Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Лорънс Уилкърсън: Империята САЩ се срива
Лорънс Уилкърсън. Снимка Ройтерс
Лорънс Уилкерсън (64 г.) е пенсиониран полковник от американската армия, в която е служил 31 г. От август 2002 г. до януари 2005 г. е шеф на кабинета на държавния секретар Колин Пауъл. Признава, че най-големият му провал е подготовката на речта на Пауъл на 5 февруари 2003 г. пред Съвета за сигурност на ООН, когато тогавашният първи дипломат на САЩ изнесе неверни данни за мобилни лаборатории за биологични оръжия на Саддам Хюсейн. Твърди, че погрешно се е доверил на ЦРУ. Сега Уилкерсън е професор в Джорджтаунския университет във Вашингтон, където води курс по национална сигурност.
- Професоре, колко дълго ще съумеят САЩ да запазят статута си на свръхсила и световен лидер?
- Честно казано, САЩ вече не могат да носят титлата “свръхсила”. Както президентът (1953-1961 г.) Дуайт Айзенхауер казваше навремето, за това трябват икономическа стабилност и мощ. САЩ са държавата с най-голям дълг в света. Единственият начин да си плащаме лихвите по дълговете или войните, които водим, е да печатаме пари. Това състояние не само е непоносимо, то е лудост.
- Великите империи са рухвали поради множество причини. Какво стои зад абдикацията на Америка от световния връх?
- Бих добавил и че много от причините за разпада на империите са сходни. Може би една от най-често срещаните е финансовата безотговорност. В това отношение американската империя не е изключение, защото разточителството отдавна е белязало и външната, и вътрешната ни политика. Приличаме си със сриналите се империи и по това, че поемаме разходи, които не можем да си позволим, водим продължителни и неуспешни периферни войни, а лидерите ни не искат да признаят срива. Народът за съжаление също е в неведение. Това прави невъзможно генерирането на политическа воля за спирането на краха. Управлението така се изражда, че дори да се появи такава воля, ще липсва политическа вещина, за да се променим.
Други причини - малко или много уникални за Америка, са почти пълният провал на двупартийната ни система, степента, до която капитализмът е погълнал демокрацията в САЩ, както и хищният капитализъм на страни като Китай, които се изправят срещу нас.
- Не бяха ли речите на президента Барак Обама към ислямския свят и за унищожаване на ядрените арсенали знак за слабост от страна на САЩ?
- Сами по себе си, не. Както не беше и политиката на разведряване спрямо СССР на Никсън и Кисинджър след поражението на САЩ във Виетнам. Речите на Обама бяха признание за провалената политика на Джордж Буш-младши и израз на реализъм. Защото предизвикателствата, пред които е изправен днес светът, не са по силите на която и да било отделна държава. Това не е знак за слабост, а по-скоро за намаляващата мощ на САЩ в сравнение с изгряващите световни сили.
- Има ли достоен начин за изтегляне от Афганистан и Ирак? Кога тези периферни войни ще престанат да бъдат печеливш бизнес?
- Войната е печеливш бизнес за много малка група хора. Но те държат много здраво юздите на властта в САЩ. Докато Америка продължава да е в отчаяна нужда от петрол, войните в Афганистан и Ирак ще продължават. Точно това е целта на присъствието ни в тези страни.
Тези две войни носят материални ползи, но те спомогнаха за сгромолясването на американската империя и ще бъдат прекратени внезапно, когато свършат парите. Това, разбира се, ще задълбочи последствията от краха.
- Как ще се промени светът, ако САЩ вече не са лидерът?
- Има поне две възможности. Американското лидерство може да бъде заменено от някаква коалиция на разумната сила, вероятно включваща отслабени САЩ. Партньорите в нея ще са равностойни и ще са либерални демокрации. Лидерите им ще се стремят да начертаят и да прилагат координирана стратегия за преодоляване на глобалните заплахи - от пиратството до разпространението на ядрените оръжия и климатичните промени.
Може обаче да се стигне и до борба за надмощие между няколко относително равностойни групи или дори между отделни държави. Това ще доведе до войни за изчерпващите се ресурси - петрол, природен газ, вода и храна. Този сценарий ще е кървав и скъп.
- По тази логика европейците би трябвало да се уплашат, защото Старият континент изглежда вече не е сред приоритетите на САЩ. Колко слаби ни оставяте?
- Брутният вътрешен продукт на ЕС е $ 16 трилиона, а този на САЩ е $ 14 трилиона. Освен това европейският БВП е много по-здравословен, т.е. ЕС оперира в границите на това, което произвежда, за разлика от САЩ. Но в ЕС все не можете да покажете, че някога ще се разберете за собственото си устройство, за пълноценна обща отбрана и за решителна и успешна външна политика. Ако Европа съумее да надвие тези свои слабости, ще е лидер на коалицията на разумната сила. Но засега не виждам политическа воля за това. Рязкото изчезване на американското лидерство и мощ обаче могат да провокират такава воля.
- Има ли смисъл от съществуването на НАТО?
- Не. Афганистан е най-очевидното доказателство за това.
- Ако бяхте държавен глава на малка източноевропейска страна, какво бихте направил в защита на нейните интереси?
- Щях да се окопая в ЕС възможно най-бързо и най-дълбоко.
- Има ли Русия необходимия капацитет, за да е един от големите играчи в променения свят?
- Сега Русия се крепи с бинтове и ластици, всичко там се разпада - здравеопазване, петролна и газова промишленост, инфраструктура, армия... А московските “силовики” и някои олигарси доят системата за бърза печалба. Някои от тези печалби - от петрола например, осигуряват на Русия прекомерно голямо влияние и сила, но само в краткосрочен план. Русия бавно се срива под собствената си тежест също като САЩ. Но в близкото бъдеще ще може много успешно да натиска Европа. Затова алтернативните тръби като Трансафганистанския газопровод (TAPI) или петролопровода Баку - Тбилиси - Джейхан са жизненоважни. А дали Европа е “относително незначителна” сцена, ще зависи от дългосрочните ефекти на евентуален успех на Русия да я покори за близкото бъдеще.
- Кой ще е победителят в битката на тръбопроводите?
- Разпределението ще е относително равностойно. Ще има достатъчно ресурси и тръби, за да има конкурентен пазар. Но това може да отнеме 20-30 години. Дотогава може и да се пролее доста кръв. Интересно за какво ще се използват тези тръби след 2075 г., когато повечето петролни резерви ще са изчерпани. Дали цивилизацията ни ще остави тези руини, над които един ден могат да се дивят чуждоземци.
- Китайските “хищници” ли ще са следващите световни лидери?
- Едва ли очаквате от мен да предрека, че страна, в която 400-милионна средна класа носи на гърба си 1 милиард бедняци, някога ще владее света. Може и да стане, но не виждам как.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!