Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Как САЩ наредиха да се промени Конституцията на България, за да може чужди граждани да изкупуват Българска Земя
Как САЩ наредиха
да се промени Конституцията на България, за да може чужди граждани да изкупуват Българска Земя
Преди 13 години САЩ нареждат да се промени Конституцията на България, за да може чужди граждани да изкупуват Българска Земя! Промените в Конституцията са били извършени под натиск и с писмено указания от американската търговска камара, внесени в деловодството на парламента! Необяснима е подробността, че Писмото е било адресирано до, (!) забележете:
Председателя на парламента Камелия Касабова;
Посланика на САЩ, г-н Джеймс Пардю;
Посланика на Израел, г-н Авраам Шарон;
Посланика на Република Турция, г-н Хайдар Берк!
Случайно ли е, че Писмото е било изпратено до тези трима посланици – днес, години по-късно историята се разбулва: Щатите са прокарали конституционни промени в парламента на една суверенна държава в интерес на Турция и Израел – две страни, които вече усилено изкупуват чрез подставени лица Българска земя, под предлог за инвестиции! Писмото е било внесено с входящ номер 439-00-139, от 19.11.2004г. Посочен е дори и точният час на завеждане на писмото в деловодството – 16, 23ч. То е било подписано от нейния президент Кенет Лефковиц и изпълнителния й директор Валентин Георгиев.
Ето го и него, писмото:
Писмо на Американската търговска камара в България
До:
Г-жа Камелия Касабова, зам.-председател на
Народното събрание на Република България
и председател на Временната комисия за изменения в Конституцията
Копие до:
Негово превъзходителство Джеймс Пардю,
посланик на Съединените американски щати в България
Негово превъзходителство г-н Авраам Шарон,
посланик на Израел в България
Негово превъзходителство г-н Хайдар Берк,
посланик на Република Турция в България
Уважаема госпожо Касабова,
Като представители на Американската търговска камара в България, в която членуват 215 търговски и консултантски компании със сериозни инвестиционни проекти в страната, се обръщаме към Вас за правилното разрешаване на важен за всички български и чужди инвеститори в страната въпрос, а именно предстоящите промени на Конституцията на Република България относно съществуващата забрана за придобиване право на собственост върху земя от чуждестранни лица. Обезпокоени сме от позицията на някои политици, които ограничават идеята за изменение на Конституцията само до предстоящото членство на България в Европейския съюз, и погрешно насочват очакванията на обществото във връзка с последиците от промяната.
Какво всъщност цели съществуващата понастоящем забрана и постигната ли е целта на основния закон?
Конституцията от 1991 г. прокламира неприкосновеността на частната собственост и равнопоставеността на всички стопански субекти при осъществяване на тяхната дейност. Същевременно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Конституцията предвиди, че собствеността върху земя не може да се придобива от чужденци и чуждестранни юридически лица, освен при наследяване по закон, в който случай те следва да прехвърлят собствеността си. Следователно по отношение на земята, като особено ценен обект, бе създаден специален режим на собствеността с въвеждане на ограничения за придобиването й от чуждестранни лица. Конституционният законодател без съмнение е имал предвид значението на земята и собствеността върху нея за развитието на родна, българска бизнессреда. Целта е била да се гарантира възможността за повишаване на благосъстоянието на българските граждани и за осигуряване на реалното им участие в икономическото развитие на страната, включително и чрез участие на пазара на земята.
Тринадесет години по-късно е ясно, че бъдещото отпадане на това ограничение е наложително. Истински пазар на земята може да има само когато участниците в него имат интерес от придобиване на собственост, както и в по-дългосрочен план могат да осъществяват инвестиционни проекти, свързани с притежавани недвижими имоти. Изкуственото задържане на тези икономически процеси е вредно както за страната, така и за всеки български гражданин, и ясно доказателство за това са пустеещите земеделски земи в някои райони на страната.
Същевременно инвеститори от чужбина проявяват интерес и са готови да вложат средства и да осъществят проекти, които ще са от полза за страната и всеки български гражданин, но забраната за придобиване на земя е обстоятелство, което ги възпира.
Тези реалности следва да бъдат напълно осъзнати.
Впрочем съществуващата сега забрана не е абсолютна. И сега не съществува конституционна и законова забрана чуждестранни лица да регистрират в България свои търговски дружества, които могат да придобиват и собственост върху земя. Тази възможност и понастоящем е широко използвана и еднакво допустима за всички без разлика в националността.
Не е коректно да се изтъкват съображения, че конституционната промяна сега ни се налага отвън, и то само заради предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз.
