Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Посланик Петър Воденски: От Турция се задава буря. Да си върнем държавата!

Таня Джоева

Броят на онези, които са против превръщането на Турция в президентска република от тоталитарен вид, е доста по-голям от подкрепящите намеренията на турския президент. Това накара Ердоган да предприеме агресивна пропаганда в полза на промените, с използване на всички проправителствени медии, с използване на религиозни служби за пропаганда, със затваряне на опозиционни медии, дори с физическа разправа с някои от противниците. 
Властите в Турция се канят да използват и други „изборни техники” за оказване на влияние в самия ден на вота.
България е в окото на бурята. Не се знае какви размери ще приеме яростта на Ердоган и накъде ще избие тя, ако референдумът се провали. Ако пък успее - България трябва да предприеме планомерно, без суетене, непрестанно и настъпателно действия срещу намесата на южната ни съседка във вътрешните дела на страната ни. Турция продължава да трупа ресурс и "медийно настъпление", за да действа не само като регионална, но и като геополитическа сила.
 
Това казва пред Епицентър.бг бившият ни посланик в Турция ПЕТЪР ВОДЕНСКИ 
 
 - Посланик Воденски, гласуването на турските граждани в предизвикания от Ердоган референдум вече започна. Акцията е мащабна – изборни секции има в чужбина, на граничните пунктове и т.н. Вие следите събитията и турската преса: какви са прогнозите за изхода от допитването?

- В самата Турция отношението на властите към референдума е бодро, няма дори и най-малък знак за съмнение в положителния изход. На практика, обаче, броят на онези, които са против превръщането на страната в президентска република от тоталитарен вид, бе доста по-голям от подкрепящите такава опция. Това накара Ердоган да предприеме „ва банк” кампания - с агресивна пропаганда в полза на промените, използване на всички проправителствени медии, използване на религиозни служби за пропаганда (макар това да е забранено в Турция), затваряне на опозиционни медии, дори физическа разправа с някои от противниците.
В югоизточните райони, населявани от кюрди, продължава гражданската война, като за целите на изборите ще има гласуване чрез „подвижни урни” – сами можете да се досетите какво означава това за честността на вота. Има и други „изборни техники” за оказване на влияние в самия ден на вота, които властите се канят да използват.
Смята се, че без гласовете на турските граждани в страните от Западна Европа в подкрепа на референдума, гласовете против промените може и да надделеят. Затова Ердоган изпрати свои министри да правят кампания сред тях, което пък преля чашата на търпението на редица лидери в тези страни.
Понастоящем е трудно да се направи твърда прогноза за резултата от гласуването на 16 април, предлагам да изчакаме още малко.

- Най-важният въпрос за България: какво ще се случи, ако референдумът се окаже успешен и на 16 април страната ни граничи с президентска република, оприличавана на султанат? Има и друг вариант: референдумът да се провали. Това ще охлади ли амбициите на Ердоган или рисковете за България остават?

- Чуват се гласове – някои от страна на сериозни анализатори – че при приемане на промените в Конституцията, за България няма да е добре, тъй като ще граничим на практика със „султанат”. Други казват, че и да не се промени Конституцията, за нас няма да е добре, защото Ердоган ще се разяри чисто по човешки и не се знае накъде ще избие тази ярост. Тоест, нещо като „цуг цванг” в шахмата.
Ако ми позволите да използвам едно сравнение: когато сме, например, на разходка из планината, и усетим, че се задава буря, ние бихме могли да започнем да се тюхкаме и да се ожалваме на себе си колко сме нещастни, но пък може – вместо това – да се опитаме да предприемем някакви мерки -  например, да потърсим заслон, да облечем дъждобран и т.н.
Мисълта ми е, че ние трябва да си свършим нашата работа за пресичане на турската намеса в нашите вътрешни дела, независимо от изхода на референдума в Турция – да следим ставащото там, да го предвиждаме, да го имаме предвид при нашите действия. Но тези наши действия да си ги предприемем планомерно, без суетене, непрестанно и настъпателно. С четири думи: да-си-върнем-държавата!

- А подготвена ли е българската държава, нейната дипломация, нейните специални служби за новите предизвикателства в региона?

