Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Любомир Чолаков: Европа очевидно е във война
Интервю на „Вестоносец“ с Любомир Чолаков
– Във война ли е Европа, след атентатите в Брюксел?
Европа очевидно е във война – след като имаме открито нашествие на не-европейци, които с агресия и насилие прогонват европейци от родните им места. Това се случва в Дания, Франция, Великобритания, Холандия… Въобще в цяла Западна Европа, където се оформят мюсюлмански анклави, местните жители чрез чисто криминална агресия биват принудени да напуснат родните си места и да бягат. На този линк са събрани няколко статии по въпроса.
Нещата стигнаха дотам, че Лондон вече съвсем официално не е британски град – просто англичаните в него са малцинство в сравнение с имигрантите. Най-разпространеното име на новородени момчета там е Мохамед. В Париж – Али. В Берлин – Хасан. Половината Ротердам е вече ислямски. Половината Марсилия – също. Е, това завземане на територии, които вече не са европейски, а на завоевателите: война ли е или не? Всеки може да прецени за себе си.
Атентатите в Брюксел са само дребна подробност от целия този процес. Та колко ислямистки атентати имаше преди това? Ами гара Аточа? Ами лондонското метро? Закланите войници по улиците на Лондон? А Париж? Когато нашественици (макар и дошли малко по-рано от сегашните т. нар. „бежанци“) убиват хора в собствените им страни – това война ли е, или не?
Вече всички твърдят и са съгласни, че интензивното нашествие, което наблюдаваме в момента, е нещо твърде рисковано – за социалните системи, по отношение на криминогенната обстановка и т. н. Но сега нахлуха само милион – милион и половина. А в самата Европа имаме вече 40 милиона мюсюлмани. Или повече. Никой не знае колко точно, защото повечето правителства в ЕС правят всичко възможно, за да укриват такава информация и да пречат на събирането й.
Лично аз винаги съм казвал, колкото и странно да звучи някому, че именно моделът, по който в момента се развива България, е моделът за развитие и на Европейския съюз.
Какво се случва в България? Хайде да видим…
Статистиката от 1878 г. сочи следното: циганите в България се удвояват на всеки 20 години.
Да повторим: това показва статистиката, която се води от 1878 г. насам. Съобщено е още през 1995 г. от проф. Петър Иванов в неговата статия „Циганска каруца по път незнайно закъде“.
Каква е ситуацията днес? Циганите в България са около 1 милион и 500 хиляди. Някои казват, че са повече, други – по-малко, но нека се спрем на тази усреднена цифра. Като имаме предвид удвояването им на всеки 20 години, това означава, че в момента годишно се увеличават с около 75 хиляди. В същото време населението на България според официалната статистика (според ОФИЦИАЛНАТА!) намалява годишно с 40 хиляди. Това означава нещо много просто: етническите българи в България намаляват годишно с около 115 хиляди души. А прирастът на циганите намалява общия спад на броя на населението до 40 хиляди.
Иначе казано: българите намаляват – циганите се увеличават.
Докога ще продължава това?
Всеки може да направи няколко елементарни пресмятания. Но, така или иначе, това ще бъдат любителски и дилетантски изчисления. Затова нека да потърсим някакви реални потвърждения или опровержения.
И ето, че, търсейки тези РЕАЛНИ потвърждения или опровержения, установяваме, че още през 2012 г. тогавашният министър на образованието Сергей Игнатов признава как сред първокласниците онези деца, ЧИЙТО МАЙЧИН ЕЗИК Е БЪЛГАРСКИ, са малцинство. Това го казва най-компетентният министър по въпроса. Нямаме основание да не му вярваме.
А какво означава това? Нещо много просто: че през 2023 г. сред младежите, навършващи 18-годишна възраст, българите ще са МАЛЦИНСТВО. Така, че тази година – 2023-та, дори без никакви други сметки и изчисления, може вече да се смята за СЪВСЕМ ОФИЦИАЛНО обявеното начало на края на България. Обявено от министър и на сега управляващата партия.
