Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Секретната стенограма за КТБ – Най-скъпо платеният човек в държавата на "лъжлива база" „пази“ финансовата стабилност на България
Липса на всякакъв контрол и реална оперативна връзка между БНБ и търговските банки, и пълно безхаберие от страна на гуверньора на Централната банка и неговите подчинени - това е най-натрапчивото усещане от разсекретената вчера от президента Румен Радев стенограма от консултативната среща на 14 юли 2014 година. На нея при тогавашния президент Росен Плевнелиев участва политическият и държавен елит на България, който остава скандализиран от безхаберното, граничещо с наглост поведение на Иван Искров. Управителят прави опит да се измъкне още в самото начало на четиричасовия дебат, внушавайки тезата: „Сега политиците са на ход!“
Президент Плевнелиев обаче пръв слага пръст в раната и отправя към Иван Искров скандални и директни въпроси: „За мен има един голям въпрос. Той е свързан с това, че в края на 3-месечието БНБ излезе с доклад за състоянието на всяка една от банките поотделно. Този доклад показва КТБ като най-перфектната банка на планетата. Тя има 2% лоши кредити, тя има 14% капиталова адекватност и 21% ликвидност. Тя е 5 пъти по-добра от много други банки, 3 пъти по-добра от средноевропейското. Два дни по-късно се случи случката. Кой носи отговорността? Носят ли отговорност одиторите, които година по година са си слагали подписа и са заверявали отчетите на тази банка, какво са проверявали, каква е отговорността на надзорниците в БНБ? И можем ли на базата на просто едно толкова лековерно за мен изявление, че БНБ си е свършила работата, сега политиците са на ход?
Да влезем на следваща фаза на дебати, без да разчистим темата какво се е случило всъщност през годините, кой носи отговорността за това и защо докладът на БНБ от края на март е перфектен, феноменален?
Всъщност, ако аз съм собственик на банката, г-н Искров, ако аз съм г-н Василев,
ще осъдя българската държава и БНБ за милиарди
и ще ги взема утре с най-елементарната международна юридическа кантора. Та Вие дори и пред нас не ни казвате със сигурност каква част от документите липсват. В несъстоятелност ли е или има съмнение, добра или лоша е отчетността? Ако БНБ не може това да оцени, какво очаквате от нас?“
В напълно чиновнически стил Иван Искров обяснява несръчно: „ … това е отчетност, която не се проверява на всеки 3 месеца. Обикновено банките се проверяват на т.нар. "рисково базиран подход" и в зависимост от това какви са показателите на банката, се проверяват между веднъж годишно, говоря като ревизии на място, и година и нещо. проявила такъв подход и е докладвала лъжливи и нагласени данни, това няма как да се вид и от "Банков надзор" на 3-месечна база.
Не случайно с този Закон, който сме изготвили с колегите, предлагаме, тъй като осъзнаваме отговорността, която се възлага на управителя и на Управителния съвет, ако прецените, и аз препоръчвам да подкрепите, съгласно вашата преценка, да се промени това нещо и отговорност за важните неща в "Банков надзор", както най-образно се изразявам, да бъде качена на ниво управител и Управителен съвет“.
Видимо раздразнен Плевнелиев продължава атаката: „Вие говорите от свое име, аз се опитвам да Ви помоля да
отговорите от името на институцията, която представлявате - кой носи отговорността в тази институция, за справка на всички присъстващи на тази маса, представителите на президентската институция в разговори днес с мен ме информираха, че стоят в неведение за голяма част от действията на управлението на БНБ, ще го напишат и писмено. Направете си Вие сам изводите, г-н Искров. Кажете, кой носи отговорността за това, че е източена една банка?“
В дебата с остри обвинения се включа и Лютви Местан, тогава лидер на ДПС: „В очите на света в България не става въпрос за банкова
криза, не става въпрос за фалита на една банка, светът вижда нещо много по-опасно в България. Отвън онова, което се вижда, е, че това е продукт на
тежка системна корупция,
това са твърденията, че това е продукт на нерегламентирана връзка, не просто на политика и бизнес, на нерегламентирана връзка на институции и престъпен бизнес. Така изглежда. Тоест, не става въпрос дали има формално изградени регулации и институции, и че проблемът с неефективността на регулациите всъщност е продукт на много по-страшното явление, системното, че тези регулации са квази“.
Иван Искров продължава да усуква и да се дистанцира от всякаква отговорност, обяснявайки на Местан, че никога не е уведомяван да има какъвто и да е проблем с КТБ. Гуверньорът дава и своята рецепта: „… когато има някакъв проблем, който е създаден, тогава го обсъждаме било на мое ниво, било на ниво с другите колеги подуправители или било в Управителния съвет“.
