Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Цветлин Йовчев: Във война сме, губим я, ако не опазим свободите си
- Г-н Йовчев, като че лудна светът? Международни лидери побързаха да подкрепят диктатора Ердоган като пазител на демокрацията - този Ердоган, който арестуваше журналисти преди преврата, а след него уволни 2470 съдии за час и побърза да върне смъртното наказание? С вашия опит в политиката и контраразузнаването, сигурно сте по-ориентирани от нас?
- Нямам такива претенции. Но смятам, че международните лидери не дадоха категорична подкрепа на Ердоган. Изказванията на Хилъри Клинтън, на Фредерика Могерини и др. са изключително обрани. Те дадоха да се разбере, че е неприемливо за демократичния свят правителството на държава, чиито режим не е обявен официално за антихуманен и диктаторски, която преговаря с ЕС, членува в НАТО и поддържа отношения със САЩ, да бъде свалено с преврат. Но от друга страна, те изразиха загриженост дали проблемите в Турция ще се решат по мирен начин и със спазване на човешките права.
- Дали страхът от бежанската вълна оглажда фразите на европейските лидери, които можеха по-ясно да заявят, че не може да се уволняват наведнъж 7900 полицаи, арестанти да се събличат голи и войници да се обезглавяват?
- Да, това би трябвало да се отчита, когато се тълкуват изказванията на лидерите. Не би било разумно от тяхна страна да предизвикат с думите си ескалация на напрежението в Турция. Тя има една от най-силните армии в НАТО и е показала многократно, че може да да предизвика бежанска криза като въздейства на миграционните потоци на нейна територия. Изказванията на канцлера Меркел са безспорно повлияни от тези два фактора.
- А камионът, който уби в Ница 80 невинни възрастни и деца? Цивилизованият свят скандира: „Не, ние не се боим“, „Ще живеем както преди“, слага цветя и плюшени играчки до труповете, декламира „Je suis...“ Но това явно не стига?
- Ние имаме много сериозен проблем и още не съзнаваме дълбочината му, според мен. Затова мерките, които взимаме за решаването му, не са адекватни. „Ислямска държава“ води война срещу нас. Тази война не е конвенционална, а информационна и хибридна. Информационната война - това е въздействие върху начина, по който ние възприемаме околния свят - с психологически, с разузнавателни операции, с електронна и кибервойна. Замисълът й е да се изгради у нас грешна представа за това, което се случва, така че ние да вземем грешни решения и да действаме погрешно. Хибридната война пък е едновременно използване на конвенционални оръжия и неконвенционални практики - камикадзета, криминални изяви и т.н. Днес сме свидетели на съчетание на видовете войни. В структурата на ИДИЛ има звена, които отговарят за чуждестранните бойци, за разузнаването, има затвор, военен генерален щаб, който контролира взривните устройства, скривалищата за оръжие, семействата на мъчениците и плюс това - медиен апарат за пропаганда. Като резултат Ислямска държава води информационната война много по-добре от Ал Кайда. Терористичните актове не са цел, те са инструмент в тази война. Вижте - в Ница има около 80 загинали, те не са много повече от жертвите на катастрофи в Европа. Но начинът, по който са убити, е шокиращ. Той предизвиква страх и ужас - а именно това е целта на ИДИЛ! Човешките жертви не са основното поражение, което тя иска да ни нанесе и го постига. Основното е, че променя начина ни на мислене и отношенията в обществото ни. Че предизвиква все по-голяма враждебност към ислямските общности, при което те биват все повече третирани по начин, който считат за несправедлив, изолират се все повече и се радикализират. Ако опитаме само с конвенционални средства да воюваме - с насилие и с ограничаване на правата и свободите на гражданите от всички религии, ние ще подпомогнем „Ислямска държава“ - ще я подпомогнем в нейното желание да внуши на изолираните общности, че западните общества спрямо тях са нечестни и несправедливи по една-единствена причина - че са различни.
- Съгласен сте с Борисов значи, който заяви, че с война мир не се постига?
- Да, тук Борисов е прав. Глупави са тезите, на които се наслушахме от високопоставени политици, че НАТО трябвало да се намеси. Какво да направи НАТО? Да окупира някоя от европейските столици след атентат? Да арестува мюсюлманите? Да нанесе ракетен удар?... Как? Ние можем ли да определим противника като нация, като етнос, като религия? Можем ли да посочим определена вражеска територия с армията, която воюва срещу нас? Не. Бойците на тази армия са сред нас. Терористичните атаки се извършват от втора, трета генерация французи, белгийци... Ние сме във война, но какво значи да победим? Глупаво е да изчисляваме съотношението на силите по броя на войниците и на оръжията на ИДИЛ. Тя води война и в съзнанието на хората, а там оръжието е идеологията.
- Но какво тогава да сторим?
- Да огледаме проблемите си. Първият - дезинтеграцията на мюсюлманските общности. Вторият - засиленият емигрантски поток. Третият - недостатъчното взаимодействие между службите в различните държави, които поотделно не могат да се справят. По всеки от тези проблеми можем нещо да направим. Можем да създадем система за интеграция, макар досега да няма успешен модел в нито една държава. Не можем да спрем миграцията, но можем да я ограничим като повлияем на обективните причини, които я пораждат. Можем да се противопоставим на салафитския ислям (който проповядва нов ред според религиозни традиции от VІІ век - б.а.) със система от мерки - спрямо мрежата от джамии, която се сгъстява, спрямо липсата на регулация във вероизповеданията, спрямо самите салафити, с които нямаме комуникация. Те не всички са бойци, но не говорят езика ни, някои нямат телевизия и интернет и ни нямат доверие. В информационната война нямаме избор - трябва да използваме оръжията й, но стратегически, като си даваме сметка, че са опасни и могат поразят невинни, особено ако са в ръцете на злонамерен режим.