Всеки сам може да прецени каква циганска лавина ще ни залее след 2023 г. година, като имаме предвид раждаемостта на циганите и на етническите българи: все повече и по-млади цигани, и все по-малко, и все по-оредяващи българи, сред които повечето (все повечето!) пенсионери. А оттам-нататък прогнозите са ясни: просто ще дойде момент, когато парламентът съвсем законно, с необходимото мнозинство от 2/3, ще може безпрепятствено да промени името на държавата България, знамето, химна. И това ще е съвсем логично: защо да се запазват българските символи, щом българите в тази държава ще са малцинство? Нали демокрацията е именно това: властта и нейните действия да се определят от мнозинството?
Именно това е моделът и по който ще се развива (впрочем, вече се развива) самата Европа. Европейките раждат толкова, колкото и българките: по 1-2 деца. А нашествениците – по 4-5 и повече. Е, колко ще издържат коренните европейци под този демографски натиск? Те сега бягат от родните си места, Испания в момента е убежище за все повече немци, които се спасяват от афро-азиатското нашествие… А какво да говорим за тогава, когато европейците съвсем буквално започнат да се превръщат в малцинство в собствените си страни – както е вече в Лондон, както българите се превръщаме в малцинство в самата България?
Трябва да имаме предвид, че една война се води не само с бомби, автомати, танкове и самолети. Хуари Бумедиен го е казал още през 1971 г.: „Ще завладеем Европа чрез утробите на жените си!“ И ето, това се случва.
Да, ние се намираме в състояние на война. Възможно най-страшната война – демографска война. Тоест, не на живот, а на смърт. Пълен и тотален геноцид, изцяло и до крак унищожаване на християнското население – но не чрез разстрели, кланета и бомбардировки, а чрез принуждаване, открито или прикрито, християнските, европейските жени да раждат по-малко. За предпочитане е прикритото принуждаване, разбира се: чрез насаждане на съответните модели на поведение – на „работещата жена“, „еманципираната жена“, „деловата жена“, жената с „разкрепостено“ и „свободно поведение“ и т. н. И, кой знае защо, всеки един от тези актуални модели за поведение на жените води все до едно и също: малка, по-малка, все по-малка раждаемост. Случайно ли е?
Както виждаме, всичко, което днес се пропагандира по медиите като отношения между половете, като морално-нравствени ценности, по някаква странна, много „странна“ закономерност, води винаги и неизбежно до намаляване на раждаемостта сред населението, което възприема тези „ценности“. Някой да говори за права на „мнозинствата“? Не, всички са загрижени за правата на „малцинствата“. И това при положение, че във всички конституции на Европа равенството на всички хора е крайъгълен камък на обществото. Естествено, че щом при това положение даваш повече „права“ на т. нар. „малцинства“, то фактически им даваш не „права“ – а привилегии в сравнение с мнозинството от населението. А къде остана демокрацията ли? Кой се интересува от това?
Така, че това, което се случва в момента, съвсем явно и очевидно е, както стана популярен напоследък този израз, „хибридна“ или комплексна война – в която срещу белите европейци се използват най-различни форми за натиск: идеологически, психологически, чисто криминални, бомбен терор. Това, че официозните медии се опитват да го прикрият, не превръща войната в мир. Напротив, тя все повече се задълбочава, и европейците губят все повече територии – в съвсем буквален смисъл.
– Ново преселение на народите, война на цивилизациите или нещо друго наблюдаваме? Възможна ли е интеграция на мигрантите?
Преселението на народите е винаги също и война на цивилизациите. Както е било война на цивилизациите и Великото преселение на народите през V-ти век – когато варварите са нахлували в земите на Римската империя. Варварската цивилизация на степните народи – срещу римската, вече християнска цивилизация. За щастие на човечеството, тогава християнството успява да приобщи част от дивите нашественици, да ги покръсти и да ги превърне в строители на най-великата цивилизация в историята на човечеството – християнската европейска цивилизация. Тогава именно приемането на християнството е означавало „интеграция“ на пришълците.
Но как сега да решим, че е възможна интеграция на пристигащите в момента имигранти, след като други имигранти са родени, израсли и обучени в европейска среда – а, вместо да се интегрират, заминават за Сирия да се бият под знамената на тероризма. После се връщат в Европа, слагат колани с бомби и се взривяват сред тълпи от хора. Тоест, Европа с цялата си система на възпитание в своите прословути „евроатлантически ценности“ възпитава масови убийци, родени и израснали в самия й център. Хайде сега сами да си отговорим на въпроса: щом тези родени в Европа хора не са интегрирани в продължение на 20-30 години, при това детските и младежките им години – може ли да бъдат интегрирани дивите тълпи, които нахлуват в момента и изнасилват бели жени по европейските площади?
