Будителите от фондация „Америка за България“
Даниел Проданов преподава история. Осланяйки се на своя педагогичски опит и на преките си впечатления от дейността на чужди образователни проекти, той повдига неотложни въпроси – доколоко е полезно или вредно внедряването на американски практики в българската образователна система? Кой всъщност и защо инвестира в нашите деца? Уместно ли е чужди организации и стоящите зад тях корпорации да имат претенцията за създаване на будители в собствената ни родина? Абдикира ли държавата, и в частност МОН, от своите задължения към образованието и възпитанието на нашите деца или ги повери в ръцете на чужди правителствени и неправителствени интереси? Отговорът на тези въпроси проследява фактологията и я допълва с анализ по същество.
Функционирането на образователната система в интерес на гражданите и на държавността е национален приоритет според българското законодателство. Всеки, който има дори минимален достъп до системата, е наясно, че в момента належащите проблеми в нея са изключително много. Очевидна е необходимостта от сериозна експертна работа и широк обществен консенсус, които биха я направили адекватна на съвременността. Отдавна са налице редица тежки тенденции, които няма да изброяваме тук, тъй като основната тема в случая е по-различна.
Оказва се, че докато българските управници дълги години неглижират проблемите на образованието или просто буксуват в своята некомпетентност, някой друг е взел нещата присърце. На базата на леснодостъпни и официални данни може да се твърди с голяма доза сигурност, че американското правителство, подпомогнато с огромни суми от различни корпорации, е решено да играе сериозна и съществена роля в образователния процес и в бъдещата реализация на днешните български ученици. Става дума за реална намеса в ключoвата за всяка суверенна държава образователна сфера, а особено внимание заслужава фактът, че това се случва с пълната подкрепа на МОН. В ход е кампания с неограничен финансов ресурс и трогателна медийна визия, която подготвя кадри по образец на финансиращите я структури и моделира умовете на българските деца според собствените си нужди.
ПРЕДИСТОРИЯ
През 1961 г. е създадена Американската агенция за международно развитие (USAID), която в качеството си на независима федерална агенция трябва да администрира невоенната помощ, предоставяна от САЩ на нуждаещи се страни. Дейността си тя координира с президента, държавния секретар и Съвета за национална сигурност. Според официалните документи основните цели на организацията са разпространение на демокрацията и свободния пазар, борба с бедността и неравенството, сигурност и просперитет. Всеки сам може да прецени доколко дадена световна суперсила предприема подобни скъпи начинания от любов към човешкия род и към демократичните ценности, или на първо място преследва свои конкретни цели. През годините критиките към USAID за намеса във вътрешната политика на суверенни държави са безброй, но емблематичен пример от наши дни е натоварването на агенцията със задачата за изграждане на демократични институции и укрепване на сигурността в съсипания от войната Ирак, където все още продължаваше търсенето на оръжия за масово поразяване. Доколко пък е успяла USAID в своята конструктивна иракска мисия, може да се прецени от актуалното състояние и обстановката в тази територия.
Барак Обама и Хилари Клинтън участват в инициатива на USAID в Бирма, ноември 2012 г.
Но да се върнем към България, защото ако за американската външна политика ние сме сред второстепенните и не особено скъпоструващи обекти, то за нас, българските граждани, същата политика има пряко отражение както в т. нар. преход, така и в настоящето и в бъдещето.
След краха на социалистическите режими в СССР и в гравитиращите около него страни, за USAID се отваря ново широко поле за действие. Очевидно подготвени за ситуацията, федералните власти още през 1989 г. приемат Закон за подпомагане на демокрацията в Източна Европа, по силата на който Конгресът на САЩ създава в Чикаго „корпорация с нестопанска цел” на име Българо-Американски Инвестиционен Фонд (БАИФ). Началният капитал на този фонд е над 50 млн. долара, а нестопанската му ориентация не се оказва пречка за основаването на Българо-американска кредитна банка през 1996 г. в София. За своя основна цел БАИФ обявява ускореното развитие на българския частен сектор в условията на пазарна икономика.
Днес на интернет страницата на фонда откриваме кратко съобщение, което съдържа едно любопитно изречение: „Фондът осъществи своята цел и към настоящия момент постепенно намалява операциите си, като прехвърля активите си към наследяващата го Фондация „Америка за България.”
