Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Доган наложи Карадайъ, отсвири Борисов и отпочна война с Местан
Почетният председател на ДПС си върна реалната власт в партията
Ако трябва с едно изречение да анализираме резултатите от завършилата Девета конференция на ДПС, то те биха изглеждали така:
- Доган наложи Карадайъ, но си върна властта в партията,
- отсвири Борисов и го предупреди с изненади на президентските избори,
- обяви война на Местан, обвинявяйки го в предателство на каузата,
- възложи на структурите да стягат редиците си за предсрочни избори и високи резултати
Сега да подкрепим тези изводи с факти.
Първо. Очаквано 46-годишният Мустафа Карадайъ, наричан “Спасителят на Доган” (защото преди три години изпревари охраната на НСО и пръв повали на земята нападателя на Доган, Октай Енимехмедов, в деня на покушението срещу него – б.а.), бе избран с пълно единодушие от делегатите на конференция за оперативен лидер на партията. Седмица преди форума повече от половината структури в страната го посочиха за този пост, а и самият почетен председател застана зад него. Завършилият икономика Карадайъ е член на ДПС от май 1991 г, учредител е на младежката организация на Движението и нейн председател в първите два мандата (1998-2003) , а от 2010 година до момента, когато стана съпредеседател на партията след отстраняването на Местан, е организационен секретар на Централното оперативно бюро (ЦОБ) на ДПС. Както се казва - човек от недрата на партията. Такива обаче има и други в ДПС.
Защо точно Карадайъ, ще се питат анализаторите отсега нататък.
Защо Доган заложи на него, а не на Риза или на Казак, например. Вероятно отговорът е в доверието, в някаква емоционална връзка, а може би и в младежката пламеност, в овладяната агресивност, в поведението на народен човек, в динамизма на реакциите му, в особеното чувство за хумор, което Карадайъ носи. Казват, че бил добър администратор, че имал подход към електората, че има бистър и бърз ум. Предстои да видим всичко това.
Доган прави рисков ход, а Карадайъ поема тежък товар. Той трябва да израства като лидер под крилото на Доган, в сянката на Доган, в ужасното менгеме, че винаги ще бъде сравняван с Доган. А в някои случаи, и с Местан. Медиите ще следят всеки негов жест, всяка дума, ще използват “особеностите” на говора му, ще го вкарват в схеми и капани. Това е част от играта и той трябва да е подготвен за нея.
По-сериозната част от тази игра обаче е базирана на политическия багаж, който Карадайъ трябва да има, до носи, да увеличава и умело да използва. Местан растеше до Доган 19 години, преди да бъде посочен за лидер. Карадайъ няма този времеви бонус. Ще се учи в движение. Ще чете и ще попива, ще наблюдава и ще копира. И ще гради свой собствен образ на лидер. Едно от изреченията в краткото емоционално приветсвие на Доган до конференцията, вероятно се отнася лично до Карадайъ – пожеланието за “попътен вятър и разумна борбеност, защото в живота и в политиката нищо не се поднася даром”. На Карадайъ са отворени пътищата (засега “даром”), но с времето той трябва да си ги отвоюва сам. Не случайно Доган отказа да присъства на втората, закрита част на конференцията – остави партията да си избира органите за управление, без да се влияе от неговото присъствие. Вероятно Доган няма да се появява често публично, или по-скоро изключително рядко, за да остави поне в светлината на прожекторите Карадайъ да “танцува” сам. И екипът му да се налага със своите действия сред членовете на движението и в обществото.
Иначе няма съмнение, че пътят в политиката, стратегията в поведението, тактиката на ДПС ще бъдат чертани от Доган, посочен в доклада на конференцията като “идеологът на партията”. Нещо повече – Доган ще контролира не само всички органи в ДПС, но и финансите, което отново в доклада бе мотивирано като “постигане на баланс и справедливост”, даване на “импулс на вътрешната система за сигурност” и “привличане на нова енергия в редиците на партията”. Както се казва – получи печат на мотивационен паспорт.
Промяната в устава на партията предвижда почетният председател да може да насрочва заседания на централното оперативно бюро (тясното ръководство), на централния съвет и на централната контролна комисия. Преди това право имаше само председателят на ДПС. Това на практика означава, че винаги, когато реши, Доган ще може да свиква тясното ръководство на движението и председателския съвет, в който участват депутатите и областните председатели на движението. Мярката можем сда анализираме и като презастраховка пред вероятността за създаване на втори властови център в движението.
Второ. Ако някой очаква Доган да пие кафе с Борисов, както Местан направи това преди време и подсили съмненията за таен достлук, или че е възможно съвместно управление, е сбъркал тотално. Деветата конференция на движението официализира развода на ДПС с ГЕРБ. Оценките за управлението на Борисов са убийствено критични: властта на ГЕРБ създава “политическа нестабилност и обществен песимизъм, генерира повече скандали, отколкото реформи”, “езикът на омразата” е станал “официален език” във всички структури на държавата и обществото. А самата власт е стъпила върху “подмяна на волята на суверена”, което остро поставя “въпроса за отговорността”. Потъпкани са “общовалидните правила за правене на политика” в България.
