Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Искате истински новини? Готови ли сте да дадете живота си за тях?... И журналистите така!

Григор Лилов

Драми срещу оперети:

ЖУРНАЛИСТ – ТОВА ЗВУЧИ ОПАСНО

 Защо точно сега откриха водата – цензурата у нас?
Какво се крие в спектакъла?

Малко данни:

• над 50% се страхуват, че ще бъде упражнено насилие спрямо тях;

• върху 30% е било упражнявано физическо насилие;

• 46% са получили закани за физическа саморазправа;

• 53% са заплашвани онлайн;

• 21% са с пострадала собственост вследствие на своята работа;

• 46% са притискани от политиците;

• 35% са следени от полицията и др. държавни структури

• 39% са следени от частни структури;

• 23% са били обект на арести, разследвания и съдебни дела;

• почти 75% са притеснени, че заради наблюдението над тях все по-трудно опазват анонимността на източниците си на информация.

Това са данни от изследване на Съвета на Европа за ситуацията на Стария континент с журналистите през последните 3 години. Ще отбележа само, че пострадалите от физическо насилие са главно в държавите от Кавказкия регион и Турция, но редица такива случаи, макар и рядко, има навсякъде, отбелязва изследването – в практически всички държави.

А конкретно у нас?

Тези данни липсват, но според моите архиви и анализи ситуацията се характеризира с по-високи проценти. Като известен разследващ журналист аз самият мога да разкажа истински страхотии от практиката ми за начините и способите, по които се упражнява „натиска“ у нас (вкл. по най-мръсния и отвратителен начин – върху най-близките хора, което въобще не е засегнато в доклада на Съвета на Европа.)

Покрай тези данни мога само да се смея на родния „цензурен“ спектакъл. Един въпрос, лесен за отговор и от непрофесионалисти – как така има скандал, а всъщност го няма поводът за този скандал? Няма го, защото скандалът не засяга спряно в момента, актуално за момента разследване!

Защото:

– Случаят с кмета на Неделино е отпреди две години – от 2015 г.;

– Случаят с обществената поръчка е от 2014 г.;

– Местните избори и евентуалната забрана да се разследват кметове са от 2015 г. сега сме две години по-късно – пролетта на 2017 г.

И за капак е абсурдът: въпреки „цензурата“ това разследване за кмета на Неделино е било пуснато навремето!

Да обясня: нямаме цензурен скандал, а имаме цензурен спектакъл. Цензура има тогава, когато нещо скандално никога не вижда белия свят, а не когато е имало препирни около това дали да го види или не.

Абсурдът с повода – упражнената, но всъщност неупражнена цензура е заради ЕС. За да не ни подгони ЕС за истинска цензура в медиите, се избира стар и нелегитимен (т.е. неаргументиран повод) за скандала. И така Брюксел, който разбира нещата, за разлика от наивната аудитория у нас, няма за какво да се хване. Кой го измисля така, кой създава този уж истински в очите на родната публика, но всъщност привиден, фалшив аспект от тъканта на скандала? „Помощ от приятел“ – едно подсказване: дреме им на журналистите какво евентуално ще каже или не ЕС. Ама на политиците ни им дреме, нали? Защото той ги прави „легитимни“ и ги официализира по света. Но медийното внушение навсякъде е такова, че хората ахкат, охкат и проклинат цензурата, емоционално се определят на едната или другата страна – „добра“ и „лоша“, без да разбират, че всъщност чрез примитивния разговор за цензурата у нас са обект на елегантна манипулация и воденето им за носа.

Цензура не е упражнена и от bTV върху спряното предаване на Слави Трифонов с гостуването на колегата ми Васил Иванов.

Не протестирайте, ще обясня защо! Двете телевизии са преки конкуренти в ефира и в този смисъл точно такова предаване с информация за „кухнята“ на Нова телевизия според Закона за защита на конкуренцията (напр. чл. 30, чл. 37) се счита за нелоялна конкуренция, за непозволено разгласяване на професионални секрети и подлежи на санкции. Не само у нас, а и навсякъде по развития свят. По тези причини аз мога да си позволя да коментирам тук, в профила ми, но няма как да коментирам темата в ТВ ми предаване. В качеството ми на гост — коментатор законът го допуска, но в онова, което водя – не! Затова едното предаване на Слави Трифонов беше спряно, а другото – претоплената манджа за хотела на СКАТ и Валери Симеонов излезе. Казвам „претоплената“, понеже подобни предавания и публикации не се появяват за първи път – те циркулират от години насам. (когато навремето Валери Симеонов и Волен Сидеров се разделиха скандално, като единият зае проатлантическа, а другият – пропутиновска позиция, медиите на „Атака“ дълго и напоително се упражняваха на тази тема).

А защо започна точно сега този примитивизъм с „цензурата“ у нас?

