Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Историкът Петко Добрев сензационно: Кой написа българската азбука и кой първи покръства българите?
Константин става дублиращ вариант на Кирил Философ, който е покръстил българите през 703 г и ни дал азбука, която с известни промени използваме и до днес. Днес сме забравили за Кирил Философ от Кападокия, а почитаме Константин от Солун, чиято азбука почти
Скандалът, който избухна след думите на президента Путин, че славянската писменост дошла в Русия от македонските земи, не стихва. Министър-председателят Борисов привика посланика на Русия у нас, който след срещата заяви, че двата народа заедно честват 24 май. Опирайки се на официалната историография премиерът напомнил на посланик Анатолий Макаров, че създаването на кирилицата е станало по волята и с участието на българската държава при царуването на българския владетел Борис Първи Михаил. За да онагледи казаното, Борисов показал на руския дипломат плакет на стара Плиска, като припомнил откъде тръгват основите на християнството по славянските земи.
В историографията обаче има и друго мнение - че век и половина преди цар Борис Първи, българският владетел свети крал Тривелий и духовникът Кирил Философ от Кападокия, който съставя азбука от 32 букви, различни от гръцките, са поставили началото на българската християнска култура. Това се е случило в 703 година в земите от Белград до Охрид, населявани от българи.
Историкът ПЕТКО ДОБРЕВ предостави на Епицентър.бг свой научен доклад по тази тема, изнесен пред експерти историографи на конференция във Варна през 2016 година.
Историографията ни от 19, 20 и 21век, поставя началото на българската история на Балканите с идването на Аспарух в края на 7 век и заселването му в Онгъла.
Наложено е мнението, че християнската ни култура започва с управлението на Борис и делото на Кирил и Методий. Като особен връх историографията ни определя т.н. „Златен век на Симеон“. Изписани са десетки хиляди страници по тези въпроси. Историята на българите преди Борис е представяна като история на езичници номади, които нямат своя писменост.
Какво обаче говорят историческите извори от български произход, датирани до края на 18 в., за българите, християнството и кирилицата?
Използвайки сведенията в Българския апокрифен летопис, може да се направи извода, че заселването на българи на Балканите започва през 486 г. Това са българи, които до този момент живеят в Панония, „на запад от най-горните страни на Рим“. В резултат на този съюз е решен проблемът на Зенон с готите.
През 487 г. Зенон сключва споразумение с Теодорих и остготите напускат Балканския полуостров и се заселват в Италия. Тези българи преминават на юг от Дунав, като съюзници на император Зенон. Територията, която заселват е от Белград до Охрид, т.н. Карвунска земя. Това е земя, която елините са напуснали преди 130 г. в резултат на жестоката гражданска война водена между наследниците на Константин Велики 350-353 г. След битката при Мурса Хърватия през 351 г, където загиват 55 000 души, войната се премества на запад в Италия. След 351 г. на мястото на елините се заселват готи.
За самото заселване българите, водени от императорския пратеник, използват старите римски пътна, поселищна и укрепителна мрежи. Използвали са пътя Виа Милитарис. Преминавайки Дунав до Белград българите стигат по Виа Милитарис до Ниш и от там продължават към Солун.
Земята от Белград до Солун е първата българска земя на Балканите. Не е случаен факта, че Василий Втори Българоубиец нарича именно тази административна област България.
През втората половина на 7 век има ново преселение на българи на Балканите. Това е групата водена от Аспарух. Тези българи стават известни като българи от Дунавските страни.
Логичен е въпросът дали между българите, живеещи от Белград до Солун и дунавските българи има взаимодействие? Да, има.
Според Паисий първоначално българите имали свои вождове. В последствие те стават крале и имат за свои столици Видин и Свищов. Българите са си избирали общ владетел. За това може да се направи извод от сведението на Паисий:
„След Асен станал цар Добрица от Дунавските страни и изпратил при цар Лъв пратениц за нов мирен договор и за някои градове и места“.
През 678 г крал Батоя преместил столицата в Охрид. За съжаление фалшификаторите на българската история видяха в това федерация на славяни и българи, а първата ни столица преместиха в Плиска.