– Имат ли общо военните авантюри на европейските държави и САЩ в Близкия Изток с днешните събития?
Връзката на т. нар. „арабска пролет“ със сегашното нашествие е очевидна. Защо по времето на Кадафи либийците не бягаха от Либия – а нещо повече, имигранти от други страни напираха да работят там? Спомня ли си някой тогавашните социални блага на либийците, да споменем само някои:
БВП на глава от населението – 14 192 $.
На всеки член от семейството държавата изплащаше дотации в размер на 1 000$ годишно.
Помощите за безработица бяха 730 $ месечно.
Заплата на медицинска сестра – 1 000 $.
За всяко новородено се изплащаха 7 000 $.
Младоженците получаваха 64 000$ като подарък от държавата за покупка на жилище.
При започване на бизнес като едноличен търговец – материална помощ от 20 000 $ гратис.
Образованието и медицинското обслужване бяха безплатни.
Образованието и стажовете в чужбина бяха за сметка на държавата.
Наем на държавно жилище не се плащаше.
Ползването на електроенергия беше безплатно.
При покупка на автомобил 50% от цената му се плащаше от държавата.
Бензинът струваше по-евтино от водата – 0,14 $ за литър.
Такава беше Либия по времето на тирана Кадафи. Можеше ли някой да си представи тогава либийци да бяга от всички тези социални блага? Е, сега вече вместо социалните блага си имат демокрация. Затова и бягат в Европа.
Въобще, прави впечатление, че навсякъде, където САЩ се намесиха и носят демокрация, хората бягат оттам: Афганистан, Ирак, Либия, Сирия…
И друго: най-пострадалата социална група от американския износ на демокрация са християните. Преди САЩ да нахлуят в Ирак, християните там бяха 1 млн и 500 хиляди. Сега са останали 50 хиляди. Дали е случайно? Днес най-преследваната религиозна група в света са християните: на всеки 5 минути в света убиват по един християнин заради вярата му, годишно по 100 хиляди християни. Това са официални статистики на ООН и Ватикана. Някой да е чул неправителствена организация, финансирана от американски частни лица или правителствени фондове да бие тревога по този повод?
– Турция проблем или решение е за мигрантската криза?
Турция няма как да бъде решение за имигрантската криза, защото за нея тази криза е най-добрият възможен вариант да притиска и рекетира Европа. И, както виждаме, Европа отстъпва и плаща. Ако обаче имигрантската криза бъде прекратена, Европа вече няма да плаща – просто няма да има за какво да плаща. Е, хайде в такъв случай да видим кое е по-изгодно за Турция – да има или да няма мигрантска криза? Да прекрати Турция тази криза, означава да заколи кокошката, която й носи златни яйца. Интересно, как ли ще постъпи в този случай Турция? Кое е по-логичното: да храни и угоява кокошката, като се грижи тя да не би случайно да прекрати съществуването си – или да я заколи и да се лиши от златните яйца, тоест, от възможностите за изнудване на Европа? Май няма възможност за повече от един логичен отговор…
– Русия може ли да помогне в разрешаването на проблема?
Русия може да помогне за решаването на проблема,защото има опит и с имигранти (на второ място в света с 11 милиона имигранти, повечето мюсюлмани), и с това, как се унищожава тероризъм. На всичко отгоре, Русия с удоволствие ще помогне на европейците, защото винаги се е смятала за част от европейската цивилизация.
Въпросът е, че Европа не иска помощ от Русия за решаването на проблема. Европа е изцяло подчинена на САЩ и не може да направи и крачка без разрешение от Америка. И прословутият „Канцлер-акт“, който определя политиката на Германия и формално закрепва поробването й от САЩ, е само екзотичен детайл в този процес.
