Не имигрантите убиват Европа. Европа убива Европа.

Михаил Велер
Превод: Любомир Чолаков 

Оптимистите предполагат, че бабичката Европа ще се прокашля и ще се справи със сегашното нашествие. В края на краищата, "бежанците" не са чак толкова много в сравнение с 500-милионното процъфтяващо европейско население. Така, че да бъдат нахранени и интегрирани не е особен проблем.
Това е мнението на честен или злонамерен идиот.
Огромността и нерешимата сложност на проблема с имигрантите въобще не се състои в днешната тълпа.
Имигрантите - това е армия за нахлуване. Нейният авангард. Те идват в Европа не, за да се интегрират. Изобщо нямат такова намерение!

Те идват, за да интегрират Европа към себе си. Разлагащата отрова вече е впръскана в обреченото тяло на европейската цивилизация. Последният етап от залеза на Европа настъпва сега - пред нашите очи. А социалните процеси се развиват по експонента. Кулминацията в процъфтяването на една цивилизация бива заменена от разруха с учудваща бързина - историците знаят това.

Причината не е в имигрантите.
А в гнилия мозък на Европа.
За да разберем това, което се случва, трябва да се вгледаме в близките му извори.
А това е културната революция на битничеството. 


50-те години.
САЩ.
Групичка педераси и наркомани с асоциални възгледи и асоциални творчески наклонности формулират етиката и естетиката на контра-културата.
Три култови фигури - Алън Гинзбърг, Уйлям Бъроуз, Джек Керуак.
Мръсен секс, мръсни псувни, мръсни фантазии, мръсни лузъри-безделници и да бъде проклето това общество, в което аз съм нещастен.
В същото това общество са налице всички възможности за развитие и нормален живот. Но тези хора с болна психика и изкълчени мозъци виждат един-единствен начин да утвърдят себе си, младите и току-що заявили присъствието си: да се изсерат върху главите на всички и да обвинят тях за собствената си душевна непълноценност.

Но животът е движение, промени. А по онова време традиционната естетика и култура са в криза, озовали са се в задънената улица на изчерпването. Величието и съвършенството са останали в миналото - и по-нататък какво? Защото нали изкуството е сътворяване на нещо ново? И всяко младо поколение иска това, новото.
И битниците заявяват: ние ще променим вашето общество! Ще го разрушим!
Великата революция на хипитата през 1968 година в САЩ и Франция канонизира контра-културата. Майната му на изкуството! Долу буржоазната култура!
С други думи: долу кариерата и почтената работа, долу патриотизма (войната във Виетнам е омръзнала), долу лицемерното семейство с неговите вярност и изневери, долу богаташите-кръвопийци и социалното неравенство!
И главното: долу всякакви забрани да се прави всичко, което на човек му се иска да прави и му доставя удоволствие! Въобще: да живеят братството и щастието!
Да пушим трева, да се чукаме и да свирим на саксофон. Нищо няма да работим, защото така иска будизмът.
И плесента на преситената цивилизация плъзва навсякъде.

През 1962 г. негърът Джеймс Мередит е записан в Университета на Мисисипи с личното участие на президента Кенеди. Няколко хиляди войници и национални гвардейци го охраняват по време на първото му отиване на занятия; в избухналите безредици са убити двама души, а 400 са ранени.
През 1965 г. се появяват "Черните пантери" с тяхното радикално черно-расистко крило. През 1967 г. е застрелян Мартин Лутър Кинг. Едва през 70-те години на ХХ-ти век правата на белите и черните американци са изравнени. Борците за справедливост побеждават. Но процесът вече е тръгнал - и нищо не може да го спре. Да го продължим!

Тук няма да описваме Франкфуртската философска школа и да излагаме същината на възгледите на Хоркхаймер, Адорно и другите й представители. Като равносметка: десетилетията неуморна дейност на тези видни мислители правят така, че университетската професура и младежта на Запад биват завладени от левите социалистически идеи на "нео-революционизма". (Заслужава да се отбележи, че същото твърди Андерш Брейвик в своята защитна реч пред съда, след която съдийката засекрети материалите по делото за 60 години напред - бел. прев.
Речта на Брейвик може до прочетете тук. ).

