Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Руският дисидент А. Солженицин, 1994 година: Украйна не трябва да задържа руски територии
Откъс от интервю на Александър Солженицин, публикувано на 9 май 1994 г. в сп. Forbes, цитарано в личния блог на Пол Крейг Робъртс – екс съветник на президента Роналд Рейгън………..
Въпрос: Русия е в хаос, дали няма да бъде пресилено да я възприемаме като агресор?
Солженицин *: Русия днес е ужасно болна. Хората й са болни до точката на пълно изтощение. Но дори и в тази ситуация, и за да угоди на Америка, Русия няма да изостави грижите за собствената си сигурност, въпреки безпрецедентния колапс, в който се намира. Но тази загриженост по никакъв начин не заплашва Съединените щати.
Въпрос: Бившият съветник по националната сигурност на САЩ Збигнев Бжежински не е съгласен. Той твърди, че САЩ трябва да защитава независимостта на Украйна.
Солженицин: През 1919 г., когато наложи съветския режим в Украйна, Ленин й даде няколко руски провинции, за да успокои страстите. Тези провинции исторически никога не са принадлежали на Украйна. Говоря за източните и южните територии на днешна Украйна. След това, през 1954 г., Хрушчов, с лекомисления каприза на сатрап, “подари“ Крим на Украйна. Но дори и той не успя да им подари и Севастопол, който остана под юрисдикцията на централното правителство на СССР. Това бе постигнато с помощта на Държавния департамент на САЩ. Първо устно, чрез посланик Попадюк в Киев, а по-късно с далеч по-официален начин.
Защо Държавния департамент реши кой трябва да получи Севастопол**? Ако си припомним нетактичната декларация на президента Буш за поддръжка суверинитета на Украйна още преди референдума по този въпрос, трябва да се заключи, че тя е свързана със следната цел: да се използват всички възможни средства, без значение какви са последиците, за да бъде отслабена Русия.
Въпрос: Защо независимостта на Украйна отслаби Русия?
Солженицин: В резултата на внезапната и груба фрагментация на славянските народи, границите разкъсаха милиони семейни и приятелски връзки. Допустимо ли беше? Неотдавнашните избори в Украйна, например, ясно показаха проруските симпатии на кримските и донецки граждани. Демокрацията е длъжна да ги уважи. Аз съм наполовина украинец. Израснах под звуците на украинската реч. Обичам тяхната култура и искрено пожелавам всички видове успехи на Украйна, но само в пределите на реалните й етнически граници, без да задържат руските провинции.
Украинско-говорящо и руско-говорящо население
*Александър Солженицин е руски романист, драматург, историк и дисидент. Благодарение на него обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд. Прекарва известно време и в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛаг. За тях той пише в „Един ден на Иван Денисович“ и „Архипелагът ГУЛаг“.На 13 февруари 1974 г. бива лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия. Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 г. – във Върмънт, САЩ. През 1990 г. съветското му гражданство е възстановено и през 1994 г. той се завръща в Русия. Въпреки радушния прием в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си, където и умира. Критиците му го смятат за радикален, защото — според техните твърдения — той често прави връзка между действията на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през 20 век, и критикува както комунизма, така и капитализма. През май 1997 г. Солженицин е избран за редовен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя собствена награда за литература (от 25000 долара).
** При разпадането на СССР през декември 1991 г. Севастопол има статут на град с републиканско подчинение в рамките на Украинската ССР, но в рамките на несъществуващия вече Съветския съюз. В него се намира главната военноморска база на Черноморския флот на СССР. Спорът между Украйна и Русия за наследството на Черноморския флот на СССР непосредствено засяга и неговата главна база в Севастопол. През 90-те години на 20.век руско-украинско противопоставяне е съсредоточено именно там. През 1991 г. градът е включен в състава на Кримската АССР. Но през март 1995 г. градът е изваден от състава на Кримската автономия и е обявен за град на централно подчинение с особен статут. Промяната е узаконена с приетата през юни 1996 г. нова конституция на Украйна.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!