За взаимодействието между охридските и дунавските българи извод може да се прави от войната на Константин Погонат с българите. Константин IV Погонат тръгва с огромна войска срещу дунавските българи. Кралят на българите Батоя обаче с охридските българи потеглил срещу Константинопол и принудил Константин Погонат да се върне в столицата си.
„В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол“.
Вероятно точно този поход на Батоя принудил Константин да се върне и изостави своите армии в Онгъла, които дунавските българи разгромили.
През 703 г. българите, които през 486 г. се заселват от Белград до Охрид, приемат християнството. Паисий ни дава информация за това първо покръстване на българите. То е извършено по време на владетеля Тривелий.
„Тоя крал Тривелия пръв възприел християнската вяра в лято господне 703. След възприемане на светата вяра отнасял се с голямо благоговоление и усърдие към Христа, затова съградил голям манастир, оставил доброволно кралската си власт на най-стария си син и му заповядал да живее вярно и постоянно в благочестие. След това се облякъл в монашеска дреха. Син му бил християнини за малко време, отново се обърнал към езичеството. Тривелия оставил монашеството временно, пак взел царската власт, хванал своя син и го ослепил жестоко, задето обърнал българския народ към идолопоклонство. След това предал царството на по-младия си син с такава заповед: казал му да управлява разумно царството и твърдо да държи хриситянската вяра, за да не получи и той наказание като по-стария си брат за непослушание. И възприел пак монашеския чин, завършил свето своя живот. Монашеското му име било Теоктист монах. По-младия му син малко време следвал заповедите на баща си . Бил развратен във вярата и непоносим за българите. Затова го изгонили от кралския престол и поставили за свой крал Асен Велики.“
Погрешно този канонизиран за светец владетел (баща на Тервел и Мойсей според Зографската история) е представян в по-късната ни историография като Тервел, който е син на Аспарух.
Духовникът покръстил българите през 703 г. е Кирил Философ от Кападокия, който сам свидетелства за това в позната ни „Солунска легенда“:
„Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 букви. Аз ги учих малко, а те сами много постигнаха. Те каза Господ, ще предадат на Бога православната вяра и християнството“.
Като християни, българите помагат на ромеите християни на няколко пъти в решаващите битки с исляма и арабите. Не е случаен и факта, че Паисий отбелязва тази помощ като помощ на християните:
„Българският крал Тривелия събрал силна войска, отишъл на помощ на християните, нападнал сарацините и убил 22 000 от тях, изгонил цялата турска сила от Цариград“.
Според Паисий и друг български владетел – Асен Първи, помага на християните ромеи по времето на Лъв Исавър. Това се случва през 740г при битката край Акронион.За тази подкрепа ромеите наричат Асен –Велики и му признават царска титла.
Фалшификаторите на българската история обаче се опитаха да заличат образите на светия крал Тривелий и първия български цар Асен Велики. Заместиха ги с Борис и Симеон.
Омуртаг също помогнал на християните в битката им с исляма. Тома Славянина е бил приел исляма и войската му е била съставена основно от араби мюсюлмани.
Знаейки именно за тази решаваща подкрепа, която българите оказват на християните, Пресиян пише:
„На християните българите направиха много добрини и християните ги забравиха,нобог вижда".
Покръстените от Кирил Философ българи и техните наследници ще останат известни като богомили. Богомилството очевидно не е било под властта на Кностантинопол и затова е обявено за ерес. Богомилите, гърците преследвали цели единадесет века и успели да унищожат едва в края на 18 в.
За това свидетелства и руският църковен историк Н. Стелецкий:
„Тази вредна секта просъществува до края на 18 в и била изтребена от фанариотите, под чието иго попада българската църква през 1776 г.
Век и половина преди Борис българите вече са християни, но не са в лоното на Константинопол. А това е проблем от най-голяма важност за Византия. Ето защо империята на ромеите чрез всички средства ще се стреми да подчини българите като им наложи своето църковно влияние.
