Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Съдебен иск обвинява компанията Сиско в съучастие в репресии
Чарлс Лий по време на изслушване пред Комисията за външни работи на Сената на САЩ, на 23 юни 2016 г. Лий е един от ищците в съдебен иск срещу Сиско. Искът обвинява компанията в съучастничество в нарушаване на човешките права, заради създаването на китайската системата за следене и цензура "Златен щит". (Minghui.org)
Въпреки че успява да избяга от ареста при предишната си визита в роден Китай, Чарлс Лий се връща там отново на 22 януари 2003 г., за да предаде послание, което му коства следващите три години от живота му.
По това време Лий е отскоро натурализиран гражданин на САЩ, живее в Менло парк, щата Калифорния и работи като терапевт. В продължение на година, младият мъж се подготвя, за да се намеси в сигнала на държавна китайска телевизия и да излъчи репортаж за продължаващото жестоко преследване на духовния метод Фалун Гонг от китайския комунистически режим.
Вместо това, Лий попада право в ръцете на режима.
Служителите по сигурността му казват, че предварително знаели за неговото пристигане и го арестували веднага щом слязъл от самолета. До освобождаването си през 2006 г., Лий изтърпява изтезания, насилствен труд и опити за промиване на съзнанието с цел да се откаже от убежденията си, заради които е преследван.
Но системата за следене, която по всяка вероятност е помогнала на служителите на режима да получат информация за Лий и хиляди други последователи на Фалун Гонг, не е създадена в Китай. Програмата за цензура и следене, наричана "Златен щит", е изработена в страната, станала нов дом на Лий, САЩ, и по-специално в Сан Хосе, Калифорния, където се намира щабквартирата на компанията Сиско Систъмс (Cisco Systems).
Лий, понастоящем 52-годишен, живее в щата Ню Джърси и е един от водещите ищци в колективен иск срещу Сиско, по обвинение в създаването на софтуер, хардуер и обучение за китайския режим, които се използват за преследване на последователи на Фалун Гонг, практика за самоусъвършенстване чрез медитативни упражнения и морални учения.
Съдебният иск се надява да постави един наболял правен въпрос: могат ли американски корпорации да бъдат държани отговорни в случай, че чужди правителства използват техните продукти за репресии?
Федералният Окръжен съд в Сан Хосе закри делото през 2014 г., постановявайки, че жертвите, последователи на Фалун Гонг, много от които имат бежански статут в САЩ, не са успели да докажат, че в Сиско са знаели, че продуктите им ще се използват за репресии.
Но миналия месец, ищците настояха Девети Окръжен апелативен съд да преразгледа делото.
Адвокат Пол Хофман, който представлява последователите на Фалун Гонг, казва, че всяко повърхностно проучване би алармирало Сиско, че технологията им за следене ще позволи системно преследване.
Над десетилетие, правозащитната организация Хюман Райтс Уоч, Държавният департамент на САЩ и медията Ню Йорк Таймс информират как режимът в Китай подлага последователи на Фалун Гонг на изтезания, робски труд, насилствено отнемане на органи и промиване на съзнанието. Акционери на Сиско изразяват безпокойство по въпроса през 2002 г., 2003 г., 2005 г., 2008 г. и 2010 г. според помощника на Хофман, адвокат Тери Марш.
"През 1999 г., 2000 г., 2001 г., 2002 г., липсваше подобно високотехнологично оборудване", пледира адвокат Марш пред окръжния съдия Едуард Давила, преди той да затвори случая през 2014 г., според протокол от съдебното заседание.
"Това беше нещо ново. И на всеки, който се стремеше да подпише договора за технологията за сигурност "Златния щит", му бе задаван въпросът: 'Може ли технологията да спре Фалун Гонг?', 'Може ли да спести пари?'… Всеки в бизнеса с технологии по сигурността в Китай знаеше, че 'Златният щит' ще се използва за репресии срещу Фалун Гонг и със сигурност знаеха, че последователите на Фалун Гонг са подлагани на изтезания."
От Сиско упорито отричат обвиненията. "Няма основание за обвинения срещу Сиско", казва говорителят на компанията Робин Блум пред медията "Сан Хосе Инсайд". "Решението на предишната инстанция бе правилно, защото Сиско създава оборудване, съобразено със световните стандарти, чрез които подпомага свободната обмяна на информация."
Изходът от обжалването, което е замразено, докато се види изхода от друго подобно дело, може да окаже голямо влияние върху американските компании, особено технологичните, които правят бизнес в чужбина. Макар Силициевата долина да изтъква потенциала си в насърчаването и защитата на човешките права и демокрацията, тя също създава инструменти за репресии, посочва адвокат Хофман. Но кога една компания става съучастник?
"По мое мнение, ролята на Сиско в това дело не прилича на ролята на коя да е друга американска технологична компания, правеща бизнес в чужбина", посочва адвокат Хофман.
"В цифровата ера, репресивните правителства не действат сами при нарушаване на човешките права. Те имат съучастници, включително американски технологични компании, като Сиско, които притежават напреднало технологично ноу-хау, което тези правителства нямат", пишат ищците по делото в иска.
