Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Как Европа щеше да ни освободи преди Русия
Битката при Варна на 10 ноември 1444 г. Художник Ян Матейко
Росен Тахов
Ако не беше Дракула, България щеше да е свободна четири столетия по-рано. Преди да вампиряса, влашкият феодал участва в кръстоносен поход срещу османските нашественици. Решителната битка става край Варна на 10 ноември 1444 г. Тогава нощният бродник дезертира и обединената европейска армия е разбита.
Дракула е най-прочутият таласъм в човешката история. Прославя го ирландският писател Брам Стокър. През 1897 г. той пуска роман за вампира, който пие кръв.
Филми на ужаса
доизграждат
страшния образ
на върколака
Истинският Влад Дракул живее през XV век отвъд Дунава. По мъжка линия е рода с нашите владетели от заника на Второто българско царство. Неговият праотец Йоан Бесараб венчава дъщеря си Теодора за Иван Александър. Влашката принцеса ражда трима синове: Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен.
По-късно царят се залюбва с еврейката Сара и праща първата си жена в манастир. От брака със Сара се появява легендарният Иван Шишман.
Съдбата на тези балкански владетели е сходна. Под натиска на полумесеца Срацимир и Шишман стават васали. Османски васал е и бащата на караконджула, който също се казва Влад Дракул.
През 1438 г. Дракул-баща придружава падишаха при нашествието му в Трансилвания.
Влашкият господар
е принуден
да даде синовете си
за заложници
В султанския двор Дракул-син събира люта омраза срещу турците. По-късно тя избива в класическа жестокост.
През 1443 г. старият Дракул намира сгода да отхвърли чуждата зависимост. Тогава полско-унгарският крал Владислав III Ягело и трансилванският войвода Янош Хунияди тръгват на поход срещу османлиите. Полски, унгарски, германски и френски рицари са свикани под знамената. Чехи, сърби, хървати и власи влизат в европейската коалиция. В нея участва и Фружин Шишман, престолонаследник на Търновското царство.
На 3 ноември кръстоносците разбиват врага при Ниш. После минават през Драгоманската клисура и превземат Средец.
Първата работа на освободителите е да поставят за управител на града християнин. Сетне
възстановяват
поругания
храм “Св. София”,
превърнат от чалмите в джамия. Целта на рицарите е да продължат към Константинопол, който все още е във византийски ръце.
Пред Ихтиманските възвишения обаче ги хваща люта зима, а и продоволствията са кът. Затова пълководците дават заповед на войската да се оттегли.
Влад Дракул се връща във влашките си владения. Следващата 1444 г. вестоносец му съобщава, че се задава нов поход. Сега Владислав и Хунияди идат с 16 000 конници и 2000 бойни коли.
Около 20 септември кръстоносците минават Дунава при Оршова. Превземат Кладово, атакуват Видин, овладяват Оряхово и стигат Никополската крепост.
Тук в лагера им се появяват двамата Дракула. Хронистите наричат бащата
“много прочут
с храбростта
и мъдростта си”
Побелелият влах оглежда армията и отбелязва, че силите са малко. Бойците са колкото ловната свита на султана, сравнява той.
Влад настоява да се върнат, за да съберат още войска.Тези критики хвърлят в подозрение европейците. Дали пък гостът не шмекерува, съмняват се те.
За да докаже, че е лоялен, влашкият господар дава рамо на антиосманската коалиция. Начело на 4000 конници застава младият Влад Дракул.
Неговата кавалерия не носи доспехи. Ездачите са леко въоръжени и бързи като стрели. Те препускат в авангарда. Следват ги маджарите, водени от Хунияди. Зад тях скрибуцат бойните коли, а подире им яздят основните сили, начело с Владислав.
По пътя се присъединяват дружини от въоръжени българи.
В този ред армията
превзема Свищов
През Разградско колоната се източва към Нови пазар. Тук един отряд е пратен да удари Шуменската крепост, а друг - да разузнае около Търново. Ядрото продължава на югоизток. Една подир друга падат твърдините Овеч, Петрич и Михалич.
