Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Кой клати държавата?
Серия от провокации нагнетяват усещането за несигурност и страх преди вота
В дните преди парламентарния вот расте броят на провокациите срещу обществения ред. Поредица от събития, несвързани наглед помежду си, засилват усещането за несигурност и страх в страната. Има данни за организирана кампания с цел предизборно покачване на напрежението, твърдят източници от службите. Иначе казано – някой умишлено клати държавата, за да се домогне до властта.
Да проследим хронологията на „подозрителните“ събития от последните седмици.
На 9 март група партийно организирани пенсионери излязоха на протест пред президентството с искане за по-високи пенсии. Защо там? Не е ясно, при положение, че президентът пенсии не дава. Конкретен повод за недоволство също липсваше. Но важното бе да се скандира „Не на геноцида“ пред „Дондуков“ 2, за да се внуши, че президентът е отговорен за окаяната съдба на народа.
Оттогава организирани групи за натиск клечат почти ежедневно пред сградата на президентството. Едни искат мерки за ограничаване на жертвите по пътищата (любима тема на ГЕРБ), други са срещу незаконните шофьорски книжки, трети изобразяват противници на СЕТА, колкото да генерират шум в системата, четвърти си търсят забавените заплати, пети – просто веят трибагреника и размахват плакат с фундаменталния въпрос: „Защо сме толкова прости?“. Това е, да го наречем, „социалното крило“ на провокаторите.
Организатор на пенсионерския протест пред президентството е близкият до десницата Граждански съюз Нетърпимост.
Има обаче и „криминално“. На 16 март четири коли пламват край НДК. Зрелището, съвсем разбираемо, вдига градуса на обществената тревога. Според разследващи става дума за умишлени действия, други говорят направо за саботаж.
Два дни по-късно неизвестни вандализират автобус на протурската партия ДОСТ в центъра на Разград. Инцидентът се разиграва на фона на крайно напрегнатите ни отношения с Турция заради агресивната й намеса в изборите у нас. И съдържа взривоопасен потенциал, застрашаващ националната сигурност.
Масло в огъня налива и все по-арогантното поведение на въпросната партия с нейните провокативни предизборни клипове, в които се съдържат призиви за реванш на Възродителния процес, а турски чиновници са впрегнати в ролята на политически агитатори.
За екзактния иначе и високонаративен Местан е пределно ясно, че филмчетата ще взривят обществото, че са недопустими по закон и представляват заплаха за етническия мир в страната. Арогантността, с която се върши всичко това, не оставя никакво съмнение, че става дума за чиста проба изборна провокация.
За финал на жълтите павета изскочиха разни очилати „реформатори“, които довчера съглашенстваха с хората на Местан, но сега придирят защо не се прави нищо срещу турската намеса в изборите. Същите тия претенциозни позьори утре на драго сърце биха се прегърнали с ДОСТ в името на евроатлантизма, но сега е важно да се бунят масите. И тук стигаме до най-важния въпрос. Каква е целта на целия този ажиотаж?
Кой има интерес да пали чергата на държавата?
Отговорът ще осветли част от замисъла, скрит зад серията от уж случайни събития. Чувството за хаос, несигурност и страх интинктивно ще тласнат мнозина към „твърдата ръка“ на нашенския „Пиночет“, махащ от десетките „непризнати“ билбордове из родината. „Да си дойде Бойко“ е търсеният ефект от кампанията. А дойде ли той, ще има шанс и за Местан, и за Радан, и за Москов, и за Иванов. Само ГЕРБ може да осигури политическо бъдеще на разпарчетосаната дясна гарнитура. Този сценарий вече бе проигран с протестите от 2013 г., които, макар и основателни в своя генезис, прераснаха в своеобразен пуч срещу кабинета „Орешарски“ и завършиха с връщането на Борисов на власт. Сега интифата е горе-долу същата: „Да спрем БСП!“. Па макар и с ДОСТ под ръка. Според доверени източници, истеризацията на този процес предстои след изборите. При разочароващ резултат на ГЕРБ, „полезните идиоти“ от протестърското войнство ще бъдат отново мобилизирани с цел предизвикване на нови парламентарни избори. „Важното е да се спре БСП!“. Боят по президента е неотменна част от тази схема, доколкото тъкмо неговата победа на президентския вот вдигна на крака социалистите. Ако сценарият не успее, ще се върви към „апелация“ пред по-висшата инстанция – ЕК, която има своите „европейски средства“ за сваляне на легитимни правителства. Все пак държи единственото църцорещо кранче на българската икономика – парите по оперативни програми.
„Да си дойде Бойко“ е търсеният ефект от кампанията.
Този път, обаче, планът може и да не успее. Просто ситуацията в света коренно се промени от 2013 г. насам и днес Европа няма интерес от дестабилизация и хаос в своята периферия. Още по-малко в буферната зона с Турция, която откровено я предизвиква.
Предстои да видим дали събитията ще се развият по набелязания сценарий, но режисура, без съмнение, има. Някой опасно се заиграва със стабилността на държавата, гонейки теснопартийните си и политически цели. Този някой се надяваше на безапелационна победа на предсрочните избори след демонстративно хвърлената оставка. Трендът обаче се обърна, и този някой изпадна в ролята на губещ. Само голям трус или сериозна външна заплаха може да му лъсне отново пагоните. И тук ДОСТ върши чудесна работа в ролята на плашило и агресивен проводник на турския интерес. Същият този интерес, който човекът с фуражката от плаката и министрите му защитаваха, докато бяха на власт. И, ако е речено, пак ще защитават, с любезното съдействие на реформаторския миманс.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!