Адвокатът на Сиско, Катлийн Съливан, предупреждава съда през 2014 г. за риска от търсене на отговорност от технологични компании за нарушаване на човешките права, докато те предоставят оборудване за общи цели.
"Ако твърдите, че създаването на оборудване и услуги, и на същите рутери и суичове, които позволяват на всички в съдебната зала да се свържат с Интернет днес, ако твърдите, че тази технология е имала специално за цел да се използва за изтезания, заради това, че е пригодена за нуждите на полицията", посочва Съливан, "страхувам се, че има опасност с това да унищожите цялата Силициева долина".
Случаят със Сиско цели да определи колко е знаела компанията, когато е работила по "Златния щит" с китайската комунистическа партия. Адвокат Марш казва, че Сиско отива отвъд разработка на рутери и суичове. Технологичната компания полага усилия да рекламира "Златния щит" като начин за локиране на последователи на Фалун Гонг. Като доказателство тя посочва документ от Сиско, изтекъл до журналисти в навечерието на изслушване на Сената на САЩ по въпроса за човешките права. В презентация от 90 страници, инженери от Сиско определят преследването на китайското правителство срещу "злата религия Фалун Гонг и други врагове" като примамлива възможност.
"Те използват термина 'доуджън', който се превежда като 'борба': кампания за преследване на хора, неудобни на комунистическата партия", казва Марш. "Сиско използва този термин, за да опише целта, за която е подготвена тази технология."
Има друг важен въпрос, на който делото срещу Сиско може да отговори. Ако корпорациите имат правата на отделната личност, съгласно решение на Върховния съд на САЩ от 2010 г., тогава не трябва ли корпорациите да бъдат държани социално отговорни по същите стандарти?
"Корпорациите са създадени, за да ограничат отговорността", казва Франциско Ривера, ръководител на Клиниката за международни човешки права при Университета Санта Клара. "Ако инвестирате в корпорация и нещата не потръгнат, губите само инвестицията си. Не отивате в затвора."
Но какво се случва, ако корпорация се замеси в нарушаване на човешките права в чужбина?
Съдилищата в САЩ си противоречат по този въпрос. Едно възможно разрешение идва от малко известен закон, приет от Конгреса на САЩ през 1789 г. в отговор на пиратство в открито море. "Законът за жалби срещу гражданско правонарушение извън страната" се е превърнал в единствения начин жертви на нарушения на човешките права извън САЩ да търсят обезщетения в съдилища в САЩ.
Въпреки това, след решението от 2013 г. на Върховния съд по делото "Киобел срещу Роал Дъч Петролеум", по-ниските инстанции третират по различен начин твърдението, че законът може да се прилага само при действия, които "касаят и засягат" американска територия. Адвокат Марш смята, че жалбите срещу Сиско покриват това изискване.
"Без проектирането, надзора и осъществяването от страна на Сан Хосе, това нямаше как да се случи", заявява адвокат Марш пред съдия Давила в съда. И добавя: "Мозъкът на операцията е без съмнение в Сан Хосе, ето защо Китай има нужда да организира тези търговски изложения и да търси контакти със Запада. Но част от щетите, нанесени от Сиско, са и в САЩ: много компании се борят за пазара на технологии за сигурността в Китай, и по мое мнение, Сиско печели заради съгласието си да прави това, което китайският режим иска, а именно: да преследва Фалун Гонг."
Ако отговорността за подпомагане и подбуждане, по закона за правонарушенията в чужбина, имат някаква тежест, то законът трябва да се прилага и за корпорации, какъвто е случаят с "Народът срещу Сиско", казва адвокат Хофман.
През 2011 г., същата година, в която Лий съди Сиско за връзката със "Златния щит", ООН приемат своите "Ръководни принципи за бизнес и човешки права". Многонационални компании дават уверение, че доброволно ще спазват стандартите, предложени от страните-членки на ООН. "Това е важно, защото тези ръководни принципи бяха формулирани от правителствата, а не от самите индустрии", смята Ривера.
През последните години, Силициевата долина също изразява подобни уверения. Когато Доналд Тръмп, по това време кандидат-президент, говореше за създаване на база данни с мюсюлмани, големите имена в технологичната индустрия подписаха декларацията "Никога повече". "Отказваме да съставяме бази данни, базирайки се на защитеното от конституцията право на вероизповеданието", се казва в документа. Документът подчертава ролята, която технологичните компании са играли при репресиите в минало, включително усилията на АйБиЕм (IBM) да "подобри" Холокоста. Сиско също е една от подписниците на декларацията, заедно с Палантир (Palantir), противоречивата компания за събиране на данни, която предоставя критична за усилията на Тръмп технология за депортиране на мигранти.
"На етап сме, в който трябва да преминем отвъд доброволните принципи", казва Ривера.
Професорът по права Дейвид Йосифан от Университета Санта Клара иска да види корпоративната реторика за социалната отговорност да се припокрива с корпоративните закони. Той работи върху книгата "Корпоративни търкания: Социалната цена на корпоративния закон и как да я поправим", която се очаква да излезе през 2018 г. Книгата очертава рецептата за реформа. "Ако не можем да опазим корпорациите далеч от нашата демокрация", казва Йосифан, "тогава трябва да имаме повече демокрация в нашите корпорации".
От SanJoseInside.com, falun-bg.info
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!