Интересно е кога точно от ръководството на Фонда са преценили, че българският частен сектор е достатъчно добре развит. Може би когато напусналите страната в търсене на по-добър живот надхвърлиха 2 000 000 души или някъде около епидемията от самозапалвания. Последното предположение е за годината, в която се изравнихме със Саудитска Арабия според Индекса за човешко развитие на ООН. Саудитска Арабия, между другото, е абстолютна монархия, в която 75% от населението се състои от ултраконсервативни ислямисти.
Извън иронията, трябва да се отбележи, че БАИФ отчита незавършения характер на „прехода към правово общество и масов икономически просперитет”. Нещо повече – в началото на 2008 г., със същата правителствена подкрепа, както 17 години по-рано, е основана споменатата фондация „Америка за България”. Чрез създаването на фондация, американските власти удобно заобикалят множество юридически спънки, които би имала БАИФ, решавайки да разшири обхвата на своята пазарно ориентирана и прогресивно-демократична дейност в нашата граждански незряла татковина. И по-конкретно – законът, който определея дейността на фондациите у нас, позволява те да „подпомагат” образованието.
ФИЛАНТРОПИЯ
Заявеният начален капитал на Фондацията е 400 млн. щатски долара. Основните работни направления са разделени в шест области, чиито обхват е повече от впечатляващ, но тази, която е обект на нашето внимание, е наречена „Образование и библиотеки”.
За седем години „Америка за България” отпуска повече от сто гранта за българското книжовно-просветно дело, голяма част от които са в размер от 20 000 до 200 000 лв. В тази графа попадат безспорно полезни начинания, като подобряване на материалната база в училищата и стимулиране на млади таланти в различните науки.
Реализиран проект (2012) на Фондация „Америка за България“ в 164 ГПИЕ „Мигел де Сервантес“, София – подобряване и обновяване на част от училищната материална база на обща стойност 167 037 лева, като фондацията предоставя 70% от средствата.
Реализиран проект (2012) на Фондация „Америка за България“ в 164 ГПИЕ „Мигел де Сервантес“, София – подобряване и обновяване на част от училищната материална база на обща стойност 167 037 лева, като фондацията предоставя 70% от средствата.
На отчетливо по-голямо внимание се радва Американският университет в България (Благоевград), който редовно получава грантове, чиито размер достига близо 20 млн. щатски долара. Акцентът е върху привличането на най-добрите български студенти, които могат да се ползват от редица привилегии в модерния кампус и биха били подходящ потенциален обект на съответното модерно образование.
В подобни размери са отделените от Фондацията средства за програмата „Младите лидери на България”. Бъдещи водачи на родната развита демокрация се обучават в различни сфери, но общото е, че те винаги преминават „курс по предприемачество” и минимум едногодишно академично обучение в САЩ. Възпитаник на подобна лидерска програма е бившият външен министър Кристиан Вигенин. Неговият наследник Даниел Митов пък години наред директно е работил за американския Национален демократически институт – организация, чиято дейност също заслужава специално внимание.
Да се подготвят бъдещите лидери на България зад океана не винаги е начинание, достойно за възхвала. Видно е, че абдикиралата българска държава няма нищо против някои по-напреднали държави да се занимават с обучението на нейните деца. Възниква въпросът – докога ще продължаваме да вярваме на увлекателни приказки, които противоречат на всякаква здрава логика, да не говорим за някаква историческа култура или съвременни геополитически реалности?
БУДИТЕЛИТЕ ОТ ФОНДАЦИЯТА
За да се опитаме да отговорим на този въпрос, трябва да стигнем и до най-крупния грант в сферата на образованието. През 2013 г. „Америка за България” отпуска над 22 млн. долара на друга фондация – „Заедно в час”. Стартът на програмата е доста шумен и пленява аудиторията с жадуваното послание за навлизане на млади учители в системата и равен достъп до образование за децата от т.нар. рискови групи. Акцентира се върху „мотивиращо обучение” и „възпитание на лидерски качества”. Някак между другото остава информацията, че „програмата също развива мрежа от успешни учители, училищни общности и обществени лидери, които дългосрочно работят за реализиране на нови структурни и системни решения в българското образование”. И ако перифразираме – организация, пряко финансирана от чужда държава, открито заявява, че развива собствена „мрежа” от служители в българското образование, чрез които ще реализира нови системни решения.