Разрушаването на буржоазното общество с неговите институции и неговия морал се обосноваваше философски и се приветстваше морално.
А понеже в обществото на потреблението пролетариатът с неговата прогресивна същност се беше превърнал в малцинство без влияние - движеща сила на новата революция станаха протестиращата младеж и маргиналите.
Ние, значи, ще прекратим буржоазната експлоатация на човек от човека и ще построим справедливо, братско общество на свободни хора. Моралът на родителите е лицемерен, културата им е еснафска, законите им задушават личността - а най-високо, над всички закони, стои природното право на човека да получава удоволствие. Именно удоволствието е щастието и смисълът на историята!

Така започва измирането на западните хора.
Без войни.
Без епидемии.
Без глад.
Просто защото нямат желание да раждат и отглеждат деца!
Децата пречат на удоволствието, понеже искат време, грижи и разходи. Защо да ги раждат? 

И ето, че през 1969 година, на гребена на расовите и младежки вълнения, на гребена на културно-морално-идеологическата революция на Запада, група ню-йоркски хомосексуалисти се сбиват в своя бар с група полицаи. И много бързо се представят за потиснати и угнетени, за малцинство, формирано върху принципа на сексуалната ориентация. Тоест: обект за съчувствие от страна на хората с прогресивни възгледи. Да живее борбата за равенство! В историята е имало много хомосексуалисти, но само това сбиване улучва подходящия исторически момент. Содом и Гомор обещават на Бога, че тяхното разрушаване няма да Му се размине току-така!

Движението на хомосексуалистите, представено като борба на угнетено малцинство за своите права, се вписва идеално в контра-културата, в анти-буржоазния контра-морал, в борбата за правото на личността да получава всички възможни удоволствия и в помощта на потиснатите като принцип на справедливостта. За апологетите на новото мислене отношението към хомосексуалистите става лакмус: ти какво, за свободата и човешките права ли си - или напротив?

През 70-те години педерасите се борят за правото си да не служат в армията.
През 2000-те години - обратното, за правото да служат.
През 70-те години се борят въобще против брака.
После - за да бъдат узаконени т. нар. "еднополови" бракове.
Но главното, което постигнаха: отначало Американската асоциация на психиатрите, а после и Световната здравна организация след дълги спорове и с минимален превес на гласовете решиха, че хомосексуализмът не бил психическа патология, а просто "вариант на нормалното".
Агресивният феминизъм се бори против всякаква "дискриминация" на жените: за право да служат в армията, да правят кариера, пропорционално да участват в държавните институции и да вдигат щанги. Пропагандира се образът на "самостоятелната", "независима" жена, която ражда едно дете, когато надхвърли 40-годишна възраст.
Движението "чайлд фрий" пък утвърждава модела на пълноценен живот въобще без никакви деца. Бракът вече изобщо не е нито задължителен, нито необходим - той е клетка за свободните хора. Всеки живее с когото си иска и докато иска - именно това било нравствено и морално!

Започва разпадане на семейството. Стремително се увеличава броят на извънбрачните деца. Скоро в Скандинавия те ще надхвърлят половината от всички новородени. Извънбрачното съжителство на самотната майка с нейния партньор е финансово по-изгодно и за двамата, особено ако един от тях или пък и двамата са безработни. Такава е изградената държавна система за социални помощи и данъчни облекчения за хората без семейства.
Тоест: държавата стимулира финансово разпадането на семейството.
Животът става по-богат и лесен, удоволствията са повече, човек започва да живее предимно за себе си.

Две деца в семейството или в двойката партньори - това се превръща в норма.
Често и едно дете.
Нерядко - въобще нула деца.
Раждаемостта се срива.
Европейските нации вече не се възпроизвеждат и броят на населението им стремително намалява.


Започна измиране. Без войни, епидемии и глад. Просто нямат желание да раждат и отглеждат деца, защото не виждат смисъл в това.

Последният път, когато се е наблюдавало същото, е било при упадъка и рухването на Римската империя.

Измираща култура. До това се докара Европа. С всичките ни равенства, свободи, ценности и принципи.
И успоредно с всички тези равенства вървеше и политическото покаяние. Защото онези, слабите, бедните и потиснатите имаха, в името на справедливостта, право на братска помощ и любов от страна на силните, особено ако преди това са ги "потискали".
И вчерашните "колонизатори" започнаха да си скубят косите и да се надпреварват в правеното на добрини за бившите "колонизирани". И започнаха да ги приемат при себе си, да ги заселват, да им дават гражданство и да им подсигуряват всички възможни социални помощи - тоест, да им дават възможност да си живеят живота, без да работят. 

