Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Читателка на „Скандално“: Искам народен съд за алчни чиновници! Искам доживотен затвор за всяка детска и майчина сълза!
Искам в България да се върне смъртното наказание! Зная, че е нехуманно, зная, че не е по европейски, но нима има нещо европейско в държавата ни, пише читателката ни Веселина Карапетрова.
Съседката ми имаше прекрасно дете. Кротко, русичко, синеоко, всички му се радвахме. Като слънчице беше. Но тежка болест замрази усмивката на малката Вики. На майка й, на баща й, на цялото семейство. У нас лечението беше невъзможно. Обърнаха се към Фонда за лечение на деца в чужбина, но документите започнаха да се прехвърлят от бюро на бюро.
Семейството продаде всичко. И апартамента си даже. Плати един курс лечение в Германия на Вики, но трябваха още два. Започнахме да събираме пари, да лепим молби за помощ в магазините и по входовете. Събрахме малка сума. Детето постепенно гаснеше. И една сутрин угасна. Завинаги!
Още помня отчаяния писък на майката, воплите на роднините, малкото телце в белия ковчег…
И днес чета, че най-после бившият директор на Фонда за лечение на деца Павел Александров отива на съд!
След толкова време!
С погнуса и ужас разбрах, че е отклонявал суми и ги е давал да попълни бюджета на Здравната каса, че е пращал с парите на дечицата доктори в командировка, да се развяват из чужбина.
Че нагло ги е писал придружители на умиращите дечица, а те даже не са се вясвали в клиниките.
Че самият той е ходил в командировки. Че е сключил договор с болница Аджъбадем, Турция и прибирал комисионни от всяко изпратено там дете, без значение дали случаят е за тази клиника, или има по-подходящи болници.
Че пет служители са помагали и са прикривали далаверите му.
Че е взел горчиви и грешни пари, измервани в детски живот и майчини сълзи!
Не вярвам в правосъдието!
Не вярвам, че този човек ще си получи заслуженото.
Има пари и ще се измъкне като всички други.
В България осъдени за корупция няма!
Затова искам народен съд! Не магистратите, а хората да присъдят колко струват детските сълзи, майчиното отчаяние, страданието, болката, наглата и алчна чиновническа безчовечност.
Защото всеки ден от некролога във входа ме гледат сините очи на Вики и питат : „Защо аз?“ И в тях виждам угасналите очички на стотици дечица, които можеха да бъдат спасени.
Как живееш, мизернико?
Как заспиваш нощем?
Не те ли преследват детските обречени и вече невиждащи очи?
Народен съд за теб!
Или доживотен затвор, без право на помилване!
А в килията да се пуска отчаян детски плач!
Това заслужаваш!
Ти не си човек!
Записала: Станислава СЛАВОВА, Skandalno.ne
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!