Следвайте "Буднаера" в Телеграм
КОГАТО КАМБАНАТА БИЕ • Значи е настъпило времето да спрем разрушаването на Европа
На 15 март т.г. Унгария отбеляза 168 години от революцията през 1848-1849 г. Тогава начело застават Лайош Кошут и Шандор Петьофи, а Кралство Унгария е в състава на Австрийската империя на Хабсбургите. През 1848 г. Лайош Кошут остро критикува в унгарския парламент системата на абсолютизма и настоява за ликвидиране на крепостничеството, въвеждане на народно представителство и самостоятелно унгарско правителство. Другият ръководител е известният поет Шандор Петьофи. Създаден е и Комитет за обществена безопасност и е подготвена програма за демократични реформи и пълна автономия на Унгария. Как се развиват събитията по-нататък е известно…
Най-впечатляващото към днешна дата е, че настоящият унгарски лидер, Виктор Орбан, и неговата позиция за унгарските реалности, за целите и бъдещето на държавата, кореспондират ако не пряко, то почти по аналогия с целите и смисъла на борбата за достойнство и чест на революционерите от 1848-1849 г.
Пред хиляди свои привърженици в Будапеща, на 15 март тази година, Виктор Орбан държа реч, която бързо обиколи новинарското пространство, но не получи дължимото за подобна изява оповестяване. Разбираемо е, сигурно защото съвсем не по каноните на „новия световен ред” той обясни, че Унгария се бори с врагове, които са по-големи и по-мощни от нея, че неговото правителство защитава унгарците и техните семейства срещу лихварите, монополите, картелите и имперските бюрократи…„Поздрав за теб унгарска свобода, на този ден ти беше родена!” – с тези думи на Шандор Петьофи, който честити 15-и март във вестника си преди 168 години, започва речта си и Виктор Орбан. След по-малко от месец, на 7 април т.г., Виктор Орбан говори на срещата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж. И отново словото му е равнозначно на документ, отразяващ освен политическите му възгледи, така и равносметката от икономическите и социалните реформи в страната. „…Ние бяхме първата страна в ЕС, оказала се на ръба на фалита... Нашето положение бе по-лошо, отколкото в Гърция. Всички погледи бяха вперени в нас и всички искаха да ни внушат и да ни научат какво и как да правим. Днес сме в много по-добро положение и то не само в сравнение с предишните си показатели, но и в международен план, където ключовите ни индикатори сочат много сериозно подобрение. … числата говорят сами по себе си … Преди пет години нямахме икономически растеж. Вътрешната задлъжнялост бе над 85 %, инфлацията не падаше под 6%, бюджетният дефицит се увеличаваше бързо, достигайки 7%, а безработицата бе 20%. От десетте милиона унгарци по-малко от 3.7 милиона имаха работа и само половината от тях, а именно – 1.8 милиона – плащаха данъци. Разходите бяха повече от приходите. И всички имаха огромни дългове – правителство, бизнес и обикновени семейства. Така че, когато през 2008 г. започна финансовата криза, Унгария бе първата страна, на която й трябваше кредит от Международния валутен фонд. Не се започна с гърците. Първи бяха унгарците. …Ние не можем да се похвалим с тайна рецепта за антикризисен мениджмънт. Но ситуацията с унгарската икономика в момента е по-добра, отколкото когато и да било в най-новата ни история. … По данни на ОИСР от 2013 г. икономическият ни растеж е значително по-висок от средния за ЕС. …”
В. “Нова Зора” помества откъс от словото на Виктор Орбан по повод националния празник на страната, и дълбоко се надява, че все някой или някои у нас, от високите етажи на властта, ще получи достатъчно силен пристъп на мъжество и ще поеме курс в името на по-доброто бъдеще и на нашата родина и народ. Надяваме се. И очакваме…
Зора
Съдбата на унгарците е толкова преплетена с тази на европейските народи и до такава степен е станала част от съюза, че днес нито един народ, включително унгарският, не може да бъде свободен, ако Европа не е свободна. Но днешна Европа е крехка, слаба и болна като „цвете, разядено от скрит червей“. Днес, 168 години след въстанието на Кошут в Унгария, след великите войни за независимост на европейските народи, Европа, нашият общ дом, не е свободна!