Вярно е, че по отношение на граждани и юридически лица на страни – членки на Европейския съюз, не може да се поставя под съмнение необходимостта от уеднаквяване на режима на придобиване на собственост върху земя, защото от една страна, придобиването от всеки гражданин на страна-членка на Европейския съюз на право на собственост върху земя, независимо в коя държава от съюза се намира земята, ще е в съответствие със статута им на европейски граждани, а от друга, след присъединяването ни към Европейския съюз и българските граждани, на реципрочен принцип, произтичащ от бъдещото им европейско гражданство, и в съответствие с трите основни свободи в Европейския съюз, също ще могат да придобиват собственост в останалите страни-членки на съюза.
По-същественото обаче е това, че истинските корени на обсъжданата промяна са преди всичко икономически и те не се ограничават в рамките на присъединяването ни към Европейския съюз.
Показателно в тази връзка е, че раздвижването на пазара на недвижимите имоти в страната в значителна част се дължи именно на присъствието на пазара на компании, собственост на чужденци, а от тях съществен дял имат компаниите, чиито собственици са от страни, които не са членки на Европейския съюз. Пример в това отношение са безспорно активните, особено в последните няколко години, бизнес взаимоотношения на България и инвеститори от САЩ, от Турция, както и от Израел. В Съединените американски щати и в Република Турция не съществува забрана за чужденци да придобиват собственост върху земя.
Несправедливо би било при една бъдеща промяна на Конституцията относно ограничението за придобиване на земя от чужденци именно тези лица да останат в неравнопоставено положение спрямо останалите инвеститори в страната. Неравностойното, дискриминационно разделяне би било лош сигнал към инвеститорите.
Уважаема госпожо Касабова,
Като имаме предвид всичко, изложено по-горе, намираме, че идеята за изменение на Конституцията на Република България, при която да отпадне ограничителният режим относно придобиването на земя от чужденци, следва да бъде подкрепена, но с ясното послание ограничението да отпадне по отношение на всички чужденци без дискриминационно отделяне на част от тях въз основа на принципно погрешни критерии, с което самата промяна ще се окаже непълна, незавършена и дори компрометирана.
В тази връзка се обръщаме към Вас с молба за съдействие за правилното разясняване в политическото пространство на действителната нужда от промяна и на реалните перспективи от радикално преуреждане на въпроса при предстоящото изменение на конституцията.
Известни са ни предложенията, обсъждани в ръководената от Вас Временна комисия за изменение на Конституцията и си позволяваме да Ви предложим следния компромисен вариант:
“Чл. 22. Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз, по силата на международен договор или на основата на принципа на взаимност, както и чрез наследяване по закон.”
Считаме, че този компромисен вариант най-пълно съответства на икономическите потребности на страната и на интересите на всички инвеститори.
В случай, че имате нужда от допълнителна информация и за контакти с нас по обсъждания въпрос, молим да се обръщате към адвокатите Борислав Боянов и Кина Чутуркова от адвокатско бюро “Борислав Боянов & Ко”, което същевременно е и член на Американската търговска камара в България.
гр. София, 18.11.2004 г.
С уважение: Кенет М. Лефковиц, президент
Валентин Георгиев, изпълнителен директор
Писмото може да изтеглите от ТУК
Това писмо указва как точно българският парламент да промени Основния си Закон – Конституцията. При гласуването всички, вкупом (без двама) ПОДКРЕПЯТ промените , т. е. подкрепят чужденци, граждани на чужди държави да изкупуват Българска Земя!
СТЕНОГРАМА:
ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 26 януари 2005 г.
Председателствал: председателят Огнян Герджиков
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното пленарно заседание на 26 януари.
Уважаеми народни представители, искам да ви предложа програмата за дневния ред за седмицата:
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Бих искал да помоля народните представители да бъдат така любезни да заемат местата си, като специално искам да помоля за това господин Валери Цеков, господин Борислав Цеков и господин Четин Казак, за да преминем към първа точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Искам само да припомня, че има приети правила за процедурата относно този законопроект – как се променя Конституцията. Правилата са публикувани в “Държавен вестник” и са раздадени на всички народни представители като искам особено да обърна внимание, когато се стигне до гласуването, че се изисква квалифицирано мнозинство, което в конкретния случай означава, че 180 народни представители трябва да подкрепят на първо гласуване този законопроект.
Давам думата на председателя на Комисията за подготовка на предложения за промени в Конституцията госпожа Камелия Касабова да представи доклада на комисията.
Заповядайте, госпожо Касабова.
