Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Суджук, морков и македонско тафче-графче
Автор: Петър Голийски
През последния четвърт век от бившата югославска република Македония по адрес на България и българите са летели какви ли не „комплименти“. Новите наследници на Александър Македонски и държавата му със завоевателен апетит, достоен за великия им „праотец“, направиха опити да присвоят всичко българско, за което се сетиха – като се почне от братя Миладинови, мине се през Гоце Делчев и се стигне до Паисий Хилендарски и цар Самуил. На това, че сме „бугари-татари“, вече даже и не обръщаме внимание. На фона на тази системно и дългогодишно подхранвана скопска българофобия изведнъж на 20 юни македонският премиер Зоран Заев дотича в София за среща с българския си колега Борисов, за да бъде окончателно оформен за подписване през август текстът на от години мухлясващия договор за добросъседство между двете страни. Невероятна революция на духовете оттатък Гюешево...
От грип спомени няма
Междувременно се случиха някои неща, които у нас набързо бяха забравени, тъй като паметта на българина трае колкото средностатистически грип – максимум седмица. На 7 февруари 2017 г. американският конгресмен Дана Рорабакър, член на Републиканската партия, направи едно изявление, от което, сигурен съм, в Скопие са им настръхнали космите по гърба. Рорабакър в прав текст заяви, че Македония е измислена държава и че трябва да се раздели между Косово и България или с която и да е друга страна, с която македонците твърдят, че свързани. Сиреч Македония да бъде разделена между Косово и Гърция, като също претендира за наследството на Александър Македонски, защото и на най-кьопавия дипломат е ясно, че САЩ никога не биха допуснали Македония да се върне към Сърбия.
Да се смята, че Рорабакър е изтърсил това под влияние на някое моментно настроение или на нещо друго, е залъгалка за наивници. Дори съвсем повърхностна справка в интернет показва, че той не е обикновен конгресмен, а принадлежи към лагера на Тръмповите хардлайнери и покрай това също си пати с обвинения за топли връзки с Кремъл. На въпроса дали президентската администрация подкрепя тази дипломатическа бомба, през февруари Рорабакър заяви, че той има влияние върху американската външна политика и в бъдеще на заседания на Комисията по външни работи ще се обсъжда и въпросът за промяна на границите на Балканите.
С други думи, най-вероятно прозвучалото преди 6 месеца изявление на Рорабакър е било съгласувано на най-високо равнище, но понеже излиза от устата на конгресмен, а не от член на американското правителство, трябва да се приеме като вид предупреждение към Скопие.
Новият план „ходом, Марш(ал)“
Четири месеца след като Рорабакър поля със студен душ Скопие, в Берлин изведнъж се сетиха, че Западните Балкани са мизерният коптор на Европа и че заслужават да им се подаде финансова и икономическа ръка. След това германците извадиха от нафталина подписаното още през 2002 г. споразумение „Берлин плюс“ и го ребрандираха като миниплан „Маршал“ за подпомагане на Западните Балкани.
Две седмици по-късно македонският премиер Зоран Заев дотича до София и започна да чука на вратата на известния с приятелството си с Ангела Меркел Бойко Борисов, размахвайки черновата на договора за добросъседство с България, събираща прах вече 15 години точно като миниплана „Маршал“ на Меркел. При такава малка дистанция между обявения миниплан „Маршал“ и Заевото посещение човек няма как да не почне да си мисли, че май всъщност става дума за план „ходом, Марш“ в посока, противоположна на тази, в която Москва и Белград искат да видят Македония. Зад това внезапно и през зъби македонско заобичване на България най-вероятно се крие паническият страх от заплахата от разпарчетосване на държавата по модела на бивша Югославия.
Суджук плюс
След посещението на премиера Заев у нас започнаха пунически медийни и интернетни войни между две пропагандни лобита. Едното, хайде ще спазя добрия тон, има явно проруски симпатии и наду свирката за опасността да продадем или предадем историческото си наследство в полза на Скопие. Дето има една дума, под външен натиск да клекнем и после да се наведем въоръжени с тубичка вазелин. Другото пропагандно лоби, хайде и тук без грубости, проявяващо отчетливи проамерикански и прогермански симпатии, начаса отговори, че онези, които бият алармата за опасността от капитулация, всъщност обслужват интересите на Кремъл и Белград, които не искат да видят Македония в семейството на цивилизованите народи от ЕС и НАТО. Както и че е крайно време да изпушим лулата на мира със Скопие в името на европейската вселюбов.
В започналата през тази година игра германските интереси не са трудни за разгадаване. Берлин иска най-вече между Будапеща и Истанбул да не гърмят пушки и през тази спокойна територия германската търговия да върви безпрепятствено от Берлин към Близкия изток и обратното.
Американските планове са по-комплексни. След неотдавнашното приемане на Черна гора в НАТО остава чрез включването в западния лагер на Македония и Босна и Херцеговина да бъде окончателно укрепен и бетониран санитарният кордон на Балканите, отделящ Москва от Средиземноморието. И ако правителствата на тези държави решат да се опъват, да се приложи заплахата да си имат големи и непредвидими неприятности от етнически характер, застрашаващи непосредствено териториалната цялост на страните им.
Всъщност на 23 юли гостуващият у нас заместник-помощник на държавния секретар на САЩ Хойт Брайън Ий си го каза това в прав текст: Ние предприемаме стъпки, които имат за цел да укрепят държавите от региона по отношение на злокачествените влияния както от страна на Русия, така и от други държави и фактори. Това се прави с цел да се убедим, че нито Москва, нито пък някой друг играч няма да успее да прокара вредно влияние във вътрешната и външната политика на балканските държави.
Стремежът Москва да не пипа на Балканите е ясен и той не е от вчера. Новото в изявлението на г-н Ий е предупреждението и други да не пипат на Балканите. В Анкара много добре са разбрали към кого е насочена втората част от предупреждението на американския дипломат. Иначе казано, предстои затягане на редиците и ограждане на зона, забранена не само за Русия, но и за сближилата се с нея през последната година Ердоганова Турция.
Събитията от последния месец обаче събуждат и тревогата дали реанимирането от Меркел на прашасалия план „Берлин плюс“ е част от съгласувана с Вашингтон стратегия, или Германия надуши опасността от катаклизми и държавни разпадания на Балканите, за които преди половин година Белият дом предупреди чрез устата на конгресмена Рорабакър. И затова побърза да се намеси с цел да не се стигне до такъв вариант, предупреждавайки Македония, че ако не заобича България, дори и насила, лошо й се пише. Ако суджукът, който напоследък подават на Бойко Борисов, е с американо-германски пълнеж, нещата все някак ще се наредят. Той направо може да мине за морков. Никак няма да му е лесно на Борисов, ако обаче едновременно трябва да мези от американски и германски суджук, всеки от които с различен пълнеж. Защото тогава всеки от тези суджуци може да се окаже тояга.
http://glasove.com/categories/komentari/news/sudzhuk-morkov-i-makedonsko-tafche-grafche
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!