И забраняваха да се припомня, че преди 200 години същите тези "колонизирани" в качеството си на неграмотни диваци са се изяждали едни други в буквален смисъл - във вид на супи от човешко и на основни ястия от печено или пържено човешко, и сами са се продавали едни други в робство на белите; което щяха да правят и до ден-днешен, ако не бяха проклетите бели "колонизатори".


Изминаха само някакви 30 години - и милите обитатели на Африка и всякакви там Пакистани и Алжири превърнаха отделни райони в европейските градове, а и цели европейски градове, в бунища. И въобще нямат намерение да се отказват от социалните благини, като охотно тероризират глупавото "коренно население", което ги е приело при себе си. 


Но нали трябва да им помагаме, щото били наши братя, онеправдани от съдбата! 

"Мултикултурализмът", "толерантността", "политкоректността" и "ксенофобията" - това са изобретения на невежи идиоти, пълни с добри намерения.

Тук обаче има две грешки.
Първата е подробно посочена в книгата на Ричард Лин "Еволюция. Раса. Интелект".
Книгата е натъпкана с ужасяващи статистически таблици. С кошмарни данни.
В нея се посочва, че ако приемем средния коефициент на европееца, тоест, на белия човек, за 100 - тогава коефициентът на китайците, корейците и японците е 105. На негрите от Африка - 70. На арабите и на негрите от САЩ - 85.
Цифрите са усреднени. В книгата всичко е подредено с най-големи подробности по страни, възрастови и социални групи, с коментари и бележки.

След такава книга авторът е готов да бъде даден под съд за"фашизъм, расизъм и ксенофобия". Но проблемът не е в това.
Проблемът е другаде. А именно: в това, че тези многобройни статистически изследвания, данни и резултати НЕ СА ОПРОВЕРГАНИ НИКОГА, НИКЪДЕ И ОТ НИКОГО!
Просто не бива да бъдат четени! Не бива да бъдат споменавани! Всеки, който ги спомене, е расист, фашист и ксенофоб!

Но самите данни си остават неопровергани.

Забележете: авторът е бял човек. Той посочва как данните показват, че китайците, корейците и японците са по-умни от белите. И те, китайците, корейците и японците, не предизвикват социални вълнения. Орат своята нива. Работят. Не се бунтуват. Нормални хора са.
А за трудовата мотивация и етика на някои етнически малцинства в Европа, и за отношението им към труда - просто ни остава само да мълчим.

Втората грешка: в своя екстаз на благородна самоизмама толерантните социолози решиха да идентифицират хората политкоректно - само по гражданство.
Значи, в държавата всички са равни - в Америка всички са американци, в Англия - всички са англичани, във Франция - французи.
Но нали Човекът се идентифицира по цяла поредица признаци: пол, възраст, професия, доходи, местожителство, националност, религия, цвят на кожата, страна на обитаване.
"Гражданин на Великобритания" - това е поданство. Гражданството е юридическо понятие.
А "англичанин" - това е принадлежност към народа: към неговия език, култура, история, чувството за част от него, идентифицирането на самия себе си като роден в него. Традициите, обичаите, навиците - това е лично твое, единствено и родно. Гражданства може да имаш няколко - срещу пари и връзки. Но народът ти е само един. Няма как убийците, родени в Йоркшир и взривили лондонското метро, да бъдат англичани, независимо, че са граждани на Великобритания.

Те са първо мюсюлмани, второ - пакистанци, и чак след това - британски граждани. Пакистански мюсюлмани взривиха гяурите-неверници, сред които живееха.
А защо ги пуснахте да живеят сред вас? Защо ги смятахте за "свои"? Глупаците даже и в олтара ядат бой. Ислямът провъзгласява единство на всички мюсюлмани - и ги противопоставя на "неверниците". Отношението на исляма към неверниците е гъвкаво и позволява всичко.
Ти може и да припадаш от възторг към самия себе си, защото смяташ имигранта-мюсюлманин за свой брат. (И припадат от възторг към самите себе!) Само, че неговите братя са другите мюсюлмани, а отношението му към тебе е добро, докато си му полезен за нещо.
В зомбираната самохипноза на своите политически фантазии американците, и въобще Западът, решиха, че демокрацията била най-доброто политическо устройство на обществото. А техен дълг било да помогнат на всички да постигнат щастие и изобилие - които щастие и изобилие били възможни само, ако бъде построена демокрация.
Но, както е известно, "и най-умният си е малко прост". А може да бъде и много прост. Може да бъде и направо глупак.

