Следвайте "Буднаера" в Телеграм
И ако някой се пита защо напускат България всички що-годе грамотни, защо децата ни учат в чужбина и се връщат трудно - то отговорът е прост...
Забранено за само-уважаващи се
Юрий Йорданов
И ако някой се пита защо напускат България всички що-годе грамотни, защо децата ни учат в чужбина и се връщат трудно - то отговорът е прост. Простите убиват мечтите.
Тея дни, за всеобщо учудване на невиждащите, и покрай скандалите, които ни обливат богато, вероятно зрящите (с ума) забелязват за какво е всъщност спорът, около който всички остри пера си мерят пегасите, шпагите и остроумието.
Всъщност недовършеният разговор (а май и незапочнат) е за това колко струва труда на само-уважаващия се и можещия. Това е разговор, който социализмът (комунизмът) бе забранил. Помним, тогава бе модно да растеш на място. Чат-пат някой и друг медал за наивниците или за придворните на властта, премийки. Потупване по рамото. И една позната ни уравниловка - свят на клишетата и на хората без лица. Каквито бяхме мнозинството, широките народни маси. Лицата ("важните", "личните") бяха в новините, пак клиширано еднакви като днес.
Или с други думи, нетръгналият си социализъм (комунизъм) ни гони като бумеранг и ще ни гони докато не се сменят правилата наистина. Важащи за всички - и за партийци, и за безпартийни. И за сложни, и за "прости".
Май именно недовършеният разговор, липсата на правила и отсъствието на всякакво състезание, което да е прозрачно ще ни връщат постоянно до дребничкия, малкия детайл. Има ли право умният, училият, знаещият, опитният на своята капка (дори) щастие и признание, които за радост или мъка се мерят (и) с пари.
Има ли право "дребната риба" да отстоява правата си? И да иска да е поне мъничко щастлива? Има ли право - поне да вдигне малко пяна в мъничкото си аквариумче?
Може ли успехите на хора с дипломи-тапети да бъдат мярката на всички? И ако може и е факт - колко време това може да е вярно? Колко години може да има безкрайно падение на уважението към труда на можещите, било то ниско или високо, туй, същото падение?
И ако някой се пита защо напускат България всички що-годе (и не само) грамотни, защо децата ни учат в чужбина и се връщат трудно - то отговорът е прост. Простите убиват мечтите.
А без мечти, без перспективи живеят само животните. Хората живеят с бъдеще - единственият смисъл на живота ни - да творим и да оставим дори нещо мъничко. След себе си. И още нещо - да го правим, с усещане, че околните, наричани и общество, уважават, ценят труда ни.
Всичко друго работи по темата "клета България" - такава, каквато я познаваме. Страна като една човешка длан, пълна със знаци "Забранено за само-уважаващи се". Пътни, крайпътни, безпътни.
Страна, в която надеждата е само име на тяло с ЕГН.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!