- Въпреки нанесените вреди върху имунната система на държавата (да не специфицирам, и така е ясно), мисля, че все още имаме сили да се справим. Погледнете действията на служебното правителство за пресичане намесата на турската държава в нашия вътрешнополитически живот: за първи път бяха конфискувани торбички с логото на една партия, предназначени за де-факто купуване на вот; бяха изгонени петима турски граждани за дейност в ущърб на  националната сигурност и териториалната цялост на Република България; беше извикан „на консултации” в София българският посланик в Турция – много силен дипломатически сигнал; президентът постави пред ЕС въпроса за изготвяне на съвместен оперативен план за съвместни действия в случай, че Ердоган изпълни заканата си да пусне безконтролно и масово през границата мигранти – планът ще предвижда какво прави всеки от нас, ако се появят, примерно, 5 хиляди, 10 хиляди или 20 хиляди и т.н. неканени, незаконно преминаващи лица. Сега са публикувани за обсъждане мерки за предотвратяване на изборен туризъм, за преразглеждане на Закона за българското гражданство и пр.
При това, горното е направено от едно служебно правителство, което би могло, например, и да не прави нищо извън разписаните рутинни функции – да организира честни избори и да държи в ход работата на държавната машина. Но то предприе реални и полезни за държавата действия за пресичане на турската намеса във вътрешните ни работи! Значи, когато има политическо желание, България все още разполага със сили да направи нещо.
Пожелавам на следващото правителство – което и да било то – да продължи тази нормална и достойна линия на поведение.

- Преди една година Европейският съюз и Турция сключиха споразумението за бежанците. Под въпрос ли и то, независимо какво ще се случи на 16 април?

- Турският президент вече няколко пъти заплаши, че – под различен претекст – няма да спазва това споразумение. Но и в този аспект бих казал, че нашите – на ЕС – действия, не бива да зависят само от добрата воля на Ердоган – има редица неща, които самите ние бихме могли да предприемем в защита на своите интереси. Това, всъщност, е правилният, според мен, подход. Най-кратко казано – да преценим потенциала си за приемане и интегриране на мигранти, да пазим солидарно общите си граници, да правим щателни проверки за недопускане на подривни елементи, а не по европейски егоистично да гледаме „да надхитрим другарчето си” и да разделим ЕС на благоденстващо ядро без гранични, мигрантски и прочее проблеми, и „буферни зони” по периферията на съюза за сметка на по-слабите и по-бедните.

- Управляващите в Анкара изостриха тона към водещи европейски държави – Германия, Холандия. Само предизборна реторика?

- Колкото е предизборно перчене за вътрешнополитическа консумация (Ердоган да покаже на своите привърженици колко е велик и да печели популярност), толкова и не е само това. Турция и преди решението за референдума даваше сигнали, че не й е присърце бавенето на преговорите по различните глави за членство в ЕС, че няма да се съгласи да изпълнява всички налични критерии за членство – особено по отношение правата на човека и Кипърския въпрос, правеха се социологически проучвания, които показваха, че желанието на турското население за членство в ЕС намалява. Така че не очаквам след референдума този конфронтационен тон на Анкара да изчезне напълно, но най-вероятно няма да я има сегашната острота.

- Как ще коментирате медийното настъпление, което Турция предприема в 175 държави, излъчвайки на английски език? Какво се задава след една информационна война?  

- Не ме попитахте за турските сериали, излъчвани масово по телевизиите в България, а и в други близки и далечни страни.
По принцип Турция през последните десетилетия натрупа потенциал – и икономически, и военен, и като човешки ресурс, който й дава основание да се опита да действа не само като регионална, но и като геополитическа сила. Това засега не се е осъществило (видяхме сгромолясването на турските планове в Сирия, а и не само там), но Турция продължава да трупа ресурс, а „медийното настъпление”, за което говорите, е само една частица от споменатото турско усилие. Това е едно от нещата, които следва да имаме предвид при планиране и осъществяване на нашите действия.

Визитка: Пocлaник o.p. пoлк. Пeтъp Вoдeнcки e eдин oт нaй-ceкpeтнитe oфицepи пoд пpикpитиe нa вoeннoтo ни paзyзнaвaнe. Рaбoти във Външнo миниcтepcтвo oт 35 гoдини. От 1978 г. e пpeминaл пpeз вcички диплoмaтичecки paнгoвe – oт “cтaжaнт aтaшe”, “тpeти и втopи ceкpeтap” в пocoлcтвoтo в Анкapa, гeнepaлeн кoнcyл в Иcтaнбyл, извънpeдeн и пълнoмoщeн пocлaник в Typция, a cлeд тoвa в Мoлдoвa и в Кипъp.
Двa пъти e бил нaчaлник нa кaбинeтa нa миниcтъpa (Стaниcлaв Дacкaлoв и нa Сoлoмoн Пacи), кaктo и диpeктop нa диpeкциитe “Външнoпoлитичecки aнaлизи и плaниpaнe” и “Евpoпa-2”. към МВнР.

http://epicenter.bg/article/Poslanik-Petar-Vodenski--Ot-Turtsiya-se-zadava-burya--Da-si-varnem-darzhavata-/124554/11/0 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!