Дами и господа, Европа не е свободна. Защото свободата започва с това да се казва истината. Днес в Европа е забранено да се говори истината. Намордникът е намордник, дори ако той е направен от коприна. Забранено е да се казва, че тези, които се преселват, изобщо на са бежанци и че Европа е заплашена от мигрантите.Забранено е да се говори, че десетки милиони са готови да бъдат насочени към нас. Забранено е да се говори, че имиграцията носи в нашите страни престъпност и терор.Забранено е да се говори, че тълпите, идващи от други цивилизации, заплашват нашия начин на живот, нашата култура, нашите обичаи и нашите християнски традиции. Забранено е да се показва, че тези, които са се установили по-рано, вече са създали свой различен свят със свои закони и идеали, разрушаващи хилядолетната стара структура на Европа. Забранено е да се твърди, че това не е спонтанна поредица от последователни събития, а предварително планирана и организирана операция – да се насочат човешки потоци (от Азия и Африка) към нас. Забранено е да се говори, че в Брюксел замислят схеми, съгласно които колкото се може по-бързо да се приемат чужденците и да се разселят тук между нас.
Забранено е да се предупреждава, че целта на това нашествие от имигранти е промяна на религиозната и културна карта на Европа и промяна на етническите основи на нациите. По такъв начин се отстраняват националните държави, явяващи се последното препятствие по пътя на новия „интернационализъм“. Забранено е да се казва, че Брюксел последователно откъсва все по-големи късове от нашия национален суверенитет и че в Брюксел днес работят над създаване на план за „Съединени европейски щати“, за което никой никога не е давал съгласие.
Дами и господа,
Днес враговете на свободата са изтъкани от друга материя, различна от тази на предишните кралски и императорски управници и на управниците в съветската система. За да ни принудят да им се подчиняваме, днешните управници използват друг набор от инструменти. Днес те няма да ни хвърлят в затвори и концентрационнни лагери, нито ще нахлуят с танкове в страните, които се стремят към свобода. Днес те разчитат, или поне досега разчитаха, на масиран артилерийски огън с международните медии, на доноси, на заплахи и шантаж.
Народите на Европа бавно се пробуждат, прегрупират се и скоро ще станат сила. Тази Европа, която се основаваше на премълчаване на истината, започва да се пука по шевовете. Изглежда, европейските народи накрая разбраха, че бъдещето им е поставено на карта. И не само тяхното благополучие, уютен живот и работни места, но дори тяхната безопасност и мир. Най-после европейските народи, задремали в изобилие и разцвет, разбират, че принципите върху които Европа беше построена, могат да бъдат безвъзвратно разрушени.
Европа представлява общност от християнски, свободни и независими държави. Равенство на мъжа и жената, лоялна конкуренция и солидарност. гордост и смирение, справедливост и милосърдие.
Този път опасността се стоварва върху нас не с войни и стихийни бедствния. Масовата миграция представлява от само себе си бавно течащ воден поток, който непрекъснато размива бреговете. Обясняват я с хуманитарни причини, но истинската цел е завоюване на територии. Колкото територия придобиват мигрантите, толкова губим ние.
Отрядите от маниакални правозащитници изпитват непреодолимо желание да ни обвиняват. За тях ние сме враждебни ксенофоби. Но истината се заключава в това, че историята на нашата страна също се явява следствие на сливане и смесване на различни култури. Тези, които пристигнаха със семействата си при нас като съюзници или в качеството на лица, чийто живот беше застрашен, бяха приети и получиха разрешение да се натурализират. Но тези, които пристигнаха с намерение да изменят нашата страна и да я формират по свой начин, тези, които дойдоха с насилие и против волята ни – винаги бяха срещани със съпротива.