Защо откриха „водата“ точно сега, а не по-рано?

Защо я откриха по този за мен смехотворен и дискредитиращ истинската тема начин?

Защо темата „цензура“ продължи развитието си парадоксално с темата „Валери Симеонов“, вместо да обикаля около темата „Васил Иванов“ или най-сетне да се задълбочи дали у нас въобще има истинска журналистика или не?

Един поглед какво се случва именно сега и защо сега тръгнаха двата скандала сега може да подскаже доста неща за задкулисието:

• в момента се продава Нова телевизия и се водят делови разговори за продажба на bTV. Скандалът с двете телевизии (Васил Иванов в едната и Слави Трифонов в другата) им смъква цената и прогонва евентуални сериозни външни инвеститори;

• в момента се водят разговори за министерски кресла. Преливането на скандала „цензура“ в скандала „патриоти“ е част от политическа битка зад кулисите – как да бъдат разпределени. В този смисъл затова първият скандал – с неговата популярност се превърна в чудесно предмостие, в стартовата площадка на втория.

• започна сериозна битка за овладяване на така нар. „Политически център“. Мин. г., в разгара на политическата баталия написах следното в свой пост:

Кандидатите за този център са най-многобройни:

– Марешки и бъдещата му партия;

– Слави Трифонов и бъдещата партия, опряна на неговото шоу;

– групата около Трайчо Трайков и Гражданския съвет

– проектът на Радан Кънев;

– патриотите;

Сега центърът се зае от патриотите. Но кандидатите не са се отказали да се позиционират там за бъдещите избори (според мен ще има предсрочни). Да напомня, че шоуто на Слави Трифонов отново се превърна в политическо предаване, както е ставало и по-рано при политически преструктурирания у нас и все по-вероятно на неговата основа ще се направи движение (партия).

 В Македония се разгаря пожар, в Косово – също, в Сърбия вървят протести, Турция решително се променя (може и да се дестабилизира, макар че не го вярвам). Т.е. Балканите врят и кипят и дори редица анализатори, коментатори и световни политици говорят за цялостна дестабилизация на региона, вкл. и за опасност от войни.

България се оказа част от този процес, който и на останалите места тръгна предимно следизборно. Само наивник няма да види външните разнопосочни влияния, които се кръстосват у нас.
„Цензурният“ скандал е на сгода за някои от тях.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Безспорното е, че у нас има драконовска цензура, има напълно забранени за обсъждане високо значими обществени теми и разкрития – при това не само за повечето, а често пъти и за абсолютно всички медии и журналисти и в страната.

Няколко примера за теми — табу от практиката ми от този профил и ТВ ми предаване в „Скат“:

– Темата за дубайския инвестиционен фонд, над милиарда активи за продажба у нас и Пеевски (пост тук от 17.04.)

– Пасхалната проповед на Негово светейшество Франциск (папата) с историческите й акценти за новата политика на Ватикана (пост от 15 април)

– Стенограмата от закритото заседание на Съвета за сигурност на ООН за зарина в Сирия с откровенията – признания на представителя на Русия. (мой пост от 8 април)

– Извадената от мен вътрешна скандална кореспонденция между членовете на картела за цените на бензина и дизела у нас (пост от 30 март)

– Указът на Путин за увеличаване състава на армията (пост от 29 март) и оценката на прочулия се ген.Решетников за изборите и политическите партньори на Москва у нас (пост от 28 март)

– Плевнелиев при Кисинджър

– Пробитата отвън ДАТО – свръхсекретната ни служба за следене и подслушвания и отстранения й гл. секретар (мой пост 20 март)

И т.н., и т.н.

Не е за смях, за плач е.

Например световна сензация три дни беше буквално под арест у нас. Всички родни медии, коментатори, анализатори, журналисти с и без претенции три дни очакваха инструкциите дали да пуснат дума или не за скандалния филм за корупцията на руския премиер Медведев и в тази връзка със започналата битка по върховете на Кремъл (мой пост тук от 3 март). Всички медии и журналисти се разсеяха кой в действителност е убитият командир на Ислямска държава. Но не само у нас – разсейват се и световните медии.

Да повторя още един път вече писаното и казвано многократно от мен:

Няма обективна медия! Съществуват обаче обективистични – т.е. с дозирана истинност на факти и мнения. СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ НЕ Е В ТЯХ САМИТЕ. ТАКАВА НЯМА – МИТ Е! Не само у нас, а и навсякъде по света. Но свободата на информацията не само съществува, но и нарасна неимоверно. И това е най-важното и съществено. Чрез Интернет и социалните мрежи подборът и изборът на факти и различни гледни точки на практика стана неограничен. Ако човек иска да е истински информиран, има как да го направи. Дори без усилия и разходи, освен с този на време. Ако не може или не иска, си вярва на медийната пропаганда.

Григор Лилов, Фейсбук

 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!