Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Краят на Европа, началото на Еврабия – III

Вижте, наложи ми се да направя тази трета серия, защото виждам, че дори четящите на първа и втора част не могат да разберат – какво става, кой го прави, и защо го прави.

Ще се опитам да го представя максимално схематично, простичко, и последователно.

Имаме едно преселение на огромни маси от хора. Оставяме настрана идеологията, религията, народностния, полов състав, възраст, скъпи телефони, хиляди евра, и главорезно-криминалното минало. Всичко това е ясно и преясно, дъвкано и предъвкано.

Тук искам да ви обърна внимание на голямата картина.

Направете няколко крачки назад, за да видите не парчетата пъзел, а именно цялата картина.

Сега…за да стане това преместване на стотици хиляди, които са само авангарда, и след които скоро ще дойдат милиони, и десетки милиони, трябват 4 съставки:

1. Демографски резервоар, откъдето да се вземат тези специфични хора.

2. Спонсор. Някой трябва да плати за цялото това удоволствие.

3. Логистика. Някой трябва да организира и да разпредели целият този процес.

4. Прием. Някой трябва да позволи, или да бъде заставен да позволи приемането, заселването, уреждането, и всичко останало, което наричат с нищо незначещата дума «интегриране» в крайната точка.

Когато това става по естествен път, историците го наричат «Великото преселение на народите». Става дума за един крайно спорен процес, при който едни племена и народи, благодарение на неблагоприятните си условия за живот (например, климатични промени), са принудени с бой и мъки да се преместят от старите си обиталища, и, пробивайки си път с война, кръв, и страдание, да стигнат или до желаната точка (ако там някой изобщо ги остави да се заселят без бой), или докъдето им стигнат силите.

Ясно е, че такъв път на пробиване с бой е свързан с много жертви, и не става нито бързо, нито лесно. Нито до крайната точка стигат значителната част от тръгналите в началото. Освен това е ясно, че този бой по пътя ще бъде описан както от летописците на воюващите страни, така и от техните съседи. Тоест, ще бъде добре документиран. Нещо, което за т.н. велико преселение на народите обаче по-скоро липсва. Тази теза всъщност влезе в учебниците по история и в каноните на историята повече на база аворитетното предположение на титуловани учени историци, нежели на документално потвърдени факти.

Но както и да е. Да приемем тази невероятна митологема за великото преселение на народите за чиста истина, на юнашко доверие, с цел да спестим времето на читателите, и да не задълбаваме твърде дълбоко в историческите неуредици. Приехме го. Случило се.

Да ви кажа ли нещо?

Пред това, което се изсипа в Европа само за 2014-2015 година «великото преселение на народите» изглежда като училищна екскурзия с 1 автобус. Добре, нека са 2-3. Но не повече. Толкова. Сериозно. Защото това е разликата между спонтанния, и управляемия процес. Процес, управляем с полит-технологиите, и с другите глобални технологии за управление на 20-21 век. Процес, доведен до небивали преди това мащаби.

Да, знам, че звучи твърде сериозно, затова нека отговорим на въпросите – кои са подлозите на изброените 4 точки отгоре, което наблюдаваме в наши дни?

1. Резервоар. Демографският резервоар, противно на упоритите съвместни лъжи от СМРАД-овете, не беше Сирия. Освен, ако не приемем, че Сирия е някаква неизвестна досега свръх-империя, плиснала се на територията на 3 континента, в 22-25 «области», които кой знае защо сме изучавали досега в часовете по география като самостоятелни държави. Но даже и тук ще направя компромис: няма да разглеждам всичките над 20 държави, а само най-главните, най-големите, чиито «сирийци» най-често, и най-много се откриват сред тези лъже-бежанци, «брадати майки с деца», с блеснали от тестостерон и джихадистки плам очи. Ще разгледаме само Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан, и Турция. Даже ще подминем Арабистаните. Няма да ви връщам в часовете по география, а ви предлагам да направим нещо по-просто, и по-бързо:
да погледнете в Гугъл по ключови думи названията на тези държави.

