Tyxo.bg counter

Христо Явашев - Кристо: Реших, че няма да се върна в "тъпата България!"

Братя Явашеви не само били лишени от бащиното наследство, но и от всяка възможност за обезщетение. Нямали право на равностойно обезщетение за отново отнетата им собственост

Христо Явашев е на 21 години, когато му се удава възможност да избяга от България – съзира шанса си по време на престой в Прага, където гостува на свои роднини.

„Именно там реших, че никога повече няма да се върна в тъпата България. Казах си: Прага е много по-близо до Запада и затова трябва да направя всичко възможно, за да остана тук. По онова време не бях единственият: стотици хиляди бягаха на запад след събитията в Унгария през 1956 година“, разказва творецът в интервю за германското списание „Цайт“.

Така Кристо остава в Прага – само с временно разрешение за престой и без никакви пари. Издържа се, рисувайки портрети.

Един ден случайно се запознава с група лекари, които му разказват, че също се готвят за бягство. Кристо се сближава с тях и всички заедно решават да подкупят един митничар, който успява да ги скрие в пломбиран вагон на товарен влак. През цялото време бегълците се страхуват, че митничарят може да ги издаде.

Във вагона не смеят да отронят и дума, защото отвън чуват ясно разговорите на граничарите и лая на техните кучета. Чак когато преминават границата с Австрия, бегълците започват да тропат по вратите на вагона. Във Виена Кристо търси помощ при стар приятел на баща си. И я получава.

„Знам какво е да си бежанец“

Тази история, разказана от самия Кристо в интервюто за „Цайт“, звучи свръхактуално и днес, когато хиляди хора рискуват живота си в търсене на сигурност и по-добър живот.

„Знам какво е да си бежанец – самият аз съм бягал през поля и гори“, казва Кристо и споделя, че майка му също е бежанка – бяга от Солун малко преди избухването на Първата световна война. А дядо му, македонски революционер, е екзекутиран от турците по време на Балканските войни през 1912-1913 година.

По-нататък Кристо разказва, че дълго време не владее никакви други езици, освен български и руски. „Просто нямах време да изучавам чужди езици – трябваше да мия чинии и да работя по автомивки, за да се издържам“, спомня си творецът, който днес се радва на световна известност.

В интервюто за „Цайт“ Кристо се самоопределя като решителен човек, който преследва целите си докрай – без никакви компромиси и отстъпки. „Не обичам половинчатите неща. Такъв бях като млад, такъв си и останах“.

На въпрос кое събитие е оставило най-траен отпечатък в живота му Кристо отговаря така: „Смъртта на моята съпруга Жан-Клод си остава най-тежкият момент в живота ми. Тя беше за мен човекът, който няма как да бъде заменен“, споделя Кристо.

„Нещото, което никой не може да ми отнеме“

Кристо продължава да твори и след смъртта на Жан-Клод, с която разработва повечето си творчески проекти. Последната му арт-инсталация – „Плаващите кейове“ – привлече миналата година над 1 милион посетители.

Но други негови проекти, като например „Над реката“ в американския щат Колорадо, така и не бяха осъществени.

„Работих цели 20 години над този проект, инвестирах 15 милиона долара лични средства – и въпреки това реших да се откажа. Просто в един момент загубих интерес. Ето това аз наричам свобода – да вземеш определено решение, без да си длъжен да се оправдаваш или да даваш обяснения“, казва Кристо.

В края на интервюто за „Цайт“ творецът разказва, че е живял в много страни по света, като цели 16 години е бил без гражданство: „През всичките тези години бях безотечественик. Но не гражданството – идентичността прави човека. А моята идентичност е Кристо. Това е нещото, което никой не може да ми отнеме“. /Дойче веле/ 

http://www.dnes.bg/art/2017/03/17/kristo-reshih-che-niama-da-se-vyrna-v-typata-bylgariia.335180 

Как братя Явашеви осъдиха беззаконието

Братя Явашеви - актьорът Анани, световноизвестният художник Христо (известен в цял свят като Кристо) и инженерът Стефан осъдиха българската държава в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Съдът единодушно е решил, че са нарушени правата на Явашеви на собственост върху семеен имот в Габрово.

Тримата братя са наследници на инж. Владимир Явашев и притежават бившата семейна фабрика "Химия и индустрия". Имотът е бил национализиран през 1947 г., а през 1992 г. реституиран на братята по Закона за възстановяване на собствеността на одържавените недвижими имоти (ЗВСОНИ).

Теренът на бившата фабрика е 4 дка с три масивни сгради от по 620, 200 и 60 кв. м. Повече от 10 години Явашеви упражнявали правото си на собственост. През 1996 г. си извадили нотариален акт за своята част от имота, а общината им плащала наем за нея, тъй като сградата се ползвала за училище.

Но през 2001 г. Общинската комисия по реституцията преценила, че са изпълнени изискванията на закона и общината останала собственик на това, което допълнително е било надстроено и пристроено след национализацията.

Тогавашните габровски общинари и юристи подготвили три предложения за изкупуване на дела на братята. Областният управител на Габрово спрял изпълнението му и тогава за първи път се появил абсурден аргумент - че имотът е публична собственост, тъй като се ползва за училище.

Окръжният съд отменил заповедта на областния управител. Върховният административен съд (ВАС) обаче я оставил в сила. Решил, че още през 1992 г. имотът е бил публична общинска собственост и не е трябвало да се реституира.

Само че, през 1992 г. не са съществували критерии за разграничаване на "публична" и "частна" собственост на държавата. Те бяха въведени със закон през 1996 г. По закон няма срок за обявяване на договор или на акт на администрацията за нищожен.

А когато съдът реши да загърби трайната си практика от времето на реституционните закони, почти всеки имот може отново да бъде одържавен. И то без държавата да плати и лев обезщетение, а дори да има и да взема... С подобен прецедент след 2001 г. се сблъскаха много ощетени от комунистическите власти наследници в страната.

В резултат на различно тълкуване и прилагане на реституционния закон през 1992 г. - когато имотът е бил върнат на Явашеви, и през 2004 г. - когато им е отнет повторно, една значителна част от фамилната фабрика отново била одържавена, този път с решение на ВКС.

Братя Явашеви не само били лишени от бащиното наследство, но и от всяка възможност за обезщетение. Нямали право на равностойно обезщетение за отново отнетата им собственост, което иначе се дължи, когато частен имот се одържавява за обществени нужди.

Габровската община дори си поискали обратно всички наеми, които е плащала след реституцията на наследниците на инж. Явашев.

През 2007 г. трима братя се обърнаха към Европейския съд по правата на човека.

Грамотните и непредубедени юристи още тогава предвидиха какво ще е решението в Страсбург. Но кой и как може да изличи огорчението на Явашеви от въвличането им в абсурд, който всъщност се превърна в репресия.

Сега Европейският съд е присъдил на братя Явашеви 20 000 евро обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди и 1677 евро за направените разходи и разноски по делото...

https://vesti.bg/bulgaria/sad/kak-bratia-iavashevi-osydiha-bezzakonieto-5715491

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни