Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Черният ангел Митка Гръбчева се трови през 1993 г.

Иван Бутовски

Дълги години след 9.09.1944 г. бившата партизанка и терористка Митка Гръбчева е тормозила собствените си партийни другари за постове и пари. Като аргумент често вадела и пищов, а причината да я търпят била само една - заслугите на другарката към комунистическата власт,пише "168 часа".

На всичкото отгоре тя постоянно пишела спомени, с които да подчертае приноса си към победата на социализма, в които освен че сама си приписва несъществуващи подвизи, било пълно и с верни, но неудобни факти за миналото на висши функционери.

От днешна гледна точка е много трудно да си представим както мотивите, така и чувствата, които са описани в книгите . В тях основно се говори за борбата против "фашистката власт" и надълго и нашироко са описани "подвизите" на

партизанката като член на бойните групи

на комунистическата партия.

Още преди да напише обширните си мемоари обаче, Митка Гръбчева издава брошурата "Бойните партизански петорки в града". Атентаторът Мехмед Али Агджа, който извършва покушението срещу папата през 1981 г., заявява при разпитите, че тази брошура е била преведена на турски от "Сивите вълци" и му е дадена да се запознае с челния български опит.

В житиеописанията на родената в село Радомирци Гръбчева става дума предимно за убийства. Макар да са представени като справедливи възмездия, в тях се забелязва нещо доста странно.

Така например, ако те са отмъщавали "в името на народа", то вероятно е трябвало да насочат гнева си най-вече към репресивната част от царската власт, която постига големи успехи срещу ръководството на компартията точно в периода в навечерието на Втората световна война. Странно, но в плановете на комунистическите бойни групи, станали известни като "черните ангели", липсват имената на хората, отличили се в преследването на партийни дейци. Няма дори изразено намерение да се опитат да направят

покушение срещу прословутия полицейски началник Никола Гешев

или някой от приближените му агенти, които в онези години ликвидират военния център на комунистите и неутрализират голяма част от агентурния апарат на Москва. В същото време в разстрелите са включени хора като генерал Луков и народния представител социалиста Сотир Янев.

Всъщност преди 9.09.1944 г. Гръбчева е участвала пряко само в едно от покушенията. На 3 март 1943 г. тя и Величко Станев убиват бившия полицейски началник полк. Атанас Пантев, който по време на атентатите работел като адвокат. Последният обаче също няма заслуги в борбата срещу комунистите. Даже има запазени документи че, когато две години по-късно Народният съд обвинява убития полковник,

така и не могли да се намерят доказателства срещу него

и известния със своята безмилостност трибунал се е принудил да го признае за невинен. Много повече са убийствата, извършени от "черния ангел" в периода непосредствено след комунистическия преврат. Междувпрочем оказва се, че партизанката разбира за него със закъснение.

"През късния следобед на 9.09.1944 г. Част от червенобрежкия партизански отряд „Георги Бенковски", наречена "Дядо Вълко", е в лозята между селата Торос и Дъбен - разказва пред "168 часа" бившият депутат Христо Марков. - Предната вечер са

обрали кметството и

селския магазин в с. Дерманци и делят плячката

Ни знаят, ни подозират, че още сутринта Кимон Георгиев е прочел по Радио София "новото отечественофронтовско правителство". Чакали в лозята на с. Торос Червената армия да мине и през Луковитско и да ги короняса за владетели. В отряда са Митка Гръбчева - Огняна, Пеко Таков, бъдещата му съпруга Вълка Горанова, Дочо Шиков, Никола Станев и още десетина "нелегални" от околните села, Луковит и Червен бряг."

Когато все пак разбира, че властта в София се е сменила, Гръбчева излиза от гората и започва разстрели без съд.

Първата жертва е не кой да е, а командирът на Четвърта армия ген. лейт. Атанас Стефанов, който пътувал от София за Плевен. Като не намерила друг по виден човек в този край обаче, тя се ориентирала към селските първенци. На нейната съвест лежат поне 40-50 убийства по бързата процедура на обикновени хора - кметове, учители, свещеници и кръчмари, които в нейните очи олицетворяват "фашистката власт".

"Удивени са, когато виждат по пътя за Торос камион, от който се развява червено знаме - техни другари от близкото село Тодоричене ги търсели да се прибират като победители - продължава разказа си Христо Марков. - Отрядът се натоварва на камиона и

с песни и гърмежи се стоварват в най-близкото село Торос,

където влизат в кметството без съпротива, арестуват кмета Станьо Улиев и попа на селото Марин, а после се насочват към дома на училищния директор Коцо Бочев, който бил общински съветник. В дома му влизат Митка и Вълка с още двама местни побойници, но ятаци на отряда. Коцо Бочев е със съпругата и петгодишната си дъщеричка Магдалена. Двамата пройдохи го пребиват, а съселяни с ужас чуват отвътре дъщеричката да се моли на партизанката:

"Леличко, моля ви не убивайте татко!"

А Бочев е имал неблагоразумието да извика, че български даскал не заслужава жестокия бой пред очите на цялото село. В изблик на „справедлив комунистически" гняв Митка Гръбчева и Вълка Горанова вадят пистолети и го правят на решето пред очите на дъщеря му Магдалена. Стените на стаята били целите в кръв. Жена му припада, а детенцето млъква ужасено."

24chasa.bg 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!