Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Защо българите трябва да се страхуваме от бежанците?
Автор: Адриана Аврамова
Според последното проучване на агенция "Сова Харис", българинът се страхува от бежанците и гледа на тях като заплаха за националната сигурност на България.
Веднага се намериха десетки хора, които да кажат, че повод за страх от мигрантите няма, те били клети бежанци, проблеми нямало, а държавата вземала мерки.
С риск да засегна редица организации, пледиращи за хуманност, толерантност и разбиране, ще ви кажа, че страхът у българина е разбираем. Той е отвън, на улицата, в малките градове, села и квартали, където се заселиха мигранти.
Части от столицата са неузнаваеми. Всеки, който живее или поне е минавал край ''Овча купел'' знае, че този квартал никога не се е славил с особено добро име, но в последната година районът около бжанския център там стана гара разпределителна.
Целодневно там се стоварват от микробуси нови и нови мигранти, които чакат следващата група каналджии, която да ги откара към заветната им цел - Германия. Дотогава обаче те си създават една затворена общост, на поляните в близост на жилищни кооперация, НБУ, столична гимназия и детски площадки, гледат лошо и преценяват от главата до краката всеки минувач, различен от тях.
Дотолкова се е арабизирал този район на столицата, че в близост до лагера, в една от кооперациите има кафе с арабски надписи, възможност за обаждания в чужбина, наргилета и други екстри за новите жители на квартала.
Полиция няма. Нищо, че преди време студентка от Нов български университет, беше брутално изнасилена от сириец. Нищо, че и към днешна дата жените там се страхуват да излизат, защото бежанците гледат на тях като на парче месо, а зад гърба си чуват звучни подсвирквания и провиквания в стил ''хабиби''.
И без да искам да бъда лош пророк - това е засега. По въпроса трябва ли да чакаме да се случи нещо по-лошо, за да бъде засилена полицията там, всички управляващи мълчат.
Да преминем към централните райони на София. Улица ''Христо Ботев'' се е превърнала в малко гето на мигрантите, а нощната разходка в района е не просто непрепоръчителна, ами направо забранена. Работят само дюнерджийниците, даже проститутките си смениха местонахождението след като районът се засели с мигранти.
Минах една вечер оттам, за да се прибера по-бързо вкъщи. Съвсем забравих, че центърът на родния ми град съвсем не е толкова спокоен. Жени няма, деца няма. ПЪЛНО е с брадати мъже, които седят на групички, вървят зад теб и почти можеш да усетиш дъха им, докато ти говорят тихичко някакви думи на арабски.
Това е в столицата.
А какво да кажем за районите по границата. Същата граница, през която мигрантите преминават пред погледа на полицаите, а те се обръщат на другата страна ...
Жителите на Хараманли живеят в огромен страх и не смеят да разходят навън децата си, дори през деня. По-интересното е, че там дори циганите бягат от бежанците, считайки ги за потенциална опасност.
Но най-страшно е в селата по границата, които са с няма и 100-на души население. Там баби и дядовци разказват как нелегалните мигранти използват за убежище старите и необитавани къщи или се криели в гората.
За тези случаи обаче всички мълчат, а хората се страхуват.
Някои ще кажат, че и бежанците са хора, и те имат нуда от помощ, и не всички са потенциални терористи.
Така е. И аз се умилявам като гледам снимки на малки деца, които са принудени да бягат от родината си, част от тях останали без близки и преживели наистина ужасни неща.
Но истината е, че тук, в България, виждам само млади, поддържани мъже, които не бих нарекла бежанци, а мигранти, които се възползват от възможността за по-добър живот в Европа.
Някои ще кажат и че тези мигранти нищо не са направили, никого не са убили и няма повод за притеснение.
Но на мен ми се иска държавата да си отвори очите, преди да има повод за притеснение. Дали ограбена баба, изнасилена студентка или някоя самоделна бомба.
Съжалявам, но повод за страх има. Той е в ''Овча купел'', на '' Пиротска'', '' Христо Ботев'', Харманли, Любимец, Сладун... в Пазарджик, където се подвизават булки с бурки и укриват ислямисти, в Пловдив, където на колите гордо се вее знамето на Ислямска държава. Страшното е, че нито в България, нито в Европа, не могат да се интегрират тези хора в създалото се общество. Те създават ново, тяхно, тайно и затворено, по техните закони, нрави и обичаи. А ние се чудим как да ги направим европейци.
Не можем.
Така че - позволете ни поне да се страхуваме.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!