С точна диагноза на проблемите се включва и депутатът от БСП Румен Гечев, станал печално известен като министър с фалита на 14 банки по времето на Жан Виденов. Той говори за три „червени лампи“, които би следвало да алармират БНБ за тежки проблеми: „Аз имам кратък коментар и въпроси към колегите от БНБ.
Първо, прави впечатление, освен странността на другите числа, изключителната концентрация на кредитите при такава голяма банка - първата червена лампа, която би трябвало да светне на всеки. В БНБ 137 кредита - средно както и да ги смятате, това прави колосални кредити на една кредитна линия, което означава две неща: Първо, че рискът е огромен. Второ, би трябвало и проверката да е по-лесна, все пак става дума за 137 досиета, а не за 1370 или за 10 хиляди.
Вторият фактор, по който би трябвало червената лампа да свети, е изключителният ръст на активите, респ. и пасивите - 300%. Аз бих се запитал какво става с тази банка, изведнъж за 2-3 години тя расте с 300% за сметка на други банки и в резултат на какво?
Тогава идва третата лампа, която е високите лихви по депозитите. Извинете, тук възниква логически въпрос, уважаеми колеги - въпросът
е как така една банка си увеличава пазарния дял при изключително скъпи кредити, или обратното - тя плаща почти двойно, е, не двойно, малко по-малко, а пък е конкурентна и раздава кредитите при ниска лихва и си увеличава дела? Това е някаква тайна в световната теория и практика“.
В главите на ръководството на БНБ обаче такива червени лампи не са се задействали, ако изобщо ги е имало, засенчени от шумоленето на пари.
Лидерът на тогавашната парламентарна опозиция Бойко Борисов се хваща директно за думи на Иван Искров: „Аз съм си написал тук от думите на г-н Искров, че нямат система, по която да контролират подобни кредити и че сега и те разбират, както нас, и съм написал "ужас". Всички банки ли са така? ОК, мен ще ме убедите, аз съм добронамерен човек, ще помоля колегите, ще подкрепим дадено решение, какъвто и пасив да ми струва. Обаче, ако това се случи утре на друго място, ако на трето, какви са ни гаранциите? Никой не може да ги даде“.
Лидерът та ГЕРБ констатира, че ръководството на БНБ, което присъства на срещата в президентството няма как да отговори на трите въпроса на Румен Гечев: „Вие няма как да му отговорите, няма как да не сте ги знаели и няма как да прехвърляме вината само на Цветан Гунев“, казва Борисов и единствен от политиците настоява Искров и Гунев още същия ден да си подадат оставките.
„Вие досега ни казвате, че нищо не се е случило, че не знаете това, не знаете онова, че има там някакви хора, които са виновни... Приятел си ми, знаеш, но
държавата ми е по-мила
в случая. Трябва да излезем пред обществото с ясно послание за виновните“, обръща се Борисов към Искров.
С критичен акцент в дебата се включва и бившият председател на парламента Цецка Цачева: „Аз, г-н Искров, съм най-шокирана от Вашето обяснение в отговор на въпроса на г-н Президента за това как се заверяват докладите на банките. Ваш е изразът "на лъжлива база". Вие кога стигнахте до този извод, защото това означава, че и по отношение на други банки е възможен този Ваш извод да действа, и какво правим ние в момента - днес коментираме една банка, без да знаем какво става в системата и има ли въобще система?“
Ръководството на БНБ, което години наред получава от държавата огромни заплати, бонуси и привилегии, за да пази банковата стабилност е като парализирано от директните и основателни въпроси по време на срещата. Оказва се, че по отношение на бездействие и безхаберие БНБ, одитиращите КТБ компании и финансовото разузнаване към ДАНС са действали като скачени съдове и не са успели да уловят нито един симптом на задаващия се фалит. И това вероятно е нямало как да стане, защото през годините лъснаха публично доста скандални и недопустими обвързаности между членове на БНБ, одитори и шефове от службите с банкера Цветан Василев и групировката му. Няма как да ти светват в главата червени лампички, след като с мустакатия банкер пееш прегърнат „Назад, назад, моме Калино“, или обикаляш екзотични дестинации с частния му самолет, или съпругата ти е на висок пост, с преференциална заплата в банката на властта, а детето ти има тлъст депозит на огромна лихва. Отговорните институции за финансовата стабилност в държавата са били под доброволна упойка, а гуверньорът на БНБ дори признава цинично: „докладвали са ни лъжливи и нагласени данни“.
Три години след грабежа на века никой от тези скъпо платени чиновници не е осъден, не е понесъл дори и най-малка отговорност. Напротив – повечето от тях продължават да заемат отговорни постове, а така следващият грабеж може вече и да е предизвестен.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!