Няма място за изненада, тъй като „Заедно в час” е пълно копие на американската “Teach for America”(TFA) и фактически е част от нейния наследник „Teach for All”. Методите за подготовка и внедряване на кадри са абсолютно същите като тези, които са изработени за условията в САЩ. По този начин напълно се игнорират специфичните културни особености в нашата страна, но за сметка на това със сигурност се задоволяват очакванията на финансиращите органи. Чрез петседмично лятно обучение се подготвят бъдещи учители, като не е задължително те да имат педагогическа правоспособност. Програмата ще им помогне да се квалифицират. По този начин се набират кадри, които по принцип не са били привлечени от учителската професия или поне не са били съгласни да работят при съществуващите условия в държавните училища. Учителстването се представя като забавна и вълнуваща временна авантюра, най-често в друго населено място, по времето на която ще си по-добре платен от обикновените учители и ще бъдеш „млад будител” (така фондацията нарича своите питомци ).
Впрочем TFA от години е в открита война с учителските синдикати в САЩ и търпи от тях сериозни обвинения, включително за създаване на паралелна образователна структура на ръба на закона, която е алтернатива на държавната и често лансира внедряването в отговорната професия на хора без никакъв опит и дори без педагогическа подготовка. Показателно е, че един от най-големите синдикати на учащи и работници в САЩ – United Students Against Sweatshops*(USAS), който има представителства в над 150 университета, води дълга борба с TFA, като публикува открити писма и дори през 2014 г. организира серия от събития в американските кампуси под мотото “Teach for America truth tour”, което в превод означава “Тур за истината за TFA”. Най-симптоматичното обвинение, което обединява противниците на организацията е, че тя буквално се опитва да приватизира образователната система. Също така се призовава за адекватно обучение на бъдещите учители, което не е възможно да се случи в рамките на пет седмици. Сериозни критики се отправят и към получаването на финанси от корпортивни гиганти като Exxon Mobil и JP Morgan Chase, което е в пряк конфликт с призивите на TFA за социална справедливост.
На 17 юли 2013 г. един от флагманите на американската журналистика “Washington post” публикува обширно интервю с Уенди Хелър Шовник, която е прекарала няколко години като мениджър в екипа на TFA. В него тя описва част от фактите, които са я накарали да напусне организацията. Като най-сериозно нейно обвинение се откроява твърдението, че само малка част от огромните правителствени и корпоративни капитали, които се наливат в TFA, отиват по предназначение.
„Образованието не е за продажба“ – инициатива на The George Washington University от ноември 2014 г. – съпротива срещу дейността на TFA. Според академичната общност на университета, TFA утвърждава неравенството в американските училища чрез своя неадекватен модел за обучение на учители и чрез дейности, насочени към приватизация на общественото образование.
Очевидно е обаче, че в българското образователно министерство не са намерили подобни факти за притеснителни. А и навярно там нямат нищо против част от милионите да не отидат за образователни инициативи.
Преди няколко години възниква и новата организация “Teach for Аll”, която използва същите крайно спорни методи, но е доста по-амбициозна и за кратко време разгръща дейност в близо 40 страни. Това светкавично развитие има своето логично обяснение. Оказва се, че “Teach for Аll” e любима организация на едрия задокеански капитал. Официално фондацията е финансирана от Oracle Corporation, софтуерен гигант, който в много класации отстъпва единствено на Microsoft. Друг съмишленик и дарител на просветителите е McKinsey & Company, която се счита за най-голямата консултантска компания в света с годишни печалби от порядъка на 10 млрд. долара.
Налага се изводът, че не само официалната власт в САЩ е на будителска вълна, а „Заедно в час” е в съвсем пряка връзка с някои от водещите световни финансови гиганти – мегакорпорации, които имат неизчерпаеми ресурси и поддържат основателно самочувствие, че могат да участват във формирането на ценностите и компетенциите на бъдещите поколения в световен мащаб.
За хората, които не са имали пряк контакт с екипа на „Заедно в час” – ето и малко конкретика. Представителите на организацията споделят, че вече работят в около една трета от областите в България и се надяват през тази година да добавят поне още две области. Говорейки за бъдещите си намерения, те споменават съвсем сериозно 2030 г., когато трябва да са ликвидирали функционалната неграмотност на подрастващите (!?), а БВП на България да се е вдигнал с над 1%. Брутният вътрешен продукт, да припомним, е показател, който отчита единствено произведените стоки и услуги в дадена страна. Когато става дума за грамотност и образователни показатели, едва ли БВП е в състояние да свидетелства за тяхното развитие. Накратко – самите служители на програмата открито заявяват, че целта й е дългосрочна, а разрастването на териториалния обхват – планирано.
Подбраните досега кандидати преобладаващо са възпитаници на чужди университети. Назначават се най-много учители по чужди езици, както и по точни науки. Доколко адекватни за работата са самите кадри в педагогическо отношение, е въпрос на отделен коментар и на проверка при наличие на желание от страна на образователните институции.