Иран: Население (пребр., 2011) 75 149 669

Ирак: Население (пребр., 2009) 31 234 000

Афганистан: Население (пребр., 2007) 31 145 923

Пакистан: Население (пребр., 2009) 174 741 924

Турция: Население (пребр., 2014) 75 837 020

Резултатът е 388,108,536 

Почти 400 млн. Само от първите 5 страни. И тук изобщо не сме включили Северна Африка, Близкия изток, които също са, и ще бъдат източник както на бежанци, така и на лъже-бежанци.

Тези 400 млн са резервоар, откъдето ще тръгнат както истински бежанци (в резултат на жестоката гражданска война в Турция в момента, която може да бъде не само месеци, но и години), така и добре познатите ни лъже-бежанци. Тоест, резервоара е почти колкото населението на ЕС (което е около 500 млн). Но ако си спомним, че всеки пети «европеец» отдавна е всъщност неинтегрируем представител на същите тези «брадати майки с деца», ще разберем, че и източника, и приемника вече са с едно математическо съотношение, което наистина звучи като погребален звън за истинските европейци.

Но да продължим. Защо броя тези 5 държави? Защото всички те по своя път към ЕС задължително минават през Турция. А ако погледнете на картата, ще видите, че от на север от Турция е Черно море. Явно няма да тръгнат натам, защото ще се издавят. От другата страна на Черно море са Украйна, и Русия. Никой не ги чака там с Wilkomen.

На изток от Черно море е Армения, и Кавказ. Там нито ги очакват с кавказко гостоприемство, нито има къде да ги приемат. Кавказ и без това е крайно сложно място напоследък.

На юг от Турция са Сирия, където вече тече война, и откъдето вече има както лъже-бежанци (повечето), така и истински бежанци (малцинство), и Средиземно море. Там също не става – ще се издавят, а и Кипър не може да ги побере.

На запад е Егейско море, и Гърция. Пак ще се издавят, а и Гърция не е гумена. Тя все пак е повече държава, и истински се съпротивлява, строи стени, колкото им стигат силиците според окълцания суверинитет.

На северозапад е България. Същата България, през която всички досега спокойно, безпрепятствено, и лесно преминават. Кой откъдето си иска, както си иска. Нула държава, нула институции, нула защитни функции, и силови структури. Оглеждаме се даже за число с отрицателен знак отпред.

Въпрос – вие на тяхно място, при това положение, откъде щяхте да изберете да минете?

Има и нещо друго. Като говорим за резервоар, някой трябва да управлява процесите в тези резервоари. Да създаде нужните условия и предпоставки, добри или лоши, за да тръгнат такива маси хора. Кой може да го направи?Съдете сами:

Иран – от април месец миналата година САЩ интензивно ухажват Иран, тръгнаха да затоплят отношенията. Свалихме 35 годишното ембарго, разрешихме на иранския петрол да се търгува на световните пазари. С Иран вече, ако не да сме по-голям брат, и приятели, поне сме добри познати, и си говорим. Вслушваме се в това, за което си говорим. Кимаме си. Усмихваме се. На границата сме да си стиснем ръцете по много важни въпроси. Но засега не бързаме. В случая обаче важното за нас е, че през Иран преминават лъже-бежанците от Пакистан (175 млн), и Афганистан (31 млн).

Ирак: 14 години под пряко военно управление от САЩ. Каквото и да си говорим, там САЩ управляват процесите, и ги насочват в нужните направления. Ако трябва, с англосаксонска жестокост (500,000 убити деца са нормална цена според Мадлин Олбрайт), ако трябва, с икономически договорки (с кюрдксите кланове Барзани, например)…колониалният опит предлага огромен набор от инструменти, и техники.

Афганистан: също са от 14 години под управлението на САЩ.

Пакистан: от векове са под «английско влияние». Където е стъпвала вековната колониална империя Англия, там нейната агентура никога не си отива, и продължаваме да, както се казва на дипломатически език, «влияем».