И икономическата част на управлението, с която Борисов се гордее, е с отрицателен знак в анализа на ДПС: “отсъствие на перспектива, социална несигурност, тревожно ниво на безработицата, липса на стимули за бизнеса”. ГЕРБ са “безпомощни в борбата с корупцията”, не могат да се справят с организираната престъпност, критично е нивото за овладяване на евентуална бежанска вълна.
За решаването на всички тези национални проблеми ДПС настоява за национален консенсус, за възстановяване на нормалния диалог между политическите участници, за намиране на съгласие в името на националните приоритети.
ГЕРБ не изпратиха представител на форума на ДПС, вероятно от страх да не ги заподозрат в даване на знак за бъдещо партньорство. Отсъствието от конференцията обаче постави най-голямата партия у нас, която демонстрира желание да е играе ролята на балансьор, в необичайно изолирано положение, където партньори им останаха само ПФ. Впрочем, с недомислиците по Изборния кодекс и агресивността, с което ги налагат, ГЕРБ застрашително изпадат в политическа изолация, която ще се върне като бумерант върху тях на предстоящите президентски избори. Но това е предмет за друг анализ.
Трето. На Доган му предстои вероятно най-тежката политическа битка в последните 25 години. Със своето второ “аз”, с човека, когото е отглеждал за свой наследник, а сега е станал негов отявлен враг. Доган срещу Местан. Автентичното срещу производното. Този двубой ще наблюдаваме. Доган залага на либералното, на националното, на фактическия евроатлантизъм, на здравото колективно тяло и неговата стабилна имунна система, Местан – на заиграване с “майка Турция”, на опасното смесване на политиката с религията, на пряката финансова и политическа зависимост от чужда държава. Как ще се справи колективното тяло на ДПС с този “бацил” – предстои да видим. Доган твърди, че движението има сили да преодолее кризата.
С появата си на конференцията той предизвика силна “ДПС вълна”, възроди емоционалната връзка с партийния актив. Вместо тежко политическо слово, което наблюдателите очакваха от него, Доган изпрати десетина изречения, която звучат като постулати: "ДПС е стратегическа инвестиция за стабилността и мира в България. Българският етнически модел е уникален либерален проект, който тепърва ще бъде оценяван от Европа и света. Пазете и възпроизвеждайте този политически капитал! Бъдете сигурни, че свободата ще ви се отплати! Бъдете силни ид обронамерени, не се поддавайте на езика на омразата. Останалото ще ви подскаже логиката на живота!” Доган залага на постигнатото, на общото, което е съградил с “колективното тяло”, дърпа струната на единението, на заедността, на идентичността.
Доган е благ, Местан е гневен. Доган се обяснява в любов на съпартийците си: “обичам ви и съм ваш”, Местан – заклеймява: “за ДПС започна обратното броене”. Доган изобщо не споменава името на Местан - изчегъртал го е дори от речника си. Местан не спира да води задочния си спор с почетния председател, налагайки абсурдни и фалшиви тези: “Доган разцепи ДПС и сведе пронатовската ни позиция до протурска като в същото време обслужи Русия”.
Тази битка ще бъде люта и оспорвана. Тя ще минава през сърцата на много хора от този етнос, които ще бъдат разкъсвани от натиск, заплахи и обругаване. Тази битка в даден момент може да опре до защита на националния интерес и затова нито една държавна институция не може да заеме позата на страничен наблюдател. Тезата – щом имаме 3-4 леви партии, няколко десни, няколко националистически, защо да нямаме и две “турски” партии е дълбоко погрешна и ако бъде оставена да се развие, много скоро ще ни изправи пред серизони изпитания. Да си затваряш очите пред нахлуването на имперските интереси на чужда държава през политическа структура в собствената ти страна, е политическо късогледство с висока цена.
Четвърто. “Националната конференция възлага на …(изброени са всички органи и структури) да използват пълния си организационен и политически ресурс за активното участие в президентските избори 2016, а също – укрепване и молибилизане с цел – максимална степен на готовност за предсрочни парламентарни избори и високи резултати”. Това е едно от приетите решения на конференцията. Което означава, че Доган допуска промяна на политическата конфигурация в страната след президентския вот. Дали – следствие на натрупващото се все повече недоволство и отприщване на протести или заради загуба на президентския пост от страна на управляващите ГЕРБ, и оттам налагане на ново властово съотношение в страната - не е ясно. Важното е, че на ДПС е поставена задача – високи изборни резултати! В същото време, виждаме, че нито една от големите партии няма изявен кандидат, с който би могла да спечели президентския вот. Дори ГЕРБ! Лутането между Борисов, Цветанов, Фандъкова, Николов, както и изгарянето на мостове с Изборния кодекс поставят управляващите пред трудно решими казуси. На всички трябва да е ясно, че бъдещият президент НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБРАН САМО ОТ ЕДНА политическа сила. Нужно е партньорство, трябват съмишленици. А засега, като неуки слепци, политиците ни играт "всяка коза за свой крак".
И накрая – Доган се върна в политиката и даде отново старт на политическото говорене, на мотива за правене на политики, на желание за диалог в името на решаването на тежките национални проблеми. Ако има партньори – ще има дебати. Ако останалите партии се чувстват самодостатъчни в прокарването на политики – ще има противопоставяне.
А времето ще покаже какъв зар е хвърлил.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!