Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Самоубийство по шведски или как „стокхолмският синдром” победи
Порталът 9tv.co.il публикува обширен аналитичен материал на израелския журналист Александър Майстровой под заглавие „Суицид по шведски”. В него се разказва как Швеция се превръща в идеален полигон за самоубийствената идеология на постмодернизма.
Шведското общество е много болно
И така, какво става с Швеция – въплъщение на „социалистически рай с човешко лице”? В продължение на десетилетия мултикултурализъм и политическа коректност, превърнали се в квазирелигия на новото време и безжалостно прегазили и осакатили Европа, Швеция също става един от прилежните, възторжени и ревностни ученици в школата на постмодернизма.
В края на 90-те години в Швеция е утвърден закон „За противодействие на гендерните стереотипи у децата”. На практика това означава: няма момичета, няма момчета. Забранено е да се прави полово разграничение, има някакво „то” в къси панталонки и както го възпиташ, такова ще бъде. За триумф на прогресивното мислене над примитивните полови (сексуални) различия са прилагани специални препоръки: на девойките им предлагали да облекат момчешки костюмчета, а момчетата да навличат разноцветни полички.
През 2013 г. депутатът от шведския парламент Виго Хансен подал за разглеждане законопроект, задължаващ мъжете да си вършат „малката нужда” задължително седнали, тъй като това щяло да осигури гендерно равенство. И до сега в Швеция се дискутира как да пишкат момченцата след 3-годишна възраст.
Швеция е най-либералната страна в света с най-либералното законодателство. От 2010 г. в шведският парламент се водят дебати за природата на инцеста (кръвосмешението) и неговата легализация. До неотдавна Швеция беше рай за зоофилите и явлението беше взело такива мащаби, че се наложи да бъде забранено законодателно, но не защото е нещо „лошо”, а защото страдали животните.
Цялото това пълноводие от хуманизъм, либерализъм и толерантност без граници се проявява и по отношение на имигрантите, наслагва се върху особеностите на шведския характер.
Синдромът на пребиваните жени или Оставете ги да ни насилват
През 1973 г. престъпникът Ян Ерик Олсон овладя банка в Стокхолм и взе за заложници четирима банкови служители. Полицаите ги освободиха, но после те се втурнаха да защитават своя мъчител. Поведението им влезе в историята на психологията като стокхолмски синдром и сега отразява колективната патология в Европа въобще, а в Швеция – специално.
През последните десетилетия шведите приеха повече мигранти според населението, отколкото другите държави в Западна Европа. Произхождащите от Сомалия, Афганистан, Ирак и Босна съставляват около 16% от населението. Практически никой от тях не работи, но получават щедри помощи и различни блага. Какво получиха шведите в замяна? След като мигрантите заляха Европа, на тези „нещастници” се паднаха преобладаващия брой тежки престъпления – грабежи и изнасилвания. В Стокхолм, а също и в Гьотеборг и Малмьо, възникнаха гигантски мюсюлмански анклави, където управляват шариатът и властват младежките банди.
На мюсюлманите в Швеция още преди последната вълна „страдащи нещастници” се падаха 80% от изнасилванията. Само за първите 7 месеца на 2013 г. повече от 1000 шведски жени са изнасилени от мюсюлмански имигранти само в Стокхолм, като около 300 от тях били по-малки от 15 г.
Реакцията на шведите? Неудобната статистика се премълчава и дори властите оправдават насилниците. Известната със своите феминистки възгледи водещ коментатор на вестник VG Skarsb Маоен нарекла бежанците „нашите момчета”. Депутатката от Шведската социалдемократична лига на младежта Елина Густафсон е против депортацията на нелегалните насилници, защото това било расизъм. Феминистката Гудрун Шуман счита, че шведските мъже са толкова жестоки в отношението с жените, както талибаните.
Не е нужно голямо въображение за представата какви ще бъдат гендерните отношения в обществото след наплива в страната на половозрелите „момчета” от Афганистан, Ирак и Сирия.
За съжаление Швеция е неизлечимо болна и болестта прогресира с много по-бързи темпове в сравнение със съседите й. Тя смирено прие десетки хиляди „бежанци”, без да е ясно защо – нито страда от германския комплекс за виновност заради започването на Втората световна война, нито участваше в разбиването на държави като Ирак, Либия и Сирия, така че никой не й приписва вина за бежанската вълна. Тази маса бежанци вече доближава Швеция плътно до колективния суицид – „стокхолмският синдром” победи и достойнството, и здравия смисъл, дори и инстинктът за самосъхранение.
В ситуация, когато шведите са готови покорно да оставят на варварите от Африка и Азия своите деца и жени, не трябва да очакваме, че Швеция ще преживее изпитанията на времето – във вените им не е останала дори капка кръв от древните войнствени викинги, държали в страх цяла Северна Европа и дори положили началото на руската династия.
БЛИЦ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!