Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Изгодно ли е за България и време ли е да влизаме в еврозоната? - Доц. Пламен Пъчев

България се стреми към Еврозоната не от вчера по ред причини. Подозирам, че в близко време дискусията по този проблем ще се възобнови с нова сила, тъй като на фона на бежанската криза, Brexit и очертаващите се проблеми пред Евросъюза, всички лидери ще поставят в преговорите си с партньорите един или друг наболял и специфичен за тях въпрос.

Естествено, при решаването на подобен сложен и комплексен проблем се налага да пресмятаме ползите, да отчитаме недостатъците и да държим сметка за „технологията“ на процеса по включването ни в европейския валутен механизъм. Веднага ще посоча, че част от желанията ни за членството напоследък изглеждат и престижни - например, защо Литва, която наскоро замести своята национална валута с еврото да е член на еврозоната, а България, с на пръв поглед „по-големи възможности“, да е извън нея!? От страните-членки на ЕС именно Литва преди това беше във валутен борд като нас...

Българските експерти най-общо се разделят в два лагера - повечето са „за“ заместването на лева с еврото, по-малко „против“, като в нестройния хор на политиците преобладава мнението за предимствата от приемането на единната европейска валута, макар че аз силно се съмнявам дали те осъзнават цялата сложност и комплексност на този ход.

Нека започнем оттам, че левът и днес е твърде близо до еврото, доколкото страната ни е във валутен борд и националната ни валута от години е фиксирана към еврото. Ако от страна-членка на ЕС с подобен режим ние се транспонираме в пълноправен член на Еврозоната, безусловно ще последват редица предимства. Ние ще поддържаме по-малък фискален резерв, банките на нашия пазар ще имат право да редуцират своите сегашни по-високи нива на нормативно предвидени резерви и това ще облекчи до известна степен валутната и финансова политика. Като страна-член на Еврозоната, отговорността за вземането на важни решения във валутната и финансова политика у нас от главите на местните банкери ще се прехвърли върху експертите на Европейската централна банка. Обществото у нас копнее за подобен сценарий доколкото поредицата неблагополучия във финансовата област и в сектора на банките практически през целия период след краха на централно-планираната икономика накараха хората да не вярват нито в коректността на търговските банки, нито в независимостта на БНБ. У нас, повече отколкото в другите страни от бившия „Източен блок“ хората са убедени, че банковият елит обслужва повече интересите на политиката и своите собствени интереси, отколкото интересите на вложителите, кредитополучателите и стопанските субекти. Пресен пример за това е крахът на КТБ, който стана броени години след кошмара в банковия сектор по времето на Виденов и под носа на Централната банка.

Относително по-малко положително значение при нашето бъдещо включване в Еврозоната би имало отпадането на т.н. транзакционни разходи или плащанията на стопанските субекти, произтичащи от обмяната на левове в евро и обратно. При сегашния фиксиран курс тези разходи са чисто технически и относително малки, но в рамките на милионите плащания всеки ден те съществуват и е добре занапред да бъдат спестени.

Не трябва да изпускаме от внимание обаче и някои негативни отражения при въвеждането на еврото като национална валута. Почти сигурно е, че вътрешните потребителски цени ще се повишат, тъй като търгуващите субекти ще ги приведат към по-високата стойност при закръгляването. При търговците ще се получи усещането, че с еврото вървим към усреднени европейски цени. Тези прогнози се защитават от авторитетни наши икономисти от ранга на проф. Кръстьо Петков, член. кор. Иван Ангелов и много други.

На фона на нашите локални страсти по този въпрос оправдан интерес буди най-новата книга на Нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц „Еврото: Как общата валута заплашва бъдещето на Европа“. Авторът е световен авторитет и ученият на второ място в света по цитиране измежду всички живи икономисти. Никой не поставя компетенциите на американеца от еврейски произход Стиглиц под съмнение, независимо от факта, че той защитава леви доктрини и неговият дългогодишен професионален опит като главен икономист на Световната банка е истинската основа за едно твърде критично отношение към големи и бюрократизирани финансови структури. Постановките на Стиглиц и критиките му към еврото в сегашния му вид могат да се приемат като обосновани, но идеята за разделяне на Евросъюза на две части – развита и недотам - будят сериозни опасения, че това всъщност ще постави на изпитание самата идея за европейската интеграция и няма да свърши добре в обозримо бъдеще. Ако се даде ход на концепцията „Европа на две скорости“, ще се циментират рискове от дезинтеграция, за които даде сигнал оттеглянето на Обединеното кралство и ще се активира една архаична дискусия за невъзможността на формирането на Европейски съединени щати в духа на критиките на самия Владимир Илич…

От гледна точка на „класическата валутна политика“ идеален случай за България би бил поддържането на гъвкав валутен курс, а не непременно воденето на преговори за влизането на всяка цена в предверието на еврозоната, т.нар. ERM 2. За добро или лошо обаче, ние от 1997 година сме в борд и такъв вариант се изключва. Оттук насетне единствен печеливш ход за България е именно обсъждане на възможностите за допускането ни в чакалнята на еврозоната. Неприятното за нас на този етап е, че тези, които би трябвало да ни поканят за ERM 2, не горят от нетърпение това да стане.

Сегашната политическа и икономическа обстановка в Европа също не е подходяща да молим и увещаваме по-силните и авторитетни държави за актуалността на нашите амбиции. Тъй като обаче приемането ни в Еврозоната все някога ще стане, е достатъчно на този етап да си изясним предимствата и недостатъците на този процес, както и да сме наясно как ще го приложим като технология – с възможно най-големи ползи за българската икономика…. /БГНЕС

------------------------------------------------------

Доц. Пламен Пъчев, преподавател в Югозападния университет. 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!