Покръстването извършено по времето на Борис е капитулация пред Византия и налагане на нейното влияние. Основен инструмент, чрез който Византия е влияела върху българите е Църквата. Чрез нея Византия успява да контролира българската култура. Чрез нея Византия е контролирала развитието на научните знания. Чрез нея Византия контролирала и обществените процеси и нагласи.
Едновременно с християнството през 703 г. българите приемат и азбуката от 32 букви, която също е дело на българския кръстител - Кирил Философ от Кападокия. Тя и за това се нарича кирилица. С тази азбука, която е различна от гръцката, са изпълнени и старобългарските каменни надписи. Те са българските Розетски камъни. Те са ключът към опознаване на старобългарската християнска култура водеща своето начало от 703 г.
Само слепец не може да забележи, че в тях се намират типично българските букви като малък и голям юс. И ако има прилика с нечия азбука, то това е най-вече с коптската, но не и с гръцката.
За съжаление Византия успя да създаде и наложи образа дубликат на Кирил Философ от Кападокия - Константин Кирил Философ от Солун.
Резултатът от налагането на дублиращия образ е пълна забрава на истинския автор на кирилицата - азбуката, която използваме и днес. Както и потъпкване на век и половина българска култура и история.
Век и половина българите изповядващи християнството преди Борис са имали и своя писменост. Християнството се е разпространявало именно чрез тази писменост и книги, а не само от уста на ухо.
Къде са тези книги днес? Те са унищожавани системно и последователно от гръцките духовници и гръцките фанариоти.
Погрешно, но системно се наложиха две мнения свързани с каменните надписи.
Първото твърдение е, че това е гръцка писменост.
Второто твърдение е свързано с налагане на бог Тангра.
Истината е, че при предаване съдържанието на надписите, най-вече от Веселин Бешевлиев и Йордан Иванов, кирилицата бе заменяна с гръцки печатни букви.
Тази азбука, дадена на българите от Кирил Философ от Кападокия през 703 г, реформира и Климент Охридски. Тази азбука използваме и до днес. Следователно фундаментът, свързан с огромното значение за българите на делото на Константин и Методий, е изцяло грешен.
Академичното издание „История на България“ споделя извода, че съставената през 855 г. от Константин –Кирил Философ славянска азбука била глаголицата. Тази графическа система е първото славянско фонетично писмо, изцяло съобразено с особеностите на езика на славяните от българската група. В основата на Кирило-Методиевия славянски книжовен език лежи диалектът на солунските славяни, който по тип е източнобългарски. Кирил и Методий създали литературния старобългарски език на диалекта на солунските славяни, който е от източнобългарски тип.
Когато става въпрос за делото на Кирил и Методий твърде често изводите придобиват характер на скоропоговорки. Така се преплитат славяните с някаква група славяни от българската група. Така диалектът на солунските славяни се превръща в източнобългарски тип, т.е. тук дори географията не е съществено препятствие. Така славянският книжовен език се превръща в литературен старобългарски. И всичко това с помощтана Солунските братя, според академичното издание История на България.
Ако се придържаме към изворите а не към скоропоговорките ще стигнем до три извода:
- Константин и Методий са на върха на ромейската дипломация и са органична част от мощта на византийската култура.
- Константин става дублиращ вариант на Кирил Философ, който е покръстил българите през 703 г и ни дал азбука, която с известни промени използваме и до днес. Днес сме забравили за Кирил Философ от Кападокия, а почитаме Константин от Солун, чиято азбука почти не сме използвали.
-Методий засилва влиянието на Византия във Великоморавия и така се противостои на съюза между България и немското кралство. В резултат на това Византия побеждава Борис и налага своето влияние в България.
Подобни изводи чрез скоропоговорки имаме отново в академичното издание на българската история по повод на учениците на Кирил и Методий. Така тяхната дейност довела до изтласкване на гръцкия език от богослужението и до заменянето му със славянски. Тази дейност съдействала за българизацията не само на нисшето, но и на висшето духовенство.
Тази дейност поставила трайните основи на старобългарската литература на славянски език и подпомогнала процеса на изграждане на единната българска народност. Това бил последният и решаващ тласък в процеса на формиране на българската народност в резултат на въвеждането и разпространението на славянската писменост и просвета в края на 9 в.
