Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Проф. Иван Ангелов: Защо ни сполетя точно сега това масово преселение към Европа? Защо миграционните потоци започнаха от тези, а не от други страни?

Миграционния пожар трябва да гасят тези, които го запалиха
Масовите миграционни потоци могат да се ограничат, само ако се отстранят причините, които ги пораждат!

Това казва в свое мащабно изследване проф. Иван Ангелов, което Епицентър .бг ще публува в няколко части 1. Причините, 2.Следствията, 3. Решението

За да разберем едно явление трябва да го изследваме комплексно – от първопричините до крайните последствия. Опознаването на причинно-следствените връзки позволява да се разбере дълбоката същност на явленията и да се намерят ефикасни решения на проблемите, които те пораждат.

За изясняване на истинските причини и последствията от настоящото голямо преселение към Европа трябва да си отговорим на някои въпроси:

Защо възникна това преселение и защо сега, а не в друго време?

Защо миграционните потоци започнаха от тези, а не от други страни?

Защо масовите потоци от мигранти не идваха пряко и веднага от обхванатите от конфликти страни, а в голямата си част, след едногодишен или по-дълъг престой в междинните лагери в Йордания, Ливан, Турция и на други места?

Защо мигрантите се насочиха към Европа, а не в други посоки, например към по-близките им по география, език, климат, религия и духовни ценности Саудитска Арабия и страните от Залива? Защо тези страни отказаха да приемат мигранти?

Организация на Сорос снабдява бежанците със специално ръководство (видео)

Планът Сорос за „миграционна революция“ в Европа

Орбан посочи Сорос за гробокопач на Европа 

Защо потоците бяха така добре организирани, а участниците в тях така пълно информирани, защо напомняха толкова често за поканата на г-жа Меркел, че ги чакат в Германия, защо и как бяха снабдени с карти и други пътеводители, някои дори на арабски език?

Защо европейските политици така упорито вече от години се занимават с последствията от мигрантската криза и със същото упорство избегват да говорят за причините? Дали го правят само от некомпетентност? Защо така координирано мълчат за главния виновник – причинителя на миграционния пожар?

Защо в мигрантските потоци преобладаваха млади здрави мъже с впечатляващи количества западна валута, жените и децата бяха малко, а възрастни изобщо нямаше, което е необичайно?

Защо пристигащите у нас в самото начало мигранти подритваха предлаганите им дрехи втора употреба, мръщеха се на поднасяната им храна с каквато живеят всички българи и негодуваха от помещенията в които бяха настанявани?

Защо те негодуваха, че получават твърде малко пари за текущи разходи, след като 2,1 млн. български пенсионери получават 2-3 пъти по-малки пенсии?

Защо мигрантите така упорито настояваха да отидат в Германия и дори в прекалено студената за тях северна Швеция, а отказваха насочване към други, също добре уредени и богати западноевропейски страни, а за оставане в България не искаха дори да се споменава и ни използваха само като транзитна територия?

Защо Турция, известна с ефикасните си органи на сигурността и голяма армия, допуска трафикантите така лесно да се организират и препълнени с хора лодки да напускат масово нейния Егейски бряг, насочени към гръцките острови?

Защо тези уж кротки, наплашени и измъчени хора бяха често агресивни, разбиваха гранични ограждения и нападаха гранични полицаи по пътя си към заветните Германия и Швеция?

Защо българските власти бавят толкова дълго завършването на загражденията по границата ни с Турция?

Защо 10-15 хиляди мигранти живяха дълго време в палатки в дъжд и кал на гръцко-македонската граница, отказваха организирано по-добро настаняване в други гръцки лагери при по-добри условия и координирано настояваха да продължат пътуването си към Германия?

Защо властите в Германия, Швеция, Австрия, Франция и други европейски страни инструктират медиите си да премълчават или да смекчават истината за скандалите на мигрантите в техните страни? Напоследък научавам от социалните мрежи в интернет за палежи на коли по улиците в Стокхолм и други европейски градове. Защо властите и официалните медии мълчат за това?

Къде е гаранцията, че между тях няма джихадисти, които по указание на най-високите си командири един ден няма да устроят погроми като тези в Лондон, Мадрид, Париж, Брюксел, Ница и в други европейски градове?

Как ли ще се държат тези хора с властите в страните, които са ги приютили, в бъдеще, когато станат далеч по-многобройни и придобият самочувствие за силата си?

