Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Кеворкян: Дали Бойко не ни подготвя за капитулацията пред бежанските Орди?
СЪЕДИНЕНИ В ДУПКАТА
БОЙКО ДА РАЗДАВА АВТОГРАФИ ВЪРХУ ГИПСИРАНИТЕ МОЗЪЦИ НА ОБКРЪЖЕНИЕТО СИ
Една обикновена българска дупка – в ломския цигански квартал Младеново – обсеби тия дни вниманието на публиката. Някакъв тир хлътнал в нея и след това помлял къщата, в която живеели десетина клети цигани – убил един от тях и ранил деветима. „Моя страна, моя България“. Нищо и никаква история – такива като нея са хиляди. Но те ни пречат да видим нещо друго: че Всичко и Всички отдавна сме в една гигантска Дупка. Но пък уж здраво сме съединени един с друг. Нация от сиамски близнаци.
Бойко сякаш едва сега научи за непроходимите български тапи, които у нас минават за магистрали, и ни утеши: „Българинът се видя вече с пари и тръгна да пътува!“ За един ден 80 хиляди души тръгнали към Гърция, следователно вече сме забогатели. Как ще съединиш обаче тия хора с останалите обитатели от Дупката? Поклонниците, поели към гръцките таверни – и ония от Младеново? И дали въпросните 80 хиляди души не се спасяват от Дупката – поне за няколко дни?
И друго казал Бойко: „Най-спокойно ни е било в Османската империя“. Защо го казва – дали не ни подготвя за капитулацията пред бежанските Орди – с които, впрочем, никой вече няма да се справи?
Идва празникът на Съединението и веднага слагат дежурната плоча, дори праха от нея не забърсват. Обажда се и Плевнелиев – нашият шампион по „глуполене“ /дума на покойния проф. Иван Славов. „Българинът носел идеалите на Съединението“ – какво да го четеш повече този. Днешният българин носи всичко друго – но не и това. Този човек, който пет години се преструваше на президент, така си и отива, без изобщо да е схванал тегобите и страховете на българина – поне това. Плевнелиев не е сам във фалшивото преживяване на празника. Той обаче най-отчетливо олицетворява бездарното кокетиране с важни, дори съдбоносни неща. Празникът нищо не означава и за повечето обикновени хора. Какво Съединение честваме, когато сме най-разединената нация, най-разпарцалосана, най-онождана по всеки повод. А плашливите недоволства, които изразяваме, по-скоро са врява, която бързо заглъхва; протестите ни са мъртвородени, станали сме апатични дори в преживяването на унизителното.
„Съединението прави Силата“ – има ли по-фалшив надпис от този, който краси Парламента? Какво Съединение виждате там? Единението окончателно беше изкоренена през годините на Прехода. Всеки се оправя сам за себе си – а пък ония, които управляват, независимо как са боядисани, се оправят за сметка на всички. Всичко е формално, сведено до притворните хоризонти на ситуационния родолюбец Плевнелиев.
Академик Косев е далеч отвъд габаритите на неколцината щатни подмазвачи на Бойко. В интервю за „Епицентър“ той казва: „Подкрепям неговите /на Бойко/ опити да балансира между великите сили. Защото нямаме друг начин, освен да балансираме в тази ситуация между Русия, Турция и Европа … Бойко Борисов еволюира и израсна като държавник, усети проблемите в дълбочина, доста добре ги вижда в перспектива и прави всичко възможно да смекчава положението на България. Особено ми харесва, че той пое разумна политика по отношение на Турция“/край на цитата/. Бойко наистина се опитва да проумее положението в Дупката – но какво постига? Това трябва да ни каже академикът, независимо, че е дал интервюто си в празничен ден.
Какъв баланс постигнахме, например, с Русия – след като тя ни превърна в боксова круша заради агресивния случайник Плевнелиев? Последният мощен удар – като от парен чук, получихме буквално тия дни: „Южен поток“ няма да има – и толкова. Цялата врява около газовия хъб си остава празен звук. Но нашите „балансьори“ не се умориха да обикалят като харманджийски коне около „Южен поток“ – сякаш за да се убедят руснаците, че си имат работа с омагьосани хора.
Косев би трябвало да каже задочно на Бойко да не плаши Европа с ултиматуми – никой там няма да го чуе, а ако все пак го чуят, съвсем ще я загазим. Брюкселските бюрократи се държат като конекрадци с нас – преди месец оттам уж великодушно се съгласиха да строим „Южен поток“. А сега само мократа целувка на Юнкер ще остане по челото на Бойко – и това ще бъде наградата за нашата наивност.
А в какво се изразява „Балансът с Турция“? Това е главният въпрос – а той няма отговор. Ако някой ден Ердоган благоволи да ни го съобщи, той ще е по-скоро срамен и унизителен, отколкото нещо друго.