Славянският език, който още през първата половина на 9 в е печелел преобладание и постепенно измествал прабългарския, се наложил сега вече трайно като език не само говорим, но и писмен, книжовен. Той се изучавал от постъпващите в училище деца от всички краища на България.
Постепенно този език бил усвоен от цялото население на страната и станал общ „старобългарски език“. Така успоредно с едно по-общо съзнание за своята славянска принадлежност българският народ има ли съзнание за своята специфична етническа и духовна обособеност, т.е че не е просто и само славянски народ, но и че едновременно е и български народ.
Чрез влиянието си учениците на Кирил и Методий допринесли за изтласкването на гръцкия език от богослужението и замяната му със славянски. Поставили трайните основи на старобългарската литература на славянски език. Изтласкали и т.нар. прабългарски език, както и гръцкия и с налагането на славянския език оформили българската народност. Славянският език станал общ „старобългарски език“.
И така смятаната ни за официална историография със скоропоговорки заличи великите дела на Свети тривелий и Кирил Философ от Кападокия – покръстването и кирилицата. Този извод бих завършил със сентенцията:
„Очевидността не изисква аргументи“ - „Perspicutis argumentation elevator“.
Едновременно с подмяната на кирилицата в старобългарските надписи с гръцка азбука, се допълваха и несъществуващи факти в тях. Така се появи и бог Тангра.
Тангра не съществува в нито един старобългарски надпис и това може да бъде проверено от всеки. Но веднъж наложен като твърдение, което не подлежи на контрол, бог Тангра трябваше да унищожи доказателствата за старобългарската християнска култура датираща от 703 г. И за голяма съжаления бог Тангра почти е изпълнил мисията си. Дори му измислиха и светилища, които нарекоха капища.
За да се завърши цикъла на историческа подмяна в българската история бе създадена и институцията „Златен век на Симеон“. Институцията „Златен век на Симеон“ трябваше да ликвидира самостоятелната християнска българска култура развила се след покръстването през 703г. И почти успя. Премълчаването на значението на българската култура след 703 г. води до нейното неразбиране като оригинално звучене. Институцията „Златен век“ е хвърлила дебела сянка върху оригиналната българска християнска култура, развита след покръстването и налагането на кирилицата през 703 г. Изкарването на преден план на зависимостта на българската култура от Византия, след време навярно цели да определи т.н. „Златен век“ като продължение на византийския ренесанс. Тази политика на неразбиране на българската християнска култура след 703 г. продължава и до днес. Тази политика сътвори прабългарите, за да изчезнат българите. След това помогна на Константин Философ от Солун да измести и буквално да погуби историографски Кирил Философ от Кападокия, който през 703 г. създава българската азбука кирилица. Едновременно с това Борис историографски погуби свети Тривелий, който първи покръсти българите. Симеон Лабас ( така е упоменат от Паисий) ил Лабасан(така е упоменат в Зографската история) историографски погуби Асен Велики. Проведените езикови реформи в българския език за голямо съжаление доведоха до унищожаване на типично българските букви и това не е случайно. С въвеждането на институцията „Златен век“ на Симеон се цели пълното заличаване на спомена за българската християнска култура водеща своето начало от 703 г. „Златният век“ на Симеон е политическа формула, наложена да обслужи идеята за историографско погубване на българската християнска култура след 703 г.
Но да се върнем към века на Симеон. Логично е да приемем, че след като доктрината Византия е победила и в България, то освен оригиналната българска християнска култура, нашият народ повлиян от държавната намеса ще развие и култура с византийско влияние. Аналогичен е случаят с волжските българи, живеещи във века на Симеон. Там побеждава доктрината на исляма и нашите братя мюсюлмани създават една богата, но ислямска култура. Но в основата и на двете култури стои старата българска цивилизация. Тя е била достатъчно силна, за да успее да даде плодове както в източно православната християнска култура, така и в мюсюлманската. Подобна сила могат да имат антични народи живели някога в Близкия Изток - копти, сирийци. Това са народи съпричастни както към античната, така и към християнската и мюсюлманската цивилизации. Нещо повече, българите покръстени през 703 г. и останали верни на това кръщение, т.е. познатите ни богомили, ще реформират християнският свят.