На 9 ноември кръстоносците навлизат във Варненското поле. “Неверниците като черен вятър наближили Варна”, отбелязва османският летописец Едирнели.
Същия ден там стъпя и Мурад II. Под командата на султана са близо 100 000 ятагана.
През нощта двете армии настръхват една срещу друга. Призори става първият сблъсък. Дясното крило на християните е прегазено, но Хунияди и Владислав се окопитват.
Двамата повеждат в атака кралските отреди. Дракул пък връхлита с шеметната си конница.
Анадолските спахии
са разбити,
загива главатарят им Караджа бей. Сега обаче власите го удрят на грабеж. Кавалерията на Влад се врязва в турския стан, плячкосва шатрите и се оттегля да дели обраното. Дракул лично разпределя трофеите.
Изоставен, само с 500 коннци Владислав атакува еничарския корпус. Ягело язди жребец, личен дар от Дракул-баща. Като му подава юздите съюзникът пожелава животното да го спаси, ако попадне в беда.
Конят е прострелян, кралят пада. Еничаринът Коджа Хъдър се спуска и му отрязва главата.
Гибелта на Владислав се оказва решаваща за изхода на битката. Смутената християнска армия се огъва.
Част от рицарите
са изклани,
останалите хаотично се оттеглят на север.
“Освен власите никой не знаеше накъде отива. Всеки се насочваше към тази посока, към която го тласкаше страхът или водеше съдбата”, хроникира един очевидец.
Владислав III Ягело посмъртно е наречен Варненчик. В Европа обаче се надяват, че е оцелял.
През 1445 г. бургундският рицар Валеран дьо Ваврен организира флотска експедиция да го търси.
По Черно море стига устието на Дунав, където отново го посрещат ентусиазирани власи. С тяхна помощ флотата шета край Силистра, Тутракан, Гюргево, Русе и Никопол.
Тези събития карат 12 000 българи да потърсят убежище във владенията на династията Дракула. Езикова бариера няма, защото
бъдещият таласъм
знае български
Както Карл V е говорил на немски само с конете си, така и Влад Дракул е приказвал на влашки само със слугите си.
През XV столетие официалният език отвъд Дунава е българският. Тамошното богослужение е на черковнославянски чак до началото на XIX век.
Днес около една шеста от речника на румънския език е със славянски произход.
Жестоките закони на Влад Дракул са написани на кирилица. В центъра на неговото правораздаване е набиването на кол.
Заради този метод му лепват прякора Цепеш. Думата е със старобългарси корен, оттам идва “цепеница”.
С набиване на кол Влад затрива цели болярски семейства. За разнообразие използва и други садистични чалъми. През 1461 г. той отказва да плати данък на империята и в покоите му пристигат султански пратеници.
Цепеш ги пита
защо не си
свалят чалмите
Правоверните отвръщат, че религията не им позволява.
Ами ако случайно вятърът оголи главите им, злорадства кандидатът за вампир. Дракул ги успокоява, че ще се погрижи да не престъпят Корана.
Удря по един гвоздей в челата на дипломатите и ги праща обратно за Стамбул.
През 1462 г. Влад Цепеш отстъпва пред гнева на Мехмед II. Подгонен от армията му, той се спасява в Маджарско.
През 1476 г. се връща на престола, но скоро става жертва на болярски заговор.
Бойкотирахме Фридрих Барбадоса
Първият бойкот в световната история е дело на нашите предци през далечната 1189 г. Тогава император Фридрих I Барбароса оглавява Третия кръстоносен поход, който трябва да спаси от поругание Светите места на изток. Те са завладени от египетския султан Саладин.
“Когато настъпи пролетта, в цялата империя всички пътища се изпълниха с въоръжени мъже, тъй многобройни като пясъка на морето, като звездите на небето”, пише хронист от Кьолн.