Никога не сме имали успех в „балансирането“. То винаги бързо се е израждало в подчинение – а там, в неговата влажна утроба, сме се чувствали най-уютно. С големите играчи не можем да си играем на балансиране. И много услужливо все забравяме, как ни унижават. Забравата ни крепи.
Напоследък сме станали особено безсрамни. Един министър /Дянков/ идиотски тръгна да плаши Русия заради „Белене“. Сега, заради неговото нахалство, плащаме по 160 хиляди евро на ден лихви. Видяхме се с пари, нали? Хайде – към Гърция. На този измислен храбрец Дянков няма ли да му потърсят отговорност? Няма, естествено – защото направо е нечовешки нахален: щеше да съди Русия, да пляска Русия по дупето, а сетне отиде на работа в руска банка. Има ли Дупка, по-голяма от нашата?
Друг министър уж отиде да се пазари за „Южен поток“, а дори не го допуснаха в Кремъл. А ние си останахме да подтичваме като кутре след Русия – този уж „Неподвижен Монгол“, както се изразяваше Маркс. Къде е сега социоложкинята Бъчварова, която се има за нещо като Людмила Живкова – да я чуем, как ще коментира руския ритник по газовия хъб? Нали тя се дереше, че Бойко бил спрял три руски енергийни проекти, за да го похвали на американците и покрай него да си навири носа и тя. Ами сега, на кого ще се хареса?
И тя е от посткомунистическите запъртъци, които си играят с България. Няма да ви харесат американците, каквото и да дрънкате. Светът отдавна не е такъв, какъвто го помните покрай номенклатурния кеф на бащите си. Същата Румяна Б. се изкара и тя късен дисидент: критикувала пред баща си, който беше номенклатура на Политбюро, Живков! Хайде, Плевнелиев и на нея да даде един тиквен медал за късно инакомислие. Тия никакви хорица завъртяха чивиите на Бойко – и сякаш това е окончателно.
Бойко навремето излезе в доброволна изолация, твърдеше, че не допуска приятели край себе си. Обаче компенсира липсата им с медийни услугари, които му създават много повече грижи и от най-користния приятел. Трябва да ги върже за една нощ при кучетата си и така да озапти глупавата им алчност за ласки. Но няма да го направи.
Людмила Живкова все ще я преглътнем някак. Обаче, как да преглътнеш един Ненчев – „старият тъпан“, например. От Дупката непрекъснато се чуват невероятни неща. Тя си е, извън всичко останало, и едно Сметище за словесен боклук. Ненчев казва, че и генерал Радев бил изпълзял от „кремълската си дупка“. Това обаче е същият Радев, който е възпитаник на американски военен колеж. Пак Старият тъпан казва, че Радев бил повече политическо лице, не бил военен – сякаш самият той, колхозникът, е еталон за пълководец. И Бойко го повтаря послушно. Затова ли ще наемаме чужди самолети да ни пазят? Дупката е единствена и в това отношение.
Ако имат капка здрав разум, властниците ни трябва да спрат да говорят за каквото и да е друго, освен за бежанският проблем. Но те нямат – и затова са влачени от събитията като слепци. А четирима полски офицери от „Фронтекс“ блъснали с джипа си трамвай в центъра на София и го избутали от релсите. Така ще ни помагат пък тия да опазим границите си и да обуздаем бежанците.
Преди време, някакви късни поборници бяха решили да спрат с телата си юбилейно честване в ЦДНА на военния министър от времената на соца Добри Джуров. А те, всъщност, трябва да направят денонощна обсада на ЦДНА, докато Ненчев е военен министър. Между другото, въпросните „поборници“ сега щяха да са си едни предани на комунистическата идея клакьори, ако Джуров не беше свалил Живков. Точно той, защото другите двама, които ги спрягат за превратаджии, за нищо не ставаха. Единият – Петър Младенов – си беше пияница и страхливец, другият – Луканов – усърден руски слухар; и двамата нямаха никакво влияние нито в партията, нито в държавата. Специално Луканов беше пътник, защото бе похарчил луди пари за фамозните външнотърговски дружества и всеки момент Живков щеше да му види сметката – а по този начин да натрие и носа на руснаците. Силният човек беше Джуров – ако беше защитил дори с една дума Живков, превратаджиите щяха да се насерат. Но сега не можело да се чества неговият юбилей. Такива тъпаци са късните „демократи“.
Все се питам – вярва ли народът на тия глупаци? Или всичко вече му е безразлично – там, в Дупката. А Бойко взе да раздава автографи на най-невероятни места: във Варна се подписал върху гипсирания крак на един малчуган – вероятно за да оздравее по-бързо. Така думите му най-бързо ще стигнат до Историята.
Кеворк Кеворкян , Фейсбук
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!