Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Валерия Велева: Защо мълчите, г-н Президент?

Ако Ердоган поиска да прави агитация у нас за референдума си в Турция, каква ще е нашата позиция, г-н Радев?

Знаем ли какво ще правим, каква ще бъде нашата външна политика и отбранителна доктрина, когато само след месец - на 16 април 2017 година България се събуди като държава, граничеща със Султанат?

Автор:
Валерия Велева

Европа е изправена пред най-голямото си изпитание след края на Втората световна война. Съюзът се взривява от (без)действията на импотентни политици и се разпада под напора на центробежни сили. Един самозабравил се диктатор, вживял се в ролята на Сюлейман Великолепни, посяга към чужди земи и се опитва да налага на Европа законите на шериата.
 
Времето е драматично, защото става въпрос не само за оцеляване на християнската същност на европейската демокрация, част от която сме и ние, но и за съществуването на правовия ред в Европа, в който мюсюлмани и християни могат да живеят като равни.
Времето е тревожно, страхът започва да пълзи като невидима мъгла и да уляга в съзнанието на хората, защото истеричните крясъци, които идват от Капалъ чарши, са стряскащи със своето безумие.
 
Какво правим ние, чувайки ехото на Босфора?
Най-общо казано – ОСЛУШВАМЕ СЕ.
 Наблюдаваме набезите спрямо националното ни достойнство, кършим ръце и се УМИЛКВАМЕ около диктатора, за да не го разсърдим.
УВЪРТАМЕ го за директната, брутална намеса на Високата порта във вътрешните работи на страната в условията на избори и НЕ СМЕЕМ да изгоним един посланик, който демонстративно, провокативно, с явното желание да ни унижи като нация, нарушава Виенската конвенция.
СНИШАВАМЕ СЕ по Живковски, слушайки как оттатък Одрин не само се внушава, а със заплахи се нарежда на българските изселници да гласуват за една партия, с която Ердоган иска да цъфне на пъпа на София.
 
Премиерът Огнян Герджиков хем признава, че имало „някакви опити за намеса във вътрешните работи, които не ни харесват“, хем увърта, че сме щели да вземем „някакви мерки“, незнайно какви, защото дасегашните не дадоха резултат.
Говорителят на ЦИК Цветозар Томов предупреждава, че вотът в Турция е рисков, заради големия наплив от гласуващи, а силовият вицепремиер Стефан Янев обявява великодушно, че България отваря широко границите си за всички автобуси, идващи откъм Босфора.
Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов бие камбаната, че избори под натиск в Турция може да изкривят резултата от вота у нас, а пък лидерът на ГЕРБ Борисов ни съветва да не говорим против Ердоган, за да не го ядосаме.
ВМРО настоява за изгонване на посланик Гьокче.
БСП иска да бъде гарантиран прозрачен и демократичен избор зад граница, а РБ настоява да бъдат затворени изборните секции в Турция...
Главният прокурор не реагира на провокациите на ДОСТ. 
ДАНС гони някакъв турчин, който уж заплашвал националната сигурност, защото разпростанявал антибългарски настроения, но пък премиерът не знаел за това.
 
В цялата тази объркана, хаотична и изпълнена със страхове ситуция, в която явно властта не е на себе си, какво правите Вие, г-н Президент?
Защо мълчите?
Българите ви избраха, защото видяха във Вас Силата на патриота, Честта на пагона, Сигурността на човека, бранил Родината.
Избраха ви, за да бъдете Пазител на достойнството на нацията.
 
Откакто станахте президент, г-н Радев, Вие мълчите по всички тези въпроси, които са от Вашата компетентност и които тресат нацията.
 
Мълчахте, когато съдът регистрира заченатата в турското посолство партия на Ердоган у нас.
Мълчахте, когато турски министри се изправиха и на висок глас наредиха да се гласува за тази партия.
Мълчите за турската пропаганда в България, която нанася непоправими поражения в смесените райони.
Мълчите и за призива на турския кмет, който поиска турският език да стане официален в България.
 