ДОКЛАДЧИК КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да представя доклада на Временната комисия за подготовка на промени в Конституцията.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Конституцията на Република България № 454-01-137,
внесен на 8 декември 2004 г. с подписите на 84 народни
представители
Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен с подписите на 84 народни представители, е изготвен от членовете на Временната комисията в изпълнение на Решението на Народното събрание от 23 април 2003 г.
С този законопроект ще се реализира втората поправка на Конституцията от 1991 г. Той ще позволи на България да подпише Присъединителния договор с Европейския съюз по конституционносъобразен начин, в съответствие с чл. 85, ал. 3 от Конституцията.
Комисията работи по изпълнението на тази задача в продължение на повече от година, подпомагана от екип от специалисти, излъчени от парламентарно представените политически сили. Бяха проведени 20 заседания на комисията и 13 заседания на експертния екип към нея.
Направени бяха множество сравнително-правни проучвания на съответната конституционна уредба в различните страни-членки на Европейския съюз, като акцентът бе поставен върху 10-те страни от петото разширяване.
Работата на комисията беше съпътствана от широка обществена дискусия, отразена в средствата за масова информация. Важен момент в тази дискусия бе публичният дебат “Европейският дневен ред на българския конституционализъм – 125 години по-късно”, проведен в рамките на честването на годишнината на Търновската конституция. Членовете на комисията от различните парламентарно представени политически сили взеха дейно участие в работата на Гражданския конвент за промени в Конституцията, иницииран от фондация “Отворено общество”.
Законопроектът обхваща шест параграфа, които отразяват необходимия минимум изменения, продиктувани от присъединяването на България към Европейския съюз.
Основните моменти на промяната са свързани с:
– частичното предоставяне на правомощия на Европейския съюз и неговите органи;
– определяне на мнозинството за ратификация на Присъединителния договор;
– изготвяне на нов конституционен режим на собствеността върху земята;
– създаване на възможност за предаване на български граждани на чужда държава и юрисдикция;
– разширяване на активното и пасивно избирателно право за българските граждани и за европейските граждани, постоянно пребиваващи в страната, както и
– регламентиране на взаимодействието между Министерския съвет и Народното събрание в процеса на формиране на националните позиции във връзка с европейското ни членство.
В съответствие с ангажиментите на България да осигури свободно движение на капитали между държавите-членки на Европейския съюз следва да отпадне и сега действащата конституционна разпоредба, заложена в чл. 22, ал. 1 от Конституцията – забрана на чужденци да закупуват земя на територията на страната.
Тази уредба бе обект на усилен дебат в комисията. Тя намери много широко отражение в общественото пространство. Очертаха се две алтернативни позиции.
Първата е за приемане на възможния минимум конституционна промяна – тази забрана да отпадне единствено за физически и юридически лица от Европейския съюз.
Втората позиция пледира за едно по-широко отваряне на пазара на земята за граждани и фирми на страни от Европейския съюз и на страни извън него, ако България има подписан с тях международен договор. Този втори вариант получи необходимата подкрепа – 2/3 от всички членове на комисията.
Новата редакция на чл. 22, както е представена в законопроекта, не само привежда българската конституционна уредба с нормите на договора на европейските общности, но цели създаването на един реален и действащ пазар на земята.
Правото на гражданите – юридически лица на страни-членки на Европейския съюз да придобиват собственост върху земя произтича от и при условията на присъединителния договор. Именно тази формулировка на текста обоснова виждането на комисията, че не е необходимо към него да се създават специални преходни разпоредби, които да указват от кой момент новият чл. 22 влиза в сила, защото в присъединителния договор са договорени различни преходни периоди – 7-годишен гратисен период за придобиване на земеделска земя, 5-годишен гратисен период за придобиване на земя за второ жилище. Всички тези преходни периоди, ако трябва да бъдат възпроизведени в преходна разпоредба, биха утежнили изключително много законопроекта. Затова и решихме да няма изрично позоваване на това.
Трябва да се има предвид и че гражданите на Европейския съюз, които постоянно пребивават на територията на страната, както и така наречените “самонаети стопани” имат право да придобиват всякаква земя още от датата на пълноправното ни членство – 1 януари 2007 г.
Новата разпоредба дава възможност на законодателя да предоставя право на собственост върху земя на физически и юридически лица от Трети страни чрез ратифициран международен договор. Чрез акта на тази ратификация представителите на суверена в парламента ще упражняват пряк контрол върху международните договори в съответствие с националния интерес.
В хода на обсъждането как ще се ратифицират подобни международни договори отново се родиха две позиции.
