Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Холандия се отказва от християнството – църквите стават джамии!

Холандия се отказва от християнството

Вярващите християни в Холандия стават все по-малко. Резултат: налага се църковният инвентар да бъде продаван в чужбина…

Тежката дървена врата се отваря с усилие. Хари Ламерс прибира в джоба на якето си голямата връзка ключове.

– Внимателно, стъпала! – предупреждава ни, докато влизаме в църквата «Света Ана» ((Sint Annakerk) в град Амстелфейн (Amstelveen), недалеч от Амстердам.

Църквата е почти празна, по стените се виждат следи от картини, които сега липсват.

– Доскоро там можехме да видим 14 «спирки» по Кръстния път – въздиша Ламерс. – За щастие, ги взе друга църква. Над амвона все още виси голям кръст, който е правен в Оберамерхау, Бавария. Но никой не иска да го вземе, защото е прекалено обемен – обяснява 73-годишният холандец. – Дарохранителницата на престола, независимо от великолепните резби в стил «модерн», също не може да си намери приют. Не знам какво да правя с нея…

Ламерс е заместник-председател на енорийския съвет, а неговата църква «Света Ана» – една от стотиците холандски църкви, които се закриват всяка година.

По време на неделните служби са заети не повече от ¾ от местата.

Християните в Европа намаляват, в това число и в Холандия. Всяка година обединените протестантски църкви в Холандия заедно с римо-католическата църква губят 170 хиляди свои членове.

Доста църкви вече се използват за джамии.

– Ако продължава така, до 2050 протестантите в Холандия ще изчезнат съвсем, а 25 години по-късно – и католиците – пресмята Марк де Байер ((Marc de Beyer).

Той е на 45 години, работи в музея и помага на епархиите да опразват храмовете си. Публикувал е наръчник с директиви как да бъдат закривани църквите и как да бъде отчуждаван църковният инвентар.

– Всяка седмица в Холандия се закриват 2 църкви – обяснява де Байер.

Още по-бързо в Холандия умират манастирите: сега са останали само 160, а през последните 15 години са закрити около 150 манастира.

Според оценките на де Байер, ще оцелеят само 10 манастира. Той говори за Третата иконоборческа (против иконите) съпротива. Първата (протестантската) е през ХVI-ти век (нидерл. Beeldenstorm, нем. Bildersturm), Втората – през 1960-те години след Втория Ватикански събор. Тогава е взето решение за по-проста украса на католическите църкви – след което, например, изчезват стаичките за изповед.

– Е, сега наблюдаваме Третата иконоборческа съпротива.

Десетки празни църкви в Холандия през последните години бяха превърнати в джамии, други – в жилищни сгради, ресторанти, хотели, магазини, детски градини и даже супермаркети.

При ликвидацията на църковния инвентар отначало опитват да предадат предметите на съседната енория. Следващи получатели са църкви в чужбина. Особено голямо търсене има в бившите социалистически страни. Там много църкви бяха празни, но след падането на комунизма отново бяха отворени, строят се и доста нови. Например, в Украйна вече няколко (католически) храма са оборудвани с пейки, с изображения на епизоди от Кръстния път и свещници, докарани от закрити холандски църкви.

В Доминиканската република също се оборудва храм с предмети от църквите и манастирите в Хага и Неймеген (Холандия).

Заместник-председателят на църковно-енорийския съвет Ламерс вади голямата връзка ключове от якето си и отива при ризницата. Там все още има няколко картини с изображения на светци, и около дузина свещници с различни размери, които все още не са раздадени. Отваря няколко сандъка с литургични облекла:

– И това остана.

Навярно и те ще попаднат в склада или, в краен случай, ще бъдат унищожени. Такава е последната директива в инструкцията на де Баейер. Той е длъжен да запише това, понеже католическата църква, за разлика от протестантската, забранява светското използване на осветени предмети. Затова и доста ограничено може да използва тази последна възможност: да предаде предметите на честни лица.

Освен това, де Байер посочва:

– Не можем да съхраняваме всичко – все пак това са 150 хиляди предмета, които ще станат излишни до 2018 година.

Керстин Швайгхьофер (Kerstin Schweighöfer), 
вестник  DER STANDARD

Превод: Л. Чолаков,

 ДЕМОКРАТУРА или Диктатура на демокрацията 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!