Броят на кръстоносците
е около 120 000 меча
На 11 май армията на Фридрих потегля на изток. Унгарците ги приемат с овации в земята си, трудностите започват отвъд границата с Византийската империя. Император Исак II Ангел дава клетва да подпомага воините на Христа. На дело обаче не прави нищо, защото знае, че пътьом ще бастисат Константинопол.
По това време западните български предели са под ромейска власт. Асен и Петър още не са ги присъединили към българската държава. Пътят на кръстоносците до Средец е спъван от многобройни засади на местното население, което ги посреща крайно враждебно.
“Веднъж привечер ние със споменатия вече мерански херцог с около дванадесет рицари вървяхме напред, като пазехме последните от групата; но внезапно двамата синове на един воевода на тая област почти със сто другари, като ни нападнаха мъжки и смело, дълго се сражаваха с нас с мечове и копия”, описва една от схватките духовник, който придружава войската.
Драгоманският проход
е запушен с камъни и дървета
Рицарите трескаво ги прескачат и бързат към средищния град, защото им е обещано, че там ще си починат, ще се снабдят с провизии и вещи от първа необходимост.
Челният отряд вече вижда крепостните стени и храма “Св. София”. Никъде обаче не се забелязват хора, недоумяват тевтонците. Те намират градските порти широко отворени и влизат в твърдината. Вътре е мъртвило, няма дори куче да ги залае.
Епископ Дитпол от Пасау свидетелства: “В Средец не намерихме почти никакъв човек, тъй като по заповед на браничевския управител населението в тази област бе избягало в планините и бе отнесло със себе си съестните припаси; там армията поради липса на вино начена много да слабее.”
Всички средечани се оттеглят в гористите склонове на Витоша и Люлин. Този маньовър е по-страшен от въоръжената съпротива, защото
обрича противника
на мъчително изтощение
Войската на Барбароса влиза в Средец на фаталния 13 август 1189 г. “Тя била измамена и подиграна. Разочарованието и негодуванието й било голямо”, пише проф. Светозар Георгиев и добавя: “Нямало какво да се прави в София и нямало защо да се стои в нея. Още на другия ден, 14 август, армията на Фридрих Барбароса напуснала града и се настанила на лагер в полето.”
Поставени в безизходица, кръстоносците потеглят към Филипопол и след няколко месеца в Тракия минават в Мала Азия. Тук нелепа смърт затрива императора. На 10 юни 1190 г. той се удавя в река Салеф.
Според легендата обаче Фридрих Барбароса не е мъртъв. Спи в една пещера, опрял глава на каменна маса, а брадата му стига земята. Един ден ще се събуди, за да върне старото имперско величие, вярва германският народ.
Чаушеску обърна вампира
в национален герой
Николае Чаушеску издигна Влад Дракул в национален герой. Позицията на партийния водач беше, че Цепеш е храбър борец срещу турците, с който Западът се е изгаврил, като го е обявил за вампир.
По волята на Чаушеску тъмните петна в биографията на Дракул бяха изтрити. Някои извори сочат, че след поражението край Варна власите задържат Янош Хунияди. Вероятно са искали да омилостивят падишаха с главата му!
Чаушеску се амбицира да реставрира замъка на Дракул. По негови указания от жалките руини изникнаха внушителни кули. Тези градежи имат толкова общо с автентичното Средновековие, колкото възстановения Царевец в Търново.
Най-сетне Чаушеску вдигна любимата си резиденция в съседство с гроба на вампира. Тленните останки на феодала почиват на островче в средата на езерото Снагов. Наблизо отмаряше и румънският ръководител.
Дракула непреодолимо викаше Чаушеску от отвъдното вероятно защото и той е наполовина българин. Тодор Живков се разбираше с него без преводач, а родовият му корен е отсам Дунава. Николай Чаушев е истинското име на диктатора, твърдят запознати с кръщелното му свидетелство.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!