Едната позиция беше този международен договор да се ратифицира с мнозинство от 2/3 от всички народни представители, по аналогия от мнозинството, с което ще се ратифицира присъединителният договор. Надделяха аргументите, че подобен международен договор трябва да се ратифицира с обикновено мнозинство, тъй като е нелогично да правим съпоставка между присъединителния договор с Европейския съюз, който предоставя изключително много права, но и изключително много задължения на българските граждани, с един международен договор. Но тъй като, бих казала, гласуването точно на тази промяна в Конституцията беше много шарено в комисията, струва ми се, че това е текстът, около който трябва да търсим сближаване на позициите между първо и второ четене, за да се преодолее напрежението относно режима на придобиване на земя от чужденци и да се разсеят страховете на българското общество.
Господин председател, моля времето, през което представям законопроекта, да бъде отнето от времето на Парламентарната група на НДСВ, все пак това е законопроект с изключително значение и ми е трудно да се вместя в рамките на десетте минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искам да отбележа един друг важен аргумент в защита на предложената разширена редакция за закупуване на земя от чужденци. Ако приемем тази по-широка редакция, ще изпълним изискването на чл. 128 от Споразумението за европейско икономическо пространство, което от датата на пълноправното ни членство – 1 януари 2007 г., ще задължи страната по силата на присъединителния договор да предостави на страните, които не са членки на Европейския съюз, но в същия момент са членове на Споразумението за свободно икономическо пространство, същите права, които предостави и на гражданите на Европейския съюз и то конкретно в посоката свободно движение на капитали и хора, така че тази промяна ще избегне необходимостта от една последваща поправка на Конституцията след година или две в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:… Откривам разискванията по първото четене на Законопроекта за промяна в Конституцията. Първи заяви желание за изказване господин Любен Корнезов.
Господин Корнезов, заповядайте, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми още в началото да заявя от името на Парламентарната група на Коалиция за България, че ние по принцип на първо четене ще подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Тоест ние, представителите на българската левица, ще гласуваме за втората поправка на Конституцията. На този етап от своето развитие България няма друг път, освен пълноправното си членство в Европейския съюз. И ще го кажа ребром: членството на България в Европейския съюз е политическа аксиома. За да стане това факт през 2007 г., се налага тази втора поправка в основния ни закон. Междупрочем такива поправки в конституциите си направиха Франция, Германия, Белгия, Ирландия, Португалия и десетте нови членки.
Днес се предлагат нови шест параграфа, половината от които имат декларативно значение, защото Юлската конституция от 1991 г. съдържа в себе си европейските ценности за свобода, демокрация и солидарност. Българската конституция е една от най-съвременните и демократични конституции. Днешните проблеми в обществото се дължат на това, че нейните идеи и принципи все още не са реализирани, а нерядко и умишлено саботирани. С тези нови шест параграфа нашата Конституция ще бъде в пълно съзвучие с конституцията на обединена Европа.
В § 1 на законопроекта се декларира, че България, цитирам, „участва в изграждането и развитието на Европейския съюз“.
Това не са само думи, а израз на дълбоко осъзната философия. Както България не може без Европа, така и не може да има обединена Европа без България.
Евроскептиците наблягат на различията между отделните държави, включително и на това, че България е една от най-бедните държави. Но бедността не е порок, когато си богат духом. Народите и държавите в Европа нямат друг път, освен да се обединят, ако искат да оцелеят в този глобализиращ се свят, не за да властват над други народи, а за да не властва друг над тях. България трябва да стане този градивен елемент, за да не се превърне Европа в нова Вавилонска кула. Това има предвид § 1, макар и само в едно изречение.
Убеден съм, че в дискусиите ще се спрем и на проблемите, на които тук председателят на комисията се спря в своето изложение, включително и по спорните въпроси, примерно доколко § 3 е свързан с нашето членство в Европейския съюз, квалифицираното мнозинство, което е нож с две остриета, и т.н.
Най-спорният въпрос е въпросът за земята. И за да е ясно на всички, още тук ще заявя: Българската социалистическа партия и Коалиция за България са категорично против § 2, който дава възможност де факто на всички чужденци без ограничение да изкупуват българска земя. Земята, това е територията, границите на България. Без територия няма държава. При нашата бедност недобронамерени чужденци с политическа цел могат да изкупят на безценица земята. Това е въпрос за суверенитета на държавата, а не въпрос на бизнес и финикийски знаци. На икономистите, тъй като те са основните ни опоненти, ще кажа: господа икономисти, земята може и да има цена, но тя няма стойност, защото е безценна. Земята не е стока, а един от трите основни елемента на държавата. Затова държави като Австрия, Швеция, Италия, Испания, Полша, Гърция, Чехия, Унгария, Естония, да продължавам ли по-нататък, са въвели десетки ограничения за чужденци, включително и за граждани на Европейския съюз.