Как ли ще се отнасят те към християните в Европа, когато мюсюлманите станат тук десетки или стотици милиони, след като сега ги считат за „неверници”, за „рая” и ги гонят масово от Близкия Изток, където християните живеят от хиляди години? Тази загриженост беше изразена и на срещата между Римския папа и Руския патриарх на срещата на летището в Хавана, Куба в началото на тази година.

Как ли ще се държат с другомислещите в плуралистична и толерантна демократична Европа, когато станат по-многобройни, след като сега режат главите на иначе мислещите?

И така нататък – поредицата от подобни въпроси е безкрайна. А на повечето от горните въпроси още не е даден задоволителен отговор.

Главните причини за мащабното преселение към Европа са две:

Първата и най-дълбоката е масовата оскотяваща бедност в Африка, Близкия и Средния Изток и свързаната с това нарастваща социална поляризация между Севера и Юга, а също и вътре в страните от Юга и Севера. Едни са обаче последствията от социалната поляризация в богатата Северна и Западна Европа и други в Африка и Близкия Изток. Бедният гражданин в Германия, Дания или Швеция живее далеч по-добре от бедните и дори от хората със средни доходи в Африка. А обедняващият беден африканец или афганистанец оскотява и се превръща в скелет от кожа и кости. Такива само в Африка има стотици милиони. Много е писано и изговорено по причините за тази бедност и за нарастващото световно неравенство.

От електронните медии, от социалните мрежи и от разкази на познати, бедните в Африка и другите региони на света научават как живеят хората в Европа. Там се разказват легенди за щастливия живот в богатата Европа. Ние българите познаваме това чувство и от собствен опит до преди 26 години, наблюдавайки лъскавите витрини на Западна Европа по телевизията, илюстрофаните списания и разказите на очевидци. Ние обаче не можехме тогава да видим и разберем, че зад това благоденствие се крие упоритият труд на стотици милиони хора и предприемчивостта на много поколения в продължение на столетия. Това не го виждат сега и бедните хора от Африка и Азия. Тук, разбира се, важен „принос” за африканската и азиатската бедност има и поведението на политиците и на големите корпорации от Европа и Америка, които ограбваха по груб и по рафиниран начин тези страни в продължение на векове. Продъбжават да го правят и сега.
На бедните хора от тези континенти им се иска да споделят част от щастливия живот и мечтаят да се преселят в Европа. И в това не могат да бъдат упреквани на битово равнище. То се превръща в лелеяна мечта за стотици милиони оскотяващо бедни. Този процес е постоянен и умерената миграция не е спирала. И никога няма да престане, докато на света има такова зешеметяващо неравенство. Дори ще нараства.

Този блян се натрупва с годините и те чакат подходящ момент, когато събират оскъдния си багаж в една торбичка и подмамени от изобретателни трафиканти, тръгват към мечтаната Европа. Нищо не може да спре тази стихия от отчаяни изстрадали милиони хора, мечтаещи поне за малко щастие за себе си и още повече за децата си. Дори Средиземно и Егейско море с големите рискове за живота им не ги спират.

Корените на тази оскотяваща бедност са много дълбоки и съществуват от векове. Причините са комплексни и сложни. Както вътрешни, така и външни. Голям дял от вината обаче се пада на безотговорното поведение на политиците и бизнеса на старите колониални империи от Европа, а през последните векове и от Америка. Експлоатацията на Юга от Севера продължава и през последните десетилетие в още по-големи мащаби, още по-безцеремонно, още по-комплексно, макар и с по-рафинирани методи. Външният политически и бизнис фактор допринесоха много за корумпирането на вътрешните политически, административни, военни, полицейски, съдебни и бизнес елити в тези страни. Те са отговорни за заложената пред човечеството гигантска социално-икономическа мина със закъснител, чието външно проявление е световната бедност и растящото световно неравенство. Затова те трябва да се погрижат за нейното обезвреждане. В противен случай тя ще избухне и ще помете цялото човечество, заедно с тях.

Чашата прелива, когато се появи втората причина – разрушаването на крехките държавни институции в техните страни чрез брутални военни интервенции по суша и по въздуха или подклаждани от вън граждански войни, разрушаване на и без това бедната социална инфраструктура, разширяване на хаоса и липсата на елементарни условия за живот и оцеляване. Това се изрази през последните десетилетия в организираната от правителствата на САЩ и някои западноевропейски страни прословута „Арабска пролет” в Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Сирия, Иемен, а също и в събитията преди това в Сомалия, Еритрея, в Южен Судан, Нигерия, Нигер и други африкански срани на юг от Сахара. Това се оправдаваше с „износа на демокрация” от американски и европейски тип, със „защита на гражданските права” по западен модел и много други фалшиви и лицемерни клишета.

