Следвайте "Буднаера" в Телеграм
КОЙ УБИ ХРИСТО БОТЕВ
Имало ли е заговор срещу Ботев?
Масони ли са Баба Тонка и Никола Обретенов?
Каква е ролята на Никола Войновски в смъртта на Войводата?
Тези въпроси още висят без отговори в българската история.
Никола Обретенов е един от свидетелите на гибелта на Христо Ботев. В „Спомени по българските въстания”той твърди, че Ботев е убит от „неприятелски куршум”. Той разказва, че привечер на 20 май 1876 г. Ботев събрал щаба на четата в местността Йолковица във Врачанския Балкан. Войводата се надигнал, за да огледа обстановката и „тогава моментално изгърмя пушка и Ботев политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов (Георги) го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелския куршум, без да каже нито дума, само изхърка…” По думите на Обретенов Перо Македонеца (Перо Симеонов, Херцеговинчето) дал съвет да приберат всичко от Ботев, за да не разберат турците, че е войвода. Обретенов взел картата от пазвата му, изпод мундира, окървавена и продупчена от куршума, часовника, бинокъла, компаса и портмонето с пет наполеона; Апостолов взел калпака му с лъвчето, шашката, револвера и мундира…
Но още след смъртта на Войводата се натрупват много съмнения, подозрения и недомлъвки. Преди 9-и септември 1944 г. историците приеха версията, че Ботев е убит от турски куршум. След 9-и септември социалистическата история утвърди тази истина. Според много изследователи обаче Ботев не е убит от „турски куршум”, а е жертва на заговор, т.е. е убит от своите. Поведението на Никола Обретенов е непоследователно, в изказванията си се оплита в лъжи и противоречия. И дори преди смъртта си отказва да каже истината за последните мигове на Ботев.
Според една от възможните версии, след като става ясно, че четата е обречена, Ботев решава да спаси оцелелите четници и да се оттегли в съседна Сърбия. Но Обретенов и Войновски не са съгласни с това предложение, а Ботев отхвърля тяхното – да продължат пътя си до Панагюрско, където според тях въстанието ощи бушува. Войводата става да отиде при бойците си и когато се изправя, получава куршум в гърдите. Вземат по-ценните му вещи, а тялото изоставят на произвола на съдбата и решават да не съобщават на другите четници за смъртта на Войводата. Свидетели на тази сцена са Перо Македончето, Георги Апостолов, Димитър Тодоров и Сава Пенев – последните трима са от обкръжението на Обретенов и могат да свидетелстват в негова полза. Перо Македончето обаче е „чужд”; той поддържа Ботевото предложение остатакът от четата да се изтегли в Сърбия, затова трябва да бъде отстранен. Според Обретенов обаче Перо бил съгласен с мнението на останалите от „съзаклятниците” четата да продължи към Средна гора.
Обретенов твърди, че Ботев е пронизан от куршум в гърдите, но повечето четници разказват в спомените си, че е ударен в челото. Логиката води до извода, че във Войводата стреляли два пъти, при това единият изстрел е от упор, вероятно когато вече е паднал на земята, поразен от куршума в гърдите. Според специалисти по криминалистика двата изстрела не са могли да се случат едновременно, тъй като още след първия изстрел Войводата е паднал на земята. Т.е. излиза, че след като е рухнал, в него отново стреляли… Т.е. след убийството някой е извършил „контролни изстрел”… Картината прилича на екзекуция, извършена с два куршума. Според изследователи първият куршум е изстрелян от Войновски, вторият – от Обретенов. Вероятно той се е оправдал пред четниците, че Войводата се мъчел в предсмъртна агония и е по-добре да се доубие. А Войновски, потресен от това, което е извършил, вероятно хукнал към отряда, който се е откъснал от четата. При Ботев останал Обретенов, който наредил да се маскира, за да не бъде разпознат… Една стара сентенция гласи, че убийците живеят дълго, за да се удължат мъките им от угризенията заради убийствата; това се отнася и до Обретенов, който умира през 1936 г. на 90 години. Освен това азбучна истина е, че престъпникът винаги се връща на мястото на престъплението. Вече на възраст, Обретенов се вдига и повтаря пътя си до Йолковица, за да помогне за установяването на лобното място на Ботев. Явно не е могъл да се освободи от картината на убития Войвода…