А какво ни предлага § 2? Всичко за продан, може би по сценария на Анджей Вайда. Даваме ли си сметка, че за книжни хартийки, на които пише евро или долар, може да бъде изкупена българската земя? Книжни хартийки срещу свещената, бих казал, българска земя!
Социологическите проучвания са категорични, че над 70% от българските граждани са против разпоредбите на сегашния § 2. Нека да чуем гласа на народа си, уважаеми дами и господа! Мисля, че той е по-мъдър от нас.
Предлагам на второ четене § 2 да се гласува от всеки народен представител по съвест, повтарям, по съвест, а не с политическо поръчение.
Още нещо, текстът на § 2 е дискриминация спрямо гражданите на Европейския съюз. Това е така, защото гражданите на Европейския съюз и юридическите лица ще могат да закупуват земя след 2014 г., тъй като основният гратисен период е седем години. Междупрочем такива гратисни периоди има примерно в Полша, пък и в другите държави, които се присъединиха. Но граждани на държави извън Европейския съюз могат да придобиват собственост върху българска земя веднага след влизането на този законопроект, стига да има международен договор.
Ясно ли е на авторите на този текст, че България има петдесет международни договора и те са тук, в папката ми, някой казва, че били петдесет и шест, за взаимно насърчаване на инвестициите, където обикновено в чл. 1 на тези договори изрично е казано, че правото на собственост върху недвижими имоти е инвестиция и България даже трябва да спомага за тази инвестиция. Между тези държави са примерно Албания, Йемен, Египет, Тунис, Иран, Мароко и т.н. Не само Съединените щати и Турция, с които, разбира се, имаме подобни договори.
Получава се така, че граждани и юридически лица, примерно на Иран или на Йемен, без всякакви условия и ограничения могат да закупят българска земя, но граждани и юридически лица на Европейския съюз ще трябва да чакат 2014 г., ако е останало още нещо за продан.
Параграф втори е текст – парадокс, насочен против членството ни в Европейския съюз. Той противоречи не само на Конституцията на Европейския съюз, но и на чл. 6, 18 и 19 от българската Конституция. Още днес трябва да заявим, че § 2 в тази му редакция няма място в българския основен закон – това е нашата позиция – на Българската социалистическа партия и на Коалиция за България.
Само граждани на Европейския съюз могат да придобиват собственост върху земята и то при определени ограничения – земя до военни обекти, райони, свързани с националната сигурност, природно защитени, исторически местности не могат да бъдат собственост на чужденци, независимо дали са граждани на Европейския съюз. Земеделската земя трябва да се използва за селскостопански нужди, а не за други цели. Това изрично трябва да се запише в Конституцията и в един нов Закон за българската земя. Коалиция за България след първо четене ще внесе такъв проект за конституционен текст.
Уважаеми колеги, на всеки от нас остават 3-4 месеца да бъдем депутати в този парламент. Бих искал нашето Тридесет и девето Народно събрание да остане в историята не само с празните банки и с гласуването с чужди карти, а с първите две мъдри държавнически поправки в българската Конституция. Гласувайте “за”, уважаеми народни представители, и мислете как да защитим конституционно българската земя! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли реплики?
За първа реплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Бих повярвал във Вашата убеденост, Вашата пламенност, Вашия патос, ако вашата партия, на която Вие бяхте и сте член, преди години не беше решила чрез своя висш партиен орган – Политбюро – да предаде цялата българска земя, свещената българска земя на чужда държава и България да стане 16-а Съветска република. (Оживление. Възгласи: “Е-е-е!” от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: …Има думата за изказване господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, днес разискваме проекта за второто изменение на българската Конституция от 1991 г. По време на разискванията при първото изменение на Конституцията Парламентарната група на Движението за права и свободи вече даде политическа оценка за ролята, която изигра новата българска Конституция за провеждането на реформите в България по време на дългите години на преход от тоталитаризъм към демократично гражданско общество с пазарна икономика. Явно тази Конституция се оказа Конституция не само на прехода, но ако все пак е вярна тезата, че преходът е завършил, налагат се още изменения, които не просто да осигурят на България реализирането на външнополитическите й приоритети, но да спомогнат по-нататъшното развитие на страната като една модерна европейска държава.
Какво всъщност ще се промени от днес в България?
