Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Марксисткият капитализъм и родният меринджей
Какво ще направи един убеден марксист-ленинист, когато стане убеден капиталист?
Може да се отгатне. Ще направи капитализъм по марксистки. Убедено ще го направи.
Точно това се случи в България. Точно това се случва. За едно нощ стотици хиляди, а може би милион убедени комунисти станаха убедени социалисти. А за две-три години стотици убедени марксисти, главно от върхушката на Българската комунистическа партия, от върхушката на Димитровския комунистически младежки съюз и най-вече от ченгесарията на Държавна сигурност станаха убедени капиталисти. И си направиха капитализъм по марксистки.
Те, марксистите, учеха, че капитализмът има зверско лице. Говореха за човеконенавистническата му същност. Изобразяваха капиталистите като шишкави тъпаци, които печелят от труда и потта на работниците.
И станаха точно такива. Шишкави тъпаци, които печелят от потта на работниците. Капиталисти със зверско лице. Не само в преносния смисъл на думата. Капиталисти, които дори не опитват да прикрият същността си. Напротив, гордо я разнасят по телевизори, радиа и вестници.
Българският капитализъм е фосилен. Той е вкаменелост. Той е остатъчна, балсамирана, маринована гадост от края на 18-ти и втората половина на 19-ти век. От времената, когато Маркс поучаваше в своя „ Капитал”:
„Капиталистът се опитва непрекъснато да сведе заплатите до физиологическия минимум и да увеличи работния ден до физиологическия максимум, докато работникът непрекъснато се стреми към обратното… Развитието на съвременната индустрия неизбежно накланя везните в полза на капиталиста и като следствие общата насока на капиталистическото производство не е да увеличи средното равнище на заплатите, но да ги намали, тоест повече или по малко да сведе стойността на труда до най-ниското му равнище.“
Точно такива са вижданията на преобразените в капиталисти бивши комунисти, комсомолци и кадесари. Научили са от Маркс, че капиталистът печели от експлоатация и експлоатират. А това, че светът още тогава, още от времената на Маркс-Енгелс-Ленин е тръгнал по други пътища, че е постигнал някаква, макар и относителна, равнопоставеност между труда и капитала, че е търсил и е намирал справедливост в разпределението на изработените от всички блага, че още от времето на Наполеон Трети, на Фредерик Льплей, на Бисмарк, на Джон Кейнс и Уйлям Бивъридж е търсил и намирал начин да разкрие и насърчи производителните, а не експлоататорските особености на капитала, възприемайки посланията на Марк, Енгелс и Ленин като любопитни чудатости, те това не го знаят. Те това не са го учили в уроците по марксистко-ленинска политикономия. Те са научили, че капиталистът смъква по две-три кожи от работника. И смъкват.
Високи технологии, нововъведения, производителност на труда, автоматизация, творчество, патенти, научни открития и търсения, производствени лаборатории, взаимопомощ, съзидателност, почтеност и нравственост в трудовите отношения, спазване на трудовото законодателство, сключване на взаимноизгодни договори със служители и работници…
Ко? Ко речи? За родните меринджеи това са празни звукове. Това го няма в Маркс, Енгелс и Ленин. И не го знаят. И са не само невежи. Те са некадърници. Не ги бива. Нефелат. Те са провал. Подминаваме великодушно простащината им.
При тези нищожни заплати, при тези никакви данъци, при тези дошли наготово и незаслужено парични потоци от Европа те можеха за изминалите десетилетия да направят България цветуща европейска държава. Как използваха обаче всички тези възможности, които съдбата предоставя на една държава веднъж на сто години, ако въобще ги предостави някога. Никак. Пропиляха ги.
Ниските заплати не привлякоха нито външни , нито вътрешни вложения. Външни не привлякоха заради корупцията. Вътрешни – заради същото, а и заради това, че некадърният меринджей не влага парите си в производство, а в шикозни возила и скъпи мазила, като подпомага развитите държави (заводите Беемве и Пежо например).