Такъв е и случаят с т. нар. „санкции“, които удрят самата Европа – но повечето лидери и водещи политици на ЕС, да не говорим пък за българските, са чисто и просто елементарни американски подлоги, които знаят, че с кариерата им и със самите тях ще бъде свършено, ако не се подчиняват на американците. Тоест, по-точно казано: ако не се подчиняват на онова етническо, религиозно и политическо лоби, което управлява САЩ, или, с други думи – на лихварската олигархия от Уолстрийт.
Затова и Русия няма как да помогне, след като Европа не иска помощ.
– Възможно ли е оцеляването на ЕС в този му вид?
В този си вид ЕС ще просъществува съвсем кратко време. Той се превръща и все повече ще се превръща в тоталитарна анти-християнска диктатура, която в съвсем кратък исторически период, най-много до края на този век, ще се увенчае с ислямизирането на Европа и демографското унищожение на белите европейци. Това е логичното развитие на нещата, ако екстраполираме сегашната посока, в която се движи Европа. След това олигархията отвъд океана, която е по-точно да бъде наричана глобална олигархия, ще се заеме по същия начин да разложи отвътре и да подчини исляма – а след това ще се захване и с неговото унищожение. Както виждаме, за да бъде разложено и почти унищожено християнството, им трябваха 1500 години. Като имаме предвид съвременните технологии за промиване и манипулиране на съзнанието, за да сторят същото и с исляма, ще им трябват, да речем, 150 години. Максимум.
– В Португалия, където живеете в момента, какво е мнението на хората за мигрантските вълни заливащи Европа?
В Португалия ситуация е същата, каквато е и навсякъде в Западна Европа – хората все още не съзнават опасността, която е надвиснала над тях, над децата и внуците им. Живеят си спокойно и кротко, без особено да се замислят какво им носи бъдещето, при това близкото бъдеще. За повечето, за преобладаващото мнозинство от тях, най-важното духовно събитие, което разтърсва издъно, в някаква перверзна психосоциална трагикомедия, душите и сърцата им, е резултатът от снощния футболен мач. Този резултат се явява кулминацията на цялостното им физическо и духовно съществуване до този ден. Докато се появи резултатът от следващия мач, разбира се…
Но така е навсякъде, където материализирането на съзнанието, насочването му предимно към материалната страна на битието, е главна насока в развитието на едно общество. Рано или късно въпросното общество достига логичната точка в това свое развитие, когато се превръща, образно казано, в луксозна кочина. Повечето сме виждали кочина, нали? Е, ако не сме, някои може да погледнат парламента, почти метафорично казано… Прасетата в една кочина, била тя буквална или метафорична, искат само едно: луксозни условия на живот. Което за тях означава да са на сухо и топло, да им е постлана чиста слама, да са нахранени и напоени, нерезите си искат свинете – и това е. Буквално или метафорично, кой както му харесва повече.
А в това време отвън приготвят лимончета, които ще сложат в устата на въпросните животинки, след като упражнят върху тях съответните манипулации… За съжаление мисля, че това е най-адекватната метафора за състоянието на Европа днес.
Източник: ВЕСТОНОСЕЦ БГ
Любомир Чолаков е роден през 1956 г. в с. Козловец, Свищовско. Завършил е Държавния библиотекарски институт през 1979 г. Писател, преводач и журналист на свободна практика. Един от основателите на Независимото авторско издателство „ТИЛИЛЕЯ“, Лисабон. Автор е на романите: „Към теб от далечната синя планина“, „Скалата на мохиканите“ , „Седмата чаша“ , „Реката на мечтите“, „Да сънуваш Портокалия“ и „Демократура или Диктатура на демокрацията“ – роман-есе. Както и на цикъл романи „Видения в замъка Томар“:„Проверка на нощната стража“, „Полет върху дракон“, ,,Пазачи на Златната ябълка“. Негови повести са: „Елени бягат по хълма“, „Изкуството да пиеш водка в тамплиерски замък“, „Хроники на кралството на свободата“. Чолаков е автор и на множество пиеси: „Нощта на детелината“, „Дон Жуан Казанова“, „Омагьосаните замъци“, „Неправилната легенда за Тристан и Изолда“, „Маршрут“. Любомир Чолаков е кино- и телевизионен сценарист, преводач от руски, френски, испански и португалски. Живее и работи в Португалия.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!