Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Огнян Минчев: Без Европа, България ще стане руско-турска провинция
Кое е изгодно за нас - Анкара и Москва да си партнират, или да са в конфликт?
Политическата и аналитичната общност в България трябва сериозно и дългосрочно да определят и провеждат една външно-политическа стратегия, съответна на бързо променящата се среда, в която трябва да живее българското общество и българската държава.
Ние имахме огромния шанс - шанс, който тепърва ще оценяваме като значимост за националния ни интерес - да станем страна-членка на НАТО и ЕС. Ценностите и принципите на евроатлантическата общност са дългосрочната рамка, в която трябва да реализираме националното си бъдеще. Днес придържането към тези ценности и принципи остава основата на нашата международна политика, но изискванията към нейния прагматизъм и баланс стават все по-големи. Заобиколени сме от възраждащи се квази-имперски проекти, които се основават все повече на авторитарни идеологически принципи и практики, и стремящи се да разширяват своето влияние все по-далеч от собствените си граници.
ЕС е в криза на своята ценностна и институционална идентичност и ключови европейски страни проявяват устойчива склонност към примирение с недемократичните практики и недоброжелателство на надигащите се авторитарни сили в непосредственото европейско обкръжение. България е под въздействието на сериозни и дългосрочни фактори на зависимост от страна на това европейско съседство - Турция и Русия. В Турция живеят стотици хиляди хора с български произход и гражданство, а в България имаме немалки мюсюлмански малцинства, като етническите турци са най-многобройното сред тях. Натискът върху българската граница от бежанска вълна е непрекъснат и нарастващ. Едно допълнително разклащане на гражданския мир в Турция може да ни превърне в в обект на масирана миграционна лавина.
Русия контролира ключови сектори на българското стопанство - преди всичко енергетиката - и опитите на българската държава и общество да намалят и балансират тази зависимост срещат твърд отпор - пряк политически и икономически натиск, финансиране на агресивна и истерична анти-европейска и анти-западна кампания с руски пари и с усилията на българската пета колона на Москва, която има дълга и унищожителна история спрямо българския суверенитет и национален интерес. Отношенията между Москва и Анкара следват противоречивата логика на тяхната квази-имперска динамика, която определя както неизбежните конфликтни зони на съприкосновение, така и общите интереси, към които двете страни се завръщат винаги, когато трябва да неутрализират въздействието на Запада или на друг фактор на влияние върху стратегическите им амбиции.
Кое е изгодно за нас - Анкара и Москва да си партнират, или да са в конфликт? Има една африканска поговорка, според която "Независимо дали два слона се бият или правят любoв, те безмилостно изкореняват тревата под краката си..." Не е трудно да се досетим, че ние сме в ролята на тази трева - особено, ако евроатланстическата общност продължава да изпитва турбуленциите, свързани с ценностна поляризация и проблемна сигурност. Ние сме длъжни да заемаме откровена позиция в услуга на нашите интереси в Брюксел и във Вашингтон, а не да се стремим да изглеждаме "най-добрички".
Какво се случва с НАТО и западния съюз при изборна победа на Доналд Тръмп? Какво се случва с Европа, ако споразумението с Турция за бежанците не проработи достатъчно устойчиво? Към кои групи на позиции и интереси в Европа принадлежим по различните проблеми, пред които е изправен ЕС?
Напоследък старателно избягваме общи позиции с Вишеград - защо? Пак ли служим на идеологически табута? От друга страна, ние не можем да си позволим друга позиция, освен тази на категорична защита на европейската интеграция и обединена Европа. Без Европа и атлантическите гаранции за сигурност ние ще се свлечем за броени дни до статута на руско-турска провинция. Тези дилеми ще стават все по-остри и все по-трудно съвместими. Но все по-често ще ни се налага да съвместяваме решения, произтичащи от формални парадокси и позиции на взаимно отрицание. Политиката е изкуство, но то се основава на знание и опит. Не успяхме да стабилизираме своята държавност в двете десетилетия след 1989-та, когато светът бе спокоен и благоразположен към нас. Ще трябва да го направим днес - в много по-неблагоприятни условия. Но трябва да го направим. Алтернативата е неприемлива за повечето от нас.
Коментарът на Огнян Минчев е публикуван на страницата му във "Фейсбук". Заглавието е на Епицентър.бг.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!