В момента текат срещи из страната, чрез които се популяризира програмата. Там се говори за неграмотност, но се показват примери за грешно изписани думи на немски или английски език. Организират се няколкоминутни дискусии по групи, а предложенията в тях най-често се определят от водещите като „много яки, креативни, иновативни, постижими” и т. н. Българският език и хуманитарните науки са теми табу. От речника на „будителите” са напълно отстранени думи като нация, държава, традиция, идентичност (освен ако не става дума за идентичност на малцинство). Но пък постоянно се говори за бизнеса, за НПО сектора, за толерантност и предприемачество. Впечатленията ми са съвсем пресни и съветвам всеки, който се съмнява в истинността им, да отиде на следващата организирана среща и да се увери лично. Ще бъдете изумени какво се случва с официалната подкрепа на МОН. И съвсем между другото, една нашумяла компания, „Дънди Прешъс Металс” ЕООД, гордо се изтъква като спонсор на програмата.
КАЧЕСТВЕНА ПОДМЯНА
От изнесените факти се избистря картина, върху която си струва да се замислим. „Америка за България” и други будителски настроени американски организации работят върху качествения състав на бъдещото българско население в активна възраст по две направления.
Първо – чрез стипендии и различни програми се цели привличането на възможно най-голяма част от „каймака“ на българската младеж. Децата, които бъдат успешно въведени в тази матрица, ще виждат страхотни материални условия, ще получават стипендии и ще бъдат възпитавани в съвременна корпоративна етика, чужди езици, технологии, предприемачество и т .н. Нещата, които съвсем случайно могат да бъдат пропускани в тяхното обучение, водят до липса на национално самосъзнание, патриотични чувства, солидарност с проблемите на общността. Ще се превръщат ли децата ни в индивиди с ниска обща култура и слабо развита критическа мисъл; в тесни специалисти, убедени в месианската роля на неолибералния модел и непогрешимостта на невидимата ръка на пазара? Ще бъдат ли те идеалните корпоративни служители? Можем да гадаем или пък да разсъждаваме, анализираме и обсъждаме. Убеден съм, че тези младежи няма да бъдат насърчавани да останат в България, но дори да го направят, те ще бъдат неспособни да работят за националните интереси.
Второ – програмата „Заедно в час” неслучайно работи основно с малцинствените групи и децата в крайна бедност. Това са хората, които ще съставляват голяма част от работната ръка тук в близко бъдеще. Просто такива са демографските тенденции. Струва ми се, че тези хора ще бъдат подготвени да изиграят ролята на необходимата маса, която да компенсира отсъствието на милионите евакуирали се млади българи. В момента те вече биват обучавани по споменатия развит за американската реалност модел на “Teach for America”. Постоянно им се повтарят думички като компания, корпорация, реализация, както и изрази като „да си вземеш хляба в ръцете” или „да бъдеш успешен в конкурентна обстановка”. Но въпреки констатираната неграмотност на тези деца (причините за която изглежда на интересуват Фондацията), не се набляга на тяхната подготовка по български език. За програмата явно е по-важно да се владеят чужди езици, тъй като българската нация е крайно застаряваща и преживяваща демографски и цивилизационен колапс, следователно и българският език постепенно по естествен път може да поеме към небитието.
Финасовият ресурс зад тези процеси е толкова сериозен, че е напълно невъзможно да му се противодейства, ако опасностите не бъдат ясно осъзнати от българското общество. Налице е целенасочена кампания, която би могла да подкопае останките от суверенитета и националното ни единство, използвайки най-скъпото – нашите деца и техните умове. В системата на държавното образование се формира алтернативно формирование, напомпано с чужди капитали и допуснато със съгласието на МОН. Изложените по-горе данни за размерите на фансиране се намират на официалните сайтове на споменатите организации. Федералното правителство и свързаните с него мегакорпорации работят за собствените си интереси, в които ние, разбира се, сме просто парченце от имперския пъзел. Нашето население някак си преживя експериментите на МВФ и Световната банка през 90-те, но днес се намира в изключително тежка икономическа ситуация и в повсеместна културно-цивилизационна криза. Съвсем логично е да се поставят старателно обучени „правилни” кадри за управници на територията и да се подготви колкото се може повече нископлатен персонал за работа в местните подразделения на големите компании. А когато парите са налице, останалото е въпрос на изпълнение.
http://www.memoriabg.com/2016/03/24/buditelite-na-fondacia-amerika-za-bulgaria/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!