Институцията „Златен век“ ограничава хоризонта за изследване на българската култура. Той е с много по-голям обхват от ограничените от византийското влияние Симеонови измерения. Няма друг народ дал толкова много както на християнската, така и на мюсюлманската цивилизация.
Фалшификаторите на българската история почти успяха да ни убедят, че преди Кирил и Методий,Борис и Симеон, българите сме били почти неграмотни. И това го правеха, изопачавайки историческите извори. Какво имам предвид?
Ще разгледам една цифра – 3500 души, която присъства в житие на Климент Охридски.Четейки самия извор разбираме, че Климент Охридски е имал 3500 души в помощсамо в неговата поверена територия от държавата:
„Той имал във всяка енория избрани измежду другите и те никак не бил малко, защото се наброявали до 3500. С тях той прекарвал повечето си време и им разкривал по-дълбоките места от Писанията.“
Това е колосален за времето си образователен апарат. Някои упорито бъркаха именно тези избрани люде с учениците му, които били по 300 във всяка област. Като сравнение бих посочил бройката на учениците, които обучил Константин по време на Моравската мисия-едва 50:
„Като навърши 40 месеца в Моравия, Философът отиде да освети учениците си. Когато отиваше той, панонският княз Коцел го прие. И като възлюби силно славянските книги и пожела народът му да се научи на тях, предаде му до 50 ученици да се учат на тях“.
Почти 900 години след Климент Охридски състоянието на Русия по времето на Екатерина Велика е следното:
„През 1764 г. имало 26 учебни духовни заведения и в тях 6000 ученици, към 1784 г. числото на учащите се увеличило до 12000“.
Тук отново ще се върна към сентенцията:
„Очевидността не изисква аргументи“ - „Perspicutis argumentation elevator“.
И да се върна към началото на българската християнска култура. Тя започва с покръстването по време на Свети Тривелий през 703г. Едновременно с християнската вяра духовникът Кирил Философ от Кападокия дал на българите и 32 букви – познатата ни кирилица. Като духовни знаци на българите може да определим малкия и големия юс. Духовният знак на българина е малкия юс.
ЛИТЕРАТУРА
- Добрев, Историята на българите в Европа (V-X век) през погледа на исторически извори от български произход, С. 2016, с. 29-53
- Паисий Хилендарски,Славяно-българска история,С.1979,с.45
- Паисий Хилендарски,Славяно-българска история,С.1979,с.48
- Паисий Хилендарски,Славяно-българска история,С.1979,с.45
- Паисий Хилендарски,Славяно-българска история,С.1979,с.47
- Добрев, Историята на българите в Европа (V-X век) през погледа на исторически извори от български произход, С. 2016, с.
- Т.Кръстанов,Легенда булгарика,С.2003,с.46
- Паисий Хилендарски,Славяно-българска история,С.1979,с.47
- Паисий Хилендарски,Славяно-българска история,С.1979,с.47
- Паисий Хилендарски,Славяно-българска история,С.1979,с.48
12.П.Добрев, Историята на българите в Европа (V-X век) през погледа на исторически извори от български произход, С. 2016, с. 72-111
14.П.Добрев, Историята на българите в Европа (V-X век) през погледа на исторически извори от български произход, С. 2016, с. 16-17,112-126
15.П.Добрев, Историята на българите в Европа (V-X век) през погледа на исторически извори от български произход, С. 2016, с. 127-139, 189-194
- Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, С. 1996, с. 126
- Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, С. 1996, с. 126
- П.Динеков, К.Куев, Д.Петканова, Христоматия по старобългарска литература, С. 1978, с. 115
- Ф.Гумилевски, Исторiя русскойцеркви, М. 1888, пета книга, с. 60
Текстът на историка Петко Добрев е спорен с оглед на данните, които ни предлага историческата наука досега.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!