Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Посещението на президента Радев в Германия: Провал! Пълен провал!

В чужбина българските ръководители се държат като посланици на небългарски столици 

Григор Лилов

Провал! Така могат да се обобщят резултатите от официалното посещение на президента Радев в Германия. Пълен провал! Защо? 

1. Президентът Радев беше гост на немския президент Йоахим Гаук. Беше гост на лидер, който в неделя напуска поста си и ще бъде сменен от досегашния външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. Питам се какъв беше смисълът да се организира посещение и среща с ръководител, който от по-другиден вече няма да е ръководител на Германия.

2. Немският президент е представителна фигура. Той няма дори част от иначе ограничените правомощия на българския президент. Една официална покана от негова страна за визита е формата на дипломатическия протокол, докато реалната същност на такива визити са разговорите с представителите на немското правителство.

3. Обаче президентът Радев нямаше разговори с канцлера Меркел, както предупредих за тази опасност на 4 февруари. Апропо, в нейния календар денят 6 ноември беше свободен – без ангажименти. Радев нямаше разговори и с никой друг от кабинета на Германия. Разговори с немските ръководители нямаха и другите официални лица, придружаващи делегацията на България – нито служебния министър на външните работи Ради Найденов (който доскоро – само до преди десетина дни беше посланик в Берлин), нито министъра на икономиката Теодор Седларски, нито началника на президентския кабинет Иво Христов.

4. Разговорът с президента пастор Гаук се оказаха безпредметен. На проблема с Шенген получихме острия контравъпрос за проблема с корупцията ни. Радев и Гаук се разминаха на 180 градуса в отговорите си за какво са говорили и дали са засегнали санкциите.

*** Румен Радев отговори обтекаемо: „Да, разбира се, че говорихме за отношенията с Русия, но самият факт, че първата визита на българския президент е в Германия, а не в Русия, мисля, че отговаря на първата част от вашия въпрос. По отношение на втората: наистина, ние искаме да се фокусираме не върху различията с Русия и проблемите с Русия, а върху общите неща, които ни свързват с Русия. На същия въпрос Гаук заяви лаконично и недипломатично :“Не сме говорили за санкции“. Германският президент Гаук в словото си многократно спомена притесненията на немския елит, които формулира така: „В европейския модел е бъдещето на България”. И отдели съвсем недипломатично немалко думи за (пореден цитат): „предизвикателството България да се справи с корупцията”.

5. Немските медии не отделиха и ред, и запетайка за визитата на ген. Румен Радев. Това е рядко изключение. Бих казал – и единодушие. Визията на основни държави от ЕС за Европа на няколко скорости и мястото на България някъде в задната предавка придоби съвсем видни очертания в немското общество.

6. Пълен провал беше и немско-българският бизнесфорум.  Форумът не беше отразен от медиите. Върхът е, че на сайта на немската Камара съответната страница не може да се отвори вече втори ден. На него не присъстваше нито един от висшите ръководители на големите германски концерни. Не присъстваха официални лица от немските министерства – поне някой зам.-министър. Дори немски компании, инвестирали в България, изпратиха третостепенни техни служители. Единственият официозно присъстващ (бел. – поне по задължение) държавния секретар на съответното икономическо министерство Бекмайер, който е и съпредседател на българско-германския Съвет за сътрудничество (сред организаторите на мероприятието), сякаш между другото, ама всъщност право в целта заяви: „Нашата обща цел е да продължим заедно по този път (бел.: развитие на сътрудничеството). Това включва поддържане на основни реформи, разбира се.“ Това „разбира се” и акцентът върху реформите прозвуча не дори като намек – отекна като предупреждение.  Съвсем основателно според мен.

Тези бележки не са критика към президента ген. Румен Радев. Според мен той беше насаден на пачи яйца от БСП, от правителството му и от екипа му. Радев тепърва ще трупа външнополитически опит и контакти и надали повече ще вярва на гръмки венцеславения за едва ли не историческа роля на следващите му визити в чужбина. Надявам се, че и повече няма да влиза в ролята на визитиращ микрофон, препредаващ позициите на доброжелателите му тук, в България. За него трябва да важи максимата – Господи, пази ме от приятелите ми, от враговете ми аз сам ще се пазя! Пиша този пост не заради провалената визита, която беше като плесник в лицето на българските управляващи. По същество на срещите в Брюксел – с ръководството на ЕС и НАТО, а и в Берлин българският президент водеше разговорите под знака на българския флаг, но като специален пратеник на чужд президент – Путин. Защото в тези визити акцентът му беше върху санкциите, върху Русия, които въобще не са първостепенен политически проблем (не са и икономически, освен в устата на пропагандата) за България. Напълно в духа на БСП и Корнелия Нинова, която на конгреса им заяви, че първата външнополитическа инициатива на новото правителство (ако спечелят изборите), ще е поставяне на въпроса за санкциите. Сякаш е второстепенен въпрос огромният проблем за нас с Европа на няколко скорости, кризата в Македония, кризата между Косово и Сърбия, напрежението между Гърция и Турция, както и нашите отношения с Анкара. В контекста на български пратеник на Кремъл се схвана посещението на Радев в Германия и затова приемът му беше умишлено хладен и пренебрежителен. Но Радев не е първият.
Експрезидентът Плевнелиев също беше с български флаг на визитите си (е, понякога се случваха и гафове, както в онзи случай, който изнесох с турското знаме до него), но всъщност в редица случаи се изявяваше като говорител на чужди държави. Експремиерът Бойко Борисов отиде в Брюксел за същите срещи с ЕС като специален представител на съюза Ердоган-Путин… И да не се връщам повече назад в миналото. При това такива подобни прояви на нашите – само по форма външни министри на България, направо не могат да се изброят заради многобройността им.

Българската икономика не страда от санкциите, наложени от ЕС. Не страда, защото не произвежда изделия, които да влизат в техния обхват. Тя страда от контрасанкциите, логично наложени от Русия – ограничаване на вноса от страни-членки на ЕС. И се питам защо няма политик и медия у нас, които фактологично да бъдат точни – кое е санкции, кое – контрасанкции и как ни засягат.

Засегнатите от контрасанкциите на Русия наши стоки и услуги са селскостопанските. За ваше учудване те не са 1 място в износната ни листа за Русия, която е скромна по стойност и много малка величина спрямо руския внос у нас. Те не са и на 2 място. Не са и на 3 място и т.н. Става дума за износ от около 130 – 150 млн. долара средногодишно на зеленчуци, плодове, пулпове, консерви, цигари, тютюн. Руските контрасанкции ядат между 85 – 100 млн. от тях. Ще отбележа, че с Русия общо търгуват 43 едри български олигархични фирми, които държат 75% от износа. В обхвата на контрасанкциите губят 12 от тях.

На руския пазар България никога не е реализирала редица селскостопански стоки и такива на хранителната промишленост – например млечни продукти, за разлика от значимия внос там от Унгария, Чехия, Полша и т.н. Въобще селскостопанската ни и хранителна продукция е неконкурентоспособна дори и у нас – виждате го и вие по пазарите и моловете от полските картофи през турските домати до гръцкото грозде, китайския чесън и македонските чушки. Т.е. въпросът за санкциите и контрасанкциите не е проблем на българската политика и икономика, а на руската и тази на редица членки на ЕС. Да, ама го поставяме като основен ние.

Григор Лилов, Фейсбук 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!