Дами и господа,
Отначало те говорят само за няколко стотици, хиляда или две хиляди преселници. Но нито един европейски лидер не може да потвърди и да се закълне, че тези няколко хиляди няма да нараснат до десетки или стотици хиляди. Ако ние искаме да спрем тази масова имиграция, трябва първо да стопираме Брюксел. Основната опасност за бъдещето на Европа идва не от тези, които искат да пристигнат тук, а от фанатичните брюкселски интернационалисти (строителите на световна република).
Ние не трябва да позволим на Брюксел да се постави над закона.
Ние не трябва да му позволим да ни натрапи горчивите плодове на своята космополитна интернационална политика.
Ние няма да внасяме в Унгария престъпност, тероризъм, хомофобия и антисемитизъм с изгаряне на синагоги. В нашите градове не трябва да има квартали, където да не властва законът и се допускат масови безредици. Няма да допуснем никакви бунтове на имигранти. Няма да допуснем банди да насилват нашите жени и дъщери. Няма да позволим други да ни посочват кой може да приемем в нашия дом и нашата страна и с кой трябва да живеем заедно.
Ние знаем как се прави това. Отначало им разрешаваме да ни кажат кой трябва да приемем, а после те ни заставят да обслужваме чужденците в собствената си страна. И накрая ще ни кажат да си събираме багажа и да напуснем нашата собствена страна.
Затова ние отхвърляме принудителната схема на преселване и няма да търпим нито шантаж, нито заплахи. Дойде време да ударим камбаната. Дойде време да се противопоставим и да се съпротивляваме. Дойде време да се обединим с нашите съюзници. Дойде време да се предотврати разрушаването на Европа и да се спаси нейното бъдеще.
Ето защо ние призоваваме всички граждани на Унгария, независимо от партийната им принадлежност, да се обединят. Призоваваме всички европейски нации да се обединят. Лидерите и гражданите на Европа не трябва повече да живеят в различни светове. Ние трябва да възстановим единството на Европа. Ние, народите на Европа, не можем да бъдем свободни поотделно, ако не сме свободни заедно. Ако обединим нашите сили, то ще имаме успех. Ако теглим в различни посоки, ще претърпим неуспех. Заедно сме сила, разединени сме слаби. Законът днес трябва да гласи: “Или заедно, или провал“.
В 1848 г., в „книгата на съдбата“ е било записано, че нищо не е възможно да бъде направено срещу Хабсбургската империя. Ако тогава се бяхме смирили с тази постановка, то нашата съдба би била предрешена и унгарците щяха да бъдат погълнати от немското море.
В 1956 г. в „книгата на съдбата“ беше постановено, че сме длъжни да оставаме в окупирана и съветизирана страна, докато патриотизмът изчезне и в последния унгарец. Ако се бяхме примирили с това положение, то нашата съдба щеше да бъде предопределена – да бъдем погълнати от съветското море.
Днес в „книгата на съдбата“ е записано, че скрити, анонимни световни сили ще отстраняват всичко, което се явява уникално, автономно, вековно и национално. Тези сили ще смесват култури, религии и народи докато нашата горда Европа накрая не стане безкръвна и послушна. Ако ние се примирим с този резултат, то нашата съдба ще бъде предрешена и ние ще бъдем погълнати в огромния търбух на Съединени европейски щати.
Задачата, която стои пред унгарския народ, пред народите на Централна Европа и пред другите европейски народи, които не са загубили своя разсъдък, е да победят, да пренапишат и изменят съдбата, която е замислена за нас.
Ние, унгарците и поляците знаем как това се прави. Нас са ни учили, че ако си смел, трябва да гледаш опасността в лицето. Затова трябва да извадим забравената древна добродетел – мъжеството.
И като начало ние трябва да съберем кураж и да отговорим ясно и гръмко, за да ни чуят нашир и длъж, на главния въпрос от който зависи нашата съдба:
„Роби ли искаме да бъдем или свободни хора?“
Дайте вашия отговор!
Напред Унгария!
Напред унгарци!
В. “Нова Зора“ – Независим национален седмичник/ bultimes.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!