Споровете дали Ботев е ударен в гърдите или челото, започват веднага след смъртта му. Очевидците на разстрела сочат, че е ударен в гърдите, вероятно давайки си клетвата да мълчат, защото не могат да приемат ролята си на екзекутори. Четниците научават, че Ботев е мъртъв, и се връщат на лобното му място. Виждат простреляното чело, проронват сълзи и отминават. Едва ли някой от тях е можел да предположи, че Войводата е убит „от своите”. За окървавеното чело на Ботев разказва членът на щаба на четата Димитър Икономов в книгата, издадена от брат му през 1926 г. – „Материали за Ботевата чета”. Когато се върнал на лобното място, видял как Войводата агонизирал и научил, че изсвирила тръба в лагера на турците, Ботев полюбопитствал да види какво става, но в този момент гръмнала вражеска пушка, един куршум се забил в челото му, той паднал на земята и повече не продумал… По-късно пристигнал и четникът Цанко Минков, който също видял как „милият ни и непрежалим Войвода лежеше мъртъв на земята… Вражеският куршум бе улучил най-смъртоносното място – неговото високо чело, и пръснал черепа на части… Четата остана без водител – без душа…” Няма как тези четници да си измислят историята за куршума в челото… Когато излизат спомените им, Обретенов е жив, но не ги оспорва. Така от фактите става ясно, че е стреляно и втори път, освен изстрела в сърцето, както твърди Обретенов. Изводът е, че срещу Христо Ботев е извършен заговор, чиято цел е той да не остане по никакъв начин жив. И в тази екзекуция са участвали двамата опоненти на Войводата – Обретенов и Войновски – военният командир на четата, плюс 1-2 странични помагачи. Разстрелът на Ботев не е случаен, той е добре замислен: ако първият изстрел не го повали на мига , да се стреля втори път и този изстрел е извършен от упор, когато вече е рухнал на земята.
Това са фактите, които отговарят на въпроса кой уби Христо Ботев; те почиват на точните разкази на четниците, а не на увъртанията и откровените лъжи на Никола Обретенов.
(Този материал е от електронното издание на литературния форум „Словото” на орбител. бг)
Един русенски свещеник казва за Обретенов: „Господи, как е възможно човек да живее с толкова много грехове?!”
Иван Вазов: „Та вие сте издигнали паметник на предателството!”
Според К. Илиев убийството на Ботев има ритуален характер, както и убийството на Стефан Караджа – главите са отсечени (твърди се, че главата на Ангел Кънчев има същата съдба). Които познават масонската символика, знаят за какво служат черепите в този сатанинско-масонски ритуал. Според слуховете Баба Тонка била масонка и се занимавала с черна магия.
Кой е Никола Войновски?
Войновски е военният командир на четата. Той учи в Николаевската военна академия, т.е. има добро военно образование. На съвещанието на щаба на четата той отсъства, което за изследователите е съмнително и предизвиква подозрения. Историци вече изясниха, че преди смъртоносния изстрел на Йолковица между Войновски и Ботев се завихрил спор за това по какъв път да поеме четата. Още в Румъния Ботев е подведен от грешната информация, че народът е готов или че вече е възстанал, че трябва да му се помогне с чета и оръжие. Но местното население не оказва никаква помощ на четата му; апостолът на Врачанския революционен окръг – Стоян Заимов, не успява да вдигне въстание във Враца и я напуска преоблечен в женски дрехи.
Войновски е на мнение, че въстанието в Панагюрско продължава и настоява четата да тръгне към Средна гора. Като подготвен по военно дело, той се обижда, че някакъв си поет и един от авторите на книжката „Песни и стихотворения” оспорва мнението му. Ботев го сваля от поста му командир и обявява за войвода Перо Македончето, който е участвал в Херцеговинското въстание и има опита на командир. Четникът Никола Кючуков забелязва напрежението между Войновски и Ботев. На съвещанието Ботев пита членовете на щаба да тръгнат към Панагюрище или към Сърбия. Докато Войводата и обкръжението му обсъждат този въпрос, вървят в посока към Искъра и в това време прогърмява смъртоносният изстрел.
Кючуков вижда, че Ботев е прострелян под дясната вежда и „порои от кърви бяха го покрили”. Отново твърдение на четник, че Войводата е пронизан в челото, което е в противоречие с твърдението на Обретенов, че куршмът го ударил в гърдите.
Никола Обретенов хуква към Искъра, за да съобщи на Войновски, че Ботев е убит. В това време хората на Войновски са край реката и очакват резултата от съзаклятието, едва след това я преминават…
От криминалната литература и изкуство знаем, че професионалните убийци винаги извършват и контролен изстрел, който окончателно да доубие жертвата.