Плоският данък и останалите данъчни облекчения не тласна стопанството напред– спестените от него средства отидоха и отиват предимно за подкупи, за печелене на държавни поръчки и за разкошни глезотии.
Паричните потоци от Европа се изляха предимно в мътните корупционни канали и ги направиха още по-дълбоки.
Стопанският вървеж на България – бавен, но постоянен, не се дължи на някаква делова предприемчивост, а на онези предприятия, които съумяха да се прикачат към европейските производителни и търговски вериги.
Дължи се също и на варварското, безмилостно, а понякога направо безумно използване на природните ни богатства – гори, море, балкани и полезни изкопаеми.
Ето защо всичкият поплак за насърчаване и подпомагане на националния капитал означава призив за насърчаване и подпомагана на корупцията, беззаконието и експлоатацията. Чуждите корпорации, против които често надигат вой родните меринждеи поне спазват законите и правилата, поне внасят производствена култура, освен че плащат по-добре. (Че направете българска търговска верига, като сте отворковци, умелци и родолюбци. Ама не, по-лесно е да давате парите си за подкупи, укриване на данъци и спечелване не обществени поръчки.)
И кой да отстоява законността и правилата, кой да приложи съвременните взаимоотношения между работници и работодатели, кой да защити наемния труд?
Държавната инспекцията по труда? Че това е рекетьорско образувание, това са борци в бели (по български бели) якички, това е организирана престъпна група, чиито членове обикалят предприятия, магазини, будки, пазари и гостилници, за да прибират сухо, а не да проверяват каквото и да било.
Левите партии? Леви партии в България няма. БСП е крайнодясно олигархично образувание за присвояване на обществени средства. ГЕРБ ? Това пък е не съвсем крайно и не съвсем дясно олигархично образувание за присвояване на обществени средства. ДПС – това е ни ляво, ни дясно етническо образувание за присвояване на обществени средства. Обединени патриоти – това е антипатриотично и путинофилско обединение за присвояване на обществени средства (великодушно подминаваме простащините му). „Волята” на Марешки – това е волята най-вече на Марешки и близките му за присвояване на обществени средства (и тук великодушно подминаваме разните им простащини).
Профсъюзите? Те са като левите партии. А също и като десните. С едно голямо предимство. Няма ги, когато се налага. Ако ги имаше, и те щяха да присвояват.
Медии, които да отразят цялата тази наша действителност, която ни дебне отвсякъде? И те са като уж левите и уж десните партии. И те са уж. Най-вече защото се издържат от родните марксическо-ленински капиталисти (като изключим изключенията).
Народът?
Народе????
Него вече го има. Той сякаш мълчи и сякаш се примирява с дебнещата отвсякъде действителност. Само че това е само привидно. Той не се примирява. Бунтува се. Така както винаги го е правил при разните чужди владичество и робства – византийско, турско, българско, комунистическо. Бунтува се и сега при властта на простаците и марксистко-ленинските меринджеи. По своя си начин се бунтува. Без шум, без знамена, без тупане по гърдите, без юначества, дори без да вика по площадите, но все пак достатъчно въздействащо (ефективно).
Не им работи на тукашните. Отива там, където плащат. Толкоз.
Събират се значи всякакви умници, познавачи, разбирачи, премиери, президенти и подобни, всякакви разнообразни партийци се събират, правят седенки под прикритието на Съвети по националната сигурност например, мислят, пуйчат и се тюхкат. „Обезлюдява се България, тюх. Хората бягат в чужбина, тюх. Раждаемостта намалява, тюх. Мозъците изтичат, тюх. „Ко праим ся… Тюх…”
Ми като бягат в чужбина, „фАнете ги за мЪдете, па ги дърпайте назад” – както биха се изразили на Северозапад.
Ми като не се разплождат, онождайте ги, плодете им утробите, белким прихванат (както би се изразила една писаческа производна на същия този Северозапад).
Абе разбирачи недоразбрали, абе познавачи недопознали, абе девелопъри недоразвити, абе капиталисти марксически такива.
