите като играч на газовия пазар в Европа? 

На първо място за нас е най-важно постигането на газова диверсификация. И това е напълно реално. Оттук нататък всичко е друго е малко надскачане на възможностите ни. Всичко над газовата диверсификация е риск. Да се правят хъбове, да се строят нови тръби, нови компресори и т.н. – това е риск. И пак казвам, оправданието зад него е, че ще има големи строителни поръчки. Знаем какво стана с „Южен поток“ и как беше предвидено да се разпредели строителството там. В проектите на „Газпром“, по всичко личи, има заложена голяма корупционна компонента. Разбира се, не само в техните проекти.

http://glasove.com/categories/intervyuta/news/proektyt-za-gazov-hyb-balkan-nyama-kak-da-izleze-na-pechalba

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!