Следвайте "Буднаера" в Телеграм
СРАМ! Честваме 100 години от Дойранската епопея със СКАНДАЛ! Армията поискала 2500 лева за почетна рота пред паметника на ген. Вазов в Сопот
Приживе английската армия отдава почит на ген. Вазов. На парада в Лондон ген. Хамилтън нареджа: "За почест, мирно!", лорд Милн се провиква: "Свалете знамената! Минава ген. Вазов - победителят от Дойран!"
2500 лева е поискала Българската армия, за да изпрати почетна рота пред паметника на един от най-големите ѝ пълководци ген. Владимир Вазов, чието име е записано в една от най-блестящите страници на българската военна история - победната битка при Дойран!
Това нито е шега, нито е измислица. А тъжната истина за днешното ни съвремие, в което дори и Българската армия се е превърнала в търговско дружество. Приживе победената от ген. Владимир Вазов английска армия през Първата световна война отдава почит на прославения български генерал. През 1936 година на парада в Лондон ген. Хамилтън нареджа: "За почест, мирно!", а лорд Милн се провиква: "Свалете знамената! Минава ген. Вазов - победителят от Дойран!"
Днес обаче не се намери никой в Българската армия, който да каже с достойнство и гордост: "За почест, мирно! За ген. Вазов - победителят от Дойран!"
На 12,13 и 14 май обществеността в Сопот отбеляза с различни събития 100 години от Дойранската епопея. Кулминацията на тържествата бе на 14 май, когато пред паметника на достойния български пълководец ген. Владимир Вазов всички свеждат глава в знак на почит към великото му дело, прославило българската военна мощ далеч извън пределите на Родината.
Десетина дни преди това кметът на града Деян Дойнов се обърнал към ръководството на 61-ва Стрямска бригада в Карлово с молба да бъде изпратена почетна рота пред паметника на военоначалника. Не последвал отговор. Тогава кметът започнал да звъни в Министерство на отбраната и генщаба, откъдето след три дни, в навечерието на събитието, му отговорили, че понеже тържеството е в неделя, който не е работен ден за армията, затова общината трябва да заплати 2500 лева за почетната рота!
Кметът се видял в чудо и тогава си позволил да се обади на върховния главнокомандващ на Българската армия, президента ген. Румен Радев, който веднага се разпоредил. След три часа нареждането на ген. Радев дошло и от Карловската бригада изпратили безплатно три дузини войници, които да застанат на почит пред паметника на ген. Вазов.
Пред Епицентър.бг кметът Деян Дойнов не скри възмущението си от този позорен факт
Кой е ген. Владимир Вазов?
Генерал Владимир Вазов е от най-големите български военачалници. Неговото име е записано в една от най-блестящите страници на българската военна история - победната битка при Дойран през 1918 г. Той е по-малкият брат на Иван Вазов. Фамилията Вазови дава още един генерал - третият брат Георги Вазов.
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот. Трагично събитие по време на освободителната Руско-турска война белязва живота му - когато семейството бяга през Балкана, малкият Владимир става свидетел на убийството на баща си - съсечен е от тълпа башибозуци.
По време на Съединението Владимир е на 17 години и иска да се яви на наборна комисия. Не го приемат, защото другите му братя Иван и Георги вече са в армията. Ентусиазмът му обаче е огромен и той заминава с тях доброволец.
След Сръбско-българската война Владимир е категоричен - иска военна кариера, и през 1886 г. вече е юнкер във Военното училище. След петнадесетмесечно обучение завършва с осмия випуск и е произведен в чин подпоручик. От общо 163-ма от випуска, той завършва 4-ти по успех, което му дава правото да избира рода на оръжието и гарнизона, в който да служи. Избира 2-ри артилерийски полк в Шумен.
Името на Вазов като опитен артилерист нашумява в навечерието на Първата световна война. В началото на войната е назначен за командир на 5-та артилерийска бригада с която взема участие в битката при завоя на Черна. На 1 март 17-та година е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия. Дивизията е под командването на генерал-майор Стефан Нерезов, заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро.
В рамките на четири дни между 22 и 26 април 86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват над 100 000 снаряда без особен ефект. Вражеските части дават над 1000 жертви и множество пленници. На 20 май 1917 Владимир Вазов е произведен в чин генерал-майор.
Боевете, които се провеждат в средата на септември следващата година, са още известни като Дойранската епопея. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски, 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно. Тогава генералът казва на българските войници и офицери: „Трябва да победим или да умрем - друг избор няма!"
На 16 септември Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. Два дни по-късно вражеската артилерия изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противникът бива изтласкан, като дава над 11 600 жертви и почти 550 пленника. И за да сложим в перспектива нещата - убитите българи са 10 пъти по-малко, като 1000 биват ранени.
В края на месеца идва Солунското примирие, армията е демобилизирана и генерал Вазов е назначен за началник на плевенската 9-а дивизионна област в Пловдив.
След края на войната ген. Вазов се установява да живее в София, защитава своите политически убеждения, когато е нужно. От 1925 до 1931 г. той е кмет на столицата, като подготвя София за дооформянето й като голям европейски град.
През 1936 г. Вазов е поканен от Дойранските си противници - англичаните, да присъства на техния конгрес. На гара "Виктория" в Лондон българинът е посрещнат от кмета на град. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минавал с влака, вижда построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, извиква: "За почест, мирно!" На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн се провиква: "Свалете знамената! Минава ген. Вазов - победителят от Дойран!"
На 20 май 1945 г. в Рибарица, Тетевенско, героят от Дойран получава сърдечен удар и умира на 77 години.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!