Г-н Президент! Вие много закъсняхте.
Дори и сега да проговорите, дори и да дадете спешно интервю, Вие вече ще бъдете ехото на Ахмед Доган, за съжаление! Защото той Ви изпревари, посочвайки ясно не само опасностите за страната, региона и Европа, но и пътя за отпор. Ще бъдете ехо на патриотите, на експертите, на хилядите българи, които многократно настояваха за адекватна реакцията на българската власт.
Само с една дума, г-н Президент, вие можехте досега да елиминирате страховете на хората, само с един телефон Вие можехте да покажете, че сте държавен глава на нация с достойнство.
И тук не става въпрос за емоция, а за национален отпор на една неоимперска стратегия, прокарвана от официалните турски власти, която стигна до там, че да заплашва Холандия, Германия, Европейския съюз и САЩ дори. Процесите не се развиват в наша полза и ние не трябва да си затваряме очите, а ясно да назоваваме проблемите и да търсим тяхното решение.  

Вие, г-н Президент, бяхте приет радушно в НАТО. А какво ще стане с България, ако Турция излезе от НАТО? Ще можем ли да разчитаме на НАТО в условията на заплаха от Турция? Боеспособна ли е армията ни, изградена ли е отбраната ни, доколко укрепена е границата ни, след като всички казват че от Турция идва заплаха към нас?
На тези въпроси българите искат да чуят Вашите отговори, г-н Президент!

В своето политическо послание Ахмед Доган говори за „трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа“. Готовили сме да реагираме? Как? Имаме ли нужда от помощ? Къде ще я търсим?
За пръв път сме свидетели на геополитическо сближаване между Турция и Русия. България се е възстановила като държава в резултат на този вековен геополитически сблъсък по време на деветата от общо десет войни между тези две империи. Русия и Турция днес се сближават, а ние къде сме?

Знаем ли какво ще правим, каква ще бъде нашата външна политика и отбранителна доктрина, когато само след месец - на 16 април 2017 година България се събуди като държава граничеща със Султанат?
А ако преди това Ердоган поиска да прави агитация у нас за референдума си в Турция, каква ще е нашата позиция? Като на Холандия, или като на Франция? Ще проявим ли характер, ще покажем ли достойнство? Или ще го пуснем? Днес държавата е във Ваши ръце, Вие поехте кормилото ѝ в тежко време - може би това е знакът на Съдбата. Хората Ви вярват и ще Ви следват. Бъдете им водач!

Политиците не успяха да разчетат правилно посланието на Ахмед Доган. Едни видяха в него само „отворена врата за патриотична коалиция“, други не успяват да вникнат в идеята му за обединяващия патриотизъм, трети не осмислиха, защо ни припомня, че сме наследници на Аспарух и какво ни казва с понятието „Национално Самосъзнаниие“. На тях им е простено, защото те не могат да излязат от черупките на своята партийност. И това е драмата на 25-годишния ни Преход. Българските политици не могат да намерят баланса както вътре в страната, така и в междусъседските отношения.
Да, не ни трябва конфликт с Турция, но трябва да отстояваме суверенитета си. Не със снишаване, не с кротуване, не с умилкване! Това няма да ни гарантира спокойствие, само ще жертваме националното си достойнство.

Днес сме в условията на изострена предизборна конфронтация. Тя ще продължи и след 26-ти март с ожесточена битка за властта. Омразата, противопоставянето и разединението четвърт век вече изсмукват силите на нацията.

Г-н Президент, това е Вашето време да станете водач на народа си. Да, дошло е време разделно! Времето на истинските лидери. На силните. На умните. На прозорливите. На онези, които могат да провидят в бъдещето и на посочат пътя на рода си. Пред опасността Вие трябва да наложите общата воля и общата сила, с която да отстояваме националното си самосъзнание, единство на нацията и цялост на държавата.

Не е време за мълчание, г-н Президент!


(П.П. Шест часа след публикуването на тази статия президентът Радев даде интервю на запис за "Панорама", в което той призна, че има намеса на Турция в изборния процес у нас, което е абсолютно недопустимо, увери че службите и правителството работят за пресичането на чуждото влияние у нас и призова за спокойствие. Въпросите, които му зададох тук, не намериха отговор.)

http://epicenter.bg/article/Valeriya-Veleva--Zashto-malchite--g-n-Prezident/122977/11/0

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!