Част от тези събития бяха предшествани от голямата лъжа на президента Буш и на премиера Блеър пред целия свят за „оръжията за масово поразяване”, като претекст за нахлуване в Ирак. Милиони хора по света все още чакат те да бъдат изправени пред Световен трибунал за това престъпление пред цялото човечество. Блеър се извини за „грешката” си, но това не е достатъчно да изкупи огромната си вина. Лъжата за „обуздаването на талибаните”, като оправдание за нахлуването в Афганистан. За „големите диктатори и убийци на собствените си народи” Муамар Кадафи и Башар Асад, за оправдаване на нападенията над Либия и Сирия и т.н.

Никакъв укор обаче нямаше към „великите демокрации” в Саудитска Арабия (където режат глави на осъдени и други опоненти, режат ръце за кражби, жените нямат право да гласуват и трябва да се обличат с фереджета и т.н.), а също и в държавите от Персийския (Арабския) залив. Защото според Запада има „добри и лоши диктатори”. Техните послушни приятели и марионетките са добри диктатори. А непослушните и независимите политици са лоши диктатори.

Истинските причини бяха други, но те грижливо се прикриват. Познават ги предимно специалистите и по-любознателните. Например главната причина Башар Асад да се превърне от близък, дори семеен приятел на Ердоган, на арабски диктатори и на западни политици, в отявлен враг и „масов убиец на 250 хиляди сънародници”, е отказът му през 2011 г. да допусне изграждането на газопровод през Сирийска територия от Катар до брега на Средиземно море. Това лиши някои влиятелни държави и високопоставени политици и бизнесмени от огромни доходи. Те никога няма да му простят за това „своеволие”.
Активна роля на място играеха и продължават да играят като помагачи на Ислямска държава, на Ал-Нусра и други бандитски движения, правителствата на Саудитска Арабия, Турция, Катар и част от държавиците в Залива.

Докато съществуваше двуполюсен свят Съветският съюз защитаваше пряко някои от тези приятелски му страни и упражняваше задържащо въздействие върху поведението на американските и западноевропейските власти спрямо други „непослушни” държави. С разпадането на Съветския съюз тези задръжки изчезнаха и най-консервативните западни кръгове получиха пълна свобода за действия. Те определяха кое е „добро” и кое е „лошо”, кое е „правилно” или „неправилно” и го натрапваха на света. Тези, които го приемаха безропотно бяха „добри”, а онези, които имаха собствено мнение - „лоши”. Към „непослушните” прилагаха други средства за „убеждение”, чрез своите самолети, ракети и танкове, които струваха живота на стотици хиляди хора и принудителната миграция на други десетки милиони и масови разрушения от военните действия. Съседна Сърбия е поучителен пример. Сирия е една от тях. Но за това на времето обвиняваха Слободан Милошевич (който сега е официално оправдан от Хагския съд, след като го погубиха в затвора), а сега обвиняват Башар Асад и подобни нему непослушни арабски и други политици. Макар че главните виновници са другаде.

В мощните миграционни потоци към Европа участваха две групи хора.

Първата, по-малката (до 30%) са бягащите от военните действия, разрушенията, хаоса, несигурността за живота им. Между тях има жени и деца, които се показват на преден план в медиите, за да пораждат състрадание. Те са истинските жертви на режисирания гигантски политически театър-трагедия за милиони хора. Няма обаче възрастни хора, което е подозрително.

Втората по-голяма група (70%) са предимно млади здрави хора на възраст между 20 и 50 години. Вместо да защитават своята родина от вътрешните и външни врагове, част от тях са напуснали дребния си бизнес или скромни професии в родината и търсят по-успешна реализация в Европа. Други са изстрадали бедни хора, търсещи по-нормален живот за себе си и за децата си под влияние на видяното или чутото за благоденствието в Европа. Разбира се, не можем да очакваме всички мъже и жени в тези страни да са герои – защитници на родината с оръжие в ръка!

Специалните служби на САЩ в редица случаи са били преки подбудители и организатори на мигрантските процеси и в насочването им към Европа. В други случаи са го правели чрез подставени и платени лица, които са насочвали потоците към Европа. Защото Европа е техният най-мощен икономически конкурент с по-голям БВП, като обем, от този на САЩ. Дълбоко в себе си американският бизнес и техните политици никога не са желаели, не желаят и сега силна и независима Европа. Още по-малко Европа (или важни европейски държави) като потенциални партньори и не дай боже – съюзници на Русия, на основата на взаимната им икономическа допълнимост и по други причини. По времето на Хитлер техните бащи и деди убиха 27 млн. съветски военни и цивилни граждани, а сега поучават руснаците как да живеят. Официално за това не се говори от политическа куртоазия, но историческите факти не могат и не бива да се забравят!