Измененията, които днес ще подкрепим, според нас представят методологията на присъединяването ни към Европейския съюз.
На първо място, както вече казах, това е реализация де юре на трансфера на суверенитет, за който отдавна говорехме и чиято иновация се прояви най-напред чрез включването на националната ни сигурност в орбитата на колективната сигурност на НАТО. И може би точно днес е моментът да се заяви, че евроинтеграцията не е заличаване на националната идентичност, а надграждане на този феномен до степента му на конвертируемост. Тоест трансферът на суверенитет е интегративният аналог на националната ни идентичност. Това е подреждане по вертикала на ценностите, степенуване, а при това скалиране са недопустими подмяната или преодоляването на изходната позиция на автентичността на базиса. Тук е релевантен принципът на последователността, а не на избирателността при доминанта, разбира се, на по-висшето. Затова глобализацията с европейски адрес не е загуба на идентичност, а придобиване на още идентичност, не е пренебрегване на патриотизъм, а атуализиране на патриотизъм. И тук думичките “още” и “актуализиране” не предполагат нито отсъствие, нито унищожаване. Тоест България я чакат позитиви с днешните изменения на Конституцията ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: …Заповядайте, госпожо Михайлова. Ще се радвам, ако се вместите до 11,00 ч.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което предстои днес да направи българският парламент, е изключително важно и е продължение на политика, която България вече неотклонно следва в продължение на няколко години. Усилията на няколко правителства, на няколко парламента доведоха до това, че пред България стои в съвсем къс срок от време да подпише договора за присъединяване към Европейския съюз, а така също и да стане пълноправен член на Европейския съюз.
………………………………………
Вторият голям въпрос, върху който започна днес дебатът в пленарната зала, това е въпросът за продажбата на земя на чужденци. Искам да заявя нашата позиция. Ние не се притесняваме да се освободи пазарът на земята. Напротив, смятаме, че е полезно за България да има истински пазар на земята…
…………………………………….
…още веднъж искам да заявя позицията на нашата парламентарна група, ние сме за освобождаване на пазара на земя не само за страните-членки на Европейския съюз, но и за останалите страни, с които сме сключили споразумения и международни договори, като гарантираме ратификацията по начин, който да отчита националните интереси на България.
Уважаеми дами и господа! Преди десетки години една мечта се е родила и е започнала своя живот в идеите на Конрад Аденауер, Робърт Шуман, Де Гаспари. Тази мечта придоби реалност, тази мечта придоби реалност и днес в България. Затова аз се обръщам към всички вас да подкрепим на първо четене този законопроект, който прави реална крачка към пълноправното членство на България в Европейския съюз. Благодаря ви…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: …Давам думата на народния представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Безспорно е, че промяната в Конституцията има голямо обществено-политическо и правно значение. Аз ще се спра само на два въпроса от кръга на предлаганите за промяна – за продажбата на земя на чужденци и за отношенията между парламента и правителството при формирането на националната позиция в органите на Европейския съюз.
Земята не е само предмет на граждански оборот, а правният режим, който действа върху нея, има обществено значение. Не е завидна съдбата на народ, който живее или работи предимно върху земя, която се притежава от чужди граждани. Не споделям лековатото обяснение, често чувано, а и днес изречено от господин Валентин Василев от тази трибуна: „Какво се безпокоите, след като земята няма да бъде изнесена?“. Естествено е, че земята като недвижима вещ не може да бъде преместена от мястото, в което тя се намира. Но никак не е малозначителен въпросът кой ще населява българската земя и то в един период, когато страната ни все още не е преодоляла последиците от икономическата криза и която се намира, и ще продължава още дълги години вероятно да бъде в състояние на демографска криза.
В това отношение няма да се връщам твърде назад в историята, но само искам да посоча един пример от началото на ХХ век, когато въз основа на решение на Петия ционистки конгрес Еврейският национален фонд започва да купува големи площи земя в Палестина, за да може върху нея еврейският народ да създаде свое отечество.
Един друг пример, по-близък до нас и във времето, и в пространството, изречен не от кой да е, а от бившия турски президент Тургут Йозал, който казва: “Рано или късно отново ще завземем България, но този път ще я купим.” В началото на 90-те години той допълва тази своя идея: “Турция трябва да постави границите на някогашната Османска империя в центъра на интересите си с цел през ХХІ век да стане отново империя”.
Може да се твърди, че това не е официалната позиция на тази съседна държава, но едва ли е за подценяване, че в нея има широки влиятелни слоеве, включително политически, които не са се отказали от разширяване на влиянието, включително с прилаганите икономически средства…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте за реплика, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Много съм доволен от просторното изказване на колегата, но ми направи впечатление негов абзац относно думите на бившия президент на Турция.