Турция? Турция стана това, което е, за последните 30-35 години само благодарение, и по решение на САЩ. Това, че Ердоган като личност е тръгнал да се еманципира, и да султанее, и е нарочен за смяна, не променя макрокартината. Там «влияят» и Англия (от поне 300 години) и САЩ (от десетилетия).

И какво излиза? В най-големите и значими 5 страни, демографски резервоар на лъже-бежанците, и на бежанците нещата се управляват от САЩ, и/или Англия, или съвместно. Запомнете това, защото от това зависи продължението.

2Спонсор. Някой, както казахме, трябва да плати за това удоволствие. Тези хора не са прелетни птици, че да се преместят във времето и пространството без фискални разходи. Кой има полза? Кой има възможност? Полза има явно този, който управлява процеса. Който направи «Арабската пролет». Който е решил да смачка, и принуди към пълно подчинение един от главните си геополитически конкуренти: Старата Европа. Кой има възможност (да плати?). Могат доста, но не всички искат да го направят. Значи, ще бъдат заставени да платят тези, над които този, който има полза, има достатъчно власт, за да ги застави да го направят. Още повече, ако това е прякото и непрекъсвало продължение на една историческа договорка, започнала още в края на 1973 година, между Хенри Кисинджър, тогава Държавен секретар на САЩ, и стария саудитски крал Абдула, който умря миналата година. Хората умират, монарсите се сменят, но договорките остават. Значи, за удоволствието «преселение», или «хиджра», плащат Саудитска Арабия, и монархиите от Персийския залив. Защо? Ясно защо – защото така им е наредено.

3. Логистика. При появата на тези маси от хора в Турция някой трябва да управлява логистично този процес. Трябва не само да го управлява, но и да го направи по правилния начин. Правилен за Ердоган, и Турция, означава и максимално изгоден за тях. Все пак, това не са комунисти, не правят нищо безплатно, и тук «кяра» е нещо свято. Думата кяр е дошла в турския от новоперсийския. Затова я намирам за подходяща в случая. Означава не само «полза», но и «труд», но в смисъла на плащане за определен труд. Турция прибира част от парите на лъже-бежанците за каналджийството, и изнудва ЕС на порции за това, което лъже, че няма да направи. Спазва правилото да суче от 2 майки. И ако трябва, ги шантажира. Иска пари, за да не пусне ордите от складирани и управлявани от тях «бежанци», и въпреки, че ги получава, пак ги пуска. Азиатски мурафети, защо не. Въпрос на «културни особености», и стари обичаи. При желание, от юни, Турция снабдява всичките тези орки с турски паспорти (като им прибира истинските преди това) и им ги връчва на турско-българската граница. Турция в случая играе според интереса на Глобалния шеф, но и си защитава, и гони своя и финансов, и икономически, и политически интерес.

4. Прием. Някой трябва да ги приеме на територията на ЕС. Някой трябва да ги пусне. Въпреки, че нито иска да ги пропуска, нито иска да ги приеме. Всъщност, нито една държава, нито един народ в ЕС не иска да ги вижда тези лъже-бежанци на своя територия. Нито граничните България, Гърция, Италия, Испания, нито крайната точка – Германия. Не искат да ги видят, и допуснат при тях и тези, през които те «само преминават»: Сърбия, Унгария, Хърватия, Австрия. Всички тези държави, както от Старата Западна Европа, така и източноевропейските, си имаха граници, гранични войски, гранична полиция, полиция, жандармерия, армия, и всички необходими други силови функции. И не само ги имаха, но и всичко това работеше! Имаха как, и с десетилетия филтрираха, и регулираха потоците от хора през границите си. Както на своите граждани, така и на чуждите. И такива преселения бяха немислими, не просто невъзможни.

Сега обаче са. Защо? Какво стана? Законодателството ли им се промени? Референдуми ли направиха? Нещо им стана ли?