Превъзнасяната от официалните власти интеграция на имигрантите мюсюлмани и от други религии в европейските общества през последните няколко десетилетия се провали. Провали се и натрапваната от властите на САЩ теория за мултикултурализъм, натрапван на Европа с нейните многовековни многонационални традиции, чрез механично пренасяне на американския опит от преди 300 години при коренно различни условия. Британската писателка от египетски произход Бат Йе’ор писа в една от последните си книги: „Невъзможно е да бъдат интегрирани милиони хора, които държат да запазят собствените си корени и традиции и отхвърлят културата на приютилата ги държава. Онези, които искаха да се интегрират го направиха, но те са незначително малцинство. Мнозинството имигранти не желаят да се интегрират в местните общности”.

Тя обръща специално внимание на факта, че интеграцията на мюсюлманите не се допуска и от Корана. Характерна за исляма е враждебността към другите религии, което не е присъщо на християнството, будизма, индуизма или юдаизма. На Запад институциите и законите се създават от хората, докато при мюсюлманите източник на правото е Шариатът, който, според тях, им е продиктуван от самия Аллах. И никой няма право да се отклонява от него, защото такава е волята на пророка. Във Франция, Германия, Великобритания и други западноевропейски страни живеят милиони мюсюлмани, самозатворили се в свои монолитни гета в стотици градове, живеещи по свои правила и закони. Това важи и за имигрантите от Азия и Африка. Техните квартали са недостъпни дори за местните власти в страните, които са ги приютили. Там дори полицията трудно влиза!

Преобладаващата част от имигрантите са без образование или с елементарно образование. Голямата част от тях са безработни или с най-ниско платена работа и живеят в мизерни условия, контрастиращи с условията при които живеят местните хора – кореняци европейци. Контрастите между тях растат. Това засилва чувството за несправедливост у имигрантите, което се предава от поколение на поколение. Така религиозните, духовните, ценностните и други контрасти се подсилват със социалните контрасти между имигрантите и местните хора и формират взривоопасна смес от неудовлетвореност, завист, озлобление, ярост и неукротимо желание за мъст.

Затова най-активни изпълнители на терористичните актове във Франция, Великобритания, Испания и други европейски страни през последните десетина години бяха главно млади хора мюсюлмани от второ или трето поколение, родени и израсли в тези страни, наред с джихадисти, пристигнали наскоро в Европа. Така беше и при терористичните актове в Париж през ноември 2015 г. и Брюксел през март 2016 г. Това наверно ще се повтаря и в бъдещите терористични актове, които сигурно ще последват, защото остават причините, които ги пораждат. По оценка на Интерпол в Европа вече има около 5000 джихадисти в „спящи терористични клетки”, които винаги могат да бъдат задействани по нареждане на по-висшите им ръководства. Огромните маси от нови имигранти, дори и да нямат враждебни намерения сега, попълващи съществуващите или създаващи нови гета, след години ще се превърнат в отчуждени, недооценени, озлобени хора, настроени срещу местното европейско население.

Европейските политици не си дават сметка пред каква могъща сила сме изправени

Първо, защото това са религиозни фанатици, които не се страхуват от смъртта. Те дори желаят да умрат, ако е такава волята на Аллаха. Няма нищо по-опасно да имаш за опонент човек, който желае да умре. Това не е типично за нашата религия. И второ, защото е много трудно, дори невъзможно да се предвиди мястото и времето на всички бъдещи терористични актове. То може да се улесни частично само ако специалните служби разполагат със широка мрежа от доброволни внедрени сътрудници в самите терористични среди. Срещу тероризма не се воюва с танкове, ракети и самолети. Особено срещу индивидуалния и груповия тероризъм.

Трудно ми е да оценя положението в другите европейски страни, но от познати специалисти у нас зная, че ако преди 30 години на всеки щатен сътрудник в нашите служби за сигурност е имало между 5 и 10 нещатни сътрудници, сега, след безотговорната кампания за разкриване на досиетата, на един щатен сътрудник се падат 1,0-1,5 нещатни. Това ограничава силно антитерористичния потенциал на нашите разузнавателни служби.

epicenter.bg

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!