Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Пораснал страх

Автор: Irini Zikidis

Притесненията ми само са се увеличили за една година.

19 юли 2016

Не знам.

Може би аз пресилвам нещата с емигрантите, както твърдят мои приятели, живеещи в Австрия и Германия, на чието мнение много държа.

Може би съм разочарована, защото днешна Британия не е оная Британия, в която учих и работих преди 15 години.

Може би съм отвратена от мръсотията и миризмите по улиците на Париж, Лондон, Милано, Рим, Виена, Барселона, Атина, защото помня как ухаеха тези градове само преди 5 години.

Може би съм уплашена и озлобена заради онзи мюсюлманин, който ми се изплю в краката преди месеци, защото съм бяла, незабулена и се разхождам в Хаунслоу.

Може всичко това да е случайност и демонът на Лаплас да се надсмива над моята параноя. Но 84 убити в Ница, 15 насечени в Германия и новината отпреди минути - 4 наръгани с нож в Алпите, в рамките на 3 дни, карат стомаха ми да се свива с предчувствие за страшна беда.

Няма как да не мисля, че след 30-40 години автохтонните бели европейци ще бъдат малцинство на собствения си континент. Демографията е сериозна наука, а цифрите са неприятно нещо. И това ще стане дори и без допълнителна миграция. Така че е време да започнем да се учим още от сега да живеем по техните правила. И да не носим къси поли, защото това ще ги подразни и ще размахат ножа.

Преди няколко месеца един журналист попита „а какво правим, ако Кьолн е бил само репетиция и утре са с автомати?“.

Не знам. Лошото е, че и лидерите ни не знаят.

http://www.lentata.com/page_9679.html 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!