Както няма едно-единствено най-добро лекарство срещу всички болести, една-единствена най-добра храна за дебелите и кльощавите, една-единствена най-добра къща за тундрата и тропиците - така няма и не може да има едно-единствено най-добро политическо устройство за всички народи във всички времена и при всички условия. Различните форми на демокрация, аристокрация и авторитаризъм може да се окажат оптимални при различни условия.
Така, например, опитът да бъде внедрен западният модел на демокрация в Русия се оказа най-подходящият начин тя да бъде тотално разрушена и ограбена.
Опитът да се внедри демокрация в тоталитарните държави на Близкия и Средния изток - логично и неизбежно доведе до кървава анархия. По-голямото зло. Защото там само силният и жестокият управник може да държи племената и народите на страната си в мир. Разнородните образувания, на които европейците с линийка в ръка нарязаха държавните граници след разрушаването на Османската империя, признават само въоръжената ръка над себе си.

Както бифтекът, даден на дистрофика, може да го убие, както нормалното атмосферно налягане може да убие водолаза - така и демокрацията може да убие хора, които са на нивото на родово-племенния строй и имат родово-племенно съзнание.
И, естествено - тези хора побягнаха. Към богата Европа с белите жени, които и без това, според нормите на родово-племенния строй, се обличат и държат като безплатни проститутки.
Но щом се държат и обличат като безплатни проститутки според родово-племенните норми, значи са безплатни проститутки според родово-племенните норми. И отношението към тях е съответно.

Демокрацията в Европа отчетливо показа, че е започнала да гние през 1979 година, когато унгарската проститутка и "порноактриса" Чичолина със скандално ликуване беше избрана в италианския парламент, хвалейки се със своята "професия" - и остана в политиката четвърт век.
Имигрантът сере върху главата на домакина точно в такава степен, в каквато домакинът му позволява.
През 2002 година достойнството на Европа ясно пролича, че вече не съществува, когато палестински терористи превзеха храма "Рождество Христово" и взеха монасите за заложници. Преговорите се водиха много дни, никой не повдигна въпроса за кощунството спрямо християнския храм. Никой от терористите не пострада - пуснаха ги на свобода и даже ги приютиха в Европа.
Хайде сега да си представим огледалната ситуация: християнски терористи превземат джамия в Мека. Колко погроми и убийства на християни щяха да извършат мюсюлманите по целия свят?
Инстинктът за самосъхранение на Европа пролича, че е изчезнал, когато отмениха смъртната присъда дори за най-страшните убийци. Така животът на убийците е гарантиран, независимо колко хора ще убият и какви зверства ще извършат.


Волята на Европа изчезна в момента, когато групичка терористи смеят да поставят изисквания пред държавата, като я шантажират с живота на заложници.

Вместо в отговор да унищожи всички партньори, приятели, роднини и близки на терористите, което винаги - ВИНАГИ В ИСТОРИЯТА!, е гарантирало необходимия резултат, европейската държава позорно върти опашка и преговаря за условия, като пуска от затворите вече заловени по-рано убийци, които е трябвало веднага да бъдат застреляни.

Вместо "сомалийските пирати" да бъдат потопявани на място, за което е необходима само една лека картечница на кораб - Западът дърдори, плямпа и ги вози в "еврозатворите", където им осигурява телевизия, тенис на маса и условия, каквито те в Сомалия не са и сънували. Това, ако изобщо успее да залови някои. Но обикновено плаща откуп.
Вместо при първа възможност да бъдат разстрелвани всички терористи, членове на "Ислямска държава", и да бъдат изритани от Европа всички, които специалните служби дори само ПОДОЗИРАТ в тероризъм - европейските интелектуалци и чиновници разсъждават как да ги "интегрират".

Разумът изостави Европа, когато след взривовете в лондонското метро кралица Елизабет обеща в слоото си, че "терористите не ще успеят да ни накарат да се откажем от нашите ценности". Под "ценности" разбираше готовността и занапред да приемат, да издържат финансово и да се грижат за ислямските имигранти, които презират англичаните и цинично ги експлоатират. 