Според изследователи Никола Войновски е организирал заговора срещу Войводата.
Той е роден в габровското село Буйновци; по името на селото Никола променя фамилията си на Войновски. На парахода „Радецки” той е определен за военен командир. Негов е планът за превземането на кораба и безкръвното поемане на управлението му. Войновски ръководи похода от Козлодуй до Милин камък. Военни специалисти твърдят, че той има добра тактическа подготовка, която показва по времето на сраженията на четата с турските части.
След като Ботев назначава Перо Македончето за втори войвода, Войновски изпада в гняв и организира заговора, с участието на Никола Обретенов и още няколко души.
По времето на сражението на 20 май начело на група от 60 души Войновски се отцепва и поема към река Искър; това пише Димитър Икономов. Вероятно Войновски е избрал убиеца, който скрит в храстите, натиска спусъка, когато Ботев се изправя, за да огледа с бинокъл местността, и пада мъртъв. Задачата на Обретенов е да съобщи вестта за резултата от екзекуцията… През юни 1876 г. Обретенов присъства и на гибелта на Войновски в Троянския балкан…
Изследователите още не са дали отговор и на въпроса кой уби русенския словослагател на вестник „Свобода” – Стоян Пенев, и кой предаде Ангел Кънчев. Според Обретенов Никола Българов от Шумен издал Кънчев за някакви комитетски пари, които останали у него от комитета на Левски през 1869 г. Захарий Стоянов твърди, че Кънчев имал списък с всичките комитетски дейци, според Обретенов без тези от Русе, и за да не ги издаде, се самоубил. З. Стоянов разказва, че на мястото на убийството присъствали няколко европейски консули, висши чиновници, между които и Делвер паша, който питал присъстващите дали някой познава този човек. Според някои изследователи Ангел Кънчев бил масон, вероятно до момента, в който започнал да работи за Левски и за България. Обретенов, макар да не е имал правото, се е опитвал да добие сведения за Левски от Кънчев и единствено той би могъл да го предаде или обвини пред властите… Масон е бил и Захарий Стоянов. Убийството на Кънчев съвпада с една масонска сбирка на високо ниво в Русе на 4-5 март 1872 г. в къщата на Димитър Ненчев, във връзка с решаването на черковния въпрос. В деня на погребението на А. Кънчев – на 6 март, русенската делегация на „братята” заминава за Видин…
Захарий Стоянов твърди, че русенският комитет – В. Р. Ц. К. (който е комитет на Обретенов) имал функцията на тайна полиция, която се борела с „предателите”. За същата функция на този русенски комитет пише и Стоян Заимов. Такъв комитет – В.Р.Ц. К., в мрежата на Левски в Русе не е имало.
Убийството на Ангел Кънчев вероятно е свързано с неприятна и опасна за Каравелов мисия; въпреки предупрежденията за провал, Кънчев минава през Русе; вероятно е искал нещо да предотврати, което причинява и ранната му смърт. Възможно е Обретенов да има връзка с убийството на Кънчев.
През февруари 1931 г. вестник „Отечество”, орган на запасните офицери, публикува статията на „Макдъф” – „Любен Каравелов или Ангел Кънчев”, където Каравелов е посочен като причина за смъртта на Кънчев. Когато Каравелов научава за смъртта на Кънчев, публикува статия, в която свързва убийството на словослагателя Пенев със самоубийството на Ангел Кънчев. Той внушава на читателя, че Кънчев се страхувал от Пенеч, че Пенев бил предател, че Кънчев го убил и че ставало въпрос за дописките във вестник „Свобода”…
Ако Пенев е убит от Кънчев на 16 февруари, защо той бяга през Русе на 5 март за Румъния? И дали въобще Кънчев се е самоубил? Захари Стоянов се опитва да твърди, че бил свидетел на смъртта му, но деня, който той описва, не е денят, в който Кънчев е застрелян… Кънчев имал револвер без патрони и не е могъл да се застреля. Ако се прочетат спомените на очевидците, можем да допуснем, че в него е стреляно и той не се е самоубил. Но и Левски е заблуден, че Кънчев се е самоубил от страх.
Каравелов пуска слуха, че полицията в Русе смятала А. Кънчев за възможния убиец на Стоян Пенев. Това е внушено на хората на Левски, които разследвали смъртта му.
Източник: Издателство „Распер
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!