- Боя се, че за такава война в България нямаме стратези и военачалници.
- О, имаме, вероятно. Но трябва да бъдат извадени и поставени на места, където могат да вземат решения. Ако продължи тенденцията в нашата политическа система да се издигат хора само по партийна целесъобразност, ще стигнем дотам, че и да има политическа воля, няма да има способност за противодействие на терористичната заплаха. Тя все още не е на прага ни. Терористичен акт в България ще има, но няма да е в близките месеци и дори години, надявам се. Терорът е във Франция. Защо? Не заради нейната политика. А защото във Франция, както и в Белгия, има мигрантски и мюсюлмански общности, които не са интегрирани. В тях обяснимо има предпоставки за радикализиране, а държавата няма поглед там и не знае какво точно се случва. Пропагандата на „Ислямска държава“ в тези общности намира добра почва, разбира се, и от нея израстват терористи - и тоя с камиона в Ница, и други, които с малко пари си набавят оръжия и убиват... В тази обстановка има три начина да се гарантира сигурността на България. Първият: да създадем възпираща сила в страната си. Но с 40 млрд. лв. брутен вътрешен продукт няма как да стане. Вторият начин е да постигнем неутралитет - както Швейцария го е постигнала - между враждуващите страни. Но и това не можем очевидно. Третият начин е да бъдем част от съюз. Ето защо НАТО за нас е без алтернатива - участието в него е единствена гаранция за сигурността ни.
- Терорът във Франция е на два часа път със самолет от нас. Българската армия и полиция не могат ли ни опази?
- Способностите на нашите служби да противодействат на терористичната заплаха имат три 3 аспекта: хората с техните знания, технологиите и организацията. Ние имаме добри експерти в службите и МВР. Но знанията им отпреди 15 години не стигат, за да намерят точния антисистемен подход, който съвременната война изисква. Този подход не е намерен и от колите им в другите държави. Обаче у нас има и дефицит на елементарни знания. Полицаят на улицата не е обучен да разпознае човек, който се готви да направи терористичен акт, а дори и да го разпознае, той не знае как да действа след това. Технологически ние изоставаме съществено по липса на средства. А организацията против тероризма тепърва трябва да бъде регламентирана.
- Законът за борба с тероризма влиза в българския парламент, но парадоксално предизвиква повече страхове, отколкото чувство за сигурност. Той е мракобесен е, отмъква ни конституцията, с него играта на демокрация приключва, ако влезе в сила, ще удари невинни, алармират правозащитници. Как гледате на него вие като експерт и преподавател по национална сигурност?
- От такъв закон безспорно има нужда. Той трябва ясно да определи структурните звена, които ще имат правомощия по противодействие на тероризма. Трябва ясно да разпише начина, по който си взаимодействат те, как ще се управлява системата, какви са задачите й, кой ще ги изпълнява. Важна задача е да се набавя разузнавателна информация, за да се предотвратяват терористични актове. Трябва и да се охраняват обектите, които са потенциален прицел за атентат. Коментира се, че такава задача е възложена на областните управители. Това е несериозно, те нямат подготовка да се справят. Законът трябва да указва най-подробно как се действа при терористична атака - състав на щаба, организация на комуникацията. Да няма място за импровизации! По същия начин законодателят трябва да разпише и справянето с последиците от атентат.
- В законопроекта аз не видях такива точни разписания.
- Лошо. Самодейността срещу терористична атака е недопустима и опасна. Що се отнася до опасенията за човешките права - те се пораждат пак от липсата на точна регламентация - за условията, при които може да се прибегне до ограничаването им. Извънредни мерки може би са нужни, но при гаранции, че с тях няма да се злоупотреби. Ако не сме посочили такива гаранции в законодателството, нищо не сме направили. Във войната, която се води срещу нас, всяко насилие ще бъде използвано в наша вреда. Ако ограничим правата на хора от определено вероизповедание, представете си каква ще бъде реакцията? Ще се увеличи готовността им да предизвикват страдание по доктрината на „Ислямска държава“...С други думи: не бива да се бърза със законопроекта против тероризма, той трябва още да се обмисли, преди да се гласува.
- В този законопроект има капани за правата на човека, но ще го подкрепим, за да не кажат, че сме на страната на тероризма, каза президентът Първанов. Разумно ли е това?
- Това не го разбирам, честно казано. Не виждам кой е този, който ще помисли, че г-н Първанов брани терористи. Такава теза не бих подкрепил.
- Депутат от ГЕРБ пък призова да се откажем от правата и свободите си в името на борбата с тероризма. Него бихте ли подкрепили?
- Ако ние се откажем от правата и свободите си, ако почнем да нарушаваме правата на другите, ако загърбим ценностите на западната демокрация, значи сме загубили войната. Спечелила е „Ислямска държава“.
---
Цветлин Йовчев е роден на 7 май 1964 г. в Плевен. Завършва Висшето военноморско училище във Варна (1987). Става магистър по икономика в СУ (1999). Контраразузнавач и шеф на ДАНС (1993-2011). Началник на кабинета на президента Плевнелиев и съветник в Министерския съвет (2011). Вицепремиер и министър на вътрешните работи (2013-2014). Сега е научен секретар в института за изследвания и обучение на докторанти и преподавател в катедра „Национална сигурност“ на УНИБИТ. В партньорство с израелски и европейски компании се занимава с бизнес в областта на сигурността.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!