Затова пък имигрантите вече изискват от християните да се отказват от своите ценности и навици: да не празнуват Коледа, да не пият алкохол и да не ядат свинско, да не ходят по бански на плажа и да не се събличат за загар в парковете.

И го изискват злобно и агресивно!

"Мултикултурализмът" и "ксенофобията" са измислени от невежи идиоти, натъпкани с добри намерения.

Тези понятия по принцип отхвърлят социума като система, както и човека - като органична съставна част в единството на социума. Това е упорито намерение да се атомизира и раздели социума, а връзките между хората, независимо какви са тези хора, да се сведат умилително до взаимна любов и взаимопомощ. Това е отрицание на социалния организъм и опит да бъде заменен с някакъв невъзможен мелез. Да бъдат събрани на едно място глава на лъв, крака на елен, туловище на слон и опашка на паун. Химера.

Но социумът, обществото, е човешка система, където всеки знае какво да очаква от другия. В социума правилата на общежитието са единни, традициите са единни и навиците са единни. Това са еднакви представи за празници и делници, за императивите и табутата, кухнята и свободното време, дрехите и хумора. Това е единна среда за обитаване, където човекът не бива издебнат от неприятни и неразбираеми изненади. Човекът е едно цяло с околната среда - материална и информационна, биологична и социална. Социумът е културно единство. Няма как да е иначе.

Ако групите с чужда култура бъдат позиционирани като равноправни, неизбежно се стремят да променят държавата според своите възгледи и ценности - или, ако не могат да го направят веднага, просто плюят на тази държава и използват облагите, които тя им дава. Така мюсюлманските общности, сплотени от религиозното си братство и солидарност, тероризират "цивилизованото" християнско общество, което ги е приютило.

Чужденецът е стресов фактор. Той държи в напрежение: все трябва да внимаваме някой да не го обиди, да не бъде престъпена някаква червена линия - защото твърде често нашите и неговите представи за вежливост и страхливост, доброта и слабост, допустимо и недопустимо са коренно противоположни.

Твоят народ, с който ти си едно цяло, е усвоил, защитил тази земя и живее по свои правила. И когато имигрантът, без да има връзка с твоята история, не споделя възгледите и правилата на твоя народ, утвърждава своето битие в твоята страна по правила, които са й чужди и враждебни - а на всичко отгоре се обявява за също толкова пълноправен домакин, колкото и ти, това разрушава социалната общност на народа, противоречи на социалния инстинкт на всеки негов член.

Всяка агресия на имигранта към коренното население се възприема, и не може да не се възприема, като агресия на чужд етнос към всичко, което е твое и родно - при това агресия върху собствената ти земя!
А поведението на много народи, изповядващи исляма, е крайно агресивно и конфликтно.
И възниква старият въпрос: трябва ли да си толерантен към онези, които не са толерантни към тебе? И просто те използват до известно време?
Повечето мюсюлмани се отнасят съвсем сериозно към мисълта за бъдещото създаване на Световен халифат.
Вече в немалко европейски градове, като се включи и милионният Бирмингам, учениците-мюсюлмани са повече, отколкото учениците от коренното бяло население. Още 10-15 години - и ислямското мнозинство ще създаде зони на шариата.

И тогава ще започне разплатата за "политкоректността" и "толерантността"!
Ще ви покажат те гей-паради, които оскърбяват религиозните им чувства!
Има да препускате пред собствените си задници!
Ще се радвате, ако сутрин се събуждате живи!
Те ще ви обяснят това-онова за феминизма, чайлд-фрий и късите полички!
Не, миличка: пола до земята, омъжване на 16 години и мълчаливо прислужване, докато мъжът не те попита нещо!
Ще ви покажат те рокери със спуснати гащи!
Ще ви обрежат така, че повече нищо няма да ви порасне!
Ще ви покажат те свободен секс, бърз и с презерватив! Изборът ви ще е само между две възможности: пребиване с камъни или публичният дом!


Под знамената на аллах няма малцинства и мнозинства - всички живеят по неговите завети или въобще не живеят! А засега последователите му живеят в неверническите страни и ядат хляба на неверниците. Те идват в Европа - а след тях остават осрани и опикани площади, и разбити влакове, в които са ги возили и хранили безплатно.
"Европейските ценности" довършват Европа. Те приличат на прекалена доза наркотик.
Повечето имигранти са здрави и силни млади мъже. Броят им ще се умножи по десет. Ще получат гражданство, ще доведат родителите и братята си, ще се женят и ще им се раждат деца.