Ами не, заставиха ги. Даже нямаше време да се променя законодателството им. Просто чрез генерал-губернатурите (наречени от лицемерна любезност посолства на САЩ), специални служби, и подконтролни СМРАД бяха спуснати инструкции, клишета, мероприятия. Беше задействан целия огромен щаб от НПО, медии, и институции на страните (грубо преподчинени на външна воля) да направят това, което е противоестествено, противозаконно, и крайно нежелателно както за ръководствата на страните, така и за последния гражданин там.

И го направиха. Строшиха всички правила, закони, във всички държави. Направо им забраниха да са такива, за да пуснат «клетите бежанци». Все едно нахлуват не стотици хиляди орки, а хора с дипломатически статут. Всъщност, и това сравнение е неправилно. Защото дори и дипломатът показва документи за самоличност, с които доказва, че е такъв. Тук няма никакъв документ. Изобщо! И хора в индустриални количества, със стотици хиляди, шестват през тези бивши граници, бивши държави, пред погледите на бившите граждани, и минават през всичкото това бивше като нагорещен нож в буца масло – гладко, лесно, безкритично, и без никаква съпротива.

Кой има полза (от това преселение, от тази «хиджра»?

Кой има възможност да застави толкова много, толкова големи, толкова силни до неотдавна държави да се подчинят така послушно на една външна и вредна, унищожителна за тях воля?

Ами същият, който управлява началото (резервоара), «спонсорите» (които плащат), и логистиката (които ги пускат на бройлерни партиди). Глобалният шеф е един. Засега поне. Може да има колективно лице, но е един като политически субект. Или почти един, да не задълбаваме в момента за разкола и в неговото висше ръководство от 2008-2011 година насам.

Какъв е шанса на България?

Не много голям. Да не кажа почти никакъв. Ние нямаме наши политици. Нямаме наше държавно ръководство. Нямаме наши държавници. Нямаме сред тях хора, които могат, знаят, и искат. Поне не официално. А щом нямаме, от официалните институции не можем да очакваме помощ. Напротив – можем да очакваме само пречки, спънки, и съпротива, ако се опитаме да направим нещо сами, със свои сили. Защото те са точно толкова коленопреклонно и безволево подчинен слугинаж на същите тези, които организират целия този процес. И даже си имат адрес в София, на ул.Козяк 16, в Южния парк.

Това не значи, че щом ще е трудно, и много трудно, не трябва да го направим. Трябва. Длъжни сме. Иначе няма да ни има не само нас, но и децата ни. Ако вие сте се прежалили, децата си поне пожалейте, заради тях се замислете, и ги вземете тези решения.

Другата част на нашия шанс е един прозорец във времето, една отсрочка с не много добре известна продължителност. Това е гражданската война в Турция. Войната за болезнените и кървави родилни мъки на зараждането на Кюрдистан. 25 млн кюрди този път крайно сериозно, жертвоготовно са решили да се отделят от Анаватанката (Родина, на турски), и да се разведат с нея. Имат и решимост, и външна подкрепа. Нашият шанс в случая е, че територията на тази гражданска война е точно през тази транспортна артерия, през която трябва да минат милионите, и десетките милиони през нас. Тоест, има не спиране, а забавяне, и затрудняване на процеса.

През нас ще минат «само» тези, които в момента Турция държи «на склад» (около 2 млн), и тези няколко милиона, които гражданската война между 25 млн кюрди, и около 50 млн останали граждани на Турция ще създаде като естествени, истински бежанци. Те също ще се опитат да се спасят чрез вътрешна миграция в Турция (малката част от тях), и чрез миграция към ЕС (голямата, няколко милионна част).

Това е. Мислете, решавайте, действайте. Наблегнете на решението, и на действието, защото времето за мислене почти свърши.

Въоръжавайте се, но не с търпение!

Краят на Европа, началото на Еврабия – 1
Краят на Европа, началото на Еврабия – 2

Автор: Пламен Пасков

bultimes.com 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!