Знаете, че сме коалиционни партньори с Турция в един блок и когато се говори нещо негативно за някой политически лидер от тази страна, трябва да се каже и какво друго някой друг лидер е казал. В продължение на години се насажда, не знам дали е вярно, че в Турция командват военните. Но Вашият колега народен представител Любен Петров в качеството си на началник-щаб прие тогавашния шеф на Генералния щаб Дуан Гюеш, който каза, че Турция няма претенции за една педя от българска земя.
Така че когато се казва едно, би трябвало да се каже и другото. Ако колегата не ви е предал неговите послания, нека на заседание да ви го каже. Но когато става въпрос за земя, винаги се изкарва едно плашило – плашилото, че, видите ли, турците идват, ще вземат земята, има всякакви форми, макар че тази, която в момента се предлага, не е много удачна, защото има дискриминация към някои, които имат право да вземат земи, а има толеранс към някои, които могат да вземат земи от България.
Вариантът, който се предлага от работната група, е приемлив. Но винаги да се изкарва това плашило – видите ли, някой идва, ще ни заграби, не е етично. Ние сме комшии и сме в един военен блок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Юсеин, ако има плашило, аз назовах къде е то, не е в българския парламент. Освен това, известна ми е позицията, която цитирате. Мисля, че като хора, които се занимаваме с политика, трябва да виждаме различните пластове на политиката – това, което държавниците винаги трябва да правят в своите официални заявления и то да отговаря наистина на добросъседските и партньорските отношения и това, което може да бъде определена стратегия, която включва множество средства, за да се постигне в дългосрочен план. За съжаление, за разлика от Турция, България няма такава стратегия за своето развитие и бъдеще не само гледано в годините на един парламентарен мандат, а в това, което съответства на нейното местоположение и интереси, които има. Тези неща са известни и аз по никакъв начин не ги адресирам към българските граждани, които живеят в Турция, които по силата на своето гражданство в България и сега имат всички права, които им дава Конституцията, без да се налага тази промяна.
Но аз се надявам, че вие самите, като представители на Движението за права и свободи нямате нужда, а и полза, в тези възражения някои да ви възприемат като говорители на други, а не на собствената ви партия. Мисля, че това ще го разберат дори и тези, към които а адресирано. А че от тяхна страна има интерес е безспорно, защото в едно официално писмо, подписано от председателя на американската търговска камара, като адресати фигурираха освен българските институции и посланиците на Турция и Израел в България. Това е показателно, че има такъв интерес и той много внимателно и спокойно трябва да бъде представен от българските народни представители. Не става дума нито да се плашим, нито да играем по тази тънка струна, а да отчитаме всички въпроси, които възникват пред България, защото тя в един момент ще трябва да вземе своето отношение към бъдещото членство на Турция евентуално в Европейския съюз. И може би е много добре, че Европейският съюз се опитва да приобщи Турция, отчитайки нейната роля, но също толкова важно е как ще се развива този процес, за да бъде това в съзвучие с европейските интереси и особено с българските интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на госпожа Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Ще отбележа така, както нашият целокупен народ наблюдава, че тази дискусия, така важна за съдбата на отечеството и за съдбата на българската земя, се води пред полупразна зала.
Бих искала да напомня следното. Преди време Естония реши да продава земята си на чужденци. В кратък период гражданите на Норвегия, Швеция и Финландия изкупиха големи територии. Риторичен остава въпросът каква държава е тя, щом значителна част от земята й се владее от чужденци.
И още един пример ще дам. Унгария направи същото, т.е. последва примера на Естония. Унгарските вестници отбелязаха, че през пролетта на 2004 г. българска парламентарна делегация посети Унгария. Унгарските парламентаристи са дали следния съвет на българските парламентаристи: „Не правете нашата грешка да продавате земя на чужденци“. Защо никой от тази представителна делегация не информира българите за съвета на унгарските парламентаристи?
През последните няколко години под благосклонния поглед на правителството и на парламентарното мнозинство чужденци масово купуват земи, къщи, апартаменти с правото върху земята и то в цялата страна. Но, което е по-важно, включително и в зони, които са на специален режим, крайбрежни ивици, паметници на културата и други. Аз питам: защо прокуратурата не провери кой и как купува земя в България? Колко от тези хора са чужденци с фирми? Дали има нарушения, има ли продажби на терени на такива лица от страна дори на правителството?