Има едно просто правило, дето го може и да го пише в трудовете на Маркс, Енгелс и Ленин, но за което вие трябваше да се договедите от действителността, която ни обкръжава и дебне отвсякъде. Една стока, която е търсена, но не се намира, която е дефицитна, както думаха при соца, увеличава цената си. Има прочее начин да намерите работниците, служителите и майсторите, които ви трябват. Като увеличите заплатите. Това е начинът, няма друг. Другият начин са трудовите лагери на Троцки.
То добре, че родните меринджеи не са учили Троцки, иначе щяха да предложат на Народното събрание да учреди трудови лагери. И народните събраници щяха одма да кандисат и чак после да се отметнат под натиска на Европа.
Защо бе, марксически меринджеи, такива си мислите, че някой е длъжен да ви работи по осем и по десет часа на ден в хотелите и заведенията на българското Черноморие за 700 лева, като може да отиде в Гърция на двойно и тройно по-голяма заплата. И как така заплатите са винаги и навсякъде все между 600-700 лева, като изключим изключенията. (Я стига с тия 1000 лева средна заплата, това е като свинското със зеле, само дето свинското е за едни, а зелето за други). Това си е явен картел, само че никога, никога Комисията за защита на конкуренцията няма да се присети. Пък и не е длъжна.
Изтичали били мозъците. Изтекли са вашите мозъци, онези на свестните хора просто са отишли там, където плащат. Не щели българските утроби да раждат. Жените са хора, не са утроби, бе аланкоолу, говедо полуобразовано такова. И не раждат „свИнье, Овце и говеда, като се изключат изключенията, а раждат човеци. Които трябва да бъдат отгледани и изучени, за да се оправят в съвременния свят, а не да събират кашони по улиците и да мият чинии в меринждейските заведения. А за това са нужни пари и заплати. И сигурност също. Знаете ли вие, че една година след приемането на страната ни в Европа тя е била на първо място по прираст на раждаемостта (в същата тази Европа). Защото хората са се почувствали сигурни, поне за малко са се почувствали сигурни.
Излизат сега едни работодатели и предприемачи, меринждеи едни такива, изумели от яд и злост и обезобразени от алчност, излизат да се пенявят по телевизорите. Щото властта предложила увеличение на минималните работни заплати. Ще се обърнели били към съда. Увеличението било незаконно, рийшли. Българите били мързеливи, не щели били да работят, рийшли. И ще искат от народните събраници законопроект за улесняване вноса на работници от чужбина
Гиди лицемерци, рожби ехидни. Пишете се големи родолюбци и националисти, когато трябва да се ограничи или забрани дейността на чуждите корпорации. Ама когато стане дума за евтина работна сила, сте готови да приемете бачкатори от Зимбабве и от централно африканска република, и от Суринам. Всички главорези на Идил бихте наели, ако сте на кяр.
Още преди два века западните капиталисти са разбрали нещо много просто – ако хората нямат пари, няма кой да им купува стоките; като няма кой да им купува стоките, печалбите намаляват въпреки всяка експлоатация; и всичко се завърта в порочния кръг на стопанския упадък. И развитите държави също са го разбрали отколе – справка плана „Маршал”, предложен и на България, и на СССР. И отхвърлен и от България, и от СССР. (Маршал в случая не е военно звание, да знаете.) А вие кога ли ще ги разберете тези неща? А?
Най-вероятно никога. Когато човек заболее от марксизъм-ленинизъм, то е нелечимо. И на капиталист да се обърне, и премиер да стане, и президент даже, пак ще си е малко нещо болен.
Да не забравяме: САЩ наложиха комунизма на света
Списание „Американски Евреи” от 10-ти септември 1920 година пише: „Болшевишката революция в Русия беше работа на Еврейски мозъци, извършена от Еврейско недоволство, чрез Еврейско планиране, чиято цел е да създаде Нов световен ред...
Как САЩ създадоха КОМУНИЗМА - или за участието на капиталистите в революциите
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!