Впрочем, чичото на Ясер Арафат бил мюфтия на Ерусалим. На стената в кабинета си държал портрета на Хитлер и е бил приеман от Химлер в канцеларията на СС.

Имигрантът сере върху главата на домакина точно толкова, колкото домакинът му позволява. Днес толерантният европеец се страхува да направи забележка на имигранта, бои се да не би случайно да засегне гостенина-друговерец - значи сам си е виновен, че този друговерец го презира и тероризира.

Не имигрантите ще довършат Европа.
"Европейските ценности" ще довършат Европа.


Изходът е не само в строгото спазване забраните за нелегална миграция. Само твърдата интеграция, по-точно - асимилация, на пришълците ще спаси нашия свят. Търпимостта е приемлива само, докато пришълците не те заместват със самите себе си.

Приемането на десетки милиони християни, например, изобщо не би бил проблем за днешна Европа - а само битов и временен въпрос.

Но европейските политици със смес от добродушна глупост и лицемерие не искат да признаят, че проблемът е именно в чуждата и агресивна идентичност. Прометей е оздравял и днес е станал толкова добър, че е решил да храни с черния си дроб всички лешояди - и сега те с удоволствие чакат докога ще им стигне цялото му тяло.

Когато властта нарича самозащитата на обикновените хора "фашизъм" - това означава, че на власт са вълци в овчи кожи. Речите им са овчи, а смъртоносните им зъби - все по-близо. Фашизмът е заменен с удивителна форма на анти-фашизъм. Фашизмът се стремеше към унищожението на чужди народи - а съвременният анти-фашизъм се стреми към унищожението на собствения си народ, в това число с помощта на чужди народи.

Фашизмът решаваше своите задачи с оръжие и кръв - а съвременният анти-фашизъм, нео-антифашизмът, решава своите задачи с пухено информационно-манипулационно перце. Но резултатът е много по-смъртоносен! Ефективността на този метод би възхитила отците на фашизма. Като смазва меко, но неумолимо всякаква съпротива чак до степен на унищожаване на всякакво инакомислие, нео-антифашизмът провежда геноцид на собствените си народи - и им обяснява, че именно в това се състои тяхното щастие и тяхната свобода. Народите на Европа изчезват физически - под химна за свободата и правата на малцинствата.

Проблемът не е в силата на имигрантите - а в самовнушеното безсилие на Европа. Тя има сили, и не малко - но няма дух, воля, страст за победа. Контра-културата, която е господстваща, представлява само изпреварващо отражение на разпадането на цивилизацията (така е било навсякъде и във всички времена).

Днешният разпад на морала - това е идеен разпад на цивилизацията, след който бързо и неотвратимо следва реален разпад, политико-икономически (и това също е било навсякъде и във всички епохи). А когато Европа принуждава самата себе си, принуждава своите народи да се самозаместват с имигранти - като прощава на имигрантите простащината, агресивността, наглостта, не сме да засегне болното им самолюбие, предпочитайки да пази техните интереси, а не интересите на собствените си граждани, тя унищожава самата себе си.

Самите имигранти по принцип и, в частност, мюсюлманските имигранти изобщо не са виновни за разрушаването на културата, за разрушаването на морала, разрушаването на семейството, поощряването на социалните паразити, изравняването на перверзиите с нормалното, абсолютизирането на личното благополучие и удоволствие и, като общ резултат от всичко това - физическото измиране на европейците.

Ако някой твърдо е решил да се самоубие - с нищо не можеш да му помогнеш.
Ние ценим и уважаваме не днешните импотентни европейски изроди - а техните велики предци, които са създали най-прекрасната, могъща и величествена цивилизация в историята на човечеството.
Близките години ще покажат окончателният резултат: дали Европа ще издъхне заедно със своята уродлива представа за света, която представа тя нарича "европейски ценности", и ще стане ислямска - или все пак ще намери сили да отхвърли цялото това зловещо "ценностно" бълнуване.

А засега - мюсюлманските "бежанци" нахлуват, за да я довършат. 
-----------------

Михаил Велер
11.03.2015

Превод: Любомир Чолаков 
https://sites.google.com/site/sajttnalubomircolakov/abv/ne-imigrantite-ubivat-evropa-evropa-ubiva-evropa
 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!