Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Кой ще заработи през живота си милион?
1 милион евро
Боян Захариев
Програмисти, математици, юристи, икономисти. Каква е
ползата за студентите да учат определена специалност
и държавата да дава бонус на университетите
Повече пари за привличане на студенти във важни за икономиката професионални направления с дефицит на кадри. Това е предложение на министерството на образованието. Методологията за финансирането е доста сложна. Наред с реализацията тя включва и оценка на научната и академичната дейност на висшето училище.
По принцип
е много
правилна стъпка,
ако държавата се ангажира с по-активна политика по предлагането и стимулиране на търсенето на пазара на висше образование. Допускам, че използваните инструменти ще се нуждаят от някаква настройка през следващите години, защото реакциите на висшите училища и още повече на бъдещите кандидат-студенти не са толкова лесни за предвиждане.
Може би трябва да започнем от ползите, които висшето образование носи на обществото. Сред тях са 1. Личната икономическа полза и 2. Приносът към развитието на цялата икономика.
1. С мои колеги направихме прогноза за доходите през целия живот на хора, завършили различни професионални направления. Използвахме данните за всички завършили висше образование, които се осигуряват в България. После сравнихме данните със сценария, при който същите хора биха започнали работа, без да завършват висше образование.
Да, висшето образование в общия случай носи очакваните лични икономически ползи. Да видим данните (на графиката). При програмистите дори най-зле представящият се сред най-добрите 10% има нетна полза от почти 1 милион лева от дипломата си през трудовия си живот.
Това са и хора,
които ще открият
собствен бизнес
Средният програмист ще изкара през трудовия си живот почти 400 хиляди лева в повече, отколкото ако беше решил да започне работа направо след средното си образование. Най-добрият от най-слабите 10% от завършващите в момента програмисти има нулева (даже леко негативна) нетна възвръщаемост от инвестицията спрямо средното образование. Т.е. през живота си той би изкарал дори малко повече пари, ако не беше губил време и средства да учи висше образование, а беше започнал веднага след училище някаква работа, която не изисква диплома за висше. Този програмист всъщност много вероятно никога няма да работи като програмист, въпреки че е завършил това, просто защото не е научил каквото трябва.
При математиката и електрониката и автоматиката се наблюдава сходна картина.
Съвсем различен профил имат професионални направления като Педагогика и Теория и управление на образованието. При тях ножицата между най-добре и най-зле платените е много по-свита.
Това е нормално за професии, при които основен работодател е публичният сектор. При тях обществената полза не може да се измери през индивидуалната доходност на инвестицията в образование.
2. Ефектът от висшето образование върху цялата икономика е по-труден за проследяване. Нови изследвания за този ефект при дадена страна показват, че професии като учители, лекари, другите медицински работници имат голяма роля за развитието. Необходима е целенасочена политика, която да гарантира, че няма да срещнем големи дефицити от човешки ресурс в тези професии.
Друг фактор са темповете на технологизиране на икономиката. Наскоро се наложи да прегледам подробни данни за обявените свободни работни места през бюрата по труда. Във всеки конкретен месец през последните години
това са обичайно
около 10 хиляди
работни места
От данните се вижда, че нашата мъчително възстановяваща се от кризата икономика генерира голямо търсене на нискоквалифицирани и съвсем неквалифицирани работници и много по-малко търсене на висшисти. Картината на търсените профили при частните трудови посредници изглежда малко по-добре. Вероятно голяма част от най-квалифицираните и образованите се свързват с работодателите си директно през обяви или други канали, без да ползват посредник. Въпреки това навлизането в България на т.нар. икономика на знанието, изглежда, става бавно. Това е именно икономиката, която консумира високо образование и стимулира хората да учат през целия си живот.
Причините според мен са в погрешни стратегически решения за развитието на нашата икономика или неоправдана пасивност в публичния сектор през последния четвърт век.
В доклад на министерството на труда, който прогнозира търсенето на труд до 2028 г., предвижда допълнително увеличение на броя на висшистите на позиции, неизискващи висше образование. Очакванията до 2028 г. са делът на хората с висше образование да нарасне с над 7%, или около 80 хиляди души. Броят на заетите с висше образование се очаква да нарасне още по-бързо. Но това не означава, че те ще работят на позиции, изискващи висше образование. Работодателите като цяло нямат нищо против
да наемат човек
със средно
образование на
позиция, която
изисква само
начално
Много разпространено е и наемането на висшисти на позиции, които изискват средно и по-ниско образование.
Няма съмнение, че и в нашата икономика постепенно търсенето на хора без квалификация или с по-ниска квалификация и образование намалява за сметка на хората с по-високо образование, но това става много по-бавно, отколкото е необходимо, за да сме конкурентни. В развиващите се страни ръстът на хората с висше образование от началото на новото хилядолетие е феноменален, в някои страни с много пъти в рамките на 10 г. Профилът на новите работни места пък в развитите страни в Европа изисква значително по-развити умения и по-високо образование, отколкото в нашата икономика. Макро- и микроикономическите данни засега показват, че по всяка вероятност образователното равнище на работната сила ще нараства по-бързо, отколкото ще се развива структурата на нашата икономика. И ще има нужда от целенасочена политика, и то не само от страна на министерството на образованието.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!