Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Доц. Пламен Пъчев: Докъде стига „лакировката” на живота и на икономиката ни?

Доц. Пламен Пъчев

Българите наистина се объркахме напоследък. От една страна правителството отчита, че имаме увеличаване на приходите в държавата, а от друга страна се чуват гласове от високи места, които предвиждат нови заеми. Къде е истината и трябва ли да вярваме повече на работодателските организации, чиито данни и анализи са в доста минорни тонове за някакво светло бъдеще пред икономиката ни, а и за нас самите като граждани?

По принцип добра събираемост може да имаме само с увеличаване на финансовата дисциплина или строги мерки към тези, които не покриват своите данъчни задължения. И двете допускания в този момент са неверни. Не можем да имаме по-добра събираемост на приходите от предшестващите години, защото нито реалният бизнес има подобрения в своята финансова отчетност, нито пък виждаме увеличаване на санкциите към недобросъвестните платци. По всяка вероятност става дума за текущи данни, които се сменят на всяко тримесечие и заради едни или други динамични показатели са се получили по-благоприятни, и в полза на правителството.

Но другото тълкуване няма да е много ласкаво за кабинета. Просто се преувеличават някои постижения или пък стандартни показатели се представят по-добри, отколкото са в действителност.

Какво става на трудовия пазар? Имаме от последните 7-8 години ярко разминаване между потребностите от едни или друг професии и възможностите на пазара. Всички знаем как многобройните ни висши училища произвеждат пълчища от икономисти и юристи, при положение, че имаме хроничен дефицит на кадри от точните науки, на инженери и на компютърни специалисти. Характерно за България е, че всяко правителство отчита свои краткосрочни успехи, които или ги няма или са с живота на светулката. Това, което, обаче, те не правят е да се определят приоритети, обвързани с инвестиции, да се преследват, да се отчитат, за да се види какво е постигнато и какво не е. А за това, което не е реализирано да се начертае стриктен план за поправка на курса.

Ще ви дам един пример, който може да мине и в графата екзотика. Наскоро бе открит Технологичен парк в покрайнините на София и бе обявено, че българският бизнес тръгва по високотехнологичен път на развитие. Това е доста необичайно, странно, а в действителност - и невярно. Защото, за да се направи такъв завой, преди това са необходими поне три предпоставки. Първата стъпка е изграждането на дългосрочна политика за стимулиране на високите технологии, второ - да се инвестира в тях и трето - да се реорганизира образованието така, че да имаме достатъчно специалисти за браншовете с високи технологии. А ефект от тях може да проличи в следващите между 5 г. и 10 г.

Което означава, че България не може да претендира по никакъв начин за такива иновативни висоти, дори и 10 такива технологични парка да се построят. Ако тези предпоставки липсват, ще си направим логичния извод, че си оставаме на това ниво, на което сме, а то не е никак обнадеждаващо.

България се оформя като страна, която в най-добрия случай успява само да се добере до обслужващи сектори. Защото, ако някой спори, нека видим колко са действащите предприятия с чужди инвестиции - като се започне от изработването на възли и детайли за машиностроенето - напълно стандартна и традиционна индустрия и се свърши с изготвянето на някакви седалки и изолации за автомобили, примерно. Е, къде е тук завоят към високите технологии? Няма го. Няма и да го има, защото не правим съответните усилия.

А за трудовия пазар получихме шокиращо успешна цифра за страната ни. През четвъртото тримесечие на 2015 г. средната месечна работна заплата e била 915 лева и нараствала спрямо третото тримесечие на 2015 г. с 4.7%, според НСИ. В действителност в този сектор нещата са хронично болни и подобрение, за съжаление, няма. Данните са силно завишени, от така наречената „лакировка”, по израза на Радой Ралин. Смея да твърдя, че имам реалистично точни наблюдения за средната работна заплата в цялата страна и тя варира между 500 лв. и 700 лв. Как са получени тогава тези 915 лв.? Вероятно като са взели данни от сравнително добре заплатените работници в няколко района на страната, които се изчерпват със София, Пловдив, Варна и Бургас или просто имаме обикновена статистическа грешка. Ако предположим, че работната заплата се формира на базата на заплащането на специалисти от 800 лв. до няколко хиляди лева на месец, то тези хора, гарантирам ви, не са повече от 12% от заетите на трудовия пазар. Огромното количество заети работят в този интервал, който вече ви назовах. Е, няма как да се получи 915 лв. средна работна заплата.

Повишението на потреблението е единият от показателите, което веднага би реагирало на такива пари. А виждаме, че купувачите дори в хранителните вериги се топят с всеки изминал месец. Но пък някой ще каже: ето на, за изминалата година спестяванията на влог са се увеличили с повече от 3 милиарда лева. По данни на БНБ парите, които домакинствата държат в трезорите, са станали над 42 милиарда лева. Да, хората се хиджират с бели пари за черни дни и знаете в какви времена се прави това - в несигурните. /БГНЕС
-------
Доц. Пламен Пъчев, преподавател в Югозападния университет. 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!