Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Краят на Римската империя като предупреждение за Европа

Автор: Велизар Велков

Краят на Римската империя е бил немислим. Това е била единствената държава в Европа.

Империята разполага с огромна и силна сухопътна армия и единствената флота в античния свят. Тя не е раздирана от етнически или религиозни конфликти. Към средата на 4-ти век, различните народи, които я обитават на практика са до голяма степен „романизирани“  – използват латински език, изповядват Християнството, което е прието на практика без съпротива и участват в античния единен пазар.

Използвайки модерния политически коректен израз, бихме могли да ги наречем „напълно интегрирани“ .

Рим е политически, културен, религиозен и военен център на света. Конкуренти, които да оспорват доминацията му на практика липсват. Въпреки това, само век по-късно Западната Римска империя престава да съществува, а Източната, останала в историята под името Византия, се бори за оцеляването си.

Историците посочват множество фактори, които допринасят за гибелта на Рим – политически, икономически и социални. Тези фактори безспорно имат своето значение, но те не отразяват най-съществената причина за трагичния край на древен Рим.

Войните между различни претенденти за римския престол не са ново явление, което внезапно поразява империята.

Всъщност, годините на най-големия и възход са белязани от междуособни войни – на Марий срещу Сула, на Цезар срещу Помпей, на Марк Антоний срещу Октавиан Август. Твърдението, че последните римски императори са били твърде слаби държавници също не е правдоподобно и достатъчно обяснение.

Римската държавна машина е била толкова съвършена, че е можела без проблем да функционира дори и под ръководството на напълно бездарен император. Тиберий, Калигула, Нерон и Комод са били императори в продължение на повече от половин век по време на изключително успешен за империята исторически период. Чума покосява голяма част от населението на Римската империя, но средновековна Европа продължава възхода си след дори по-страшна чумна епидемия. Империята изпада и в икономическа криза. Но това се е случвало, случва се и за голямо съжаление ще продължи да се случва. И въпреки това никоя империя, освен Съветската, не е загинала по икономически причини. Римската империя е имала потенциала да преживее най-тежките граждански войни, най-големите епидемии и икономически кризи. Но се оказва безсилна пред една заплаха. И това води до гибелта и.

Римската империя е унищожена от бежанска вълна.

Именно това явление се крие зад научния израз „Велико преселение на народите“ . Цивилизованите съвременници на събитията не ги наричат нито велико, нито преселение. Те ги определят като варварска инвазия. Древните европейски варвари бягат от военните походи на хуните. И по този начин те по дефиниция се превръщат в бежанци. Огромен бежански поток от диви, жестоки, примитивни и неграмотни варвари се стоварва върху Римската империя. Те имат желание да е възползват от благата на Римската цивилизация, но нямат желание да се интегрират в нея.  Те са възхитени от условията на живот в римските градове, но не проявяват интерес към това да станат римски граждани. Единственото, с което историята помни тяхното присъствие в римските провинции са нечувани грабежи, убийства и изнасилвания.  Племето вандали остава в история с това, че превзема Рим. И като нарицателно за  склонност към противообществени прояви. Останалите племена, превърнали се в бежанци под натиска на хуните, с нищо не са били по-добри от вандалите.

Значителна част от представителите на тези племена със сигурност са били трудолюбиви и миролюбиви хора, търсещи по-добър и сигурен живот на едно ново място. Но по силата на законите на социологията и психологията, едно такова инертно мнозинство винаги е било и ще бъде доминирано от радикални представители на съответната общност.

Тези древни бежанци е трябвало да избират между това да се превърнат в римляни и това да запазят „културната си идентичност“.

Една малка част прави трудния избор. Останалите паразитират върху агонизиращото тяло на Западната Римска империя, докато в крайна сметка не го убиват. Източната Римска империя избягва тази участ, тъй като нейните азиатски провинции не са засегнати от бежанската вълна, а Константинопол е буквално непревземаем за примитивните си врагове.

Днес Европа отново е изправена пред огромен наплив от бежанци. Бежанци, които в мнозинството си, също като древните варвари, нахлули в римските провинции, желаят да се облагодетелстват от предимствата на европейската цивилизация, но не желаят да приемат ценностите и принципите и  и държат да запазят своята култура и идентичност. И също като древните бежанци не осъзнават, че благата, от които желаят да се ползват се дължат на ценностите и принципите, които отказват да приемат, а проблемите от които бягат в качеството си на бежанци се дължат на разбиранията и идентичността, които желаят да запазят. Подобно на античните племена те също вярват, че това, което желаят от цивилизованите европейски територии им се полага, а те нямат насрещни ангажименти. И не малко сред тях вярват, че също като древните нашественици могат да си позволяват грабежи и сексуални посегателства по градските площади .

Общественият организъм на Римската империя се бори срещу нашествието от чужди социални организми, желаещи да паразитират върху него.

Но заразата е твърде всеобхватна и резултатът е трагичен. Желанието и способността на даден организъм да се бори срещу болестните изменения в него се нарича имунитет.

Организъм, който загуби имунитета си е обречен. Това всъщност представлява СПИН – синдром на придобитата имунна недостатъчност. Липсата на имунитет предоставя безпрепятствен достъп на всякакви микроорганизми до човешкия организъм. Повечето от тях са напълно безвредни. Останалите го разболяват и убиват. 

Остава да се надяваме, че Стара Европа не е загубила имунитета си в процеса на стареене. Но няма големи основания за оптимизъм по въпроса.

Всяка прилика между настоящи и антични обществени групи, лица и събития изобщо не е случайна. В историята няма случайности.

Всяка цивилизация, която се окаже неспособна да се справи с онтологично предизвикателство, което историята и поставя  неминуемо загива.

http://www.lentata.com/page_9466.html 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!