Ще напомня, че не е завидна съдбата на един народ, ако тя зависи от чужденци, които притежават голяма част от земята, на която живее и работи все по-обедняващото българско население. Дебатът за продажбата на българска земя не може да се води, ако не припомним, че България, чиято земя харизваме за продажба, е най-бедната в Европа, българите са най-бедни сред страните-кандидати за членство в Европейския съюз. Заплатите на българите са най-ниските. Очаква се обеднелите българи заради най-ниския си социален статус да бъдат принудени да продават земята си на безценица на богатите чужденци. Отсега е ясно, че цените на българската земя няма да бъдат съпоставими с цените на земята в страните от Европейския съюз. И това е изключително важно. Тоест, голямата опасност ще дойде от очакването, че българите ще се превърнат в ратаи на богати собственици на българска земя.
Всъщност досегашният текст в Конституцията пречеше на чужденци, които отдавна гледат към златните български земи. Единодушните в мнението си български народни представители, че българската земя трябва да се продава на чужденци, едва ли знаят, че добуджанската земя е най-качествената земя в Европа. Никъде няма такива показатели, каквито показатели има златната добруджанска земя. Поначало България има най-голям процент добра за обработване земеделска земя от цялата си площ. В страни като Франция и Германия земеделската земя е около 30-35% от цялата площ. В България тя е 50%. Ето за това са апетитите към златната българска земя.
Обикновено тези, които припяват колко добре е да си продаваме земята на чужденци, използват аргумента: „те няма да я занесат у дома си“. Това обаче е перфиден начин за манипулация. Защото е достатъчно чуждият бизнесмен, с неясен бизнес, няма кой да го проверява, като знаем дереджето на службите, да отреже парче от отечеството ни и то да стане недостъпно за нас. Видно е, че никакъв контрол няма да бъде осигурен от страна на българската държава. Тоест това значи държава в държавата. Да не говорим за евентуалното погребване на радиоактивни отпадъци, което е огромен проблем на Запад. Ядрени компании дават солидни рушвети в някоя бедна страна като България тази страна да си затвори очите, за да приеме на собствена територия радиоактивни отпадъци.
Всъщност можем ли да говорим за държава, щом тази поправка в Конституцията осигурява безнаказаност и наддържавен статут на всеки чужд заселник у нас? Тоест, първо се продава земята на чужденци, след което тези чужденци стават недосегаеми за българските закони. Днес повечето българи смятат, че който разреши продажбата на българска земя на чужденци, той всъщност продава България. Аз споделям и изразявам това мнение.
Преди да се подчиним на европейското законодателство, трябва да се подчиним на българските национални интереси, да чуем гласа на хилядите все по-обедняващи българи, най-бедните в Европа – да не продаваме скъпа, родна, отечествена българска земя на чужденци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, уважаеми народни представители, заемете местата си. Искам още веднъж да припомня, че за да бъде приет на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, са необходими три четвърти от всички народни представители, което означава 180 гласа “за”.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вносители Камелия Касабова и група народни представители. Моля, гласувайте.
Гласували 213 народни представители: за 211, против 2, въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Законопроектът е приет на първо четене с впечатляващо мнозинство от народното представителство, за което аз лично ви благодаря. (Ръкопляскания.)
Стенограмата може да изтеглите от ТУК
Сега, въпросът е: ще работи ли един ден Българинът върху чужда земя ангария? Ще дойде време и потомците ни ще попитат: кой народ?
Или въпросът е по-точно, колко скоро…
ПРОДАЖБАТА НА БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ Е НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО ! Да продаваш Земята на Родината Ни, е Престъпление, което трябва да се наказва Единствено и Само с РАЗСТРЕЛ. Затова ли ЛЕВСКИ и БОТЕВ са я напоили с Кръвта си тази ЗЕМЯ !? Затова ли пра Дедите ни турците са ги КЛАЛИ и рязали ПАРЧЕ по ПАРЧЕ !? За да я разпродават и разпарчетосват някакви си продажни БОКЛУЦИ !? ПРЕДАТЕЛИ! БЪДЕТЕ ПРОКЛЕТИ!
АНАТЕМА.
Цитат от Новата унгарска конституция, стр.7, Article P: „Всички природни ресурси, особено земеделската земя, горите и питейната вода, както и биологичното разнообразие – по-специално местни растителни и животински видове и културни активи са част от общото наследство на нацията и дълг на държавата и на всеки човек е да го защитава, поддържа и запазва за бъдещите поколения.“
П.П. (?)Виенската конвенция не забраняваше ли на дипломатите да се намесват във вътрешните работи на страната, в която пребивават?!?
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!